събота, 9 юли 2016 г.

Арена 13 от Джоузеф Дилейни

 "Лейф има една цел: да се превърне в най-добрия боец на небезизвестната Арена 13. Тук букмейкърите залагат на чия кръв ще бъде пролята първа, а в двубоите за отмъщение - кой боец ще загине.

Но страната е тероризирана от създание, известно като Таласъма, зловещо същество, изпитващо удоволствие да измъчва хората и да демонстрира опустошителната си сила, като предизвиква бойци от Арена 13 в борби до смърт, когато пожелае. И точно това иска Лейф..

Защото той познава престъпленията на Таласъма. И в сърцето на амбицията му гори жажда за отмъщение. Лейф ще победи съществото, унищожило семейството му, дори това да го убие.

Шестнайсетгодишният Лейф е решен да тренира за Тригладиус боец и става ученик на Тайрън, най-добрия учител. Но нито Тайрън, нито другите му ученици знаят, че Лейф се готви за личната си битка. Смъртта на родителите му може да бъде отмъстена единствено, ако Таласъма загине от собствената му ръка.."


"Арена 13" е книга, към която имам смесени чувства. Първоначално очаквах да е прекалено изпълнена с бойни сцени, кръв и смърт, без никаква история, но за щастие беше точно обратното. Историята, която учудващо беше и доста оригинална, беше интересна и леко объркана, но все пак поддържаща интереса ми. Хареса ми и това, че автора се е постарал да измисли свои думи като ордум, Ним, улум и т.н.. Както казах и в Goodreads, хареса ми и това, че повечето имена на героите бяха различни и рядко срещани. За съжаление обаче, самите герои ми бяха леко плоски и недоизградени, за да се привържа към някой от тях и като цяло, цялото темпо на развитие на книгата беше една идея по-бързо от това, което обичам. Което, да, не ми допадна особено.

" - На Арена 13 умират хора... - говореше бавно и обмислено. - Това не е главното намерение, но се случва. Видя онези петна по пода. Това е кръв. Част от нея е много стара. Друга е едва от миналия сезон. А скоро ще се добави още." 

Джоузеф Дилейни не ме впечатли особено със стила си на писане. Честно казано не съм и очаквала, защото повечето автори имат един и същ - лесен за четене, лек и не натоварващ и много рядко се открива такъв, който да ти се набие в очите. Бих казала, че стила на Дилейни е точно такъв, независимо от бойните сцени, които е включил. Книгата се чете лесно и аз определено и се наслаждавах. По-горе споменах, че автора се беше постарал да измисли свои думи, за да опише нещата измислени от него самия, което аз не очаквах и което веднага харесах. Обичам да чета книги, в които авторите са дали воля на въображението си измисляйки нов свят, с нови правила, език, имена, думи, вместо да са взаимствали някои от нашите и да са им ѝ предали ново значение. По-оригинално е, а както знаете аз обичам оригиналността. Така че тук, Дилейни печели точка.

Що се отнася до историята - с две думи - хареса ми. Да в началото не я разбирах, да бях объркана, но просто това беше една от най-интересните истории, които съм проследявала. Ще започна с това, че не очаквах в тази книга да има роботи...или поне подобие на тях. Идеята как хората са започнали да създават роботи, които след време са се вдигнали на бунт и са сринали човечеството, оставящо живи само шепа хора е позната на всички ни. Но когато прибавите малко джинове (смеска между робот и човек, със собствено съзнание) и лакси (по-низши джинове, без собствено съзнание), съвсем малка щипка Скандинавска митология и лек привкус на римска бойна култура - ще получите "Арена 13". В книгата, ние хората живеем в Мидгард, заобиколени от стена, която ни отделя от Асгард(не, в книгата не присъстваха Тор или Локи, не се знае обаче, какво ще стане по нататък), където властват джиновете. И макар, че те не ни управляват директно, живота ни зависи от тях и лаксите, които ни продават и чрез които войните на Арените се бият. Сега се питате "Какво му е интересното на това?". Много просто. Хората буквално се бият чрез лаксите. Те не се докосват един друг, освен накрая на битката, когато противника е победен и трябва да приеме ритуалното порязване. През другото време лаксите се бият докато лаксите на противника не паднат. Забавно нали? Чакайте да чуете за Тригладиус. В Тригладус битка бойците са в позиция 3-1. Единият противник с един лакс се изправя срещу другия с неговите три. Нечестно? Честно? Е, поне със сигурност можете да знаете, че от тези битки се печелят много пари.
Лейф, главният ни герой, тренира точно за тази битка, за да може един ден когато е готов да се изправи срещу Таласъма и да отмъсти за родителите си. А каква е ролята на Таласъма? Той е нашият злодей, кой си броди където и когато си поиска, убивайки без капка съвест или извличайки душите на случайни хора. Разбирате, защо Лейф не му е бил фен. 

" Тук видях тъмното блещукане на морето, а отвъд него - част от Голямата бариера, която обкръжаваше Мидгард и го отделяше от външния свят. Приличаше на стена от мъгла или облаци, но не беше естествено явление. Беше поставена там преди столетия от враговете на човечеството; издигната след последната битка от джина, който беше разрушила Човешката империя." 

Хареса ми това, че автора не беше наблягал изцяло на битките на Арена 13, но и на нещата извън тях, като разкриваше малко, по-малко неща за света, който е измислил и ни показваше живота на Лейф и трудностите, през които е и ще преминава. Не ми хареса обаче темпото на развитие. Имах чувството, че всичко е някак забързано, сякаш автора е бил под напрежение и се е чудил как по-бързо да приключи книгата. Повтарям, че НА МЕН това не ми хареса, защото аз съм от капризните читатели, които обичат малко повече описания, но и бързо действие (но не това на тази книга) в едно. Така че съм сигурна, че на някои от вас книгата ще ви се стори перфектна.

Към героите както казах не успях да се привържа, което за мен беше тъжно. Имах чувството, че не са достатъчно изградени (поне за моя вкус), леко плоски бих казала дори. Яд ме е, но какво да се прави.

Въпреки това Лейф ми беше симпатичен, макар че на моменти ми идеше да го набия с тояга, заради глупостта която проявяваше. Той беше от онези герои с тъмно минало, но гледащи на света откъм хубавата му страна. Беше борбен и не се отказваше. Бих казала, че дори беше малко земен, защото проявяваше чисто човешки страх, който рядко се среща в главните герои. Не ми хареса обаче романса между него и Куин, който макар и малко, Дилейни е искал да вмъкне в книгата. Смятам, че без него всичко щеше да е по-добре.

Куин от друга страна беше героинята, към която почти се привързах. Почти. Първоначалното ми мнение за нея беше колко е ината и нахакана. Бунтарката в семейството, която също иска да се бие на Арените, въпреки че е забранено на жените. Екстравагантна, заради външния си вид и да, добър боец. После обаче започна да става лигава, да прави глупави неща, да взима егоистични и не добре обмислени решения... И всичко отиде по дяволите. Не разбирах и все още не разбирам, какво толкова видя в нея Лейф след като я опозна...мъжка му работа, знам ли..

На Дейнън му трябваше съвсем малко да го обикна, но не. За съжаление неговото присъствие беше ограничено, съответно автора не успя да покаже пълния му персонаж както трябва и Дейнън си остана леко плосък. Преносно. Той буквално си е плоско момчето. Въпреки това, от времето, през което присъстваше в книгата успях да разбера, че макар и стеснителен, той е едно добро и умно момче, което независимо дали ще пробие със сила на Арените, то със ум ще ги превземе.

Палм, който се водеше гадняра в книгата не ми беше достатъчно гаден. Беше лош, надменен, остроумен, нарцис, постоянно претендиращ с парите и положението си, но нещо ми липсваше. Може би ако беше малко по-забавен всичко щеше да е okay.

Като за край на това доста дълго ревю ще кажа, че "Арена 13" е книга с една интересна и оригинална история, поднесена по един лек начин, предоставящ на читателя възможността да се потопи в свят на кървави битки, нови същества и да проследи историята на едно момче, готово да премине през всичко, което му се изпречи на пътя, докато стигне до така бленуваното отмъщение.

Благодаря на издателство Intense  за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 272            Цена: 14,95 лв.         Издателство: Intense               Жанр: Утопия

https://www.helikon.bg/books/61/-%D0%90%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0-13_200621.htmlhttps://www.goodreads.com/book/show/30246665-13

2 коментара:

  1. Страхотно ревю! <3 Отдавна бях хвърлила око на книгата, но не знаех за какво точно се разказва. Сега определено ме заинтригува и дано скоро стигна и до нея. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм хвърлила светлина по въпроса ;D И не се притеснявай,все някога ще стигнеш до книгата. Няма къде да избяга ;D

      Изтриване