петък, 21 април 2017 г.

Слейд Хаус от Дейвид Мичъл

Близо до английска кръчма за хора от работническата класа, на малка уличка при подходящите условия ще намериш входа към Слейд Хаус. Непознат ще те посрещне и ще те покани да влезеш. Първоначално няма да искаш да си тръгнеш. По-късно ще установиш, че не можеш. На всеки девет години обитателите на къщата – брат и сестра – отправят уникална покана към някой, който е различен или самотен: странен тийнейджър, наскоро разведен полицай, срамежлива колежанка. Но какво в действителност се случва в Слейд Хаус? За тези, които узнават, вече е твърде късно…

Интересна анотация нали? И на мен първоначално много ми допадна. За съжаление обаче книгата не ми хареса толкова колкото очаквах и не ми повлия толкова колкото исках. Мислех, че между страниците ѝ ще успея да намеря нещо, което да ме накара да настръхна, да се изплаша от тази толкова загадъчна къща, но в край на сметка не получих това, което исках и се оказах с напразни очаквания.

За пръв път чета нещо от  Дейвид Мичъл, но съм чувала за книгите му, но да ви призная нямах представа каква вселена се върти  в главата на този човек. "Слейд Хаус" обаче успя да ми покаже малка част нея, една доста страховита и умопомрачителна част, но пък интересна и определено злодейска.

Започвам с това, че книгата обхваща пет десетилетия от края на 1979 година чак до наши дни (2015 г.), като за цялото това време единствените постоянни герои, които ще срещнете ще са така наречените злодеи. Останалите ще се сменят на всеки девет години позволявайки ви да наблюдавате промяната в поколенията хора и техния светоглед, но не и непрестанното любопитство, което придърпва всички до един към Слейд Хаус.

tumblr
Стилът на писане на Дейвид Мичъл е лек, но не бих казала, че е особено увлекателен, защото имаше моменти, в които се отегчавах и едва успявах да задържа вниманието си към книгата. Но пък имаше и такива, в които четях толкова бързо, че чак прескачах редове, погълната от случващото се. Бих го описала като доста странен, но аз така го виждам - 50/50.
Харесаха ми по-специалните думи, които беше използвал като лакуна и операнди, които определено правеха романа по-интересен и ми допадна факта, че в самата история главна роля играе човешката душа - нейните аспекти, проява и какво всъщност означава тя за нас.

Корицата е много симпатична, на пръв поглед загадъчна, излъчваща тайно послание към всеки посегнал да я погледне.

Получи се доста кратко ревю, но наистина нямам какво повече да кажа. Книгата ми допадна, насладих ѝ се доколкото можах, но истината е, че не беше за мен. Явно съм от по-капризните читатели, които не четат често хорър, но когато го правят, искат нещо наистина страшно.
Ако вие се двоумите дали да дадете шанс на книгата, не мога да ви посъветвам нищо. Сама по себе си "Слейд Хаус" не е лоша, интересна е, с доста оплетена история и определено е добър избор за убиване на време. Но ако търсите нещо наистина страшно, от което после да се страхувате да заспите - то тогава тази книга не е за вас.
..
Но все пак си зависи от човека.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
               Страници: 255      Издателство: Прозорец      Цена: 16 лв.     Жанр: Хорър

https://www.goodreads.com/book/show/33358390http://www.prozoretz.com/?act=products&do=details&id=1659

сряда, 19 април 2017 г.

Бронзовият ключ от Холи Блек и Касандра Клеър

Исках да прочета "Бронзовият ключ" веднага щом завърших "Медната ръкавица", защото втората част ме остави с отворена уста и нямах търпение да видя как ще се доразвие историята оттам нататък. Е, тази книга ми показа, че Клеър и Блек имат скрити карти, които щом поставят на масата всичко отива по дяволите. Мислех си, че досега съм видяла всичко и че няма какво още да ме изненада, но не. Писателките бяха на друго мнение.

Кал, Аарън и Тамара се събират за поредната учебна година в Магистериум, след цяло лято почивка от опасните битки на живот и смърт, разкритите заговори и фанатици магьосници, с мисълта, че тази година ще бъде по-спокойна от другите. Но естествено се случва точно обратното. Някой се опитва да убие младите макари с всички сили, без значение колко жертви може да има. И докато ръководството на Магистериум и всички магове уверяват Кал и Аарън, че няма от какво да се страхуват, защото те са там, за да ги пазят, двамата приятели и тяхната непоклатима спътница Тамара, решават че няма да стоят безучастно и ще направят свое разследване. Само че всяка нова улика, която откриват ги води към нещо, което никой от тримата приятели не е очаквал, дори и след изненадите поднесени им в предходните години. Разкриват (още по-) дълбоко пазени тайни и откриват неща, които никой до сега не е смеел да признае...

Започвам с това, че тази книга ми хареса една идея по-малко от предходните заради едно нещо - любовта. Знам, знам, героите са пораснали и е нормално вече да искат гаджета и т.н., но аз съм свикнала да ги виждам как свиват носле и казват "Отврат!", когато видят някой да се целува. Беше ми адски странно да чета, как Кал се замисля за неща от сорта на: "Дали ще ме хареса?", "Защо да не ме хареса?", "Защо да харесва него повече от мен?" през 1/5 от времето през, което никой не правеше опит да му откъсне главата или да му заложи капан. Затова дадох на книгата 4/5 звезди, но не съжалявам.
Като изключим това тя бе страхотна.

this tumblr
Сюжета бе развит по един интересен начин като героите не скучаеха нито минута, отново изучаваха Магистериум и откриваха все нови неща за така "обичаното си" училище. Разкриваха тайни, уличаваха престъпници, губеха приятели и създаваха нови, като през цялото време се виждаше промяната в характерите им. Забелязва се колко са "пораснали" от първата книга насам, колко внимателни и подготвени  са (на моменти) за различните опасности, които ги очакват. 
В книгата имаше обрати, имаше и моменти, които не можех да осмисля веднага и след 20 минути се взирах гневно в нея, повтаряйки "Е, не...това не се случи.". Имаше забава имаше и типичните глупости, които едни 14 годишни може да правят, имаше любов, приятелство, имаше и израстване. А краят....
Краят беше ужасен и неочакван.
Имах чувството, че писателките  са играли на руска ролетка с героите си, което НЕ МИ ХАРЕСА. Изобщо.

Препоръчвам ли "Бронзовият ключ"? Определено. Защо? Защото макар да се класифицира като книга за деца от 8 нагоре, тя е много повече от едно детско четиво. Съдържа в себе си всички неща, които един роман за тийнейджъри притежава с изключение на две - няма драма, нито задълбоченост във всяко нещо. Всичко е поднесено леко, просто ако щете, за да не натоварва читателя и за да може да се чувства "свободен" от това да помни нечии роднини, корени, дом, свят, способности и т.н. Аз поне така го виждам и смятам, че  точно това е една от главните причини, поради които да обичам толкова тази поредица. Така че, ако искате нещо по-леко, буквално и преносно, защото книгата не е повече от 200 и няколко страници, то "Бронзовият ключ" е за вас. 

п.с. не търсете нищо в tumblr свързано с тази книга ако не сте я прочели. в противен случай ще се спойлнете много яко

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 250          Цена:12.90 лв.   Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи роман

https://egmontbulgaria.com/magisterium-389/3-bronzovijat-kljuch-p2963https://www.goodreads.com/book/show/31924586

вторник, 18 април 2017 г.

Мнение vs налагане



Здравейте!
Как прекарахте ваканцията и празниците? Аз си почивах и последните три дни се тъпках като прасе. Да ви кажа честно не е хубаво да имаш майка и баба, които да готвят страхотно. Качват се много килограми само с един поглед към това, което са сготвили..
Но обясненията на страна.
Днес реших да пусна един бърз пост преди да почна с ревютата (отново), защото този месец съм страшно продуктивна и чета като невидяла.
Ще си говорим за няколко важни според мен неща касаещи, точно така, книгите и по-специално колко нашето мнение за тях влияе на другите.

Когато пиша ревю, независимо дали ще е на книга, която обичам или не, казвам, че да, БИХ я препоръчала на всички. Но никога не съм казвала, че тя ТРЯБВА да се прочете от всички. Защото това звучи като някакво задължение, а и не винаги има гаранция, че ще се хареса на абсолютно всеки, което пък от своя страна означава, че ако аз не харесвам нещо, вие се отказвате автоматично от него, което е глупаво.
Не разбирам защо се хващате на подобни глупости - когато вие проявявате интерес към някоя книга, но в следствие на нечие негативно ревю/мнение/препоръка интереса ви спада. Не искам да обидя никого, но като се има на предвид, че сте се чудили толкова много каква е тази книга, толкова ли е интересна, какви са героите и т.н. изведнъж всичко това отива в канала само заради едното мнение на приятел и т.н. Защо просто не кимнете с глава и не кажете: "Окей, разбирам, не ти е харесала много...но пък на мен може да ми хареса точно заради тези неща, които изброи!".
Изключително много мразя хора, които "хейтват" или преведено "мислят, че след като имат едно мнение, то важи за всички и те са винаги прави". Е, седнете да му се не види. Това че на ВАС не ви е харесал нечий роман, МЕН не ме касае. Щом аз съм казала, че тази книга ще се чете, ще се, и това че ТИ я плюеш, обиждаш и хулиш пред всички останали, защото акъла не ти стига, не ме бърка. Защо? Защото щом тази книга е издадена и преведена то тя заслужава поне малко уважение. Най-малкото заради автора, който се е потил над творбата си поне година, докато я завърши. И ти нямаш никакво право да го обиждаш поне заради труда му.

Половината свят мразят "Хари Потър", другата половина вече са готови да им приложат заклинанието "Авадакедавра!". И аз какво да правя, горката, която не е чела романите? Да прочета само половината от книгите и да ги оставя, за да има мир и покой във вселената? Мне. Ще направя това, което АЗ искам.
Друг пример "Двор от рози и бодли". За пръв път чух за тази книга от  момиче, което беше написало ревю на книгата, в което казва, че не ѝ допада много-много. Беше изложило всичко черно на бяло, без да се пести, напълно искрена за всичко. И аз какво направих? Отидох в goodreads и я сложих на рафта със заглавие "никога не купувай". Да ама не. Амбицирах се и щом имах възможност си купих книгата и я прочетох. И хоп! ти да видиш хареса ми! Адски много се забавлявах с нея и ми беше изключително приятна за четене. Какво направи ревюто на момичето? Отказа ме да я прочета? Изобщо. Защо? Защото точно тези "негативни", макар че според мен са "искрени" ревюта, влияят най-много. Поне на мен. И ме надъхват много повече да си купя съответната книга, вместо положителните.
Друг пример, другото момиче написа ревю за "Carry on" от Рейнбоу Роеъл, в което казва, че книгата не е особено добра. Аз обаче вече си я бях купила и чаках да ми дойде музата да я започна. След като прочетох ревюто ѝ я започнах и я, чудо! пак нещо, което друг не харесва, на мен ми хареса (въпреки, че съм съгласна с мнението ѝ, донякъде).  Шок, как може. Разбирате ли, това че на съседа Пешо не му хареса "Да убиеш присмехулник" или "Игра на тронове", това не означава, че и на вас няма да се харесат. Може пък тези "кървави битки" и "извратени роднински връзки" на вас да ви се сторят логични и интересни и всъщност епосите (защото стана ясно, че говоря за книгите на Дж. Р. Р. Мартин) да ви харесат адски много. Няма как да знаете това, а ако се доверите на мнението на Пешо без вие самите да дадете шанс на поредицата, какво губите? Губите само възможността да дадете шанс на нещо, което би ви харесало. БИ. А не ЩЕ. Правете разлика. Не винаги има гаранция, че като започнете нещо, то ще ви хареса. Абсурд, не живеем в съвършен свят. Но да има вероятност макар и малка, ала няма как да знаете ако първо не опитате.

Така че ви съветвам, когато сте си наумили да прочетете нещо, направете го без да се колебаете. Четене ревюта, искайте препоръки и мнения, но независимо дали са положителни или не, не им отдавайте голямо значение. Доверете се на вътрешният си глас, защото той от всички хора на света, знае кое ще ви се хареса най-много. И обратното, няма нищо лошо да се доверите на нечие мнение за дадена книга, но помислете какво изпускате. Защото както казах, да Пешо е казал, че не обича роклите и разглезените главни героини в този роман, но на вас може да ви допаднат. Не защото вие обичате подобни работи, а защото сте открили как разглезените героини стават смели и спират да търсят нечия помощ, а роклите биват заменени с костюми. Голяма глупост написах, но идеята ми е винаги има нещо, което остава скрито за едни, но се открива пред други. Замислете се часовете по литература и вземете "Извора на белоногата" за пример. Четете го веднъж - нищо не откривате, но след една хубава лекция от страна на госпожата ви и 35 прочитания по-късно, вече плачете и се възхищавате на Славейков за тази прекрасна поема. Само че не всички  ваши съученици реагират така, защото още с първия прочит те вече знаят тези неща. Разбирате ли? Едни виждат едно, а други - друго. Не се доверявайте на мнението на други, щом ВИЕ имате намерение да прочетете тази/онази книга. Или изобщо за всичко. Слушайте главно себе си и после другите.

А тези, които смятат, че след като нещо не им е допаднало, трябва да го натякват на всеки по един особено груб и нетактичен начин - вратата е там. Никой не иска да чете/слуша подобни коментари, защото на никой 1) не му е приятно и 2) не му пука, след като е прочел книгата. Безсмислено е и язък за батерията, която сте изхабили, за да напишете подобно нещо. Имайте мнение, изразявайте го, но по такъв начин, че да не звучи все едно това е някаква забранена книга, която са ви накарали да прочетете едва ли не насила и сте се мъчили. Кажете си, че не ви харесва, обосновете се, да стане едно страхотно ревю/мнение и оставете на нас, читателите/слушателите да преценим дали ще дадем шанс на книгата или не. Не го окепазявайте като казвате "Не трябва да се чете!" или "Каква лоша книга!". Грозно е. И няма лоши книги. Има просто книги, а дали са добри или лоши, зависи от нас и от това какво харесваме НИЕ. Ала дори тогава пак нямаме право да ги класифицираме като такива. Те са книги – това е важното и са тук с една единствена цел: да ни правят щастливи.

понеделник, 10 април 2017 г.

Краят на дните от Сюзън Ий


Доста време се чудих как да започна това ревю, макар че не ми се искаше изобщо.
Мразя когато започна дадена трилогия/поредица и стигна до края ѝ, и в един момент трябва да се разделя с нея. Трябва да я оставя и да се примиря с факта, че няма да има други книги, които ще разказват за живота на героите, с които съм преживяла куп приключения, опасни битки и любовни афери. Няма да го има онова чувство на неописуема радост, което се разпростира из цялото ти тялото, когато докоснеш поредното продължение, нямайки търпение да останеш сам със себе си и да се потопиш в любимия си измислен свят. Мразя когато трябва да се разделя с всичко това и се стремя да го избягвам. Ала любопитството е по-силно понякога..


... И "Краят на дните" го доказва. Също като първите две книги, тази не остана по-назад и отново бе изпълнена с толкова битки, емоции, хумор и сарказъм, присъщи за творчеството на Ий, които за последен път ме връхлетяха като буря и ме пренесоха  в разпадащия се свят на Пенрин и Рафи.
Последната книга бе един подобаващ завършек на една от най-интересните, страшни и определено поглъщащи вниманието апокалиптични трилогии, които съм чела.
Сюзън Ий пише леко и приятно, без значение, че в романите ѝ има доста страшни и неприятни сцени, защото тя използва думите по такъв начин, че единственото силно чувство, което читателя може да изпита четейки произведенията ѝ е любопитство и интересен.

Пенрин е една удивителна главна героиня, която през тези три книги претърпява доста големи душевни и физически промени, учи се на много неща, най-важното, от които е да обича, независимо от всичко и всички. Ще я запомня с борбеният ѝ дух и този невероятен и не стихващ сарказъм, който дори в най-откачената, ужасна или опасна ситуация винаги намира място за изявление.
А Рафи като представител на ангелите, които слизат на Земята с цел да ни изтребят ще запомня с това, колко въздържан, арогантен и привлекателен (да си го признаем) бе, но с течение на историята успя да се промени и да измени, някои от лошите си черти в добри, а други - да подсили и утвърди. За съжаление си остана така красив и привлекателен въпреки лошите неща, които му се случиха. С това ще трябва да се примирим, уви..
А останалите герои - второстепенните или епизодичните, които в първите две книги не допринасяха с много за историята, в тази ще ви изненадат. Тук те ще покажат каква е истинската им цел и колко са важни както за Пенрин, така и за всички останали, ще разкрият части от характерите си за които не сте и предполагали...

В книгата има доста изненадващи моменти, доста емоционални, но най-вече има изобилие от забавни и саркастични части, които я правят толкова привлекателна (като изключим Рафи).
Чете се бързо и неусетно, защото главите за кратки, не повече от 5-6 страници, като не са просто "ей така" отделени. Във всяка има отделен смисъл, отделен момент на който да се обърне внимание и винаги завършват по такъв начин, че да събудят интереса ти към следващата глава.
Сюжетът е страхотен и лично на мен страшно ми допадна, защото цялата концепция на книгите, начинът по който е развита историята, героите, света, създанията - всичко е изпипано, макар и не до най-малката подробност, но до толкова, че да отключи любопитството ти и да продължаваш да четеш. Адски съм благодарна на Елена Павлова и най-вече на Издателство Емас, които ми предоставиха възможност да се докосна до тези интересни четива, които се превърнаха в едни от най-любимите ми книги. Благодаря ви още веднъж!

Знам че се получи доста нестандартно ревю, но това чувствам, това пиша. Няма да ви лъжа. "Краят на дните" и като цяло цялата трилогия може да не ви допадне, може да ви отегчи и да се обвинявате, че сте си изгубили времето с нея. Но, никога няма да разбере ако не опитате. И аз съм сигурна, че след като ѝ дадете шанс - няма да съжалявате. Защото книгите за интересни, интригуващи и малко по-различни от това, което сме свикнали да срещаме в нашумелия young adult фентъзи жанр.

Анотация на книгата:
Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака... Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта? 

Между другото, знаете ли че през май предстои издаването на една изключително интересна книга? Не? Е, вече сте информирани. Издателство Емас са планирали да издадат първата книга от трилогията "Четирите цвята на магията" (с оригинално заглавие "A Darker Shade of Magic") на Е. В. Шуаб и просто нямам търпение. Анотацията ѝ звучи страхотно, а цялата идея на сюжета - като нещо оригинално. Дали е така, не знам, но определено нямам търпение да разбера. Съветвам ви и вие да направите същото. Повече информация за книгата можете да откриете тук. А тук можете да прочетете прекрасното ревю на Юли върху първата книга.


Огромни благодарности на издателство Емас за предоставената възможност  да прочета книгата в замяна на честно ревю!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
               Страници: 392          Цена: 14.90 лв.        Издателство: Емас            Жанр: Фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/34339287http://www.emasbooks.com/