четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Внимание, психоспусък! от Нийл Геймън

Честно казано не помня какво ме привлече към книгата. Когато я купих я взех просто ей така, защото исках да прочета нещо от този автор, а на скоро бях чела ревю на "Внимание,психоспусък!" и си казах : "Ще я взема." Не знам защо бях останала с впечатлението, че в книгата се разказват страшни истории като под страшни визирам тези, които ти изкарват акъла с чудовища и зли същества, така че може да се каже че се бях подготвила за нещо страшно. Но за съжаление беше напразно, защото в книгата имаше друг тип страшни истории - тези които те карат да се замислиш над това, какво правиш и как живееш, и какъв по дяволите е реалния свят.

Харесва ми как в книгата Нийл Геймън беше успял да вплете  фантастика и реализъм в нещо невероятно интересно, от което накрая да си изкараш поука. Обичам да чета подобни произведения и може би точно заради това книгата ми хареса доста.

"Внимание,психоспусък!"сама по себе си е сборник с кратки разкази, от които (както казах) винаги можеш да си изкараш някоя поука. Повечето разкази ми харесаха, други не чак толкова, за трети съм сигурна, че нещо не разбирам за това не ми допаднаха, но като цяло успяха да ме разтоварят и да ми върнат желанието да чета (повече). Бих препоръчала на всички хора подобни книги, такива които се състоят от няколко разказа от не повече от 5-10 страници, които нямат нищо общо по между си, защото така (поне моят) мозъка си почива, не се натоварва прекалено много с помненето на сложи сюжети и различни имена на герои и като цяло си почива. Не си мислете обаче, че подобни неща не са интересни - напротив точно обратното. Толкова са интересни, че когато свършат се усещаш как казваш: "Това ли беше?!".

От разказите най-много ми харесаха "Правя стол", "Работата с Касандра", "Октомврийска приказка", която е част от "Календар от приказки", "Трак-трак кокаляците", "И ще заридая като Александър", "Николко часът" ,"Диаманти и перли - приказка", "Спазване на формалностите","Спящата и вретеното" и "Черното куче". Интересното при няколко от тези е че са вдъхновени от приказките на Шарл Перо, Доктор Who или от световно известните класики като "Снежанка и седемте джуджета" и "Спящата красавица". Няма смисъл да казвам, че точни тези разкази са ми любими, защото обичам когато авторите си играят и измислят ново действие в познатите ни приказки (или сериали, макар че не съм запозната много-много с Доктор Who).

Нещо което ми направил впечатление в книгата е, как всеки разказ е написан по различен начин. Стилово говоря. В един момент единият е като приказка, обръщате на другата страница - разказа е като документ, на следващата като писмо. Странно е нали? Това е едно от интересните неща в книгата, другото са самите истории.

В началото на "Внимание,психоспусък!" ще намерите и Предговор, където автора е написал какво го е вдъхновило за точния разказ, откъде са му хрумнали идеите и леко загатване за какво ще става въпрос, макар че ако не сте прочели разказа предварително не може да ви стане ясно. За това си съветвам ако смятате да четете книгата, след прочитането да съответното обяснение на дадения разказ прочетете самия разказ, а не продължавайте с описанието на други. Така ще си спестите препрочитането на първите 30-тина страници (но все пак ако обичате да препрочитайте, давайте).

Не знам какво друго мога да кажа, защото тази книга не може да се опише изцяло с няколко думи. Трябва просто да се прочете.

Няма да я препоръчам, защото не съм сигурна че ще се хареса на всички, но който прояви интерес - е определено ще ви бъде интересно.

Като за край ще ви покажа няколко от любимите ми цитати от тази книга:

"Да пишеш книга е малко като да сглобяваш стол"

" -  Понякога ми се струва,че истината е място. В съзнанието ми тя е нещо като град: може да има сто или хиляди пътя, които рано или късно ще те отведат дотам. Няма значение откъде идваш. Ако вървиш към истината, ще стигнеш до нея, по който и път да поемеш.
  Калъм Макинес ме изгледа отвисоко. След малко каза:
 - Грешиш. Истината е пещера в черните планини.  Има един път дотам, един-единствен, и този път е коварен и тежък, и ако избереш грешния, ще умреш сам на планинския склон."

"Искам да кажа, чувал съм, че виждаме света не
какъвто е,
а каквито сме ние. Светецът вижда свят на светци,
убиецът
вижда само убийци и жертви."

"Винаги си заслужава да опиташ, дори и да не успееш, дори и да падаш като метеор навеки. По-добре е да си изгорял в мрака, да си вдъхновил другите, да си живял, отколкото да си седял в тъмното, проклинайки хората, които са ти взели свещта и не са я върнали."

"Защото хората трябва да помнят книгите, ако другите хора ги горят или ги забравят. Ще ги предадем на паметта. Ще станем тях. Ставаме автори. Ставаме техните книги."

" -  Винаги ли си бил такъв?
   - Какъв?
   - Луд. С машина на времето.
  - О, не. Минаха векове, докато се сдобия с машина на времето."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 350              Издателство: Бард                Цена: 15,99 лв.               Жанр: Разкази

     


бтв само аз ли съм удивена от корицата на "Стъкленият меч"? 


обожавам ги и двете *-*


4 коментара:

  1. Чудесно ревю!
    А колкото до корицата на "Стъкленият меч" - наистина е възхитителна *.*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нали? Нямам търпение да излезе *-*

      Изтриване
    2. Нали? Нямам търпение да излезе *-*

      Изтриване
  2. Прекрасна ревю, радвам се, че книгата ти е харесала.
    П.С. Корицата на „Стъкленият меч“ е невероятна.

    ОтговорИзтриване