сряда, 17 януари 2018 г.

Top 5 Wednesday (3)


Здравейте жълъдчета! Как сте, как мина денят ви? Моят мина неусетно и приятно.
Днес е сряда и идва ред на поредният пост от рубриката Top 5 Wednesday!

Днешната тема е Forgettable books / Книги, които сме забравили.

Преди да посоча моите пет избраници искам да споделя, че всъщност аз съм от хората, които помнят какво са чели и то в повечето случаи, доста добре. Мога спокойно да ви препоръчам  дадена книга, дори мога да ви спойлна без да искам и то без да се напъвам и да се чудя, това така ли беше, бъркам ли книгите и т.н. Звучи много егоистично и арогантно, но вярвайте ми и аз не знам как го правя, нито пък как не смесвам отделните части от поредиците.

5. "Белязана" от Кристин Каст и П.С. Каст
Помня, че ставаше дума за вампири (без да чета заглавието на поредицата), както и някои неща от третата книга (до която бях стигнала) и помня и че имаше един Деймиън? мисля, но до там. Нито главната героиня, нито действието, нито сюжета - всички тези неща са ми в мъгла. И то непрогледна. Нямам идея дали някой ден ще се завърна към тази поредица, но в момента честно да ви кажа дори и не искам.

4. "Съветът на злото" от Анди Бригс
Тук се сещам единствено, че ставаше дума за някаква игра или нещо такова. Едно момче получаваше странен есемес, след чието отваряне придобиваше супер сили и се изправяше срещу добрите. Но както при "Белязана" не помня нито сюжет, герои и прочие.

3. "Възраждането на Атлантида" от Алиса Дей
Чуя ли Атлантида в мислите ми изскачат сцени от тази книга, но не такива, за каквито си мислите. Всъщност се сещам за силата на главната героиня, която мисля че беше силно изразена емпатия? и до колкото се сещам имаше няколко момента, които ми бяха силно интересни, защото до този момент не знаех нито какво е емпатия, нито като цяло бях чела подобна книга за Атлантида. Друго нещо, за което се сещам са мускулестите мъже от Атлантида, както и един червенокос, чието име отново е изплувало от  главата ми. И до там.

2. "Паднали ангели" от Лорън Кейт
Помните ли как казах, че не смесвам книги от поредици? Е, тук всичко ми е една мешена скара. Знам какво се случва в първата - отгоре, отгоре, но го знам - но в останалите три, всичко ми се преплита и оплита, докато не се стигне до края, който също помня! Изненадващо (дори за мен) в съзнанието ми изникват имената на почти всички герои, както и идеята за самата поредица. На кратко, представете си че поредицата на Кейт е един петкилометров път и има трикилометрова дупка в средата. Това са спомените ми за поредицата. Имам големи пропуски, но все пак помня нещо.

1. "Множество Катрини" от Джон Грийн
Защо не помня абсолютно нищо то тази книга? Нямам идея. В Goodreads съм я оценила с 5 звезди, което би трябвало да означава, че ми е направила впечатление с нещо, но защо нямам най-бегъл спомен за нея е тъмна Индия за мен. Съдейки по това, че не помня безинтересните неща, би следвало, че не ми е харесала и затова съм я изтрила от съзнанието си. Но Goodreads твърди друго. Може би трябва да я препрочета, за да видим трябва ли да си купя гинко билоба или да преоценя книгата.

Е, това беше от мен за днес. Надявам се поста да ви е харесал. А сега ви пожелавам лека нощ и ви оставям в компанията на новата ми любима песен.


неделя, 14 януари 2018 г.

Six of Crows от Лий Бардуго

Здравейте жълъдчета! Днес ще си говорим за най-любимата ми книга за 2017 г. - "Six of Crows"/"Шестте врани" от Лий Бардуго. Написах това ревю преди доста време, след като прочетох книгата мисля, така че изобилства от емоции и доста повторения. Не ме съдете, но наистина книгата страшно много ми хареса и силно се надявам един ден да се появи и на българския книжен пазар.
Приятно четене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Знаете ли, страшно трудно е да започнеш ревю на книга, която ти е харесала изключително много, която те е запленила и те е накарала да се чувстваш по различни начини за доста дълго време. В момента стоя и движа пръстите на ръцете си, пишейки тези думи, чудейки се от къде да започна, коя нишка в главата си да хвана първо.
Наистина не знам от къде да  започна.
Снощи (15.12.17 г.) реших най-после да седна и да си довърша книгата. Станах свидетел на толкова епични и неочаквани неща, че накрая просто бях като бонбон без пълнеж. Да знам, че има втора книга и да знам, че мога и онлайн да я намеря, но не се ли сещате за онова чувство, което изпитвате след като завършите някой уникален роман/разказ? И просто не знаете нито къде сте, нито какво става за пет секунди? Това изпитвах снощи може би няколко минути.
Извинявам се предварително ако се получи едно "разхвърляно" ревю. Ще се опитам да подредя мислите си и да ги изкажа по един средно емоционален начин, избягвайки изречения като "Омг, беше епично!" и "НЕ МОЖАХ ДА ПОВЯРВАМ КОГАТО..", и "THE SHIT, AND I WAS..!". Но не гарантирам.

Анотация:
Criminal prodigy Kaz Brekker has been offered wealth beyond his wildest dreams. But to claim it, he'll have to pull off a seemingly impossible heist:

Break into the notorious Ice Court
(a military stronghold that has never been breached)

Retrieve a hostage
(who could unleash magical havoc on the world)

Survive long enough to collect his reward
(and spend it)

Kaz needs a crew desperate enough to take on this suicide mission and dangerous enough to get the job done - and he knows exactly who: six of the deadliest outcasts the city has to offer. Together, they just might be unstoppable - if they don't kill each other first.


От дясно наляво: Нина, Уайлън, Джаспър, Каз, Инеж, Матиас

Започвам от авторката.
Първата ми среща с творчеството на Лий Бардуго беше преди две-три години, когато попаднах на първата ѝ книга от поредицата "Гриша" - "Сянка и кост" - и помня колко запленена бях от света, от способностите на героите, от всички онези зловещи същества, обитаващи тъмните кътчета на горите. И естествено от Тъмнейший.
В тази книга отново сме в света на Гриша, но след Войната, която се случва в трилогия на Бардуго. Единствената връзка на двете мини-поредици (както им казвам) са света, Войната, която се спомена няколко пъти и Николай, който до колкото разбрах е крал или нещо подобно. Така и не успях да довърша трилогията, за да се срещна с него и да разбера кой е, но благодарение на Христина, която беше така добра да ми заеме книгите, тези няколко дни ще поправя това. (update:14.01.2018 - вече знам кой е Николай наистина!)
Както казах по-горе бях запленена от света, излязъл изпод перото на Бардуго. Започвайки тази книга, осъзнах че това не се е променило и всеки път щом авторката даваше повече информация за структурата на самият свят, разделението на хората, отделните държави и острови (чиито имена гледах половин час, мислейки как да ги произнеса) стоях с леко отворена уста, поглъщайки всяка дума, после отгръщах на картата и прокарвах мислени линии през едно или друго място. Невероятен свят, невероятни описания.

Лий Бардуго пише уникално. Изключително се радвам, че успях да се докосна до нейно произведение в оригинал и да го изживея по този начин. Описанията на обстановките или на героите ѝ винаги бяха структурирани и изразени по един въздействащ начин, който те кара да си ги представяш автоматично. Не можах да срещна един път, в който да ми омръзне да чета тези неща или в който да кажа "Ох, пак описания..". А аз често го правя.

Ако сте човек, който обича повече диалози в книгите, то тук ще се срещнете с много саркастични, хапливи, дори понякога такива, от които ще настръхвате. Колкото колоритни са героите, толкова са колоритни и разговорите помежду им. Не малко пъти ще се смеете на закачките на Джаспър или ще се двоумите дали Каз е сериозен и ще направи това, което е казал.

Като споменах Джаспър и Каз се сетих за нещо важно. Сюжета е развит през няколко гледни точки (пет, за да сме по точни + изненада), което знам че за някои хора би било голям проблем или дори причина да не се докоснат до книгата. Съветвам ви да не взимате прибързани решения. Поначало аз харесвам подобно представяне на книгите, защото ти помага да анализираш и да се докоснеш до отделните герои по обстойно, което за мен е много хубаво и ме кара да се наслаждавам повече на четивото си. Когато започнах книгата нямах представа, че е написана по този начин, но честно да ви кажа това изобщо не се усеща. Чела съм че при подобни романи, хората губят нижката и цялата магия и действие отива в канала. Тук такава опасност няма. Лий Бардуго оплита всичко по такъв начин, че независимо дали четете глава от г.т. на Матиас ими Джаспър ще ви в еднакво интересно и ще се чудите защо е само няколко странички.

Което отново ме подсеща за нещо, което оценявам високо - продължителността на главите. Повечето бяха сравнително кратки, от около 6-7 странички, но се срещаха и такива, които бяха по-малко. За мен това е изключително хубаво, защото ако ежедневието ти е натоварено и все пак искаш да се откъснеш от света за няколко минути, спокойно можеш да започнеш поредната глава и да я приключиш за не повече от десет минути, а не спирайки по средата, чудейки се кой ред да си отбележиш.

Между другото, харесвате ли книги, в които авторът се е постарал да измисли свои наименования на различни предмети/същества/държави/хора и т.н.? Аз обожавам подобни неща, защото показват колко голяма и неограничена фантазия имат самите писатели, как ограниченията на нашите езици не им понасят и как чрез това, създават едно леко усещане, че някъде там, в необятното, това за което четем може би е истинско. В "Six of Crows" ще срещнете доста такива думи, но спокойно - всичко е обяснено. Дори нещо в началото да не ви е ясно с течение на книгата, ще ви се изясни.

Стигнахме до героите.
Започвам с Джаспър. Джаспър е един от най-енергичните, забавни и любопитни герои, които съм срещала. Още с началото на книгата успя да ме спечели с чувството си за хумор и обсесията си по оръжията и стрелбата, която на доста пъти ми даваше основание да се запитам, не е ли и малко луд.. Негов вреден навик е да залага и това не малко пъти го е вкарвало в беля. С течение на книгата обаче се разкриват доста неща за героя му, неговото минало и способности, които не по-малко ще ви заинтригуват от необикновента му личност.

Матиас / или Матаяс / е другият мъжки персонаж, за който обичам да говоря и анализирам. Той се присъединява към шайката на Каз малко по-късно, ала това не му попречи да се намъкне в главата ми и да ме ядосва. Борейки се с миналото си и традициите с които е възпитан, Матиас е символ на това, как трябва да израснеш и да жертваш нещо съкровено за теб самия в името на доброто и общото благо. Разбира се това не се случва за 1-2 страници, напротив, през малко повече от половината книга, Матиас се разкъсваше между миналото и бъдещето, традициите и реалността,  опитвайки се да реши, коя е правилната постъпка и какво би му коствала тя. Смятам че той е много земен герой, защото показва доста истински през какво минават хората, когато в живота им настъпи голяма промяна.

Докато Джаспър е експресивен, а Матиас стоманен, то Нина е съблазнителка, която с едно щракване на пръстите може да те убие. Тя е Гриша, по-специално Сърцеразбивач, намираща се на чужда територия, изпълнявайки своите цели по един или друг начин. Нина е страшно симпатичен персонаж. От една страна е мила, добра, жертвоготовна и винаги нащрек, за да помогне на приятелите си, дори да знае че това няма да е достатъчно, а от друга - бясна, силна, готова да убие всеки. Миналото ѝ е мрачно и също като Матиас, тя доста пъти се колебае в решенията си. Връзката между тях двамата е много противоречива, оплетена и представена по един доста добър начин. Вместо да стовари цялата тежест на съвместната им история, Бардуго я описва малко, по-малко давайки свобода на читателя сам да запълва празнините със свои предположения и варианти.

Wylan / Уайлън е единственият герой от шайката на Каз, от когото нямаме глави и за който имаме най-малко информация. Въпреки това, без него отборът никога не би бил същият, защото макар невзрачният си вид, той всъщност крие много таланти. Мисля че при него има едно малко израстване, защото докато в началото бе плах и уплашен какво се случва около него, в края се превръща в една от главните причини читателят да стои и да се взира в книгата с недоумение. Както казах той е надарен с много умения, ала въпреки това, като всички останали той носи сам своя кръст, търсейки причините за лошите неща, случили му се в миналото. Бях силно изненадана от разкритията за семейството му и много огорчена от това. Никой не заслужава подобен тип родители, но най-вече Wylan.
Подозирам че във втората книга той и Джаспър ще станат двойка, защото на доста пъти откровено си флиртуваха един с друг, с което едно че разведряваха напрегнатата обстановка, но и ми топлеха сърцето. Видях доста fanarts в пинтерест на тях двамата, но дали всичко е истина ще разбера по-късно.

Inej / Инеж е героинята, на която най-силно симпатизирам. Потайна, борбена, кланяща се само на себе си, вярвайки в това което е избрала, Inej бе истинско вдъхновение за мен. Една наистина силна героиня, която ми показа, че човек дори потънал до брадичката в кал и тиня, може да се изправи, почисти и да търси справедливост. Харесвам я, защото благодарение на нея отбора на Каз остана силен, някак по-сплотен, защото тя се явяваше спойката между всеки един от членовете. Прякорът ѝ The Wraith (Призракът) е едно от нещата, които привлякоха вниманието ми към нея още в началото, защото той не малко издава същността ѝ. Въпреки борбеният ѝ характер, тя притежаваше и слаби черти, които отново я правиха някак по истинската.

И сега дойде време да си поговорим за Каз.
Каз е смеска между Джейс Херондейл, Уил Херондейл, Локи и Шерлок. Изключително арогантен, интелигентен, хитър, изтънчен, респективен, остроумен, винаги една крачка пред враговете си, винаги готов да си изцапа ръцете. Въпреки че е само на седемнайсет, той е преживял ужасни травматизиращи неща, които рефлектират върху същността, външният му вид и начина му на живот. Признавам си, имаше моменти в които ме побиваха тръпки от този човек, имаше части, където се удивлявах от хладнокръвието и жестокостта му, но имаше и такива, където виждах нараненото в него и разбирах, защото поддържаше този образ на непреклонния жътвар. Главите от негова гледна точка ми бяха любими и всеки път трепнех в очакване да стигна до тях, чакайки да се потопя в неговият свят, неговите мисли и минало. Връзката му с Инеж е една от причините да обичам книгата толкова.
В "Six of Crows" няма романтика, няма целувки, нито лигави думи. Има привличания и силни чувства, които биват заглушени заради гордост и признания. Именно това много ѝ харесвам. Каз и Инеж бяха толкова инатливи, ясно осъзнавайки че се нуждаят един от друг, ала заради силните си характери, единият разкриеше ли нещо на другия, той се затваряше в себе си.
Нина и Матиас страняха един от друг, разкъсвани между законите и любовта, между фалшивата истина и жестоката реалност. Ах, отплеснах се..

Така или иначе ревюто ми стана прекалено дълго, нищо не ми пречи да си поговорим малко и за корицата. С две думи - обожавам я! Това може би е най-любимата ми корица за 2017 година, защото всеки един детайл, всяка една бяла звездичка по нея ми харесва. Плюс че е в един от любимите ми цветове - сиво, което допълнително ѝ дава точки.

"Six of Crows" е една динамична книга, развиваща се в свят на свръхестествени сили, лъжи, убийства и предателства, с шестима колоритни герои, борещи се за тяхното по-спокойно бъдеще. От експресивният Джаспър, през съблазнителната Нина и предателят Матиас, с помощта на изобретателният и отхвърлен Wylan и призракът в мрака Inej ще преминете през безброй предизвикателства, напрегнати ситуации, докато не стигнете края и не направите своята жертва в името на каузата. А Каз? Каз през цялото време ще бди над вас, ще следи всяко едно ваше действие, винаги с две крачки напред, винаги готов да ви измами….или спаси.
Това е "Шестте врани", една книга за отмъщението, алчността и мрака в душите ни, който ни преследва, за грешките в миналото, които сме допуснали. Но и за светлината в края на тунела, за надеждата, за любовта и за спасението, за пътя към доброто, който не винаги трябва да извървим сами.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 495       Цена: 16.90 лв.       Издателство: Indigo          Жанр: Фентъзи


https://www.book.store.bg/p215525/six-of-crows-leigh-bardugo.html 

сряда, 10 януари 2018 г.

Top 5 Wednesday (2)


Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Днес е сряда и идва време за поредният t5w пост, за който чисто и просто се вълнувам. Все пак втори пост ми е, не ме съдете.

Днешната тема е 5 Books You Didn't Get to in 2017 или на български 5 Книги, до които не успя да стигнеш през 2017.

5. На пето място попада "Утринна звезда" от Пиърс Браун. Ако сте се ровичкали из блога ми ще знаете, че аз обожавам книгите на Браун и съм силно вклюбена в света, който е създал, въпреки разделението, кръвопролитията и всички гадории, на които подлага героите си. Имам книгата, но защо не съм стигнала до нея, не знам. Понякога си мисля, че подсъзнателно просто не искам да се разделя с поредицата, но пък друг път си мисля, че може би размера е виновен. Въпреки че обичам тухлички, се плаша от размера на тази. Goodreads

4. "Рандеву в кафе дьо Флор" от Каролине Бернард попада на четвърто място. Благодарение на ИК Емас успях да се сдобия с тази прекрасна на вид книга и въпреки, че съм сигурна че ще се влюбя в нея, не я започнах. Ядосвам се сама на себе си, но с ядове не става. Стискайте палци да я започна скоро! Goodreads

3. "Вестители" от Цветелина Владимирова опитах да прочета преди време, ала не се разбрах с нея и я изоставих. От няколко месеца системният спам в инстаграм и коментарите по адрес на тази книга, не разпалиха, а направо подпалиха интересе ми към това синьо томче и се надявам, тази година да сме на една и съща вълна, и да я прочета (най-накрая!), а не да я отлагам както правих досега. Goodreads  

2. Под номер две пада "Court of Wings and Fury" от любимата ми Сара Дж. Маас, която  исках още след като прочетох втората част. От както се сдобих с книгата, тя ме изкушава на рафто-шкафа ми, но защо не съм я награбила никой не знае. Бтв написах заглавието на английски, защото моето копие е англоезично. (If you wonder) Goodreads

1. И златото отива при "Мечокът и славеят" от Катрин Арден , която ме гледа обвинително от рафто-шкафа ми и ме дразни вече доста време. Не успях да стигна до книгата през 2017, но силно се надявам да я отчета в "прочетени" през 2018. Goodreads

Е, това беше за днес. Дано поста да ви е харесал.
А кои са книгите, до които вие не успяхте да стигнете през 2017 година?
Лек ден/нощ/каквото е там при вас.

До скоро~

сряда, 3 януари 2018 г.

Top 5 Wednesday (1)

Здравейте жълъдчета! Как мина денят ви? Надявам се добре.
Днес изпитвам много странно желание да пиша цял ден, което е нещо ново за мен и....странно, както казах.
Чудех се за какво да пиша и тогава видях постовете на Кая и Руми за top 5 wednesday. Винаги са ми били интересни и забавни, затова реших да се пробвам с подобен тип публикации тази година. До колкото успях да видя, темите се дават в GoodReads всеки месец и който желае е свободен да се включи в изпълнението на въпросите/задачите. Надявам се подобен тип постове да са ви интересни толкова, колкото и на мен :)
Стискайте ми палци между другото да изкарам повече от месец! Хд

Темата за първата сряда от тази година е 2018 Reading Resolution или на български Книжни новогодишни обещания (цели) за 2018

А ето ги и моите:
5. Да намаля купчинката непрочетени книги във вкъщи.
Както казах още в предният пост, тя е доста голяма и заплашва да ме убие, така че в най-скоро време трябва да предприема някакви мерки, за да предотвратя това. Ако изчезна безследно, да знаете, от това е.

4. Да прочета повече комикси.
Обичам комиксите и винаги се разтоварвам, когато подхвана нещо забавно и изпълнено с екшън график романче. Искам тази година да се потопя по-надълбоко във вселената на този необятен свят на супер герои, странни създания, драматични сюжети, много динамични ситуации и още куп изненади.

3. Да прочета всички книги от Лий Бардуго и Рик Риърдън.
Предполагам всички знаете за обсесията ми по книгите на чичо Рик, така че няма смисъл да обяснявам. Що се отнася до Бардуго, тя стана официално една от любимите ми авторки наскоро. Въпреки, че "Сянка и кост" далеч не беше перфектна определено успя да ме омая за втори път (защото я препрочетох преди няколко дни) и нямам търпение да прочета останалите две книги от трилогията. Да не говорим пък за "Crooked Kingdom",  "The Language of Thorns" или "Wonder Woman: Warbringer".

2.  Да наблегна на останалите жанрове освен фентъзито.
Любимият ми жанр е фентъзи и въпреки че често се докосвам и до романтиката, някак си криминалните романи, класиките и трилърите остават на заден план. Реших тази година да променя това и да прочета поне една книга от гореспоменатите жанрове.

1. Да се забавлявам.
Забелязала съм, че често през годините забравям защо всъщност, чета и го правя по задължение. Което е тъжно, знам. Затова тази година реших, щом не ми се чете, да не чета. Когато реша че съм готова да хвана книгата, тогава ще я хвана. Иначе защо да го правя изобщо, щом няма да чета за мое удоволствие? Така или иначе книгите няма да изчезнат, а и е хубаво да си вземам почивка от толкова много думи, сюжети, драми, светове и т.н.
Поне моя мозък има, не знам за вашия :D

Ами, това беше поста за днес. Надявам се да ви е харесал.
А сега ви пожелавам лека нощ и успешен ден утре!

До скоро ~~