събота, 7 май 2016 г.

Проклятието на тигъра от Колийн Хоук

Тази книга ми хареса прекалено много.
 
" Последното, което Келси Хейс си е представяла, че ще прави това лято, е да се впусне да разваля тристагодишно индийско проклятие. Заедно със загадъчен бял тигър на име Рен. Из половината свят. Точно това се случва обаче. Изправена лице в лице с тъмни сили, мощна магия и мистични светове, където нищо не е каквото изглежда, Келси рискува всичко, за да изпълни древно пророчество, което ще развали проклятието завинаги. " 

Винаги съм се чудила, кога една книга ми става любима. Дали още в началото или в края? Не знам. Знам само, че "Проклятието на тигъра" беше един фентъзи роман, който спечели сърцето ми още в началото и ден по-късно ми го отне.

Когато започнах книгата не очаквах, че ще се превърне в една от любимите ми, нито пък очаквах, че ще бъде толкова поглъщаща. Наистина, със всяка следваща страница интереса ми към историята нито веднъж не спадна, а по скоро се увеличаваше.

По принцип винаги, когато започвам книги от автор, чийто начин на писане не познавам гледам скептично на нещата, чудейки се дали ще ми допадне. Уви, Колийн Хоук ме спечели още с първите няколко страници. Пишейки леко, приятно и увлекателно, читателя просто не  усеща как чете ли, чете докато някой не го изтръгне от "транса", в който е изпаднал и не осъзнае, че вече му остават към 100  страници до края. Излишно е да казвам, че обожавам такива автори. Прочетох книгата за отрицателно време и една от заслугите за това е, как е написана. Главите бяха по-дълги, около 10-12 страници, но това изобщо не беше никакъв минус, напротив беше плюс, защото така всичко беше по добре описано, със всичките му детайли.

Историята беше невероятна. Преплитайки митологията, културата и магията на Индия тя предоставя на четящия едно прекрасно, изпълнено с хумор и напрежение, приключение, от което не можеш да се отърсиш дълго време. Авторката се беше постарала да включи доста индийски думи, които допринасяха за цялостната история, правейки я още по интересна за проследяване. Приключенията, които Келси и Рен преживяха бяха опасни, но все пак забавни, описани по такъв начин, че с няколко изречения да можеш да си представиш къде се намират. Оценявам и факта, че освен индийска митология, Колийн Хоук беше включила малка част от азиатската, преплитайки и двете в нещо невероятно, въпреки трудното и странно произношение на употребените от нея думи.

Героите бяха второто нещо, към което се привързах силно (след корицата естествено).
Келси беше мой тип герой. Още в началото, където се разкриваше информация за обикновения ѝ живот намерих сходства между характерите ни и в последствие с  те ставаха повече и повече. Умна,  добра и доста смела, Келси бързо се превърна в един от любимите ми герои. Хареса ми как авторката беше описала мислите и действията ѝ , убеждавайки ни, че тя постъпва правилно, независимо от обстоятелствата. Едно от най-важните качества, заради които харесвам Келси е нейната непринуденост и сарказъм. В книгата присъстваше доста хумор и то благодарение на нашата главна героиня.

" Трябваше да бъда реалистка и отново да поема контрол над живота си. Реших, че когато се върнем в къщата, с него ще си поговорим като жена с тигър. "

Другият главен герой, за който обичам да говоря е Рен. Като човек или като тигър, той беше от онези герои, които просто ти се пъхат под кожата и те карат да обичаш с цялото си същество. В началото, където Рен беше представен като величествен и отегчен от живота си тигър, смятах че той ще бъде груб и надменен, но в последствие с развитието на книгата се оказа, че е точно обратното. Мил, сладък и галантен, Рен бързо ме накара да го заобичам и като човек.
Двамата с Келси са  една от най-прекрасните двойки, за които съм чела и нямам търпение да разбера, как ще се развият нещата между тях в следващите части.

" Той се обърна и започна да разтрива гърба ми с тигърските си лапи. Засмях се мъчително, докато се опитвах да си поема въздух през зъби и да го вкарам в дробовете си. Той беше като изключително тежко котенце, острещо ноктите си върху канапе в човешки образ. "

В книгата присъстваха и второстепенни герои, на двама от които ще се спра.
Към господин Кадам имах смесени чувства, защото през половината книга подозирах, че под добротата и учтивостта му се крие нещо лошо, чакащо удобен момент да се покаже. За щастие, тези мои подозрения се оказаха напразни. Скоро след като разбрах, че намеренията му са добри, породени от чиста привързаност към Рен, веднага го заобичах и често го оприличавах като родител на Келси и Рен.

За разлика от повечето хора, които са чели книгата към братът на Рен - Кишан - не изпитвах нищо отрицателно. Напротив, той ме забавляваше с присъствието си и въпреки, че знам, че ще се случи нещо лошо заради него, искам да науча повече неща за този така обаятелен и интересен герой.

Сега нека поговорим за тази удивителна корица. Първо - цветовете. Не обичам синьото, но Бога ми тези нюанси, съчетани по толкова приятен и хващаш окото начин, са просто невероятни. Тигърът е толкова красив и величествен, че на моменти не можеш да откъснеш очи от него. Да не споменавам и факта, че неговите очи са направени по такъв начин, сякаш искрят, което допълнително прави книгата още по-привлекателна.



Като за край ще кажа, че "Проклятието на тигъра" е от онези книги, които щом започнеш се увличаш в историята, обичаш с цялото си сърце и страдаш щом всичко свърши. Ако някога сте се колебали дали да я прочетете - с ръка на сърцето ви казвам, че няма да съжалявате ако опитате.

Огромни благодарности на издателство Intense за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
             Страници: 440       Цена: 19 лв.    Издателство: Intense      Жанр: Фентъзи роман

https://www.goodreads.com/book/show/23618183http://intense-books.com/savremenni-romani/prokljatieto-na-tig-ra.html

2 коментара:

  1. Не знам от къде да започна да възхвалявам ревюто ти. Прекрасно е! Радвам се, че книгата ти е повлияла така. <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чак сега виждам коментара..срам и позор. Благодаря ти иначе за хубавите думи. ;33

      Изтриване