петък, 29 април 2016 г.

Принцеса с часовников механизъм от Касандра Клеър

" Теса Грей би трябвало да е щастлива - нали всички младоженци са такива? Но по време на подготовката за сватбата ѝ с Джем, огромна опасност надвисва над ловците на сенки в Института в Лондон. Магистърът, Аксел Мортмейн, се появява отново и планира  да използва армията си от безмилостни автоматони, за да погуби нефилимите. В своята жестока игра той се нуждае само от една последна пионка, за да нанесе унищожителния си удар - необходима му е единствено Теса... "

" - Нали знаеш онова чувство, когато четеш някоя книга и знаеш, че ще се окаже трагедия. Просто усещаш приближаването на студа и мрака, виждаш как примката се затяга около героите, които живеят и дишат върху страниците. Ала ти си въвлечен в историята - сякаш те теглят зад карета и не си в състояние, нито да се пуснеш, нито да промениш посоката. "

Касандра Клеър е от малкото писатели, до които съм имала възможност да се докосна, с толкова развита фантазия. Казвала съм го и преди, и ще продължа, но тази жена е невероятна. Книгите, които пише, начина по който ги пише , героите които изгражда, не знам магия ли използва, но прави всичко това по един невероятен начин, оставящ на читателя единствено да чете и да не спира, докато не стигне края.
Не знам как да опиша чувствата си към тази книга, защото тя беше от малкото, които ме разплакаха. Да, така е, плаках на нея и въпреки, че минаха дни откакто я прочетох още не мога да приема факта, че всичко свърши. Това прави хората с Клеър . Ако книгите и са растения, то те са от онези, които се увиват около сърцето ти като плевели, карайки те да ги обичаш с всяка следващата страница все повече и повече, докато не дойде края, където Клеър решава да ги изтръгне, заедно с него.
Няма смисъл да споменавам, колко много обичам света, който Касандра развива в книгите си. Ловците на сенки с тяхната история, долноземците и техните дарби, ангелите и демоните , всички тези неща са толкова интригуващи, че не знам кой почитател на фантастиката не би харесал творчеството ѝ, да не говорим за начина, по който пише.
В началото когато започнах да чета "Принцеса с часовников механизъм"  имах малък проблем точно с това, с начина и на писане, защото го бях забравила ала след като си го припомних и както се казва "влязох в ритъма на книгата" всичко започна да си върви като по ноти и я приключих  буквално за ден.

Възхищавам се на начина по който Клеър пише. Начина по който е измисля всичко, по който го е описва, всички герои които изгражда, думите които употребява, дори проучванията, които прави, за да помогне на читателя да изгради един по реален и истински свят в главата си, е достоен за уважение. Честно казано бих се изненадала ако книгите ѝ не бяха толкова популярни в света, като се има на предвид какви усилия полага за тях. Е, поне се надявам да се е трудила, защото ако пише подобни неща просто ей, така без усилие, не знам какво ще измисли ако се постарае...

Ако трябва да говорим за героите - не знам какво друго да ви кажа освен, че се привързах към всеки от тях. Теса, Уил, Джем, Шарлот, Хенри, Софи, Сесили, Гидеон, Гейбриъл всички ми причиняват болка изреждайки имената им, защото знам, че никога повече няма ги срещна отново. Ето за това толкова много отлагах прочитането на тази книга, защото знаех, че ще трябва да се разделя с всички тях.

Теса беше един от героите, към които въпреки, че имах противоречиви чувства на моменти, успях да заобичам за тези три книги. Харесвам персонажа ѝ, характера ѝ, чертите ѝ (въпреки, че не обичам високите хора) , способностите ѝ. Успях да се привържа към нея силно и в край на сметка въпреки, онези моменти в които ме дразнеше с мислите и решенията си, не можах да я намразя(а исках, много. Щях по лесно да приема как свърши всичко)

Колкото до Уил и Джем....очите ми започват да смъдят когато си помисля какво се случи между тези двамата. Знаех какво ще стане ала въпреки това моментите, които споделяха заедно караха душата ми да плаче, докато накрая не се предадох и не се разплаках и аз. Връзката между тях беше толкова съкровена, истинска, неописуема и тъжна, че не мога да намеря думи с които да изкажа колко ме заболя когато авторката реши да и сложи край.

Шарлот и Хенри бяха от второстепенните герои, към които Касандра не остана безразлична и успя да ме накара да обикна (мен и още поне милион хора). Изключително се радвах за тях в тази книга, защото тук най-накрая успяха да докажат, че са едни достойни управители на Института и в край на сметка получиха това признание, от което се нуждаеха.

Братята Лайтууд - мили боже защо искате да говоря за тях?
Докато четях трилогията също като при Теса, изпитвах смесени чувства към Гидеон и Гейбриъл ала въпреки това, в тази книга успях да ги обикна. Признавам си, че имаше моменти през които исках да тегля боя на Гейбриъл, заради глупавото му мислене, но за щастие той се осъзна и потегли по правилния път.
Що се отнася до Гидеон...кхм Гидеон е перфектен.

Софи и Сесили бяха от другите второстепенни герои, които пък обикнах още с появата им. Обичам Софи още от момента,в който  зашлеви Гейбриъл. Толкова смела и силна героиня, въпреки белязаното си лице. Лоялна и умна, както и добър човек.Как да не и се възхищаваш?  Радвам се, че в тази книга успя да намери щастието си, защото тя определено го заслужаваше. От друга страна Сесили беше един нов персонаж за мен ала това не ми попречи да я харесам. Забавна, саркастична и способна на озапти Уил , това момиче ме спечели веднага. Да не говорим за това, че въртеше Гейбриъл на малкия си пръст(за което и завиждам нищо, че харесвам другия Лайтууд).

Сега да поговорим  малко за кориците. Тези удивително красиви корици. Не вярвам да има някой сред вас, който да не ги харесва. Толкова детайлни, деликатни и прекрасни, че можеш да ги съзерцаваш цял ден и да не ти омръзне. Адски много ме е яд, че тези прелестни книги не са мои и не мога да ги задържа.(соу ако някой иска да ме зарадва...е знае с какво).
 
Като за край ще кажа, че трилогията "Адски устройства" е едно бижу, до което всеки читател трябва да се докосне поне веднъж в живота си. Изпълнено с още приключения от света на Ловците на сенки, тези книги ще ви изкарат от ежедневието ви и ще ви пренесат през далечната 1880 където ще се смеете и плачете, ще живеете и ще се биете с героите и накрая, стигайки до епилога ще осъзнаете, че не сте готови да пуснете трилогията да отлети.
Ако някога сте се чудили дали да дадете шанс на книгите на Касандра Клеър, то моля ви, спрете да се чудите и просто си ги вземете. Защото Касандра никога не би ви подвела или разочаровала.

"Ave atque vale" 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници: 495           Цена: 16,90 лв.          Издателство: Ибис       Жанр: Фантастика 

https://www.goodreads.com/book/show/18274270http://www.ibis.bg/

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю! Докато го четях отново си припомних красотата на книгата, а да не говоря за болката, която свива сърцето ми, когато се сетя за финала и. Отново невероятно ревю!
    П.С. Трябва да препрочета поредицата.

    ОтговорИзтриване