понеделник, 18 април 2016 г.

Ангелско нашествие от Сюзън Ий

"Ангелско нашествие" е от онзи тип книги, които те захапват и не те пускат, докато не те оставят без емоции.

"Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра ѝ - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне.
Дори да се съюзи с един от тях.
Рафи е войн, но след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелил битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка.
Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял..."

Щом разбрах, че "Ангелско нашествие" ще бъде преведена в България нямах търпение да я прочета. Чувала съм и съм чела доста положителни мнения за книгата, които ми  изградиха едно високо мнение за нея и ме караха да искам да разбера, защо толкова много хора я харесват. Е, разбрах.

Стила на писане на Сюзън Ий се различава много от този, който аз обичам да срещам в книгите. Залагайки повече на описанията, отколкото на диалозите, някой от вас може да сметнат, че заради това книгата се чете супер бавно. Уви, и аз така си мислех,но е точно обратното. Книгата се чете лесно,увлекателно и в един момент просто забравяш да обръщаш внимание дали четеш диалог или не. Това е едно от нещата,които много харесвам в нея. Въпреки по-малкото разговори между героите, всичко продължава да бъде интересно, увличайки читателя да продължава да чете. Повечето глави бяха кратки - около 3-4 страници - което лично на мен ми допадна, защото както знаете, обичам книги в които главите са по-кратки и повече.

Историята беше много интересно замислена и още толкова развиваща се. Нямаше момент, който да успея да предвидя, всичко беше до такава степен добре измислено,че всички алтернативи, които си бях подготвила просто заминаваха в канала. Имаше напрегнати моменти, неочаквани обрати, хумор и любов, макар тя да беше изместена на заден план.

" Повечето коли са без ключове. Дори когато настъпва краят на света и кутия солени бисквити струва повече от мерцедес, хората си прибират ключовете, преди да изоставят колите си. Сигурно е въпрос на навик. "

Що се отнася до героите, в тяхно лице вече имам няколко любими.
Пенрин, нашата главна героиня, е един от силните женски персонажи, за които няма да ми омръзне да чета. Въпреки трудностите, с които се е сблъскала в живота, тя продължава напред, с гордо вдигната глава готова да направи всичко за семейството си. Изключително смела, жертвоготовна и лоялна героиня. Хареса ми как се справяше в ситуациите, които биха докарали и най-хладнокръвния човек до истерия с пресметливост и спокойтсвие. Не се отказваше от това да намери сестра си, въпреки че всички и казваха, че няма смисъл. Освен всички тези неща, Пенрин имаше и чувство за хумор, на което аз силно се радвах, защото няма нищо по добро, от разпадащ се свят и саркастична главна героиня. 



" Като малка мечтаех да стана Пепеляшка, но май съм се превърнала в злата вещица.
Все пак Пепеляшка не е живяла в постапокалиптичен свят, превзет от отмъстителни ангели. "

Към другия главен герой - Рафи - имах смесени чувства в началото на книгата ала след 50 страница вече бях сигурна, че той е от добрите, въпреки грубото си и надменно държание.  В интерес на истината малко ми напомняше на Уил от "Адски устройства" толкова божествено красив, с чувство за хумор и сини очи, с малката разлика, че  имаше криле. Хареса ми как чрез него авторката ни разкриваше повече за света, йерархията и правилата на ангелите, показвайки ни, че те са нещо повече от завоеватели. Връзката, която постепенно изгради с Пенрин беше много сладка и моментите, в които двамата се заяждаха ме разсмиваха всеки път.

" Четири питиета на екс за краткото време, което ми беше нужно да се взема в ръце и да го открия. Или е разстроен, или иска да се напие след периода си на въздържание. Страхотно. Имам късмет да си сътруднича с ангел алкохолик. "

Що се отнася до останалите герои като Пейдж, майката на Пенрин, Ди и Дум, Ави и Йосия за тях смятам да не казващ нищо, защото според мен не присъстваха достатъчно в книгата, за да си изградя някакво мнение за тях. Въпреки това бих се радвала ако ги срещна в следващите книги от трилогията.

( п.с. само на мен ли Ди и Дум ми напомнят малко на Фред и Джордж Уизли?)

В заключение ще кажа, че "Ангелско нашествие" е от онези книги, които просто те хващат от началото, карат те да се смееш и плачеш с героите, докато на края не стигнеш последната страница и не осъзнаеш, че искаш още. Препоръчвам я на хора, които са изпаднали в reading slump или такива, които искат да се насладят на една наистина невероятна книга.

Огромни благодарности на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата!

Още едно прекрасно ревю можете да прочете тук.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници: 360                   Цена:14,90 лв         Издателство: Емас            Жанр: Фантастика

http://www.emasbooks.com/https://www.goodreads.com/book/show/29773048

6 коментара:

  1. Скоро ще я прочета и аз, надявам се да ми хареса, колкото на теб! ^^ Прекрасно си я представила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също се надявам ;3 И благодаря ;3

      Изтриване
  2. Някъде на средата на книгата съм, но вече я обожавам. :3 Страхотно ревю! <3

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно ревю! И наистина сега като се замисля Ди и Дум наистина приличат малко на Фред и Джордж Уизли.

    ОтговорИзтриване