сряда, 25 октомври 2017 г.

7 причини "Серафина и черният плащ" да бъде част от библиотеката ви


Жълъдчета, пак съм аз.
Днескашният пост е посветен на "Серафина и черният плащ"от Робърт Бийти или ако трябва да съм по-точна Седем причини, които да ви убедят тя да бъде вашето следващото четиво. *бележка: знаете ли, че числото седем е свещено?*
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Преди време книгата ми беше предоставена от издателство Софтпрес в замяна на честно ревю, но поради няколко причини не можах да напиша каквото и да било за нея. Не защото беше толкова лоша, че реших да се откажа от четенето, а защото имах известни проблеми. Но това не е важно. Между другото книгата е всичко друго, но не и нещо, което да ви откаже от това да четете. Тя е точно обратното, защото  е от онези книги, които биха разпалили любовта към четенето във всеки един независимо дали е на осем или осемдесет и осем. Така че се надявам да ви е интересно да научите повече за нея, защото доколко следя нещата във facebook, книгата не е особено споменавана, а си заслужава да ѝ се обърне внимание.
И така, приятно четене!

Накратко:
Серафина е малко момиче живеещо с баща си незаконно в мазето на едно от най-прекрасните имения в Ашвил, Северна Каролина - Билтмор. Всеки ден е принудена да се крие, заради желанието на баща си да я скрие от чужди очи, защото тя не е обикновена. По-малка от връстниците си, доста по-кльощава и гъвкава, Серафина прекарва дните си в сенките, в ловуване на плъхове и помагане на баща си с работата в мазето. Докато един ден от имението не започват да изчезват деца. Подтиквана от любопитство и смелост, Серафина се натъква на потенциалния похитител, само за да открие, че той не е човек, а нещо по-различно, по-мрачно и нереално. И не започне своето магично приключение, изпълнено със странни същества, нови приятелства и разкриване на тайни, имащи влиянието да променят всичко...
 
-> Сюжета
Едно от нещата, които ме накараха да обикна книгата е сюжета. Въпреки, че на практика не беше нещо специално, той бе интересен, изпълнен с доста магия и макар че нямаше големи обрати, следях всяко едно действие с голям интерес, защото Бийти пише по такъв начин, че просто трудно можеш да устоиш и да си кажеш "Само още една страница и спирам!".

-> Подходяща за всички възрасти
Според мен жанра на книгата е детско фентъзи, но до колкото видях, се класифицира и като тийн фентъзи, но независимо дали е едното или другото, тя е подходяща за всички. Както казах още в началото на този пост книгата би се харесала както на малки, така и на големи, на утвърдени читатели или не, защото е чаровна по своя си магичен начин и би запалила всеки към книгите, ако ѝ се даде шанс.

-> Размера
Много от приятелите ми се удивляват колко дебели книги чета, но сега ще ви призная една тайна - колкото и да обичам тухлички, то по-кратките романи са ми слабост. "Серафина и черният плащ" е сравнително малка книжка, едва 230 страници, но пък изпълнена с голяма доза приключения, смях и магия. Така че ако търсите нещо леко (буквално и преносно), то тази книга е за вас.

-> Оформлението и корицата
Излишно е да споменавам, колко много харесвам корицата, защото мисля че вече сте се досетили. Обожавам тъмните цветове, особено ако са съчетани толкова добре, обожавам и шрифта използван за изписването на заглавието, обожавам гръбчето и задната корица… Обожавам всичко. Хората са казали да не съдим книгата по корицата, но да си признаем, на всички ни се иска най-любимите ни книги да са с красиви корици. А тук дори и романа да не се превърне в един от любимите ви, то ще имате една красива придобивка в библиотеката си.

-> Трилогия vs самостоятелна книга
Има хора, които обичат да следят поредици, има и такива, които предпочитат самостоятелни книги, ала тук обаче и двете крайности ще бъдат задоволени. По принцип книгата е първата от трилогията на Бийти, но според мен нищо не ви пречи да я прочетете независимо дали ще продължите поредицата или не, защото тя не завършва с нещо епично и разтърсващо, което да ви остави на нокти или да се чудите как да заспите вечерта без втората част. За сметка на това обаче, след като я приключите ще се чувствате щастливи, че сте прочели нещо толкова разпускащо и приятно, с което сте си дали малко почивка от изморителния ден и по никакъв начин няма да изпитвате задължение към останалите томчета. Аз поне така се почувствах след последната страница.. (но все пак съм сложила втората книга в списъка "Трябва да се купи!", защото обичам поредици).

-> Серафина
Последно време започнах да говоря /пиша/ по рядко за героите от книгите, защото често те си приличат и започвам да се повтарям. Ала тук имам какво да напиша. Но преди това искам да споделя нещо. Почитателка съм на детските книги, защото те ми напомнят колко забавно (и малко опасно) може да бъде детството,  колко приключения можеш да преживееш и колко приятели можеш да срещнеш по пътя си, по един или друг начин. Серафина ми припомни моето детство. И смятам че на много хора ще им припомни тяхното, ще им припомни онези щури неща, които са правили тогава. Ще припознаят себе си в смелостта ѝ и борбения ѝ дух да защитава приятелите си в опасни ситуации. Макар че едва ли сме се били с тъмни сили и сме спасявали хора от гибел, съм сигурна че всеки един от нас има спомени, в които е преживял нещо равносилно на това. Като например, да излъже родителите за това че не е счупил семейната вазата на баба си от преди 20 години.

-> Имението Билтмор
Ако харесвате книги, в които се споменават реални обекти и места, то тази би ви допаднала. Имението Билтмор е нещо за което си нямах и ни най-малка представа, че съществува докато не прочетох книгата и не разбрах за него. Изключително красиво и величествено, благодарение на "Серафина и черният плащ" си казах, че някой ден ще го посетя и мисля, че и вие бихте искали. *просто го вижте* Повече информация за имението можете да намерите тук и тук.

Е, това бяха моите седем причини да дадете шанс на "Серафина и черният плащ". Дано да съм постигнала целта си и да съм отключила интереса ви към книгата.
Между другото вече можете да намерите и продължението на поредица - "Серафина и магическият жезъл" ви очаква в книжарниците! 
(Не знам за вас, но аз определено виждам какъв ще бъде коледният ми подарък хД)
Откъси от книгите можете да намерите в сайта на Софтпрес - тук и тук.
Чао от мен за сега⭐

https://www.soft-press.com/https://www.goodreads.com/book/show/35238959
 

неделя, 22 октомври 2017 г.

Къщата на езерното дъно от Джош Малерман

Здравейте жълъдчета, как сте тази вечер? Надявам се добре.
Преди да преминете към четенето на ревюто искам да благодаря на всички включили се в моята анкета*въпросник* за това за коя книга по напред да пиша. Наистина не очаквах толкова хора да се включат и все още не мога да повярвам на бройката. Благодаря ви искрено! Очаквайте скоро нови книжни публикации.
А сега, да преминем към "Къщата на езерното дъно"..
*бележка: написах това ревю преди време, още когато прочетох книгата, защото ми остави силно впечатление. Мнението ми от тогава до сега не се е променило.*
 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Къщата на езерното дъно" е книга, която не очаквах, че ще ми хареса толкова много. Изключително просто (в добрия смисъл на думата) написана, толкова леко и плавно, като късометражен филм, в който липсата на многото описания и герои не ти прави впечатление, защото има нещо по-важно от тях. Тръпката. Мистерията.
Шепотът между редовете, който оставя съзнанието ти само да запълни празнините, да създадеш света по свое усмотрение само с най-малките късчета, които автора ти дава присъстваше на всяка една страница, засилваше чувството на мистерия, на опасност и по някакъв странен начин на реалност.
Докато стигна до мен, книгата премина през няколко чифта ръце, а притежателите им казваха едно и също - че е невероятна. Щом затворих последната страница, разбрах, защо са смятали така. И определено съм на същото мнение.

Анотация:
Те са на 17. Уплашени, но любопитни.
Първата им среща започва обещаващо - с кану върху езерото, сандвичи и бира в хладилната чанта.
Джеймс и Амелия обаче откриват нещо под водата, което ще промени живота им завинаги.
То е на два етажа. Има си градина. Външната врата зее отворена..
Двамата са открили къщата на езерното дъно.
Има само едно правило: никакви въпроси
И все пак: възможно ли е нещо толкова удивително да няма цена?

Още от началото автора въвежда читателя в приключението на двамата младежи без да разказва тяхната собствена история. Дава направо, кратко, точно и ясно, заобикаляйки осезаемо повечето описания на обстановката, външния вид и качествата на героите. Постепенно те се разкриват чрез техните действия, държание и изречени и неизречени думи, защото макар книгата да е написана от трето лице, автора се е постарал да ни представи нещата от гледна точка на Амелия и Джеймс.
Действието се развива бързо, в повечето случаи плавно, ала има и някои, в които взима рязък завой и се случва нещо неочаквано.

Както казах още в началото, всичко в книгата изглежда някак просто, леко, спокойно. Няма я тази натовареност, няма го това цялото действие тук и там, няма толкова много второстепенни или епизодични герои с нестандартни имена, които да помним, няма я тази тегавост, че всеки момент някой ще умре, няма я тази сложност на света, в който героите живеят. Всичко е...просто. Лежерно. Като ден насред гората, където сте само вие, гората и всички животинки щъкащи из нея.  Авторът дава свобода на читателя, дава му шанса сам да пресъздаде в съзнанието си героите и езерото, и може би до някаква степен тази чудата къща. Не го задължава, не го ограничава, а напротив - оставя го на въображението му, давайки му само основите, подпорите и гредите на историята.
Признавам, че в началото не харесах особено този негов стил на писане, на тази липса на толкова много описания, за които съществото в мен крещеше "КЪДЕ СА?!" (не ме съдете,  преди това бях приключила "Град на небесен огън" и "Четирите цвята на магията", а разликата между книгите е огромна) и ми беше малко трудно да привикна към това. Ала веднъж щом успях да се нагодя към стила на Малерман и темпото на книгата се наслаждавах на всяка една страница, жадна за още малко мистерия. Приключих книгата за отрицателно време, не защото чета бързо (добре де и това оказа малко влияние), а защото главите не са по-дълги от страница-две, в най-добрия случай до четири-пет. Сравнително кратки са, което според мен е плюс, защото аз се наслаждавам повече на книги с по-кратки глави (нямам против по-дългите, но ме изтощават повече).

Как бих описала "Къщата на езерното дъно"? Лека, мистериозна, увлекателна и определено моята глътка свеж въздух. Последно време чета толкова книги, изпълнени с много действие, герои и сюжетни линии, че в един момент имам чувството, че ще ги намразя. Защото омръзва или поне на мен ми омръзва да помня това и онова, този и онзи, независимо колко е хубава книгата. Изморително е поне за моя мозък. С тази книга успях да си почина, да си отдъхна за малко, да се насладя на една история, с която не изградих никаква връзка, но смятам, че това е най-хубавото. Защото макар да не се замислих над важни житейски уроци си отдъхнах, починах си и се потопих в езерото, заедно с Джеймс и Амелия, изследвайки тази мистериозна къща на езерното дъно.
Препоръчвам "Къщата на езерното дъно" на всеки, който търси книга с необвързваща история, с двама авантюристични главни герои и мистериозна къща, която ще ви плаши и привлича едновременно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 150       Цена: 11.90 лв.   Издателство: DejaBook    Жанр: Мистерия, Хорър

https://www.facebook.com/DejaBookPublishing/https://www.goodreads.com/book/show/33849714?ac=1&from_search=true

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Завръщане

Хей хора, как сте?
Отдавна не съм посещавала блога…що за паяжини са това?!
Да, има пост в тази пуста "земя" на думи и книги. И аз не мога да повярвам хД

Направих си доста внезапна и дълга почивка и да, знам че трябваше да предупредя като един нормален и самоуважаващ се блогър, но уви, аз не съм *очевидно*. Съжалявам за това.

Ако се чудите как реших да се завърна, е, и аз не знам. Последното време изпитвам нуждата да пиша ли, пиша и то главно ревюта или поне нещо подобно, което си е чисто чудо, защото точно това беше една от главните причини да "напусна" за кратко. Но за това по-надолу.

Спрях да пиша и публикувам заради няколко неща - училище, плажуване, излизане, четене (голямо и то), но най-вече заради сроковете и ограниченията, които си поставях относно блога. Нямам идея вие как решавате да напишете дадено ревю или стихотворение, но аз си го поставям като цел. И моменти в които не изпълня целта си малко по-малко ми съсипват настроението и убиват желанието ми за писане, четене или каквото и да е. През по-голямата част от пролетта се чувствах зле заради поредното не написано ревю или краткия срок, който си бях поставила за пускането на поредната публикация. В един момент ми омръзна и просто си казах: "Не мога, искам да чета, не да се съобразям с този блог!" и го оставих.
Писането и четенето се бяха превърнали в две напълно противоположни за мен хобита, които ме дразнеха щом ги комбинирах. Затова реших да се откажа от едното в името на другото.
 Прочетох доста книги в този мой "период", някои хубави, някои не чак толкова и съм доволна от това, защото успях да се насладя на всяка една от тях. Не бързах и не си повтарях, че трябва да изчакам малко, за да напиша ревю на тази книга, за да започна друга. Което беше страхотно. Четох като невидяла, книга след книга, и ако ви звучи все едно съм гонила бройка, не беше така. Представете си все едно сте открили нов сериал, който ви е завладял до такава степен, че не можете да си намерите място докато не го погълнете целия. Е това бях аз, но вместо сериал с 40-60 минутни епизоди, имах книги с по 300-400 страници. И то само какви!
Имаше такива, които ме караха да стоя и да мисля какво по дяволите правя с живота си, други оставяха грееща топлина в сърцето ми, трети просто исках да метна по някого, но на всички успях да отделя достатъчно време, за да ме докоснат по някакъв начин. И проблема е, че от скоро изпитвам силната нужда да пиша за тях, ала не мога да реша за която точно бих искала да пиша първо.
Книгите се блъскат в главата ми, а аз в стремежа си да хвана една и да кажа : "Аха, за теб ще пиша днес!" успявам да изгубя музата си за писане и да се върна към обичайното си състояние - седене и мислене за какво или за коя книга да "говоря".

Затова започнах да търся решение на проблема и май го открих.
Реших да се допитам до вас, читателите на блога ми /ако са останали такива освен онзи човек в ъгъла/, за да разбера за коя книга бихте желали да споделя мнението си *след дългото си отсъствие*. По надолу в поста ще посоча възможните отговори, като от вас се иска само да маркирате тази книга, за която искате да пиша. Това е един доста "баровски" начин да определя чие ще бъде следващото ревю, но наистина, в главата ми е пълна каша що се отнася точно за това избиране. Въпреки това обаче, ще има и моменти, в които няма да се допитвам до вас, защото има книги за които определено бих писала, така че не се шашкайте хД
Наистина обаче ще ви бъда страшно благодарна ако ми помогнет поне малко съживя блога си отново и намеря онзи ритъм, който ме държеше в началото още преди години, когато го започнах. Поне първите няколко поста. Разбира се не ви задължавам.

Едва ли ще поствам всеки ден, може би ще бъде два-три пъти в седмица или по-малко, но ще се постарая да не допускам поредното "умиране" на този сайт. Имам няколко ревюта (или по скоро публикации от рода на "n причини да прочетете това"), които ще пусна в близката седмица, защото са на книги изпратени ми от издателства и се чувствам гузно когато са вече прочетени, но без пост. Очаквайте ме скоро хД

Ами, това беше днескашният пост. Надявам се обаче да не се окаже последния за шест месеца насам.

Благодаря ви за всичко до сега, за всеки един коментар и/или обратна връзка! Ако не съм го написала досега, да го има! хД
Чао за сега ♠

Линк към списъка с книгите: клик

понеделник, 12 юни 2017 г.

Принцеса с часовников механизъм - цитати


В момента би трябвало да спя, за да може да съм свежа като краставичка за утрешния изпит. Ала не спя. Очевидно. Реших най-накрая да споделя този пост с вас, защото...той ме кара да си спомня за една от най-любимите ми книги - "Принцеса с часовников механизъм" и винаги щом го прочета се сещам за толкова много неща свързани с трилогията, толкова много чувства ме връхлитат отново, че...че бих искала и с вас да се случи същото. По-специално с тези (по)читатели на "Адски устройства". Искам чрез тези цитати да си я припомните и да се върнете в онези прекрасни мигове, в които сте държали тази малка, но изпълнена с много емоции книга. Защото е прекрасна. Поне според мен. Така че приятно четене. :)




" - Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в булчинска рокля - поправи я Джем. - Честно казано, не мисля, че и Уил би могъл да се бие в нея.
- Навярно не бих могъл - подхвърли Уил, който имаше остър слух като на прилеп - Но от мен би излязла една наистина сияйна булка. "


" - В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах - обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата на древногръцки храм. - Вече никой ли не уважа класиците? "


 " - Не мога да забравя какво ми каза веднъж.
Той я погледна изненадано.
- Така ли? Какво?
- Че понякога, когато не можеш да решиш как да постъпиш, си представяш, че си герой от книга, защото е по-лесно да предположиш как би постъпил той. " 


" Ако откажеш да го направиш, ще си го купувам сам. Открай време съм готов да го сторя. А що се отнася до това.. - той свали пръстена на семейство Карстерс от ръката си и го подаде на Уил, - вземи го.
[..]
- Сега пък за мен ли искаш да се ожениш? "


" Джем го погледна с учудване.
- Тъкмо когато си помисля, че те познавам напълно, ти отново ме изненадваш. Добре, ще те освободя от даденото обещание. Търси. Постъпи така, както смяташ, че трябва. Не мога да спъвам добрите ти намерения - това би било жестоко, а и аз бих сторил същото за теб, ако ролите ни бяха разменени. Знаеш го, нали? "


" - Истинската любов никога не умира - преведа Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. - Не мога да го нося, Магнус. Твърде красиво е за мъж.
- Същото важи и за теб. .."


" - Шарлот? - Хенри звучеше озадачен. - Какво става?
- Да, и аз това питам. - Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. - Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя? "


" - Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше...
- Безсмислици? - подхвърли Джем.
- Порнография? - обади се Уил едновременно с него. - Или пък и двете - допълни той. - Никога ли не си чувала за порнографски безсмислици? "


" - А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно колко създания ще са му необходими. В противен случай всички щяхте да сте мъртви.
- Братята Лайтууд - друг път - измърмори Уил. - Според мен е подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка. "


" - Atque in perpetuum, frater, ave atque vale - прошепна той и думите на стихотворението никога не му се бяха стрували по-подходящи. „Здравей и сбогом навеки, братко мой.” "


" - Обичам да си говоря с конете нощем. Добра компания са. А ти не бива да се разхождаш по нощница. Наоколо се навъртат лайтуудовци. "


" В четвъртък ви венчаха,
а в петък те умряха.
Положиха ги в гроб един до друг,
о, обич моя,
положиха ги в гроб един до друг.
Откъсвайки се неохотно от Гидеон, девойката се изправи и изтупа роклята си.
- Моля да ме извините, господин Лайтууд..искам да кажа, Гидеон.. но трябва да отида да убия готвачката. Ей сега се връщам. "


" Да избереш любов или война - и двете са храбри решения, всяко - по свой собствен начин. "

" - Пет? - повтори Гейбриъл недоумяващо.
- Оценката ми - обясни Сесили и му се усмихна. - Може би трябва да поработиш над умението и техниката си, но несъмнено притежаваш естествена  дарба. Нуждаеш се от практика.
- И ти си готова да ме обучиш?
- Бих се засегнала дълбоко, ако избереш някой друг учител - заяви тя и като се повдигна на пръсти, отново го целуна. "


" Всички си имаме тайни, които пазим, защото не искаме да нараним онези, които ни обичат. "


" Някои тайни, помисли си тя, е по-добре да бъдат споделени, но има такива, които трябва да останат да тежат на плещите единствено на онзи, който ги знае, за да не причинят болка другиму. "


" „Ave atque vale“, помисли си Уил. „Здравей и сбогом.“ Преди не се бе замислял особено върху думите, върху това защо бяха не просто сбогуване, но и поздрав. Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така, докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.
Той никога нямаше да забрави радостта. "


" - Понякога се боя, че си твърде мъдра, Теса.
- Е - отвърна тя, - все един от нас трябва да бъде. "


" Теса го погледна изненадано. - Нещо не е наред ли?
- Не - отвърнал бе Уил прекалено бързо. - Просто.. не те доведох тук, за да те награбя в  „Галерията на шепота“.
Младата жена избухна.
- Не те моля да ме награбиш в „Галерията на шепота“! В името на Ангела, Уил, ще престанеш ли да бъдеш толкова любезен! "


" - Не съм забравил какво ми каза веднъж - продължи той. Че думите имат силата да ни променят. Твоите думи ме промениха, Тес. Направиха ме по-добър човек, отколкото бих бил иначе. Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра... "