неделя, 10 юли 2016 г.

Български Книжен Маратон - БКМ



Хей, хора знаете ли, че утре започва първият Български Книжен Маратон? Не? Е, вече знаете.
Преди време няколко блогърки ( these girls here, here, here and here + има-няма още хора) дадоха и развиха идеята за този четатон. Доста свежа и идеална за книжните плъхове като мен. Той ще започне от утре (11 юли) и ще приключи след седем дни или 17 юли.
Както се разбира от името това е маратон в който участниците имат за цел да прочетат колкото се може повече книги, отговарящи на съответните категории. Не е задължително естествено, но всеки е свободенда се включи когато поиска.
В БКМ категориите са 7, като не е задължително да имате книга за всяка. Може да бъдете тарикати като мен и да съчетаете две или три в една книга.
Аз очевидно ще се включа , заедно с (надявам се) още куп хора. Приятелката ми Вероника, също ще се включи, но поради проблеми с интернета няма да може да го обяви, така че аз го правя вместо нея. Нямам идея какви книги смята да чете, защото не съобразих да я попитам, но пък знам че със сигурност, че ще чете като луда. А колкото до книгите, които аз смятам да чета +  категориите можете да видите отдолу.
Категориите са:
1. Книга от български автор - обявена от click
За тази категория бях избрала "Кронос. Тоя нещастни!"
, но след като не успях да се сдържа и я прочетох трябваше да си намеря нова. Така че взех назаем "Макс. Всичко на макс!" която е от същата авторка (Юлия Спиридонова).

2. Книга, чиято корица има български мотиви (цветовете на трибагреника, роза, лъв ..) - обявена от click
За тази категория категорично избрах "Двор от рози и бодли" на Сара Дж. Маас. Чела съм много положителни ревюта на книгата и съм почти сигурна, че ще ми хареса.

3. Книга, чието действие се развива в Европа - обявена от click
За тази категория прегледах много книги, но в край на сметка се спрях на една, която имам  от месеци насам. "Вундеркинд" от Д'Андреа, която по случайност ми е и подарък от съученици ми. Нямам идея дали ще ми хареса, резюмето е грабващо, но пък да видим..

4. Книга, чийто автор има инициали, които се припокриват с тези на известен българин - обявена от click
За тази категория се измъчих. Честно. Най-накрая обаче успях да си намеря книга, която да ми хареса - "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир. Ако се чудите каква асоциация съм направила - С. Т. = Слави Трифонов. Банално, но пак става :D

5. Книга, в която се споменава България - обявена от click
Тук отново ще спомена "Макс. Всичко на макс!" защото така или иначе действието на книгата се развива в България, което ще рече, че се споменава :D

6. Книга, която се развива около море/океан - обявена от click
Първоначално мислех да чета "Океанът в края на пътя", но след като видях колко е малка реших, че не си струва парите, нищо че е от Нийл Геймън.  Взех си нещо доста по-голямо и вероятно по-свежо само с един лев разлика, а именно - "Летни дни и летни нощи" от доста автори. Стискам палци поне единия от разказите да се развива около море/езеро/океан/локва, защото иначе ще се наложи в последния момент да търся книга, за да запълня категорията.

7. Книга по избор - обявена от click
За тази свободна категория избрах да чета нещо сравнително тънко - "Легендата" от Мари Лу. Мисля, че ще ми хареса защото помня пропитите с емоция ревюта на Илияна, а тъй като с нея имаме почти еднакъв вкус за книги - е, дано не съм сгрешила избирайки тази.

Това бяха категориите.
Общо имам да прочета 6 книги = 2142 страници за  7 дена = 168 часа.
Аз чета сравнително бързо и ако се изолирам тотално от правенето на други неща, мисля че бих успяла да прочета тази камара.

Смятам след всяка прочетена книга, да пускам нещо в блога - гифче показващо как изглеждам вътрешно в момента или просто бързо ревю, или ако не съм заспала даже ревю. Но за последното надали.

Това беше днешният пост, успех на всички, които смятат да се включат в БКМ. А сега ви оставям в компанията на една от любимите ми песни (в момента).



п.с. преди Вероника да се изключи от света ми прати един сайт, който може да изчисли колко дълго ще ти отнеме да прочетеш една книгата (в зависимост от това колко е голяма и дали я има в сайта). Не знам, но имам чувството. че Ади също беше споменала този сайт, но независимо коя от двете го е намерила -  важното, че е полезен. Можете да го посетите тук.

 Още публикации свързани с БКМ можете да намерите ---->  тук, тук, тук, тук, и тук

Фейсбук страницата на събитието --> тук

събота, 9 юли 2016 г.

Арена 13 от Джоузеф Дилейни

 "Лейф има една цел: да се превърне в най-добрия боец на небезизвестната Арена 13. Тук букмейкърите залагат на чия кръв ще бъде пролята първа, а в двубоите за отмъщение - кой боец ще загине.

Но страната е тероризирана от създание, известно като Таласъма, зловещо същество, изпитващо удоволствие да измъчва хората и да демонстрира опустошителната си сила, като предизвиква бойци от Арена 13 в борби до смърт, когато пожелае. И точно това иска Лейф..

Защото той познава престъпленията на Таласъма. И в сърцето на амбицията му гори жажда за отмъщение. Лейф ще победи съществото, унищожило семейството му, дори това да го убие.

Шестнайсетгодишният Лейф е решен да тренира за Тригладиус боец и става ученик на Тайрън, най-добрия учител. Но нито Тайрън, нито другите му ученици знаят, че Лейф се готви за личната си битка. Смъртта на родителите му може да бъде отмъстена единствено, ако Таласъма загине от собствената му ръка.."


"Арена 13" е книга, към която имам смесени чувства. Първоначално очаквах да е прекалено изпълнена с бойни сцени, кръв и смърт, без никаква история, но за щастие беше точно обратното. Историята, която учудващо беше и доста оригинална, беше интересна и леко объркана, но все пак поддържаща интереса ми. Хареса ми и това, че автора се е постарал да измисли свои думи като ордум, Ним, улум и т.н.. Както казах и в Goodreads, хареса ми и това, че повечето имена на героите бяха различни и рядко срещани. За съжаление обаче, самите герои ми бяха леко плоски и недоизградени, за да се привържа към някой от тях и като цяло, цялото темпо на развитие на книгата беше една идея по-бързо от това, което обичам. Което, да, не ми допадна особено.

" - На Арена 13 умират хора... - говореше бавно и обмислено. - Това не е главното намерение, но се случва. Видя онези петна по пода. Това е кръв. Част от нея е много стара. Друга е едва от миналия сезон. А скоро ще се добави още." 

Джоузеф Дилейни не ме впечатли особено със стила си на писане. Честно казано не съм и очаквала, защото повечето автори имат един и същ - лесен за четене, лек и не натоварващ и много рядко се открива такъв, който да ти се набие в очите. Бих казала, че стила на Дилейни е точно такъв, независимо от бойните сцени, които е включил. Книгата се чете лесно и аз определено и се наслаждавах. По-горе споменах, че автора се беше постарал да измисли свои думи, за да опише нещата измислени от него самия, което аз не очаквах и което веднага харесах. Обичам да чета книги, в които авторите са дали воля на въображението си измисляйки нов свят, с нови правила, език, имена, думи, вместо да са взаимствали някои от нашите и да са им ѝ предали ново значение. По-оригинално е, а както знаете аз обичам оригиналността. Така че тук, Дилейни печели точка.

Що се отнася до историята - с две думи - хареса ми. Да в началото не я разбирах, да бях объркана, но просто това беше една от най-интересните истории, които съм проследявала. Ще започна с това, че не очаквах в тази книга да има роботи...или поне подобие на тях. Идеята как хората са започнали да създават роботи, които след време са се вдигнали на бунт и са сринали човечеството, оставящо живи само шепа хора е позната на всички ни. Но когато прибавите малко джинове (смеска между робот и човек, със собствено съзнание) и лакси (по-низши джинове, без собствено съзнание), съвсем малка щипка Скандинавска митология и лек привкус на римска бойна култура - ще получите "Арена 13". В книгата, ние хората живеем в Мидгард, заобиколени от стена, която ни отделя от Асгард(не, в книгата не присъстваха Тор или Локи, не се знае обаче, какво ще стане по нататък), където властват джиновете. И макар, че те не ни управляват директно, живота ни зависи от тях и лаксите, които ни продават и чрез които войните на Арените се бият. Сега се питате "Какво му е интересното на това?". Много просто. Хората буквално се бият чрез лаксите. Те не се докосват един друг, освен накрая на битката, когато противника е победен и трябва да приеме ритуалното порязване. През другото време лаксите се бият докато лаксите на противника не паднат. Забавно нали? Чакайте да чуете за Тригладиус. В Тригладус битка бойците са в позиция 3-1. Единият противник с един лакс се изправя срещу другия с неговите три. Нечестно? Честно? Е, поне със сигурност можете да знаете, че от тези битки се печелят много пари.
Лейф, главният ни герой, тренира точно за тази битка, за да може един ден когато е готов да се изправи срещу Таласъма и да отмъсти за родителите си. А каква е ролята на Таласъма? Той е нашият злодей, кой си броди където и когато си поиска, убивайки без капка съвест или извличайки душите на случайни хора. Разбирате, защо Лейф не му е бил фен. 

" Тук видях тъмното блещукане на морето, а отвъд него - част от Голямата бариера, която обкръжаваше Мидгард и го отделяше от външния свят. Приличаше на стена от мъгла или облаци, но не беше естествено явление. Беше поставена там преди столетия от враговете на човечеството; издигната след последната битка от джина, който беше разрушила Човешката империя." 

Хареса ми това, че автора не беше наблягал изцяло на битките на Арена 13, но и на нещата извън тях, като разкриваше малко, по-малко неща за света, който е измислил и ни показваше живота на Лейф и трудностите, през които е и ще преминава. Не ми хареса обаче темпото на развитие. Имах чувството, че всичко е някак забързано, сякаш автора е бил под напрежение и се е чудил как по-бързо да приключи книгата. Повтарям, че НА МЕН това не ми хареса, защото аз съм от капризните читатели, които обичат малко повече описания, но и бързо действие (но не това на тази книга) в едно. Така че съм сигурна, че на някои от вас книгата ще ви се стори перфектна.

Към героите както казах не успях да се привържа, което за мен беше тъжно. Имах чувството, че не са достатъчно изградени (поне за моя вкус), леко плоски бих казала дори. Яд ме е, но какво да се прави.

Въпреки това Лейф ми беше симпатичен, макар че на моменти ми идеше да го набия с тояга, заради глупостта която проявяваше. Той беше от онези герои с тъмно минало, но гледащи на света откъм хубавата му страна. Беше борбен и не се отказваше. Бих казала, че дори беше малко земен, защото проявяваше чисто човешки страх, който рядко се среща в главните герои. Не ми хареса обаче романса между него и Куин, който макар и малко, Дилейни е искал да вмъкне в книгата. Смятам, че без него всичко щеше да е по-добре.

Куин от друга страна беше героинята, към която почти се привързах. Почти. Първоначалното ми мнение за нея беше колко е ината и нахакана. Бунтарката в семейството, която също иска да се бие на Арените, въпреки че е забранено на жените. Екстравагантна, заради външния си вид и да, добър боец. После обаче започна да става лигава, да прави глупави неща, да взима егоистични и не добре обмислени решения... И всичко отиде по дяволите. Не разбирах и все още не разбирам, какво толкова видя в нея Лейф след като я опозна...мъжка му работа, знам ли..

На Дейнън му трябваше съвсем малко да го обикна, но не. За съжаление неговото присъствие беше ограничено, съответно автора не успя да покаже пълния му персонаж както трябва и Дейнън си остана леко плосък. Преносно. Той буквално си е плоско момчето. Въпреки това, от времето, през което присъстваше в книгата успях да разбера, че макар и стеснителен, той е едно добро и умно момче, което независимо дали ще пробие със сила на Арените, то със ум ще ги превземе.

Палм, който се водеше гадняра в книгата не ми беше достатъчно гаден. Беше лош, надменен, остроумен, нарцис, постоянно претендиращ с парите и положението си, но нещо ми липсваше. Може би ако беше малко по-забавен всичко щеше да е okay.

Като за край на това доста дълго ревю ще кажа, че "Арена 13" е книга с една интересна и оригинална история, поднесена по един лек начин, предоставящ на читателя възможността да се потопи в свят на кървави битки, нови същества и да проследи историята на едно момче, готово да премине през всичко, което му се изпречи на пътя, докато стигне до така бленуваното отмъщение.

Благодаря на издателство Intense  за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 272            Цена: 14,95 лв.         Издателство: Intense               Жанр: Утопия

https://www.helikon.bg/books/61/-%D0%90%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0-13_200621.htmlhttps://www.goodreads.com/book/show/30246665-13

четвъртък, 7 юли 2016 г.

15 причини да прочетете Лейди Полунощ


Здравейте читатели на блога ми, как сте?
Днес смятам да убедя хората, които не са се докосвали до творчеството на Касандра Клеър да променят това и да дадат шанс на най-новата книга на авторката - "Лейди Полунощ" ! Надявам се този пост да запали любопитството и интереса на някои от вас и да дадат шанс на тази книга, защото, вярвайте ми, за тези 650 ще се смеете, ще плачете, ще ви е тъжно, ще ви е приятно и ще се наслаждавате на един наистина голям и хубав роман. Приятно четене и дано в края на този пост да сте готови да изтичате до най-близката книжарница.

 "Лейди полунощ" - ревю 

Причина #1
Ловците на Сенки
Във всяка една книга на писателката става на въпрос за тях и ако не сте развили любов към техния така суров, но и забавен свят - крайно време е да промените това. Тук историята е напълно нова, напълно неочаквана и интересна. Няма как да не се влюбите в нея и героите, които я съпътстват.

Причина #2
Технологиите
Ако сте ветерани в творчеството на К.Клеър знаете, че в предишните ѝ поредици много рядко се употребяват напредналите технологии като мобилни телефони или коли. Е, тук те са незаменими помощници на нашите герои, които правят книга по-съвременна и по-забавна от всякога.

Причина #3
Героите
За разлика от другите поредици на писателката, където героите малко си приличат, в "Лейди Полунощ" ще откриете напълно нови герои. Някои по крехки и слаби, други по-силни психически , трети тотално неориентирани какво става, НО  напълно нови, несрещани до сега в света на Ловците на сенки. Та, кой не би се радвал на това? Аз лично бях силно впечатлена, защото да си призная смятах, че Джулс е мъжката версия на Клеъри, а Ема - женската на Джейс, но въпреки, че си приличаха, те са различаваха много.

Причина #4
Злодеят
Нямам думи дори да опиша колко зле се почувствах, когато разбрах, че злодеят е ... *името му*. Беше наистина голям шок и за хората, които обичат да предполагат кой е виновника за дадени престъпления(като мен) в дадена книга, тук просто ще се изненадате. Защото ще се окаже най-неочаквания човек.

Причина #5
Стила на писане
Касандра Клеър има един специфичен стил на писане за който не рядко съм говорила и описвала. Тя е онзи тип писател, който ще ти опише всичко до най-малката подробност, но няма да те отегчи. Тя пише с такава грация, предавайки цялата история по един интересен, лек и не натоварващ начин, оплитайки четящия в действието, карайки го с всяка следваща страница да се привързва все повече и повече към героите. Прекрасно е.

Причина #6
Познатите ни до сега герои
За ветераните на тема "Ловци на сенки" ще бъде празник, защото в "Лейди Полунощ" ще се срещнете със старите ни и добре познати герои като Магнус Бейн, Джейс Херондейл, Клеъри Феърчалд, Теса Грей, Джем Карстерс и други макар и за кратко. Лично за мен беше голяма изненада, когато за първи път се появи Джем и буквално извиках: "Това е Джем!" akward Както и да е, да оставим моята обсесия по Джем на страна. Със сигурност хората, които не са чели предишните книги на писателката, но имат намерение, ще бъдат леко спойлнати, но ако приемем че "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства" са 100% , от "Лейди полунощ" ще се спойлнете 8,8% . Което е доста малко, но достатъчно да разпали интереса ви към Джем и Теса или Джейс и Клеъри.

Причина #7
Корицата
Нямаше как да я не спомена. Тази корица е една от най-красивите и с гордост бих казала, по-добра от оригиналната! Така че, ако сте фенове на прекрасни и радващи окото корици - ми купете си книгата бе.

Причина #8
Размера
Това звучи не както трябва да звучи..но си е основателна причина така или иначе. Книгата е голяма, както казах 650 страници, но пък е пропита с толкова емоции, приключения, сарказъм, любов, че просто няма да усетите, как накрая ще кажете: "Сериозно? Това ли беше? ТОВА?! Шегуваш ли се?!" Ще я прочете неусетно бързо ако ѝ се отдадете изцяло и я четете на тихо и спокойно място. За хората, които обичат дебели книги (като мен) ще бъде перфектна, защото колкото е по-дебела една книга, толкова по-дълго си в историята ѝ. Макар, че тази книга както се чете лесно... и ако четете бързо...Три дни, поне бъдете сигурни, че ще я влачите.

Причина #9
Лос Анджелис
За любителите на Америка и по-специално Лос Анджелис ще бъде рай, защото действието в книгата се развива точно там, като авторката не се спестила нищо и е описала града такъв, какъвто е в действителност, балансирайки между реалния и измисления от нея самата. На мен лично ми беше все тая, защото където и да са Ловците на сенки е забавно, така че няма да се изненадам ако в бъдещите книги на К.К. Института се намира в Маями. Или София. О, ако е в София ще е страхотно! Мечти...

Причина #10
Можете да убиете някого
Не, шегувам се естествено. Но зависи, ако замахнете с повечко сила и се прицелите добре...
Не, шегувам се.
Моля не убивайте хората с книги.
Пазете книгите.
Ценни са.


Причина #11
Сарказма
Винаги ще намерите някой забавен или саркастичен, а защо не и двете, герой в книгите на К.К. "Лейди Полунощ" не прави изключение и тук отново ще откриете някой, готов винаги да се пошегува дори в най-напрегнатите ситуации.

Причина #12
Любовта...
..която на моменти хич в няма, в други......те облива цялата.
Касандра има един гаден навик - да кара героите да страдат когато се влюбят. Тук ситуацията е същата и отново читателите ще си скубят косите, докато героите се измъчват с любовните си мъки. Забавно нали?

Причина #13
Бойните сцени
Бойните сцени са едни от най-добре описаните, за които съм чела. Плюс това са почти на всяка 5-а страница. Кой не би харесвал това??

Причина #14
Баланса
Баланса между всичко. Характерите на героите, битките и любовта, спокойствието с напрежението, радостта с тъгата. Всичко е 50/50 и няма момент в който да кажете "Оф, тук е много любовно." или "Спрете да се биете бе!". Всичко е перфектно измислено, перфектно написано, перфектно направено.

Причина #15
Сериозно хора, отидете и си купете книгата. За тези 19 лева, с които ще се охарчите,  няма да съжалявате, защото това е от малкото книги, за които си заслужава да си дадеш спестяванията. Пък е може по-всяко време да се върнете на Причина #10 и да я използвате като хладно оръжие.

Лейди Полунощ от Касандра Клеър

"Изминали са пет години от събитията в "Град от небесен огън", довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им.
Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис.
Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието ма Ема е привлечено - това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкриват истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг.... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено."

" - Докато има обич и спомени, няма истинска смърт."

Не знам как да опиша тази книга, защото думите не стигат, за да изразя колко съм удивена и впечатлена от поредната невероятна книга на Касандра Клеър. Изпълнена с мистерия, хумор, битки, любов, приятелство "Лейди Полунощ" се превърна в най-добрата книга, която прочетох  до сега. Не мога да повярвам, как на пръв поглед този голям роман свърши толкова бързо, сякаш днес  си го започнал и ХОП - утре всичко е приключило. За кой ли път Касандра Клеър отново ни омагьосва чрез историите си, забавлявайки и разплаквайки ни без капчица милост към сърцата ни накрая. Как да не я обича човек?

Винаги съм мислела, че след "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства", Клеър не би могла да измисли други толкова въздействащи, забавни и на моменти сърцераздирателни поредици. Уви, не бях права, защото това което очаквах, беше една прашинка от това, което получих прочитайки тази книга, която дава началото на поредната вълнуващата поредица за ловците на сенки. Как бих описала с една дума "Лейди Полунощ" ? Бомбастична. Перфектна. Невероятна.

Още в началото Касандра Клеър ме оплете със своя така магичен стил на писане и ме потопи в една напълно нова, по-модерна и интересна история. Със своите невероятни описания и забавни диалози не бих казала, че ще се намери човек, който да я упрекне. Да, вярно е, че описанията, които К. Клеър прави са наистина дълги, но без тях, без тези детайлни погледи върху музиката, която се чува или бръчиците около очите на смеещия се герой, цялата магия изчезва и смисъла се губи. Именно за това толкова обичам книгите ѝ, защото те винаги ме карат да си представям мястото на действието с точност до най-малката подробност, сякаш аз самата също присъствам там. Невероятно е. Не знам за кой ли път го казвам,  но е така.

Историята, в името на Ангела тази история!
Като ветеран на тема "творчеството на К.К." бих казала, че тя се отличава като най-интересна, най-мистериозна, най-съвременна и най-невероятна. Като за начало, Ловците на сенки използват мунданските (човешките) технологии, което до сега се е срещало доста рядко в книгите на Клеър. Злодеят, човекът заради когото се случват всички тези убийства се крие в тайна през цялата книга, докато накрая не се оказва точно пред очите на читателя. Разговорите между героите са по-забавни, по-съвременни, някои включващи Отмъстителите, други нови и неоткрити до сега заклинания или тайни. С една дума - всичко е адски интересно и дори ако не сте фенове на предишните книги на Касандра, то тази би ви харесала, независимо от възрастта.

" Да се опиташ да погледнеш света през очите на Тай, казал бе Джулиън веднъж, бе като да надзърнеш в калейдоскоп, да го разклатиш и отново да погледнеш през него. Виждаш съвсем същите проблясващи кристали, само че приели различна форма"

Героите бяха, присъщо за Касандра, невероятно добре изградени, силни, но все пак и земни, някои сурови, други крехки. Интересното при тази книга е, че освен че чрез нея авторката показва колко силна може да бъде семейната любов, тя представя и нов вид ловци на сенки - такива, които въпреки, че не са типично силни и жестоки, могат достойно да се бият срещу
надвисналите заплахи.
Ема се запечата в съзнанието ми като една изключително смела, ината и остроумна личност, ценящата това което има и готова на всичко, за да предпази тези, които обича. Въпреки черното си минало, тя с гордо вдигната глава продължаваше напред, подпирайки се на парабатая си - Джулиън - който беше готов да ѝ помогне по всяко време, независимо от ситуацията. В персонажа на Ема ми хареса и това, че въпреки силния си характер, тя имаше и страхове, които не отричаше и приемаше. Беше грижовна и мила, в контраст с яростта, която  проявяваше в битка.

Джулиън може би е първият герой, към който изпитвам толкова голямо възхищение. Преживявайки война и останал сирак на 12, той не се е отказал от живота, напротив поел го е в свои ръце, неговия и още 4 - на по-малките му братя и сестри. Изключително грижовен, добър, мил и все пак строг, но справедлив персонаж. Един пример за истински родител, бих казала дори. Ала същевременно под силната решителност и воля, той криеше едно момче, отчаяно търсещо някой, който да го замести и да поеме това бреме от плещите му. Харесвам образа на Джулс, както и любовта, която пламна между него и Ема. Толкова чиста и невинна ала все пак забранена. Защо Касандра Клеър, защо ни го причиняваш и ни караш да страдаме??

Марк, който е нашата скрита лимонка, ми стана симпатичен още с първата си появя. Отначало студен и объркан, заради бързата смяна да обстановката, но с течение на обстоятелства успя да се отпусне и отново да стане един Блекторн. Марк е интересен образ за изучаване и отчасти мисля, че има какво да се научи за него в следващите книги от поредицата, така че ще се спра да тук.

"[Ливи към Кристина] 
- Изглеждаш притеснена - отбеляза Ливи. - Да не би Ема да те води някъде, за да те убие?
- Още по-лошо - отвърна Ема и тръгна към Кристина. - Отиваме да пазаруваме"

Тай и Ливи бяха най-симпатичните близнаци, които съм срещала. Толкова различни на пръв поглед ала обичайки и държейки на семейството си еднакво. Тай беше деликатен персонаж, много различен от останалите, възприемайки и гледайки на нещата от друг ъгъл. Хареса ми как първоначално Клеър го представи като крехко момче, а в следващия показа, че той може да има и по-лоша и дива страна. Ливи, която беше типична лудетина беше мила и грижовна, готова да помогне винаги. Беше също и смела и умна, ината както всички Блекторн и непреклонна в решенията си, засягащи безопасността на семейството ѝ.

Друзила и Октавиан или още Дру и Тави най-малките Блекторн, но не най-маловажни бяха изключително смели и умни за годините си. Нямам търпение да видя как ще се развият нещата с тези приятели за напред.

Кристина приятелката на Ема, беше изненада за мен. Първоначално я подозирах, заради тази мистериозност, която проявяваше на моменти ала тя се оказа напразна. Кристина беше един прекрасен персонаж, със своите силни и слаби страни,  но добре изградена и за мое съжаление с не толкова присъствие, колкото исках. Дано това да се промени в следващите книги.

Нека отделим секунда и за тази невероятна БЪЛГАРСКА КОРИЦА. Не мога да я опиша с думи, честно. Американската е хубава, тази - е невероятна. Една невероятна книга с още по-невероятна корица. Благодаря адски много на Милена Ковачева, художничката ѝ, която е успяла да сътвори нещо толкова хубаво. Цветовете, детайлите като института или балончетата във водата, Ема с тюркоазената рокля, шрифта - всичко е перфектно.
Американците може само да ни завиждат.

Като за край ще кажа, че "Лейди Полунощ" е книга, която си заслужава да се прочете. Солидна на вид ала още повече на съдържание, с нея ще се смеете, ще настръхвате от уплаха, ще изучавате един нов свят изпълнен с магия и мистерия. Ще обичате, ще мразите и накрая - ще искате още. Повярвайте ми.

Неописуемо много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази невероятна книга в замяна на честно ревю.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 650           Цена: 18,90 лв.             Издателство: Ибис                   Жанр: Фантастика

http://www.ibis.bg/https://www.goodreads.com/book/show/29483980?from_search=true&search_version=service

петък, 1 юли 2016 г.

May & June Wrap-up and July TBR

Хей, хора познайте? СВЪРШИХМЕ УЧИЛИЩЕ И СМЕ ВЪВ ВАКАНЦИЯ! Е, поне някои от нас :D

Питате се къде бях последно време? Във вкъщи, гледаща Игра на тронове като луда, леко  депресирана, защото (бившата ми) най-добрата ми приятелка реши да ми бие шута и слушаща Hollywood Undead (again), защото преоткрих любовта си към тази група. Оу, да не забравим, че се обсебих и съвсем леко с Haikyuu, just a little bit... yeah, i wish. В общи линии заради тези неща не бях кой знае колко активна в блога. Съжалявам. Но наистина е кофти, когато  човека на който си държал много реши просто да те остави ей така. Пък и Haikyuu е едно много, много зарибяващо аниме... За Игра на тронове просто ще си замълча. То това е обсесия за която не може да се говори.

So, лятото най-после дойде и съм се заклела, че през тези два месеца няма да отсъствам и ще бъда редовна. Честно. Този път наистина. Нямам вече грижи към училището, пишенето на домашни и прочие. Имам едно единствено задължение и то е да чета задължителната литература за 10 клас, която (до тук) изглежда много интересна и приятна за четене. Така че ще бъде едно лято изпълнено с много четене, анимета, Игра на тронове и новата ми любов smite (за повече информация очаквайте спам с публикации за гореспоменатите неща скоро).

Обединих двата wrap-up-а  за месец май и юни и в общи линии се получи, че за това време съм прочела 8 книги, от които 5 ми докараха много силни емоции.... и страдания. Забавно нали?


Книгите, които прочетох през май бяха:

1. "Златен син" - Пиърс Браун (5/5 звезди)
Не знам дали някога ще успея да опиша книгите на Пиърс Браун. Специално тази, която просто ми преобърна представата за думата "обрат". Честно. Най- вече накрая. Края беше....

2. "Проклятието на тигъра" -  Колийн Хоук (5/5) - ревю

3. "Ясновидците" - Либа Брей (5/5) - ревю

4. "The Mirror and the Maze" (4/5 ) - Рене Ахдие
Тази книга разпали и върна отново интереса ми  към "Гневът и зората", чието продължение нямам търпение да излезе!

"Търсенето на тигъра" - Колийн Хоук (5/5) -ревю

Виждате колко съм страдала.
През юни прочетох още по-малко книги - 3, за да сме по точни - но пък те не бяха никакво разочарование, напротив харесаха ми и то много!

Книгите, които прочетох през юни бяха:

1. "Кронос. Тоя нещастник!" -  Юлия Спиридонова (5/5 звезди) - ревю

2. "Лейди Полунощ!" - Касандра Клеър (5/5 естествено!) - ревю в процес на писане
Малък спойлер преди ревюто - тази книга ми хареса. Много. Но е много тънка. Разочарована съм единствено от това, че Касандра не е написала поне още 200-300 страници допълнително. Иначе всичко друго, е както е присъщо за писателката  - ПЕРФЕКТНО!!

3. "Хамлет" -  Уилям Шекспир (3/5)
Прочетох тази книга за ден и учудващо за мен, ми хареса. Не че съм голяма почитателка на пиесите или нещо подобно, но просто имаше нещо специфично в Хамлет(героя), което много ми допадна. Историята си беше скучна ако я погледнеш от страни, но самото ѝ представяне и развитие беше интересно. Хубава книжка си беше. Някой ден ще си я купя, ще я препрочета и ще ви покажа, кои са ми любимите цитати от книгата. Но някой ден.

И така, това са книгите, които успях да прочета през тези два месеца докато паралелно с тях гледах, учех, плаках, смях се, ходих на плаж с дрехите (забавно е между другото) и спах.

През месец юли съм предвидила да чета много, 1) защото  след 1 седмица започва Българския Книжен Маратон, за който съм адски развълнувана и  2) защото вкъщи има прекалено много книги. Не ме гледайте така! По-силно е от мен! Така, че мисля този месец да "по изчистя" рафта-шкафа-там както се води, който стои до леглото ми, за да мога най-накрая да си взема "Скритият оракул", който нарочно не си купувам. Изтезавам се с цел да си прочета книгите във вкъщи и след това да си вземам нови. За сега, ефект никакъв. Но пък ще видим..

Принципно не мисля да правя точен списък с това, което мисля да прочета през месеца, защото 100% процента ще се промени, но все пак мисля да спомена, някои от книгите които бих искала да прочета през юли. Това са:


"Играч първи, приготви се" - Ърнест Клайн

"Звезден полет" - Мелиса Ландърс

"Домът на Хадес" - Рик Риърдън

"Арена 13" - Джоузеф Дилейни

" Carry On" - Рейнбоу Роеъл

+ "Последната империя" на Брандън Сандерсън, която трябва да дочета.

Оу, да не забравим и книгите от задължителната литература! За сега съм прочела две, което означава че ми остават още 4-5. Стискайте палци да се справя.


Е, това беше за днес. Смятам да си довърша ревюто за "Лейди Полунощ" и да направя още няколко поста, за да може в следващите дни да гледам/играя/чета без да се тревожа кой ще пише в блога. #мързел Това беше от Елена, пожелавам ви приятна ваканция, изпълнена с много плаж, море, забавление, сериали, игри, музика и .. книги естествено. Нека се забавляваме на макс, защото докато се обърнем, отново ще бъде 15 септември и пак ще се гърчим 9 месеца.