неделя, 14 май 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Как е хора? Аз приключих с ученето..за днес. Не мога да повярвам, че сме май...времето минава толкова бързо, когато си затрупан с учене, body goals и купчинка от непрочетени книги, която продължава да расте. Преди няколко минути се сетих, че не съм качвала нищо в последно време (въпреки, че имам подготвени постове) и реших да пусна нещо набързо. Въпреки че никой не ме е тагвал в тага реших да го направя, защото изглеждаше интересен. Тагвам Габи, Валя, Силвия и Криси, защото ще ми интересно да видя техните отговори.

И така, да започваме!

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.
"Домът на Хадес" от Рик Риърдън е може би една от любимите ми негови книги, както и външно така и вътрешно. Корицата е невероятна с тези преливащи се червено, черно, лилаво, жълто, оранжево и т.н.

2. Най-хубава типография/шрифт на корица.
"A Song for Ella Gray" от David Almond притежава невероятна красота в себе си. Външно може да не ви изглежда много привлекателна, но веднъж щом я прочетете - ще останете с различно мнение. Поне при мен беше така. А що се отнася до шрифта...невероятен е, нали? Дори е релефен....

3. Най-хубавата семпла корица.
"Ние останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес и "Everything, Everything" от Никола Юн си казват всичко. Кориците са страхотни.

4. Най-хубавите последни страници.
За съжаление тук нямам какво да посоча, защото такава книга все още нямам.
Но има време да се сдобия!

5. Най-хубавата карта.
Картата от трилогията на Лий Бардуго - "Гриша" - ми е любима и до сега не съм открила друга, която да я измести.

6. Най-хубавите открити твърди корици.
Не съм чела Хари Потър, но..тази корица. Просто невероятна е! А какви красиви снимки се получават! Разгледайте tumblr и instagram и ще видите. Има наистина невероятни неща.

7. Най-хубавата задна корица.
Тук посочвам трилогията за "Братя Улф" от Маркъс Зюсак.

8. Най-добрите хедъри на глави.
Съвместната поредицата на К.Клеър и Х.Блек - Магистериум - определено има най-страхотните хедъри-рисунки, които притежавам. Вие какво мислите за тях? Допадат ли ви?

9. Най-добрите илюстрации.
"Светът на огън и лед" е илюстрованото издание към "Игра на тронове", което разказва и показва всичко, което автора не е успял да опише и предаде на читателите по-подробно в оригиналната поредица. Илюстрациите са на съвсем друго ниво и са просто повече от прекрасни. Ако сте фенове на поредицата, но не ви се харчат много пари, то 24 иде, а тогава Сиела ще имат 50% намаление! Пригответе се.

10. Най-хубавото гръбче.
Има толкова красиви гръбчета у нас, но тези са ми любимите.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.
   Както се вижда повечето книги от предната снимка се повтарят, но какво да ви кажа - щом гръбчето ми харесва няма как да не обичам и корицата.
Освен ако не говорим за Магнус Чейс. Наистина не харесвам особено българските корици, но оценявам старанието и времето вложено в тях.

Е това беше от мен за днес. Нямам никаква представа кога и какво ще публикувам, защото идващата седмица ще ме побърка от контролни, а аз допълнително ще се побъркам от приключването на поредици. Почти съм приключила "Град на небесен огън" и умирам вътрешно, а съм запланувала след нея да започна "Утринна звезда". Ако юни месец съм активна значи съм жива. Ако ли пък не -  да знаете, плача в нечий тъмен ъгъл.

Приятен ден/нощ/каквото е там при вас.

понеделник, 8 май 2017 г.

Звезден полет от Мелиса Ландърс

"Звезден полет" е една от най-чаровните книги, които съм чела. Въпреки че не беше нищо особено и историята беше предвидима, успя да ме разчувства (в хубавия смисъл на думата).

Сюжетната линия проследява двама герои - Солара и Доран - които съдбата решава да събере на един кораб, пълен с непознати, преследван от всичко що живее в галактиката.
Солара е момиче механик израснало на Земята ала живота ѝ не е бил цветя и рози, и доста пъти ѝ се налагало да върши какви ли не неща в името на оцеляването. Попадала е на грешното място, с грешните хора в погрешното време и за това свидетелстват татуираните ѝ ръце, които ѝ напомнят за допуснатите грешки. Само че те я уличават като престъпник, а всички знаем, че когато си посочен за такъв живота ти става ужасен. Затова тя решава да замине за най-отдалечените планети в системата, убедена, че там ще намери своето място сред обществото. Ала докато се стреми да изпълни целта си, случайността я среща с нейния бивш съученик. И то не особено обичан.
Доран е нейна пълна противоположност - богат, красив и арогантен - който тя ненавижда по обясними причини. Както и той нея. Но въпреки това той решава да ѝ помогне като ѝ предлага превоз, без да споменава на какво унижение ще я подлага. Ала когато чашата прелява и на Солара и писва от това да се прави на добрата прислужница, всичко поема по нов път.
Сменят се роли, кораби, позиции и какво ли още не, докато цялата ситуация не се промени коренно. И не започне истинското галактическо приключение...

източник: twirlingpages
"Звезден полет" беше една изненада за мен. Бях чела доста мнения за нея, които в край на сметка бяха 50 на 50 и аз не знаех какво да очаквам. Започнах я един ден в автобуса от чисто любопитство и докато се усетя, трябваше да слизам, а вече бях на 40 страница. Започна сравнително интересно, но не чак толкова че да чета като невидяла, (стигнах до 40 страница, защото пътувах почти един час) ала въпреки това любопитството ми се бе отключило и два дни по-късно книгата беше отметната като "прочетена".

Сюжета бе интересен, но както казах беше сравнително предвидим и неоригинален. Рядко ми се чете за типичните тропи "бедно момиче-богато момче", защото съм им се наситила, а и честно да ви кажа скучни са ми. Но тук нещо като скука нямаше. Винаги се намираше нещо, което да се случи, нови герои, които да се появят  на хоризонта и да разклатят краткотрайното спокойствие настъпило в книгата. Имаше пирати, скъпи рокли, бунтари, катерички, полу роботи, кораби, изненади, зли учени - все неща, които можете да срещнете в необятния космос. Хареса ми идеята, че действието се развива точно там, извън Земята, защото обожавам подобни книги, които ти позволяват да пътуваш из него и да опознаеш една част от представата на автора, за това как и какво може да съществува извън нашата планета. Кажи-речи обожавам абсолютно всичко в тази книга, с изключение на тази тропа, която просто не успя да ми се понрави. Но както и да е.

Харесвам стила на писане на Мариса Ландърс, защото се свиква бързо с него, изключително лек и приятен е, да не говорим хумористичен. Обожавам книги, където героите притежават чувство за хумор и го показват, И чрез действията си, освен словесно. Тук Ландърс ме спечели, защото това нещо присъстваше в книгата. Хареса ми как авторката бе представила и развила герои си като характер и постъпки, и ѝ се възхищавам по колко лек и плавен начин го бе направила, а не на едната страница корава главна героиня, а на следващата изведнъж е станала леко слабохарактерна. Адмирации.


източник: jaimearkin
Първоначално очаквах, че героите ще бъдат само двама и ще следя само тяхната история. Но бях изиграна. Веднага щом Солара и Доран започват своето приключение се появяват още четирима нови герои (и една катеричка), които правят книгата още по-забавна и интересна. Няма да издавам, кои са те и каква е тяхната роля, защото се надявам, че ако сами ги откриете ще ви бъде по-интересно затова ще кажа само едно нещо: Допаднаха ми адски много и това не беше, само защото имаха домашен любимец катеричка. Всеки един от тях  имаше своя харизма, своя история и тайна, която те кара да им симпатизираш. Не знаеш какво може да очакваш - някой може да се окаже престъпник, друг - крал или кралица - и точно заради това пасажерите от кораба "Банши" са толкова чаровни. Всеки крие нещо и постепенно с развитието на историята тайните се разкриват, но вместо да ги мразите - може би ще ги заобичате.

А сега нека да преминем към главните.
Солара. Солара бе типичната bad-ass героиня, която макар че не сритваше задници в прекия смисъл на думата, успя да ме спечели с тази независимост, упоритост, инат и талант, които притежава. За пръв път ми се случва да попадна на книга, в която главната героиня е механик и ми беше малко странно когато авторката започваше да описва вида на машините, с които борави Солара, инструментите, механизмите и т.н. Ала това не ми попречи да я харесам. Хареса ми този хъс, с който поправяше машините и това желание с което работеше. Допадна ми и това, че макар авторката да я представяше на пръв поглед като доста силна, после започна да се поддава на ситуациите, в които попадаше и бавно започна да сваля гарда. Но не го свали напълно. Разкри нежната и плаха страна от себе си, но пък в замяна на това ми показа, че може и да бъде още по-смела отколкото е била преди. Хареса ми как на моменти си противоречеше, как в една ситуация беше смела и първична, а в следваща несигурна и изплашена. Това е едно от качествата, които ценя у героите, защото ги прави някак по-истински. Чувството за хумор няма да го коментирам - затапките и хапливите забележки присъстваха почти на всяка страница и ме забавляваха адски много, за което ѝ благодаря.

Що се отнася до Доран - не ми направи особено впечатление. Както казах той бе типичен богаташ, а всички знаем че зад арогантното поведение и формалности се крие мрачна история, която в повечето случаи е и трагична. Тук ситуацията беше същата, макар че ми хареса как авторката беше извъртяла нещата, така че към края интригата да се разплете и чак тогава читателят да добие представа за цялостното минало на героя.
Характера му - не ми допадна. Поне не в началото. В последствие обаче, след като разбра доста неща за семейството си, за себе си и Солара се промени доста и успя да ме спечели със всяко едно решение, което вземаше. Обичам когато чета за герои, които изживяват такава промяна и в край на сметка разбират, кои са важните неща в живота.

А сега - корицата.
Аз съм изключително благодарна и възхитена от издателство Сиела и художника на тази корица. Това е единствената книга у нас с толкова красива, някак истинска и напълно оригинална българска корица, която дори е и по-някакъв начин мека, сякаш е покрита с малки мекички влакна. Невероятна е. Буквите, светлосенките, самите цветове, кораба, планетата и пръстените ѝ - всичко е изпипано до най-малкия детайл, който може да идентифицира окото ми и съм страшно удивена от това. Притежавам книги с красиви корици, но тази...тази няма сравнение.

Като за край ще препоръчвам "Звезден полет" на всички, които търсят забавни, интересни, с разнообразни герои книги, с които искат да си починат от тягостния ден. Ако искате нещо по-обемно, но което се чете бързо, нещо по-романтично, но не и лигаво - то мисля, че тази книга е за вас. Има хумор, приключения, любов, приятелство, катерички - почти всичко, от което една хубава книга се нуждае. 
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 396    Цена: 14.90 лв.   Издателство: Ciela    Жанр: Young Adult, Научна фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/29638341http://ciela.bg/books/book/zvezden-polet/2393

събота, 6 май 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Здравейте книжни червейчета и честит Ден на храбростта и Българската армия! Пожелавам на всички именници, които празнуват днес да носят с гордост имената си, да бъдат живи и здрави и много щастливи, защото живота е прекалено кратък, за да обръщаме внимание и на лошите неща. :)

Както се вижда от заглавието днес ще направя един таг благодарение на Илияна, която ме покани да го направя преди доста, доста време...
Но по-добре късно отколкото никога.
Между другото искам да се извиня на всички останали, които през тази година са ме тагвали в други тагове. През последните месеци не ми се четяха особено такъв тип постове и затова ги избягвах, но от седмица-две мисля да се върна назад и да видя какви интересни тагове са се появили.

И така, нека започваме!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Тук ще посоча "Игра на Тронове" от Джордж Р. Р. Мартин. Мисля че проблема с нея беше в големината и нарастващата купчина непрочетени книги в къщи. Обичам големите книги, но когато знам че на рафта ми ме чакат към още двадесетина, към които всеки месец се присъединява поне още една....ми става ми гузно. Надявам се обаче някой ден да я допрочета, защото въпреки че съм изгледала сериала до 3 сезон, книгата бе по-интересна (поне до там докъдето стигнах).


2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Не мисля че има такава книга или поне не се сещам в момента.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
"Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Прочетох първата книга, която ми хареса ала все пак имаше неща, които не ми допаднаха и повлияха на оценката ми за книгата. Мисля че това е една от причините, поради които не искам да започна втората част - не искам да срещна лошите черти от първата книга и в продължението.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Не успях да се сетя за такава книга, затова минавам на следващата категория.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА...
"Град на небесен огън" от К. Клеър и "Завещанието" от Кристен Ашли. Ситуацията е същата като при "Игра на тронове". Просто книгите са доста големи, отнемат повече време, за да се прочетат, а през това време tbr купчинката расте или ме гледа с обвинителен поглед...

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
За тази категория отново няма да посочвам книга, защото няма такава. Явно умея да избирам внимателно четивата си :D 

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Плашеща? Смисъл като обем? Или жанр? Или спада към типа не-съм-емоционално-готова-за-това?
Ако говорим за първия вид може би няма, защото както казах аз обичам по-големите книги, но проблема е в това, че  ги чета повече време, а the tbr pile в къщи расте. Но ако я нямаше тогава нямаше да има такъв проблем. (п.с. работя по въпроса)
Ако говорим за втория вид, такава книга отново няма. Но за третия има.
Започвам с "Утринна звезда" от П. Браун, която въпреки че имам, се страхувам да прочета, защото....не искам да свършва хора. Не мога да приема че в един момент дадена поредица ще свърши. Особено ако ми я любима. Не искам да се  разделям с нея. Болезнено е.
Други книги, които заплашват емоционалното ми състояние са "Полу Изгубен" от С. Грийн , "Кралска клетка" от В. Айвярд, та дори и "Tiger's voyage" от Колийн Хоук. Последната ме притеснява най-много от трите, защото като знам колко чувства изпитах докато четях "Търсенето на тигъра" и "Проклятието на тигъра" просто ми се реве. Но някой ден ще ги прочета....след години :D

Е, това беше от мен за днес. Надявам се поста ми да ви е харесал и да е бил поне малко интересен. Очаквайте скоро още тагове, защото както казах, ще се разровя и ще видя какви нови са се появили в книжното пространство. Ако се сещате за някой интересен, можете да споделите  :D Отворена съм за предложения ^^

А сега ще тагна теб, човека който стигна до тук и има интерес към този таг. Бъди свободен да го направиш, когато искаш, но не забравяй: сподели го с нас, за да видим и твоите отговори ;3

Хубав ден/нощ/каквото е там при вас.

неделя, 23 април 2017 г.

Летни дни и летни нощи от Стефъни Пъркинс и компания

Здравейте! Как сте? Аз се чувствам страхотно.
Днес ще ви говоря за една от най-красивите (буквално и преносно) книги, които притежавам - "Летни дни и летни нощи" от Стефъни Пъркинс, Лий Бардуго, Касандра Клеър, Вероника Рот, Джон Сковрон, Либа Брей, Джесика Е. Смит, Франческа Лия Блок, Нина Лакор, Тим Федерле, Лев Гросман и Бранди Колбърт. (Доста са нали?)

Започвам с това, че макар разказите да са класифицирани като любовни, НЕ ОЧАКВАЙТЕ лигавщини или бурни чувства, които пламват между героите още на първата страница. Аз очаквах нещо подобно, но, както казва господина по биология, такова животно нямаше. Да разказите са любовни, но са изпълнени с толкова топли и искрени чувства, че дори и да сте от онези читатели, които искат да изградят връзка с героите за които четат, пак ще се влюбите в някои за толкова кратко време.

В книгата ще наблюдавате разликата в стиловете на писане между различните автори, идеите, които са заложили в произведенията си и посланията, които искат да предадат чрез тях като единственото нещо, което ще ги свърза е лятното време на жеги и любов. Всеки автор е включил индивидуалност, малко оригиналност и нестандартност в разказа си, като дори в някои можете да срещнете отпечатъка на фантастиката, което прави тази книга още по-привлекателна, защото не дава ограничения на въображението на човек, затова къде и как може да пламне любовта. Разбира се не всички  може да ви харесат, някои може да не понасяте и да ви отегчат, други може да харесате толкова много, че да искате продължение, но нима това не е хубаво? Все пак 12-те автора имат различно мислене и въображение и няма как да задоволят всеки читател по всички начини.

Няма да издавам за какво се разказва във всеки разказ, защото те са сравнително кратки, не повече от 50 страници и смятам, че ако започна на дълго и на широко да обяснявам, кои са героите, какво правят просто ще  убия интереса и желанието ви да посегнете към книгата.
Но пък вместо това ще ви покажа, кои ми хареса най-много и кои - най-малко.

"Любовта е последното прибежище" от Джон Сковрон - 5/5

"Карта на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман - 5/5

"Инерция" от Верони Рот - 5/5

"Последна съпротива в "Синегор" " от Либа Брей - 5/5

"Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго - 4.5/5

"След деветдесет минути завийте на север" от Стефъни Пъркинс - 4/5

"Чисто нова атракция" от Касандра Клеър - 4/5

"Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка" от Дженифър Е. Смит - 4/5

"Краят на любовта" от Нина Лакор - 3/5

"Сувенири" от Тим Федерле - 3/5

"Късмет и довиждане" от Бранди Колбърт - 2/5

"Нездрави удоволствия" от Франческа Лия Блок - 1/5

Ако все пак искате да научите нещо повече за определен разказ, то тогава натиснете тук и прочетете прекрасното ревюто на Теди, която ги е разгледала малко повече.

Както виждате не всички  ми харесаха толкова много, но като цяло всеки един ми допадна по някакъв начин.

Във всеки разказ има различна идея, кратък сюжет, който да проследите, обикнете или намразите, чието съдържание да насочи вниманието ви към една или друга важна мисъл - за това колко измерения може да има любовта, колко важни са понякога малките и незначителни неща, че семейството е нещо незаменимо, но и не винаги включва майка и баща.
С една дума книгата е свят, където всяко измерение ще ви посрещне с нещо, над което може да се замислите.

Докоснах се за пръв път до творчеството на няколко от авторите като Стефъни Пъркинс, Лев Гросман или Джон Сковрон, от които останах приятно изненадана и нямам търпение да прочета още едно тяхно творение и си припомних какво е да четеш нещо написано от Касандра Клеър, Лий Бардуго или Либа Брей.

Преди краят на това ревю искам да спомена и нещо за тази невероятна корица! Погледнете я! Страшно оригинална е, а да не говорим колко е симпатична и чаровна. Определено е една от любимите ми и страшно се радвам, че притежавам книга с подобна "зареждаща" визия, защото щом я погледна се зареждам с някаква положителна енергия.  
(а да не говорим колко много, много, много ми допада гръбчето ѝ)

Като за край ще кажа, че "Летни дни и летни нощи" е едно невероятно кътче на свежест, радост и тъга, на забави и размисли, което всеки който има желание може да прочете. Дори и от 50 страници, разказите в  тази антология ще ви накарат да се замислите за важните неща в живота, ще ви размиват и може би ще ви разплачат.
Едно обаче със сигурност ще се случи след като я започнете - ще искате да е лято.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 472       Цена: 14.90 лв.    Издателство: Ciela     Жанр:Young Adult, Романтика

https://www.goodreads.com/book/show/30645402?ac=1&from_search=truehttp://ciela.bg/books/book/letni-dni-i-letni-noshti/2440


Между другото, Честит международен ден на книгата и авторското право!

източник