събота, 30 януари 2016 г.

Ние НЕ СМЕ съдници - My thoughts


Здравейте!
Знам,че последно време не съм активна,но това училище ми убива всяко желание да седна,а в моменти щом то се появи,компютъра е зает.
Надеждата ми е в това,че през февруари ще съм първа смяна и ще имам повече време да пиша.

Днес обаче ще ви занимавам с един малко по различен пост,който се надявам да бъде началото на поредица други свързани с мен и моите мисли по дадени въпроси.

Повод за този пост  е един разговор,който проведох онзи ден с една приятелка на път за вкъщи.Въпросната ми приятелка ми сподели,че скоро когато изпращала едно момче от курса си и те са си говорили за различни неща,но в момента в който момчето я попитало дали чете,а тя отговорила не,момчето си навирило носа и изтъкнало как било прочело "Антигона" и "Илиада" и колко жалко,че не можело да си говори с нея за тях.С прости думи,нарекъл я е тъпачка за това че не чете.

Изключено е да казвам,че това ме обиди доста,въпреки че не бях на мястото на приятелката ми.

Хората по принцип сме си злобари,да си го признаем,поне един път през живота си и вие сте били озлобени заради нещо,но има разлика в това да си злобен,защото ти е в природата и да го правиш нарочно. Не разбирам,защо въпросното момче е решило да се направи на голямата работа от това,че чете.Това че някой чете не го прави,нито Айнщайн,нито му дава подов да си вири носа и да обижда на тъпаци всеки,който не го прави.Всички сме различни,с различни интереси и възгледи за живота.Нормално е да харесваме и да правим различни неща,но НЕ Е нормално да обиждаме и да хулим другите за различните им предпочитания.Простотия е. Ако на теб ти харесва да четеш,чети ,но не си мисли,че си нещо повече от един не четящ човек.Същото е примерно с танците.Ако си добър в танците,това не означава,че не трябва да общувам с хора, които са пълни дървета.За абсолютно всичко важи това.Нещото,което ме подразни,в това което приятелката ми ми разказа, е че 1) това момче чете като мен ,2) определя хората като такива или онакива,без дефакто да има каквито и да е основания и 3) вири си носа за неща,в които едва ли е много добър.

Забелязали ли сте как хората които се хвалят че са добри в нещо в момента,в който имат възможност да покажат потенциала си търсят всякакви начини да се измъкнат?Аз да.А забелязали ли сте как същите въпросни хора,се хвалят само на такива,които не са добри в това в което са те или го изтъкват на всички,за да може другите да се почувстват гадно? Аз да.
Знаете ли какво излиза от това?Че много малко хора като мен и със сигурност една част от вас виждат точно това и се стараят да не го правят,защото е гадно.На никой не му е приятно да му се присмиват и натякват за това,че не може да плува,скача или  че не може една 3-ка да върже.

Тук ще вметна,че освен от различните предпочитания хората се интересуват от оценките в училище на другите.Автоматично,ако имаш само 6 си антисоциален зубър или ако имаш само 2 и 3 си твърде голям тъпак,за да общуват с теб. Ето заради тези неща НЕ ТРЯБВА да има скала по която да се оценяват учениците.Защото стават завистливи,злобни и си вирят носа.

Въпросната ми приятелка е един чудесен човек,въпреки оценките си.Не разбирам,защо много хора смятат,че щом нямаш добър успех в училище,значи си забил.Да сега ще си кажете,тая тука отличничката ни говори така,но и тя така смята,че всички са по тъпи от нея.Вярвате ли или не,не го смятам.Имам достатъчно добри родители,които за тези 16 години ми втълпяваха и втълпяваха,че проклетото училище колкото и да е важно,толкова и е маловажно.Оценките са важни да,но те са за теб.Не са критерий, по който да съдиш другите. Не  ми пука дали човека срещу мен е завършил Харвърт или повтаря за втори път 12 клас,ако се държи човешки, изслушваме и не се опитва да се изтъкне с нещо или да се държи като нагла принцеса,е тогава всичко е наред.

Много от приятелите ми не са отличници,но това не ги прави,нито по глупави от мен,нито по забили.С ръка на сърцето мога да кажа,че всеки един от тях е една невероятна и интелигентна личност,с която винаги ми е било приятно да общувам и да прекарвам времето си .
Но ако трябва да вървя по логиката на онова момче,аз трябваше да имам само един приятел ако съдя по оценки  и нула ако съдя по интереси.Мразя когато хората се съдят по интересите си.Защо по дяволите някои са си втълпили,че щом НА ТЯХ НЕЩО НЕ ИМ ХАРЕСВА това означава,че е забранено и че на всички други на които им  харесва са бебета,идиоти,зубари и прочие. ВСИЧКИ СМЕ РАЗЛИЧНИ БЕ НАБИЙТЕ СИ ГО В ГЛАВАТА. Нямам как съседа ви отляво да харесва джаза, и този отдясно също.Много ясно,че този отдясно ще предпочита гръцката музика през ритмите на джаза.Логично е.

Глупаво е да се съди по това.Нито сме съдии,нито нищо.Ние сме хора,различни хора,с различни предпочитания към едно нещо или друго. Мразя хората,които не го осъзнават това и още повече мразя такива,които ГО ОСЪЗНАВАТ,но пак правят същото.

Имам приятелка,която имаше интерес към аниметата.Да,да някои ще си кажат,че са за бебета и за деца.Е,честито току-що се присъединихте към онази група през два реда горе.Аз също бях в нея отначало,но после се присъединих към приятелката ми.И знаете ли защо?Защото дадох шанс на това,което тя харесва.Реших да видя какво толкова я привлича и изгледах един епизод от едно аниме.После още един,после следващ и накрая свърших сезона. И да хареса ми. И станах фен макар и не един от най постоянните. Така се случи и с книгите.В 6 или 7 клас(не помня) имахме едно момче,което четеше като книжен плъх.Аз тогава не проявявах интерес към книгите и ми беше тъпо и странно да го гледам,как седи,със забита глава в чина четейки(това не вярвам че го пиша).Така де,по това време за занимавах с доста други неща едно от които беше обработката на клипове, като чрез тях се запознах с един прекрасен книжен червей,с който не си говорихме почти за книги.Казвам почти,защото понякога тя ми казваше това-онова за някоя тухличка.Така де,не помня как,но просто един след такъв разговор с книжното плъхче се реших да си взема нещо и да почна да чета.И заради нея,и заради момчето от класа ми,които всеки божи ден четеше като лудо. И да,зачетох се и........ се превърнах това в което съм сега. Книжен плъх.Но нямаше да стана такъв ако не бях опитала,ако изобщо не си бях направила труда да видя защо приятелката и съученика ми обичат да четат.

Извода от тези неща, които ви разказвам е,че аз опитах.Да съдих ги отначало, с което не се гордея, но опитах нещата, които другите правят и по този начин открих неща,които и на мен ми харесаха.

Ако всички хора правехме по този начин,ако просто вместо да се присмиваме се замислим, защо този харесва това и го опитаме може 1)най-малкото да си намерим ново занимание и 2) да открием приятели. Не е трудно,просто се иска едно малко усилие.

Естествено има неща,които няма как да ни харесат колкото и шансове да им даваме.Като една безинтересна книга.И да я силиш и да я прочетеш,ако е без желание и интерес нищо няма да разбереш.(леле рима).Но за това важи правилото:"Опит,грешка".Някой път ще е "Опит,успех" друг път "Опит,грешка" трети "Опит,защо по дяволите не го опитах по рано?!",но винаги трябва да има опит. Опита е едно от най-важните неща в живота на всеки един от нас и ако не се научим да опитваме,да изследваме зоните и нещата,в които сме като в пълна мъгла,то тогава сме егати ограничените хора.

НО не е правилно,когато нещо не ти хареса автоматично да почваш да го плюеш както и всеки друг който харесва въпросното нещо.Примерно ако е книга.Това че ти не харесваш въпросната книга,не означава че автоматично,не харесваш човека който я обожава.Ти си имаш свое мнение,човека от среща-друго.Това че имате различни предпочитания не ви дава право да не сте приятели.Може да имате различни мнения за въпросната книга,но и двамата да обожавате Teen Wolf или Ники Минаж.

 Нямам как всички да харесваме абсолютно едни и същи  неща.Ако беше така света щеше да е едно скучно-скучно-скучно място.



В общи линии това беше за днес.Нямам идея дали съм предизвикала някакви чувства у вас,но ако съм - дано те да са положителни.

Обещавам след ден-два отново да постна нещо,а до тогава ми пожелайте успех и ЧРД понеже днес навършвам 61!(е 16,но 61 повече ми харесва).Приятна ваканция на всички и дано да се забавлявате,защото едва ли времето ще е толкова хубаво дълго.

неделя, 24 януари 2016 г.

Освен този живот от Патрик Нес

Сет умря.
Или поне така си мислеше.
Събуждайки се пред старата си къща, омотан във ленти, той няма никаква представа какво става. Няма спомени. Няма минало. Няма име. Няма представа къде е. Ала постепенно започва да си спомня неща, някои от които се оказват доста по-болезнени отколкото е очаквал.
И започва да мисли и мисли, и мисли, и мисли, и мисли.
Докато накрая не взима решение да се махне.
 Писнало му е от самотата, от изолацията, от компанията на нищо и никого. Иска да се отърве от нея, за това започва да тича ли, тича към края на това мъчение.

Тича ли, тича ли, тича, докато накрая спира.
И разбира,че не е сам.


Аз съм потресена. Потресена от това какво прочетох. Още щом вчера затворих последната страница, мозъка ми изключи и отказа да преосмисли каквото и да било за тази книга. Умишлено се стараех да не мисля за нея докато не седна пред компютъра и не започна да пиша, защото единственото място където мога да я обсъждам е тук и ще го направя. От сега ви предупреждавам може да има спойлери, но ще се постарая да не са чак толкова.

Първата ми книга на Патрик Нес беше разтърсваща.
Това просто трябваше да го кажа.
Разбрах защо този автор има толкова много почитатели .
За тези 480 страници успях да се дивя на начина му на писане и цялата история, която е измислил. Начина, по който си служи с думите заслужава похвала, защото в главите, в които не присъстваше почти никакъв диалог, той успяваше да задържи вниманието ми и ме подтикваше да продължавам да чета. За самата история ми е трудно да говоря.
Когато избрах да чета книгата нарочно не прочетох анотацията отзад, защото исках да разбера дали ще ме грабне началото. Е, то ме грабна и не ме пусна до края. Начина, по който Нес разказва историята на Сет беше по един много интересен и непознат начин за мен, който вярвам ще запомня. Книгата е разделена на 4 части като във всяка част изпитвах по един blow mind. Особено в първата. Не знам как го прави, не знам дали и в другите му книги нещата са същите, но ако е така и след прочитането на друга негова книга остана в същата speeshless позиция, то тогава определено ставам почитателка на Патрик Нес.

Историята на Сет. Тази история ще я помня дълго. Не знам как да опиша какво мисля за нея. Знам само че ми допада адски много. Винаги съм харесвала книги, в които света отива към края си и хората предприемат различни мерки за да останат живи. Тук всичко, което бих искала да прочета в една такава книга с подобна история....го нямаше. Но за сметка на това имаше неща, които не очаквах да срещна, които ме накараха просто да "млъкна" и да чета.
През повечето време докато четях не мислех. Имам предвид нали знаете как докато четете и сте се пренесли в самата книга има едни моменти, в които героите се изцепват или става нещо неочаквано и вие правите някакъв коментар и за части от секундата се замисляте "Сега какво ще стане?". Е в тази книга аз не мислех за абсолютно нищо. Бях се потопила до такава степен в книгата че забравях, че изобщо чета, забравях че пред мен има само думи. Беше невероятно.
снимката ми се получи супер хд
Сега ще направя едно необичайно сравнение...нали знаете играта piano tiles? Трябва да я знаете. Е, нали знаете как има един момент, как докато играете и пианото  става все по-бързо и по-бързо, просто спирате да мислите, какво правите, но пръстите ви продължават да се движат натискайки черните клавиши? Така беше и с книгата. Бях спряла да мисля, че чета. Тотално се бях пренесла в света на Патрик Нес, стоях и наблюдавах всичко сякаш бях на кино, не на театър. Голяма вина за това имаше автора и факта, че четох през нощта. Може би ще го кажа за трети път, но автора наистина има уникален начин на писане, който просто те хваща като менгеме и не те пуска, докато не стигнеш до края. Описания или диалози няма равна и в двете. Първото е толкова леко и приятно за четене, че на момента те пренася от уютното местенце във вкъщи при опустелия и почти разрушен град в Англия само с няколко думи, описвайки ти всеки детайл по такъв начин, че да успееш да си го представиш  най реалистично, без да те отегчава. О просто убийте ме. Възможно е и аз да преувеличавам, но преди да започна "Освен този живот" се пробвах да прочета две книги, в които описания бяха ужасно "тежки" и отегчителни и заради тях ги оставих и двете, някъде между 30-100 страница. Първата беше "Кери", на която стигнах до 30 и се отказах, защото Стивън Кинг пише тежко, по един особен начин, който на мен не ми допада, с твърде много негативна информация, която ми дойде в повече. Втората книга беше "Нощният цирк", която въпреки красивата си корица ме изнерви, защото книгата се чете супер бавно, заради сложните и много описания, които авторката прави с цел *най-вероятно* да въвлече читателя в нейния измислен свят. Едва минах 100 страници за 3 дена и просто се отказах, защото не понасям да чета толкова бавно. За сметка на това "Освен този живот" беше книга, която просто ме хвърли тъч след два неуспешни опита така че...

Освен този живот. Само самото заглавие ви заинтригува нали? Ако се чудите, защо книгата се казва по този начин, то е защото автора показва нещо, което много хора не виждат - това, че съществува нещо освен този живот.Че то независимо дали го виждаме или не е там и винаги ще е, чакайки ни да го забележим. Чакайки да разберем, че не всичко може да свърши в един момент. Че винаги има нещо повече.
Ей заради това последното изречение трябва да прочетете книгата. Не, защото едно 15 годишно момиче ви го казва, а защото е вярно. Винаги има нещо повече. Никога не трябва да се забравя, защото именно това нещо може да ви спаси от най-големите ви грешки.
Автора е вмъкнал толкова истини колкото и лъжи в книгата, оплитай ги по такъв начин, че читателя да е способен да си направи равносметка чак след края на всичко това.

Ако до този момент съм ви заинтригувала, но все още ви убягва нещо, спокойно сега ще говоря за него. Героите. Няма как да не спомена нещо и за тях.
Изключително съм благодарна, че успях да се вмъкна в главата на Сет и успях да опозная начина му на мислене, защото той се оказа от един тип хора, за които аз имам бегла представа как мислят. Не говоря само за сексуалната ориентация, говоря изцяло за начина на поведение. Беше ми приятно да проследя неговата промяна от началото до края на книгата, как въпреки нелогичните ситуации успяваше да мисли рационално .Като изключим факта, че е един от най-смелите и добре изградени персонажи, които съм срещала нещото, което много ми хареса как през повечето време проявяваше съмнения към нещата, които му се случваха. Това негово качество го припознах в себе си и съм сто процента сигурна, че ако аз бях там щях да постъпя по същия начин.
Рейджийн беше отново един герой, в който успях да намеря частица от себе си. Един силен женски персонаж, жертвоготовна и обичлива, показваща обичта си по един пасивен начин. От нея както и от Сет научих доста неща и не говоря само за сходствата в характерите ни. От всеки герой си взех поуки и може да се каже, че до някаква степен промениха нещо в мен. И не, не е като да съм тотално нов човек, просто една малка, малка част от мен е вече ....по-добра.
Не на последно място, но така се случи ще говоря за Томаш. Първо самото име - Томаш - звучи някак си много сладко и странно едновременно докато го произнасяш на глас. Същото може да се каже и за героя. Сладък и странен, Томаш е един герой, от който трябва да очакваш неочакваното. Изключително смел и лоялен за годините си Томи е също герой за пример.
За другите герои предпочитам да си замълча, защото към всички до един изпитвам негативни чувства. Да включително и Гудмунд.

Преди да обобщя това ревю, бих искала да благодаря на Георги Марамджиев за тази корица. Нямате си и ни най-малка представа колко се радвам на отварящата се вратичка.Изключително майсторски измислена и направена, показваща с толкова малко, толкова много. Между другото забавен факт - докато четете книгата няма да откриете аналогия с корицата.....поне докато не стигнете края на 2 част.
Невероятна корица, която с ръка на сърцето признавам за по-добра от оригиналната.
Искам също и да благодаря на издателство Artline Studios, които са превели и издали тази невероятна книгата у нас, давайки възможност на много хора да се докоснат до нея.

В заключение ще кажа,че колкото е невероятна корицата на книгата, толкова е и самата книга. Интересна, увлекателна, разтърсващата. Трите думи с които бих описала "Освен този живот" от Патрик Нес. Препоръчвам я с  високо вдигнати ръце и крака на всички читатели/хора/животни/съществата, защото това е една от малкото книги, за които си заслужа да отделиш малко време, да седнеш и да четеш.


" - Ти сериозно ли? Истинският живот си е винаги и само истински живот, нищо друго. А истинският живот е винаги объркан. Какво означава зависи от това как гледаш ти на него. Единственото, което трябва да проумееш, е как да го живееш.
    После се навежда напред, лицето ѝ спира на сантиметри от това на Сет.
 - А сега се размърдай, глупчо. Докато не е станало късно."

Тук можете да прочете друго невероятно ревю на книгата.
 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 480        Издателство: Artline Studios        Цена: 22,00 лв.      Жанр: Фантастика

     

неделя, 17 януари 2016 г.

ShadowHunters - критики и чудо

Хей,хора жива съм.Извинявам се за отсъствието си през тази седмица.Знам,че имам доста работи,които обещах да изпълня,но не ме налита онази творческа фаза,която да ме накара да ги направя.В интерес на истината дори май бях изпаднала в reading slump и не исках да припарвам до книги или нещо свързано с тях за това  се занимавах с други неща.За едно от тях ще ви говоря днес.


На 12.01.2016 започна нов сериал по една от поредиците на Касандра Клеър - ShadowHunters.
Признавам си адски се зарадвах,когато разбрах,че скоро ще направят сериал по поредицата"Реликвите на смъртните", защото коя нормална фенка не би се зарадвала на това?С една приятелка следяхме какви са развитията по сериала(повече тя,хех)кои ще са актьорите,какво ще става.Все не чак толкова важна информация.Брояхме дните до излизането му и нямахме търпение да го гледаме.Уви след като излезе не успяхме да се видим и все още не сме го обсъдили очи в очи,за  това днес аз ще ви покажа какво е моето мнение относно ShadowHunters.

Предупреждавам ще критикувам доста!

Първо почвам с историята.Бях напълно сигурна,че историята щеше да бъде изменена дори малко,защото всеки човек си има различна гледна точка,включително продуцента на сериала.Надявах се обаче,поне малко да са запазили от оригиналната история.В първи епизод се видяха доста познати,но и доста нови неща,за които все още не знам какво да мисля.Тъй като разбрах,че сериала ще е на цялата поредица(това са 6 книги) се надявам всичко да си върви в права посока без много разклонения,защото.....дразнещи са хора.Особено за феновете.

Люк.Така шок най-вероятно,питате се защо Люк?Какво му има?Абсолютно нищо.Актьора много ми допада - излъчването му,държанието  му,обаче....полицай.Сериозно?Да в книгата Люк така между другото си имаше едно Районно,в което си затваряше престъпници и лоши денони..да ама не.Не че нещо,но това беше първото нещо,което ме шашна(и момента, в който се "озъби(светна)"на кучето).Доста се различава от героя му в книгата.

Чернобил. Когато даваха първата сцена с Валънтайн буквално извиках Чернобил щом името се появи на екрана.Това ме зарадва нямам идея защо.Изненадващо беше,признавам си,но се съмнявам така Валънтайн да е прекарал 18 години в Чернобил.Не че нещо,но логиката бе хора.Плюс това къде ти е Ню Йорк,къде Украйна.

О като стана дума за Валънтайн само на мен ли ми се струва малко плешив?Съседе те ме но при споменаването му в главата ми изниква строен и елегантен мъж,със строг поглед и русо почти бяла коса.Актьора,който го играе във филма,въпреки кафявата си коса на плитки го докарва,но този приятел..just a little bald,okay?

Впрочем като говорим за актьори,Изабел ми се стори странна.Не не по вид(актрисата е страхотна!),а по маниери.Не успях да видя онази леко надменна Изабел в началото,която също като брат си подозираше Клеъри, но не толкова открито.Тук в сериала ми изглеждаше повече като онези герои,които са тук,за да те утешат и да ти кажат,че всичко е наред.Не че Изи не е способна на това,но не вярвам да проявява толкова загрижени качества още от началото.

Добра или зла Изи беше в Института ,но някой ще ми обяснили,защо по дяволите имаше още стотина души?Честно това най-много ме подразни.Винаги съм смятала Института за едно от най неприкосновените и важни места в книгата,защото именно в него всичко се обясни и всички карти се свалиха на масата.Защо аджаба продуцента(или продуцентите) е решил да го наблъска със сумати хора и да го оборудва с последните технологии?Сериозно това ли ти беше най-оригиналното нещо?Нали магията на нефилимите се състои на това че не използват технологии.Боже за това просто ми иде да убия някой.

Адски хипер мека бях и все още съм ядосана заради това,но не чак толкова колкото за грима на Магнус.Актьора,нямам забележки - симпатяга,харизматичен и за сега добре играещ ролята на любимия ми магьосник но....защо има толкова ужасен грим?Това е Магнус Бейн бе хора,той не просто ходи с грим...грима ходи с него,разбирате ли?Така че,мразете ме за това че не мога да не се възмущавам на това, което видях.

Има и още едно нещо,което не мога да проумея,но то е по скоро свързано с факта,че съм чела поредицата и да кажем че знам какво ще се случи(или поне до някъде) и не мога да погледна сериала от гледната точка,о човек който си няма и най-малка представа за какво става на въпрос..Така че тази моя критика ще я оставя за мен си.



Сега сигурно си мислите че след толкова много забележки няма да следя серила.Мне ще го следя поради няколко причини.

Въпреки изброеното по горе ще следя сериала,първо,защото историята колкото и да е променена,мисля че се очертава една средно интересна поредица.Казвам средно за да не се разочаровам накрая.

Второ,защото някои от актьорите си пасват точно на ролите,че ми е кеф да ги гледам.Да говоря за Алек,Саймън и Джейс.ДарДжейс. Нищо против Джейми Кемпбъл Боуър и аз си го харесвам,но признайте си,че и Дон се справя добре в ролята на арогантния ловец.В първи епизод на цялата тази драма,която се случи се радвах когато той се появяваше и показваше колко е чаровен.Знаете за какво говоря..Колкото до Саймън и Алек...Първият(актьор) не ми е особено симпатичен,Робърт ми беше повече,но въпреки това влиза страхотно в ролята на бъдещия вампир(спойл),а Алек.....Алек ми е слабост.Мисля,че от актьорския състав той най точно отговаря  на героя,който ще играе.И външно,и по поведение.Нямам търпение да видя как ще се развият нещата по нататък с него. Waiting for Malec.

E до тук свършват положителните черти.Да знам че са по-малко от лошите,но такова е моето мнение.Надявам се сериала така или иначе да придобие малко популярност,защото колкото и косури да има все пак доста хора за положили труд за това и  е редно най-малкото ние да го оценим. А и така книгите на Касандра също ще се популяризират,така че :D

До колкото знам сериала има два пуснати епизода,които можете да си дръпнете от zamunda.net
Аз лично си ги тегля от kickass.to защото там всичко излиза по-бързо макари без субтитри(а и общо взето всичко можеш да откриеш вътре).

С това публикацията ми приключва.Надявам се да ви е харесала(или най-малкото да не сте ме намразили) и да не сте ме забравили.Ще се опитам другата седмица да съм по активна,но не гарантирам,защото следват изпитвания и оформения,все гадни неща.

А сега ви пожелавам,лека нощ,а аз отивам да разглеждам какво ново има в блоговете.

събота, 9 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag


Хей хора как сте?Съботата е към края си ,а аз се чувствам прекрасно!Защо?Седмицата свърши и аз най-накрая мога да си отдъхна като хората,да се наспя и да мързелувам,което включва да седна пред компютъра и да проверя какво ново се случва в блоговете.И какво да видя - тагната съм в един доста забавен таг благодарение на Памела.Благодаря ѝ,че направи деня ми още по-отпускащ и забавен,защото ако не сте разбрали - обичам да правя тагове(о,боже каква тайна..) Е,да започваме!

1. В  кой фантастичен свят бихте искали да живеете?
В никой.Предпочитам да живея в светове като тези изградени от Касандра Клеър или Рик Риърдън - от части фантастични от други не.Ще е по забавно ако ги сравняваме с Панем например.

2. Кой би бил вашият партньор?
Магнус Бейн,защото където и да попаднем той ще намери начин да оцелеем. Пък и е магьосник с котешки очи,кой може да му устои? 

3. От поредицата Пърси Джаксън,кой би бил твоят бог родител?
Винаги съм искала Хермес да бъде един от родители ми защото е хитър,умен и въпреки смешния си вид(какво толкова че има крилати сандали?!) може да ти нанесе най-големия и неочакван удар.Но ако трябва да се доверя на тестовете(като този) винаги излиза,че съм дете на Атина.Nein...

4. От поредицата "Реликвите на смъртните",какъв предпочиташ да бъдеш: Долноземец или нефилим?
 Долноземец разбира се! Пуф нефилими...тези надути крилати човечета.... Ха знам че повечето от вас ме намразиха:D Нямам нищо против нефилимите,но са ми прекалено скучни в сравнение с долноземците. my opinion don't kill me

5. В поредицата за Хари Потър,в кой дом бихте попаднали?
Рейвънклоув?Някой от вас с който ще съм в една стая?

6. В поредицата Дивергенти,коя би била вашата каста?
Не може ли просто да съм Дивергент?Честно ще е прекалено скучно да принадлежа само към една каста..Но да,бих постъпила като Трис и да избера Безстрашните.

7. От поредицата The Northern Lights кой би бил вашият демон?
Нямам идея коя е тази поредица така че нямам идея кой ще бъде моя демон.

Тагвам Вероника.

понеделник, 4 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award


Много благодаря на Вероника и Памела за номинацията!

А ето ги и правилата на One Lovely Blog Award:
1. Благодари на блогъра,който те е номинирал.
2.Копирай правилата
3.Напиши 7 факта за себе си.
4.Номинирай 15 блогъри за награда и се подсигури,че знаят.
5.Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра,който те е номинирал.

Ето и фактите:
1.През повечето време съм щастлива,нищо че понякога(редки моменти) изглеждам сякаш не съм.
2.Косата ми е наполовина кафява,наполовина оранжева като символ на моята промяна(чудно как забравих да го спомена в по миналата публикация?!)
3. Обичам да гледам анимационни филмчета повече отколкото да гледам филми/сериали(това може да обясни факта,защо в стаята ми постоянно се гледа CartoonNetwork).
4.Способна съм да направя и най-голямата простотия,само за да накарам човека срещу мен да се усмихне,защото обичам да забавлявам и радвам хората.
5. Никога няма да разберете кога съм ви обидена или кога сте ме засегнали,защото показвам много рядко как се чувствам наистина.
6. Обичам плюшените играчки и все още се радвам като малко дете,когато вляза в някой магазин и намеря секцията с тях.
7. Странна съм и не го казвам просто ей така. В главата ми се въртят наистина странни неща и хората,които ме познават по-добре ще знаят за какво говоря. Смятам да започна да ги записвам и да ги оставя за поколенията напред,които един ден ще ги открият и ще възкликнат:"Я! Тая тука верно била луда!".

Нямам идея кой е номиниран и кой не,за това аз номинирам всеки който не е бил до сега :))
п.с. Рони извинявай хд

неделя, 3 януари 2016 г.

The Christmas Song Book Tag

from google
Хей хора,как сте?Днес във Варна падна първия сняг и познайте...адски студ е.Надявам се при вас положението да е по-добре и скоро поне малко да се стопли,за да се поцелим малко със снежни топки ;ДД
Благодаря на Кая,че ме е тагнала!

1."You're a Mean One Mr.Grinch": Посочи зъл герой,който обичаш въпреки всичко.
Локи от "Мечът на лятото".Не се изненадвайте,дори да стори нещо непростимо пак ще си го обичам.

2."All I Want for Christams is You": Коя книга най-силно се надяваш да намериш под твоето коледно дърво?
Осъзнах,че книгите които искам се менят постоянно с всеки изминал час,така че ако сега кажа една,то утре ще е друга.Но за момента искам "Magonia" от Maria Dahvana Headly.

3."Rudolph the Red Nosed Reindeer": Посочи герой,който преминава през сериозни препятствия и се научава да вярва в себе си.
В повечето книги,които чета се срещат такива.Примерно Клеъри(Реликвите на смъртните),Дароу(Червен изгрев),Теса(Адски устройства),Мер(Алена кралица) и т.н.

4."Santa Claus us Coming to Town": 

a)Кой герой мислиш,че би бил начело на списъка за непослушните?
Йорг(Разделената империя) определено ще получи въглени за Коледа(e,ако не ги е получил)

b)Кой герой мислиш,че би бил начело на списъка на послушните?
Ливай(Фенка),защото така.

5. "Frosty the Snowman": Коя книга просто разтапя сърцето ти?
"Фенка" от Рейнбоу Роуеъл

6."Feliz Navidad": Посочи книга,чието действие се развива в страна различна от твоята.
Всички книги,които съм чела и всички,които ще прочета?

7."It's the Most Wonderful Time of the Year": Коя книга с празнична тематика използваш,за да разпространиш радостта по Коледа?
Мникоя.Или може би "Сняг вали" от Морийн Джонсън,Джон Грийн иЛорън Миракъл

8."Sleigh Ride": С кой измислен герой би избрала./а да прекараш празниците?(не е нужно да е с любовен интерес!)
Двама:
Пърси Джаксън и Магнус Чейс,защото
1) Пърси ще оформя снега както си иска и
2) Ще заровим Магнус и ще се състезаваме кой първи ще го открие без да се притесняваме дали ще умре или не
*мда забавна съм*

9."Baby It's Cold Outside": Коя книга,която не харесваш би жертвала да изгориш, за да се стоплиш от студа?
Не бих унищожила книга,дори такава която не харесвам за да се стопля.По скоро ще подпаля някой (не, шегувам се......или пък?)

10."Do you hear what I hear" : Коя книга мислиш,че всеки трябва да прочете?
Със сигурност някоя на Рик Риърдън,защото този човек пише по един уникален начин,сякаш общува с читателя,с което помага всяка негова книга да се чете толкова лесно и увлекателно и същевременно обогатява знанията на четящия я.Ако не сте прочели нищо на този автор,е направете го бе.

петък, 1 януари 2016 г.

December Wrap-up and January TBR

През декември прочетох общо 5 книги,4 от които обожавам,а за една ме е яд.Първата книга беше "Анна в рокля от кръв" от Кендар Блейк,която малко не ми хареса,но смятам да прочета и втората част.Имам ревю на нея,което ако искате можете да погледнете тук.След нея прочетох "Островът на изгубените" от Мелиса Де Ла Круз,която ме зарадва,защото книжката се чете много леко,разтоварва човека и с две думи е приятно четиво.Скоро ревю.Трета книга,която прочетох беше "Революция" от Дженифър Донъли,която официално обожавам.Работя над ревюто ѝ,така че го очаквайте скоро.След тази запомняща се книга прочетох още една такава,а именно "Фенка" от Рейнбоул Роуеъл.Тази книга ме радваше на моменти толкова колкото "Мечът на лятото" и се радвам,че успях да я прочета.Препоръчвам я горещо.Очаквайте ревю и на нея.И последната книга,която прочетох тази година беше "Медната ръкавица" от Холи Блек и Касандра Клеър, чието ревю можете да видите тук


TBR листа ми за януари включва много книги,главно защото през декември се сдобих с доста.Ще се постарая да прочета колкото се може повече от тях,но ще се старая и да наваксам с училище,защото както знаете бях болна и изпуснах материал..Въпреки това ще започна с Reading Bingo-то и смятам този месец да прочета(съвсем случайно избрано от сайта random.org) книга от автор чието име започва с Дж. . Това се връзва перфектно,защото имам две такива книги - първата е "Дивогласи" от Джейкъб Грей, а втората е "Игра на тронове" от Джордж Р.Р. Мартин.Мисля да ги прочета както съм ги подредила,защото да си призная "Игра на тронове" не ме вълнува толкова колкото "Дивогласи".Други книги,които бих искала да прочета през януари са "Нощният цирк" от Ерин Моргънстърн и "Кери" от Стивън Кинг.И двете книги си ги взех на скоро,и двете напълно спонтанно и точно заради това искам да ги прочета(пък и малко разнообразие няма да ми навреди).Надявам се да не остана разочарована,нито от едната,нито от другата. Да не говорим,че и двете имат невероятни корици :33 Смятам също и да довърша "Гръцките Богове на Пърси Джаксън " от Рик Риърдън,с която се смях ли,смях на бисерите на Пърси и описанието му на едни от най-важните моменти от живота на Гръцките Богове

И в общи линии е това. Сега ви казвам,чао и ви пожелавам приятен и мързелив ден ;D