вторник, 28 юни 2016 г.

King's Cage

Бърз пост.


ОМИГОШ ХОРА, ТАЗИ КОРИЦА Е НЕВЕРОЯТНА!
НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИДЯ БЪЛГАРСКАТА ВЕРСИЯ! 
Между другото някой да очаква с нетърпение третата част на Алена кралица освен мен??
 Имам надежди, че тя ще бъде в пъти по-добра от втората.

Първата ми реакция при вида на корицата:




Обаче нямам никаква идея как ще изчакам до 7 февруари..

вторник, 21 юни 2016 г.

Кронос. Тоя, нещастник! от Юлия Спиридонова

Прочетох тази книга някъде между 3 и 5 през нощта и с ръка на сърцето бих казала, че си заслужаваше безсънието напълно.

Намерих "Кронос. Тоя, нещастник!" по случайност докато търсех книги за БКМ (повече информация) в Goodreads. Попаднах на едно ревю на книгата, което ми хареса и реших да проверя дали я има онлайн. Оказа, че има първата глава, която се оказа достатъчна причина да си взема цялата книга. Първото изречение беше много.....интригуващо и определено запали интереса ми към това на пръв поглед странно четиво. (Плюс това е включен Кронос, който всъщност в книгата няма пряка връзка с титана, но поне името го има...а всеки който следи блога ми знае колко съм обсебена от гръцката митология). Няма да излъжа ако кажа, че бях скептично настроена, защото не обичам българска литература и не съм особен почитател на българските автори *винете училището* и затова имах отново онова чувство, което ми нашепваше, че правя грешка като си я купувам. Така де, за пореден път се оказа, че не е вярно и книгата си струваше абсолютно всяка стотинка.

"Кронос. Тоя нещастник!" беше от онези забавно трагични книги, които едновременно те карат да се замислиш над това какво правиш с живота си и колко е трудно да превъзмогнеш себе си, за да започнеш отначало, предадено по един забавен, лек ала и малко по-философски начин.

 "Не че съм комерсиален, но имам твърде скъпо хоби. Да си наркоман, е лукс."

В книгата става на въпрос за  едно момче на име Кронос, който освен, че си пада по Тина и е математически гений, е и ... наркоман. Приел факта, че няма как да се откаже от дрогата, той живее скучния си и еднообразен животец, делейки апартамента си с Професорката (майка му) и домашното си духче (Галоа), чакайки да умре. Докато един ден не се появява брат му, който освен че прилича прекалено много на Джейсън Стейтъм иска да му помогне, за да се откаже от вредния си "навик". Ала да се откажеш от нещо толкова обсебващо е трудно и според Кронос даже непосилно. Решен обаче да угоди на новоизлюпения си брат нашият герой се съгласява да приеме помощта му и да опита - за кой ли път - да спре "звяра" в себе си, който всеки ден изяжда малко, по-малко всяка част от него. 


Не знам как ви звучи на кратко цялата история, мен лично не ме грабва особено, но просто когато намериш книга, която започва така:

" Най-големите тревомани в училище са господинът по физика и господинът по философия."

...няма как да не ти стане интересно.


Основната причина, поради която обичам тази книжка е как е написана. Лека, приятна, забавна и лесна за четене и същевременно засягаща много и важни въпроси. Обичам такива книги, защото те са на златната граница - нито са прекалено изпълнени с простотия, нито са прекалено тягостни в зависимост от засегнатата в тях тема. Те са в средно положение, удовлетворявайки читателския ми капризъм, карайки ме да се смея, да се замисля, пак да се смея, и пак да се замисля. Прекрасни са.

Стила на писане на Юлия Спиридонова ( за по-кратко Юлка) много ми хареса. Няма да се потретвам, само ще кажа, че ако книгата ви "хване" ще ви трябват около 1-2 часа, за да я прочетете. В един момент просто спираш да мислиш на коя страница си и четеш, докато не стигнеш на последната. Обожавам такива автори и им се възхищавам. Всеки един читател е капризен и е много трудно да угодиш на толкова голяма аудитория, а хора като Юлка просто скриват шапката на всички пишейки толкова приятни и забавни романи. Хареса ми как разговорите между героите бяха представени по един наистина реалистичен начин, включвайки българския жаргон и любимото на всички ни "К'во?", което впрочем вече намразих. Хареса ми и това, че героите и цялото действие се развиваше в България и зад странните прякори и сравнения се спотайваха български имена. Хареса ми дори и диалекта на българския, който се употребяваше в посетеното от Кронос село, нищо че в началото ми беше нужен преводач. Всичко ми хареса, дори тази корица, която намирах за грозна! Но не. Корицата си е хубава.

Историята беше забавно-трагична. Това ще е първото нещо, което ще ви кажа ако ме попитате за книгата. Не беше нещо оригинално, признавам, но беше от онзи тип истории които трябва да се четат няколко пъти, за да бъдат разбрани напълно. Беше приятна, постепенно ставаща все по-интересна и накрая завършваща с подобаващ, но все пак незадоволяваш читателския ми глад, край. Както казах хареса ми и това, че се развиваше в България (което прави книгата потенциален кандидат за една/две от категориите на БКМ),  и героите. Хваля Юлка за търпението и професионализма, с който я е написала, защото някъде след средата ѝ, когато Кронос и брат му отидоха на село, всички разговори, които се водеха между героите  са с точно типичните за българските села думи и жаргони. Хареса ми и посланието, може би дори посланията, които бяха предадени чрез историята на Кронос. Обичам такива книги, защото те винаги ме мотивират да предприема нещо ново.

" Така де, ако разправям нагоре-надолу, че си приказвам с математик, умрял преди двеста години, ще ме вземат за по-луд, отколкото съм. И по-добре изобщо да не споменавам за стария арабин( много по древен от Галоа), с когото също си лафим от време на време"

Не знам как да изряза чувствата си към Кронос ( или на български Красимир). От една страна му съчувствах, от друга исках просто да го набия. Беше ме яд, колко отчаян и демотивирам беше когато ставаше въпрос за отказването на дрогата,  но и ме караше да му се възхищавам заради това колко....леко и непукистки понасяше всяка забележка и упрек. Със сигурност ме забавляваше, не малко пъти избухвах в пристъпи на смях, заради чувството му за хумор, но както казах дразнеше ме с това, че беше изгубил всякаква надежда. Не обичам такива хора. За това много се радвам, когато попадна на книга засягаща тази тематика, защото на нас - човешките същества - трябва да ни се напомня, че винаги има надежда и че има кой да ни я покаже.

Няма да говоря за другите герои, защото до колкото разбрах има отделни книги за (почти) всеки, така че когато ги прочета, тогава ще има по обстойно мнение :D Единствено ще спомена нещо за Марин ( брата на Кронос), който  за мен беше идол на по-голям брат. Въпреки, че не познаваше по-малкия си брат добре, той беше готов да му помогне, готов да поеме риска, игнорирайки негативното му отношение и не се отказваше от него без значение какво ставаше. Рядкост.

Като за край ще кажа, че "Кронос. Тоя нещастник!" е книга, която препоръчвам горещо. Едновременно забавна, но и засягаща сериозни теми, тя е подходяща за всеки независимо от възрастта. Интересна и лесна за четете, дори и да не ви хареса със сигурност ще се забавлявате(поне малко) типично по български с нея.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 165         Цена: 10,00 лв.   Издателство: Кръгозор      Жанр: Тийн роман

https://www.goodreads.com/book/show/29622537http://www.kragozor.com/

А сега мисля да ви покажа някои от любимите си цитати от книгата.

"Подадеш ли на някого пръст, веднага ти отхапва главата до кръста. Затова показвам само един определен пръст... вместо да го подавам."

" - Няма "добър ден " , няма "може ли" -  мърмореше химичката по негов адрес. - Просто вещество -  като калия! "

 " - Пич, да си се поглеждал скоро в огледалото? Виждал съм умряла муха с по-свеж вид от теб! "

"На този стол може да седиш само ако първо положиш раницата, а после - задника си. Иначе ще изпиташ някои радости, които един истински мъж е добре да избягва. " 

 "Той ще ми каже в к'во да пиша! Мен пък си ме кефи да пиша в тефтер. Така съм си свикнал от малък, да си решавам разни неща на хартия. Така мисля най-добре. Обичам скърцането на молива по хартията, харесват ми размазаните мастилени петна от химикалките. К'во като съм ретро? "

"Защото думата е много хубава. "Изгора" сигурно означава, че изгаряш. Отвътре те гори нещо непрекъснато. Много по-яко от малоумната дума "гадже".  " 

" - У живото нема никаква логика - мъдро заяви дедо Пане. "

събота, 11 юни 2016 г.

Търсенето на тигъра от Колийн Хоук

Реакцията ми след края на книгата *тук , тук , тук и тук* .....

" Отново у дома, Келси се опитва да събере парчетата от живота си и да преодолее чувствата си към Рен. Но твърде близо дебне опасност, която скоро ще я принуди да се върне в Индия. Притисната от обстоятелствата, Келси се отправя на второ дирене - този път в компанията на по-малкия брат на Рен, "лошото момче" Кишан, над когото също тегне Проклятието на тигъра. Залог този път е животът на Рен, но докато пътуването ги приближава все повече към ужасяващ сблъсък с древно зло, една друга дилема бавно, но сигурно назрява в сърцето на Келси. "

Няма нищо по-лошо от това да мразиш и обичаш една книга толкова много, че дори да не можеш да говориш за нея. - unknown.

Седя и се чудя как да опиша тази книга. Прочетох я преди повече от седмица, а все още не мога да се съвзема от края ѝ. Защо трябва да има автори, които пишат по такъв начин, че накрая на читателя да му е гадно?  Ужасно е. Все още мислите ми блуждаят, не искащи да се съберат заедно и да приемат нещата, които се случиха...


 И така, в "Търсенето на тигъра" проследяваме историята на Келси и нейните тигри след края на  първата книга "Проклятието на тигъра" (ревю), където в началото всичко е спокойно и мирно, а после се превръща в бурна надпревара, изпълнена с приключения, екшън и забава, докато всичко не завърши с един потресаващ и емоционален край. (Който аз така и не преодолях.) Едно наистина достойно продължение, неотстъпващо по нищо на първата книга, предоставящо още повече емоции, приключения, сарказъм и митологични знания.

Няма смисъл отново да повтарям колко леко и приятно пише Колийн Хоук, за това само ще кажа, че също като в първата книга, тук отново всичко - действието, героите, приключенията - е интересно и увлекателно, което кара читателя отново да чете ли, чете. Главите отново са по-дълги, но за щастие повече и дори мен ако питате недостатъчни.

"Официално вече съм студентка в колеж . Е, студентка в колеж и разрушителка на древни индийски проклятия на половин работен ден..."

Историята беше развита по един много оригинален и непредвидим начин, карайки ме да се изправям на нокти на моменти и постоянно да очаквам неочакваното. Хареса ми как в началото всичко си вървеше плавно, докато Хоук описваше живота на Келси в Орегон, без тигрите ѝ и веднага след това, когато те се появиха, как всичко стана по-динамично, по-бързо и накрая - по-болезнено. За съжаление, за разлика от първата книга, където действащи лица са Келси и Рен, тук нашият обичан бял тигър е заловен и на Келси и се налага да работи с Кишан - по-малкия брат на Рен - за да си го върнат. Раздвоена съм, защото от една страна харесвам Кишан още от началото на поредицата, и се радвах, че присъстваше повече в книгата, но Рен ми е слабост и ме беше малко яд, че го срещах толкова рядко. Въпреки разменените роли на братята тигри, книгата е много интересна, дори бих казала дори повече от първата, 1) заради историята и 2) заради Кишан, който за разлика от брат си е по-разкрепостен, по-арогантен и по-забавен. Няма как обаче да не спомена факта, че тук отново срещаме познатата ни индийска митология, преплетена отново с азиатската, но този път и с гръцката. Обичам митологиите и се радвам, че успях да открия автор, който така умело умее да преплита толкова различни и интересни митове за богове, горски създания, нимфи, маймуни вампири и т.н.

Героите, какво да ви кажа за тях - обичам ги.
Както казах и в предното ревю Келси е мой тип герой. Тук отново се доказва като смела, упорита и непреклонна героиня, готова на всичко, за да спаси хората, които обича. Обичам упоритостта, ината и сарказма ѝ, защото те я правят един от най-забавните и приятни персонажи, за които съм имала удоволствието да чета. Харесва ми как премисля и гледа всички варианти на постъпките и решенията си, опитвайки се да мисли повече рационално отколкото емоционално. Но като всеки един добре изграден герой, имаше моменти, в които тя не мислеше изобщо и се втурваше  през глава в неизвестното, водена от първични емоции, за да спаси любимите си. Един доста реалистичен персонаж е Келси ако питате мен.

" - Защо не можаха да изберат някое момиче от Цирк дю Солей, за да свърши тези задачи? Просто е твърде много да искаш от една начинаеща в ушу да виси надолу с главата от счупен клон на хиляди футове във въздуха!
- Келс?
- Какво?" 
- Млъкни и вземи шала.
- Работя по въпроса! "
Как бих описала Кишан - арогантен, забавен, упорит и ненадминат флиртувач. Изключително приятен и интересен персонаж. Харесвам доста неща в него - външността (без нея няма накъде), характера му, лоялността която има към семейството си, грижовността която проявява, смелостта му. Той е един от онези герои, които първоначално ти се струват прекалено нахакани и неприятни, но после разбираш, че това е само на повърхността и всъщност те са доста крехки и раними ( макар че Кишан на пръв поглед не е, нито едното, нито другото). Хареса ми как въпреки любовта си към Келси, той не предприемаше прекалено дръзки и неуместни действия към нея, а и даваше време да помисли и обосноваваше намеренията си. Тук бях раздвоена, защото от една страна харесвам Кишан точно заради това, но и го мразя, защото шибвам Келси с Рен толкова много, че ми ужасно да си мисля, че с Кишан може да са заедно (което води до нова дилема, защото не искам Кишан да страда). Друго, което харесвам в черния тигър е това, колко добър приятел е въпреки всичко. Обичам моментите в началото на книгата, които Рен, Келси и Кишан споделяха, как си помагаха взаимно, как се дразнеха, как всичко беше едно такова забавно и спокойно (преди всичко да се превърне в ад).

Няма как да минем и без господин Кадам и Рен, които също присъстват в книгата макар и по-малко. За господин Кадам нямам какво да кажа - той е като ходеща уикипедия, готов да помогне със всяко едно знание, което притежава. А Рен - за него ще си замълча и ще оставя на вас да разберете, какво ще се случи с него.

Идва време да поговорим за корицата.
Първо искам да благодаря на издателство Intense, че са решили да запазят оригиналните корици, които са просто повече от невероятни. Второ, не бих казала, че тази ми харесва повече от корицата на първата книга, но за сметка на това не и отстъпва по нищо и е също толкова хващаща окото. Кишан като черен тигър, с тези искрящи златисти очи е толкова привлекателен, че нямам думи. Кориците и на двете книги са едни от любимите ми и точно заради това съм ги поставила така на рафта си, така че да виждам прекрасните тигри.

Като за край на това дълго ревю ще кажа, че "Търсенето на тигъра" е едно невероятно продължение на една поредица изпълнена с много приключения, сарказъм, любов и екшън. Ако търсите четиво, което да ви накара да се усмихвате в началото, да въздишате от уплаха в средата и да плачете в края - тази книга е точно за вас. Изпълнена с много и различни емоции, в края ѝ, на последната 530 страница ще ви се стори дори прекалено малка.

Изключително благодаря на издателство Intense за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
            Страници: 530     Цена: 18 лв.   Издателство: Intense     Жанр: Фентъзи роман

https://www.goodreads.com/book/show/29779571http://intense-books.com/savremenni-romani/t-rseneto-na-tig-ra.html

  снимки: tumblr & instagram


За читателите на блога ми.
Съжалявам, че последните няколко месеца съм непостоянна и не качвам често, но ми се насъбраха твърде много и различни преживявания, някои от които просто ми убиваха желанието да пиша. Решила съм се да ги преодолея и отново да вдъхна малко живот на блога. Въпреки това, благодаря на хората, които следят блога ми и ме търпят с моите отсъствия. Това е много мило от ваша страна, наистина. Благодаря ви.