сряда, 25 октомври 2017 г.

7 причини "Серафина и черният плащ" да бъде част от библиотеката ви


Жълъдчета, пак съм аз.
Днескашният пост е посветен на "Серафина и черният плащ"от Робърт Бийти или ако трябва да съм по-точна Седем причини, които да ви убедят тя да бъде вашето следващото четиво. *бележка: знаете ли, че числото седем е свещено?*
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Преди време книгата ми беше предоставена от издателство Софтпрес в замяна на честно ревю, но поради няколко причини не можах да напиша каквото и да било за нея. Не защото беше толкова лоша, че реших да се откажа от четенето, а защото имах известни проблеми. Но това не е важно. Между другото книгата е всичко друго, но не и нещо, което да ви откаже от това да четете. Тя е точно обратното, защото  е от онези книги, които биха разпалили любовта към четенето във всеки един независимо дали е на осем или осемдесет и осем. Така че се надявам да ви е интересно да научите повече за нея, защото доколко следя нещата във facebook, книгата не е особено споменавана, а си заслужава да ѝ се обърне внимание.
И така, приятно четене!

Накратко:
Серафина е малко момиче живеещо с баща си незаконно в мазето на едно от най-прекрасните имения в Ашвил, Северна Каролина - Билтмор. Всеки ден е принудена да се крие, заради желанието на баща си да я скрие от чужди очи, защото тя не е обикновена. По-малка от връстниците си, доста по-кльощава и гъвкава, Серафина прекарва дните си в сенките, в ловуване на плъхове и помагане на баща си с работата в мазето. Докато един ден от имението не започват да изчезват деца. Подтиквана от любопитство и смелост, Серафина се натъква на потенциалния похитител, само за да открие, че той не е човек, а нещо по-различно, по-мрачно и нереално. И не започне своето магично приключение, изпълнено със странни същества, нови приятелства и разкриване на тайни, имащи влиянието да променят всичко...
 
-> Сюжета
Едно от нещата, които ме накараха да обикна книгата е сюжета. Въпреки, че на практика не беше нещо специално, той бе интересен, изпълнен с доста магия и макар че нямаше големи обрати, следях всяко едно действие с голям интерес, защото Бийти пише по такъв начин, че просто трудно можеш да устоиш и да си кажеш "Само още една страница и спирам!".

-> Подходяща за всички възрасти
Според мен жанра на книгата е детско фентъзи, но до колкото видях, се класифицира и като тийн фентъзи, но независимо дали е едното или другото, тя е подходяща за всички. Както казах още в началото на този пост книгата би се харесала както на малки, така и на големи, на утвърдени читатели или не, защото е чаровна по своя си магичен начин и би запалила всеки към книгите, ако ѝ се даде шанс.

-> Размера
Много от приятелите ми се удивляват колко дебели книги чета, но сега ще ви призная една тайна - колкото и да обичам тухлички, то по-кратките романи са ми слабост. "Серафина и черният плащ" е сравнително малка книжка, едва 230 страници, но пък изпълнена с голяма доза приключения, смях и магия. Така че ако търсите нещо леко (буквално и преносно), то тази книга е за вас.

-> Оформлението и корицата
Излишно е да споменавам, колко много харесвам корицата, защото мисля че вече сте се досетили. Обожавам тъмните цветове, особено ако са съчетани толкова добре, обожавам и шрифта използван за изписването на заглавието, обожавам гръбчето и задната корица… Обожавам всичко. Хората са казали да не съдим книгата по корицата, но да си признаем, на всички ни се иска най-любимите ни книги да са с красиви корици. А тук дори и романа да не се превърне в един от любимите ви, то ще имате една красива придобивка в библиотеката си.

-> Трилогия vs самостоятелна книга
Има хора, които обичат да следят поредици, има и такива, които предпочитат самостоятелни книги, ала тук обаче и двете крайности ще бъдат задоволени. По принцип книгата е първата от трилогията на Бийти, но според мен нищо не ви пречи да я прочетете независимо дали ще продължите поредицата или не, защото тя не завършва с нещо епично и разтърсващо, което да ви остави на нокти или да се чудите как да заспите вечерта без втората част. За сметка на това обаче, след като я приключите ще се чувствате щастливи, че сте прочели нещо толкова разпускащо и приятно, с което сте си дали малко почивка от изморителния ден и по никакъв начин няма да изпитвате задължение към останалите томчета. Аз поне така се почувствах след последната страница.. (но все пак съм сложила втората книга в списъка "Трябва да се купи!", защото обичам поредици).

-> Серафина
Последно време започнах да говоря /пиша/ по рядко за героите от книгите, защото често те си приличат и започвам да се повтарям. Ала тук имам какво да напиша. Но преди това искам да споделя нещо. Почитателка съм на детските книги, защото те ми напомнят колко забавно (и малко опасно) може да бъде детството,  колко приключения можеш да преживееш и колко приятели можеш да срещнеш по пътя си, по един или друг начин. Серафина ми припомни моето детство. И смятам че на много хора ще им припомни тяхното, ще им припомни онези щури неща, които са правили тогава. Ще припознаят себе си в смелостта ѝ и борбения ѝ дух да защитава приятелите си в опасни ситуации. Макар че едва ли сме се били с тъмни сили и сме спасявали хора от гибел, съм сигурна че всеки един от нас има спомени, в които е преживял нещо равносилно на това. Като например, да излъже родителите за това че не е счупил семейната вазата на баба си от преди 20 години.

-> Имението Билтмор
Ако харесвате книги, в които се споменават реални обекти и места, то тази би ви допаднала. Имението Билтмор е нещо за което си нямах и ни най-малка представа, че съществува докато не прочетох книгата и не разбрах за него. Изключително красиво и величествено, благодарение на "Серафина и черният плащ" си казах, че някой ден ще го посетя и мисля, че и вие бихте искали. *просто го вижте* Повече информация за имението можете да намерите тук и тук.

Е, това бяха моите седем причини да дадете шанс на "Серафина и черният плащ". Дано да съм постигнала целта си и да съм отключила интереса ви към книгата.
Между другото вече можете да намерите и продължението на поредица - "Серафина и магическият жезъл" ви очаква в книжарниците! 
(Не знам за вас, но аз определено виждам какъв ще бъде коледният ми подарък хД)
Откъси от книгите можете да намерите в сайта на Софтпрес - тук и тук.
Чао от мен за сега⭐

https://www.soft-press.com/https://www.goodreads.com/book/show/35238959
 

неделя, 22 октомври 2017 г.

Къщата на езерното дъно от Джош Малерман

Здравейте жълъдчета, как сте тази вечер? Надявам се добре.
Преди да преминете към четенето на ревюто искам да благодаря на всички включили се в моята анкета*въпросник* за това за коя книга по напред да пиша. Наистина не очаквах толкова хора да се включат и все още не мога да повярвам на бройката. Благодаря ви искрено! Очаквайте скоро нови книжни публикации.
А сега, да преминем към "Къщата на езерното дъно"..
*бележка: написах това ревю преди време, още когато прочетох книгата, защото ми остави силно впечатление. Мнението ми от тогава до сега не се е променило.*
 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Къщата на езерното дъно" е книга, която не очаквах, че ще ми хареса толкова много. Изключително просто (в добрия смисъл на думата) написана, толкова леко и плавно, като късометражен филм, в който липсата на многото описания и герои не ти прави впечатление, защото има нещо по-важно от тях. Тръпката. Мистерията.
Шепотът между редовете, който оставя съзнанието ти само да запълни празнините, да създадеш света по свое усмотрение само с най-малките късчета, които автора ти дава присъстваше на всяка една страница, засилваше чувството на мистерия, на опасност и по някакъв странен начин на реалност.
Докато стигна до мен, книгата премина през няколко чифта ръце, а притежателите им казваха едно и също - че е невероятна. Щом затворих последната страница, разбрах, защо са смятали така. И определено съм на същото мнение.

Анотация:
Те са на 17. Уплашени, но любопитни.
Първата им среща започва обещаващо - с кану върху езерото, сандвичи и бира в хладилната чанта.
Джеймс и Амелия обаче откриват нещо под водата, което ще промени живота им завинаги.
То е на два етажа. Има си градина. Външната врата зее отворена..
Двамата са открили къщата на езерното дъно.
Има само едно правило: никакви въпроси
И все пак: възможно ли е нещо толкова удивително да няма цена?

Още от началото автора въвежда читателя в приключението на двамата младежи без да разказва тяхната собствена история. Дава направо, кратко, точно и ясно, заобикаляйки осезаемо повечето описания на обстановката, външния вид и качествата на героите. Постепенно те се разкриват чрез техните действия, държание и изречени и неизречени думи, защото макар книгата да е написана от трето лице, автора се е постарал да ни представи нещата от гледна точка на Амелия и Джеймс.
Действието се развива бързо, в повечето случаи плавно, ала има и някои, в които взима рязък завой и се случва нещо неочаквано.

Както казах още в началото, всичко в книгата изглежда някак просто, леко, спокойно. Няма я тази натовареност, няма го това цялото действие тук и там, няма толкова много второстепенни или епизодични герои с нестандартни имена, които да помним, няма я тази тегавост, че всеки момент някой ще умре, няма я тази сложност на света, в който героите живеят. Всичко е...просто. Лежерно. Като ден насред гората, където сте само вие, гората и всички животинки щъкащи из нея.  Авторът дава свобода на читателя, дава му шанса сам да пресъздаде в съзнанието си героите и езерото, и може би до някаква степен тази чудата къща. Не го задължава, не го ограничава, а напротив - оставя го на въображението му, давайки му само основите, подпорите и гредите на историята.
Признавам, че в началото не харесах особено този негов стил на писане, на тази липса на толкова много описания, за които съществото в мен крещеше "КЪДЕ СА?!" (не ме съдете,  преди това бях приключила "Град на небесен огън" и "Четирите цвята на магията", а разликата между книгите е огромна) и ми беше малко трудно да привикна към това. Ала веднъж щом успях да се нагодя към стила на Малерман и темпото на книгата се наслаждавах на всяка една страница, жадна за още малко мистерия. Приключих книгата за отрицателно време, не защото чета бързо (добре де и това оказа малко влияние), а защото главите не са по-дълги от страница-две, в най-добрия случай до четири-пет. Сравнително кратки са, което според мен е плюс, защото аз се наслаждавам повече на книги с по-кратки глави (нямам против по-дългите, но ме изтощават повече).

Как бих описала "Къщата на езерното дъно"? Лека, мистериозна, увлекателна и определено моята глътка свеж въздух. Последно време чета толкова книги, изпълнени с много действие, герои и сюжетни линии, че в един момент имам чувството, че ще ги намразя. Защото омръзва или поне на мен ми омръзва да помня това и онова, този и онзи, независимо колко е хубава книгата. Изморително е поне за моя мозък. С тази книга успях да си почина, да си отдъхна за малко, да се насладя на една история, с която не изградих никаква връзка, но смятам, че това е най-хубавото. Защото макар да не се замислих над важни житейски уроци си отдъхнах, починах си и се потопих в езерото, заедно с Джеймс и Амелия, изследвайки тази мистериозна къща на езерното дъно.
Препоръчвам "Къщата на езерното дъно" на всеки, който търси книга с необвързваща история, с двама авантюристични главни герои и мистериозна къща, която ще ви плаши и привлича едновременно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 150       Цена: 11.90 лв.   Издателство: DejaBook    Жанр: Мистерия, Хорър

https://www.facebook.com/DejaBookPublishing/https://www.goodreads.com/book/show/33849714?ac=1&from_search=true

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Завръщане

Хей хора, как сте?
Отдавна не съм посещавала блога…що за паяжини са това?!
Да, има пост в тази пуста "земя" на думи и книги. И аз не мога да повярвам хД

Направих си доста внезапна и дълга почивка и да, знам че трябваше да предупредя като един нормален и самоуважаващ се блогър, но уви, аз не съм *очевидно*. Съжалявам за това.

Ако се чудите как реших да се завърна, е, и аз не знам. Последното време изпитвам нуждата да пиша ли, пиша и то главно ревюта или поне нещо подобно, което си е чисто чудо, защото точно това беше една от главните причини да "напусна" за кратко. Но за това по-надолу.

Спрях да пиша и публикувам заради няколко неща - училище, плажуване, излизане, четене (голямо и то), но най-вече заради сроковете и ограниченията, които си поставях относно блога. Нямам идея вие как решавате да напишете дадено ревю или стихотворение, но аз си го поставям като цел. И моменти в които не изпълня целта си малко по-малко ми съсипват настроението и убиват желанието ми за писане, четене или каквото и да е. През по-голямата част от пролетта се чувствах зле заради поредното не написано ревю или краткия срок, който си бях поставила за пускането на поредната публикация. В един момент ми омръзна и просто си казах: "Не мога, искам да чета, не да се съобразям с този блог!" и го оставих.
Писането и четенето се бяха превърнали в две напълно противоположни за мен хобита, които ме дразнеха щом ги комбинирах. Затова реших да се откажа от едното в името на другото.
 Прочетох доста книги в този мой "период", някои хубави, някои не чак толкова и съм доволна от това, защото успях да се насладя на всяка една от тях. Не бързах и не си повтарях, че трябва да изчакам малко, за да напиша ревю на тази книга, за да започна друга. Което беше страхотно. Четох като невидяла, книга след книга, и ако ви звучи все едно съм гонила бройка, не беше така. Представете си все едно сте открили нов сериал, който ви е завладял до такава степен, че не можете да си намерите място докато не го погълнете целия. Е това бях аз, но вместо сериал с 40-60 минутни епизоди, имах книги с по 300-400 страници. И то само какви!
Имаше такива, които ме караха да стоя и да мисля какво по дяволите правя с живота си, други оставяха грееща топлина в сърцето ми, трети просто исках да метна по някого, но на всички успях да отделя достатъчно време, за да ме докоснат по някакъв начин. И проблема е, че от скоро изпитвам силната нужда да пиша за тях, ала не мога да реша за която точно бих искала да пиша първо.
Книгите се блъскат в главата ми, а аз в стремежа си да хвана една и да кажа : "Аха, за теб ще пиша днес!" успявам да изгубя музата си за писане и да се върна към обичайното си състояние - седене и мислене за какво или за коя книга да "говоря".

Затова започнах да търся решение на проблема и май го открих.
Реших да се допитам до вас, читателите на блога ми /ако са останали такива освен онзи човек в ъгъла/, за да разбера за коя книга бихте желали да споделя мнението си *след дългото си отсъствие*. По надолу в поста ще посоча възможните отговори, като от вас се иска само да маркирате тази книга, за която искате да пиша. Това е един доста "баровски" начин да определя чие ще бъде следващото ревю, но наистина, в главата ми е пълна каша що се отнася точно за това избиране. Въпреки това обаче, ще има и моменти, в които няма да се допитвам до вас, защото има книги за които определено бих писала, така че не се шашкайте хД
Наистина обаче ще ви бъда страшно благодарна ако ми помогнет поне малко съживя блога си отново и намеря онзи ритъм, който ме държеше в началото още преди години, когато го започнах. Поне първите няколко поста. Разбира се не ви задължавам.

Едва ли ще поствам всеки ден, може би ще бъде два-три пъти в седмица или по-малко, но ще се постарая да не допускам поредното "умиране" на този сайт. Имам няколко ревюта (или по скоро публикации от рода на "n причини да прочетете това"), които ще пусна в близката седмица, защото са на книги изпратени ми от издателства и се чувствам гузно когато са вече прочетени, но без пост. Очаквайте ме скоро хД

Ами, това беше днескашният пост. Надявам се обаче да не се окаже последния за шест месеца насам.

Благодаря ви за всичко до сега, за всеки един коментар и/или обратна връзка! Ако не съм го написала досега, да го има! хД
Чао за сега ♠

Линк към списъка с книгите: клик

понеделник, 12 юни 2017 г.

Принцеса с часовников механизъм - цитати


В момента би трябвало да спя, за да може да съм свежа като краставичка за утрешния изпит. Ала не спя. Очевидно. Реших най-накрая да споделя този пост с вас, защото...той ме кара да си спомня за една от най-любимите ми книги - "Принцеса с часовников механизъм" и винаги щом го прочета се сещам за толкова много неща свързани с трилогията, толкова много чувства ме връхлитат отново, че...че бих искала и с вас да се случи същото. По-специално с тези (по)читатели на "Адски устройства". Искам чрез тези цитати да си я припомните и да се върнете в онези прекрасни мигове, в които сте държали тази малка, но изпълнена с много емоции книга. Защото е прекрасна. Поне според мен. Така че приятно четене. :)




" - Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в булчинска рокля - поправи я Джем. - Честно казано, не мисля, че и Уил би могъл да се бие в нея.
- Навярно не бих могъл - подхвърли Уил, който имаше остър слух като на прилеп - Но от мен би излязла една наистина сияйна булка. "


" - В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах - обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата на древногръцки храм. - Вече никой ли не уважа класиците? "


 " - Не мога да забравя какво ми каза веднъж.
Той я погледна изненадано.
- Така ли? Какво?
- Че понякога, когато не можеш да решиш как да постъпиш, си представяш, че си герой от книга, защото е по-лесно да предположиш как би постъпил той. " 


" Ако откажеш да го направиш, ще си го купувам сам. Открай време съм готов да го сторя. А що се отнася до това.. - той свали пръстена на семейство Карстерс от ръката си и го подаде на Уил, - вземи го.
[..]
- Сега пък за мен ли искаш да се ожениш? "


" Джем го погледна с учудване.
- Тъкмо когато си помисля, че те познавам напълно, ти отново ме изненадваш. Добре, ще те освободя от даденото обещание. Търси. Постъпи така, както смяташ, че трябва. Не мога да спъвам добрите ти намерения - това би било жестоко, а и аз бих сторил същото за теб, ако ролите ни бяха разменени. Знаеш го, нали? "


" - Истинската любов никога не умира - преведа Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. - Не мога да го нося, Магнус. Твърде красиво е за мъж.
- Същото важи и за теб. .."


" - Шарлот? - Хенри звучеше озадачен. - Какво става?
- Да, и аз това питам. - Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. - Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя? "


" - Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше...
- Безсмислици? - подхвърли Джем.
- Порнография? - обади се Уил едновременно с него. - Или пък и двете - допълни той. - Никога ли не си чувала за порнографски безсмислици? "


" - А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно колко създания ще са му необходими. В противен случай всички щяхте да сте мъртви.
- Братята Лайтууд - друг път - измърмори Уил. - Според мен е подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка. "


" - Atque in perpetuum, frater, ave atque vale - прошепна той и думите на стихотворението никога не му се бяха стрували по-подходящи. „Здравей и сбогом навеки, братко мой.” "


" - Обичам да си говоря с конете нощем. Добра компания са. А ти не бива да се разхождаш по нощница. Наоколо се навъртат лайтуудовци. "


" В четвъртък ви венчаха,
а в петък те умряха.
Положиха ги в гроб един до друг,
о, обич моя,
положиха ги в гроб един до друг.
Откъсвайки се неохотно от Гидеон, девойката се изправи и изтупа роклята си.
- Моля да ме извините, господин Лайтууд..искам да кажа, Гидеон.. но трябва да отида да убия готвачката. Ей сега се връщам. "


" Да избереш любов или война - и двете са храбри решения, всяко - по свой собствен начин. "

" - Пет? - повтори Гейбриъл недоумяващо.
- Оценката ми - обясни Сесили и му се усмихна. - Може би трябва да поработиш над умението и техниката си, но несъмнено притежаваш естествена  дарба. Нуждаеш се от практика.
- И ти си готова да ме обучиш?
- Бих се засегнала дълбоко, ако избереш някой друг учител - заяви тя и като се повдигна на пръсти, отново го целуна. "


" Всички си имаме тайни, които пазим, защото не искаме да нараним онези, които ни обичат. "


" Някои тайни, помисли си тя, е по-добре да бъдат споделени, но има такива, които трябва да останат да тежат на плещите единствено на онзи, който ги знае, за да не причинят болка другиму. "


" „Ave atque vale“, помисли си Уил. „Здравей и сбогом.“ Преди не се бе замислял особено върху думите, върху това защо бяха не просто сбогуване, но и поздрав. Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така, докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.
Той никога нямаше да забрави радостта. "


" - Понякога се боя, че си твърде мъдра, Теса.
- Е - отвърна тя, - все един от нас трябва да бъде. "


" Теса го погледна изненадано. - Нещо не е наред ли?
- Не - отвърнал бе Уил прекалено бързо. - Просто.. не те доведох тук, за да те награбя в  „Галерията на шепота“.
Младата жена избухна.
- Не те моля да ме награбиш в „Галерията на шепота“! В името на Ангела, Уил, ще престанеш ли да бъдеш толкова любезен! "


" - Не съм забравил какво ми каза веднъж - продължи той. Че думите имат силата да ни променят. Твоите думи ме промениха, Тес. Направиха ме по-добър човек, отколкото бих бил иначе. Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра... "

петък, 9 юни 2017 г.

TMI vs TID Book Tag

Хей, хора как сте? Надявам се добре.
Днес съм ви подготвила един таг, който исках да направя още преди година-две, но все се възпирах, защото не бях прочела изцяло нито "Адски устройства", нито "Реликвите на смъртните". След като обаче вече официално завърших и двете поредици (едната миналата година, другата миналия месец) реших най-после да направя тага, защото кой фен на Касандра Клеър би го пропуснал? Определено не и аз. Пък и да има малко разнообразие след поредните ревюта :D Приятно четене.

1. Любима главна героиня: Теса или Клеъри?
Харесвам Клеъри, въпреки че много ме дразнеше на моменти, но ще кажа Теса. Без лоши чувства.

2. Любим Херондейл: Уил или Джейс?
Не може ли да кажа Джеймс, сина на Уил? Той е такова сладурче! 
Гледате ме лошо, значи не може, затова ще кажа баща му -  Уил. Нищо лично към Джейс, страхотен сексапил е, но не е мой тип.

3. Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?
Уил/Теса/Джем. Най-добрия любовен триъгълник, за който съм чела, заради който ревах и заради който ми се реве, когато срещна нещо за някой от тримата.

4. По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?
Себастиян. Министърът не ми беше достатъчно злодейски.

5. По-добра армия: Демони или Автоматони?
Автоматони. По-красиви са от демоните, по-приятни за гледане и като цяло по-симпатични са. Демони, не се обиждайте. Може да сте страшни, но роботите са по-интересни.


6. По-добра първа книга: „Град от кости“ или „Ангел с часовников механизъм“?
И двете. Знам, че повечето казват, че по-добрата е "Ангел с часовников механизъм", но лично за мен и двете са добри, защото и двете разпалиха желанието ми да прочета поредиците.

7. По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?
Изи. Защото нея познавам от повече време, за разлика от Сесили.

8. Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?
Лондонският институт. Не знам защо го харесвам повече от Нюйорския, но просто е така.

9. По-добра последна книга: „Град на небесен огън“ или „Принцеса с часовников механизъм“?
И двете. И двете ме мачкаха емоционално, и двете стъпкваха чувствата ми, така че ако ще сочим, кой е по-голям злодей - и двете!

10. По-добър епилог: „Град на небесен огън“ или „Принцеса с часовников механизъм“?
След като бях сдъвкана и изплюта от останалата част от книгите, епилозите бяха като кърпички, с които бършех сълзите си. Бих казала и двете, но епилога на "Принцеса с часовников механизъм" ми хареса повече. 

Получи се 4 за "Реликвите на смъртните" срещу 8 за "Адски устройства". 
Обожавам и двете поредици, исках изобщо да не приключват, защото са невероятни, интересни, забавни и определено емоционални. Благодаря за всеки миг, който съм прекарала с тях, защото Реликвите бе от първите поредици, които ме накараха да обичам четенето, а Адските бяха тези, които ми показаха, защо обичам да чета.

Приятен ден/нощ/каквото е там при вас.
         

вторник, 6 юни 2017 г.

Четирите цвята на магията от В. Е. Шуаб

От две седмици се опитвам да си събера мислите, за да напиша едно свястно ревю, но колкото и опити да правя - не мога. Тази книга е страхотна. Съдържа в себе си всички компоненти на едно интересно и приключенско фентъзи четиво, което щом започнете няма да оставите докато не стигнете до края, който макар ѝ щастлив (до някаква степен) ще искате да разкъсате и да започнете втората част моментално. Няма друга такава книга. И да, може ви се струва пресилено и надценено, но за мен друга подобна няма. Защото колкото и книги да съм прочела такава не бях срещала до преди няколко седмици, когато първият ми BOPS пристигна и това съвършенство не се оказа вътре. И два дни по-късно не затворих последната страница, чудейки се какво става, как може да приключи по този начин и що за дявол е В. Е. Шуаб щом остави толкова много въпроси без отговори в съзнанието ми. Мразя я и я обичам едновременно. И нея, и творението ѝ.


Последно време книгата не е спирала да запълва книжното пространство и има защо. Още щом я погледнете ви се иска да я имате нали? Екипа на Kontur Creative са свършили една невероятна работа предоставяйки ни тази...как да я опиша? Една от най-прелестните, детайлни и напълно радващи цялото ми същество корици, до които съм имала честа да се докосна. Как да не се влюбиш в нея още от пръв поглед? А виждали ли сте гръбчето? Тази книга притежава най-красивото гръбче на света. Обаче аз какво ли се изненадвам като се има на предвид, че книгата е издадена от ИК Емас, на които за пореден път им свалям шапка, за това колко страхотни (вътрешно и външно) книги  издават.

Анотация
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...  



Стила на писане на В. Е. Шуаб е магичен. Още с първото изречение ти хваща вниманието, после си играе с него и  го насочва ту в една, ту в друга посока, изкривявайки го и  обърквайки го, докато накрая не се окажеш с куп въпроси, част на които намираш отговори в романа. Обожавам стила ѝ на писане. Харесвам автори, които умеят да си играят с интереса ти към дадена книга, без да прекаляват, карайки те да четеш и да задаваш въпросите "Защо?" и "Как?" на почти всяка страница, докато накрая не останеш с отворена уста, удивен от развилите се събития и все пак малко объркан, защото си осъзнал, че си бил заблуден и че всъщност, нещото което си очаквал да се случи или да се разкрие, е останало забулено в мъгла, очаквай ги да го откриеш може би в продълженията. Докато четях книгата имах няколко теории за това какъв е камъка, кой и защо го е дал на Кел, коя всъщност е Лайла и още много, ала докато търпеливо чаках Шуаб да отговори на всички мои въпроси, тя направи точно обратното, остави ги без отговор (или поне част от тях) като насочи вниманието ми към други неща, заблуждавайки ме, че те са по-важни от моите догадки. Мразя я и я обичам едновременно, но и ѝ се възхищавам за това колко лесно, плавно и неусетно може да манипулира вниманието на читателя просто с няколко думи.

Що се отнася до сюжета - безмълвна съм. Един от най-интересните, напрегнати, приключенски, леко мрачни и с леки нотки на любов сюжети, до които съм се докосвала. От идеята за четирите различни Лондона, през нестандартния и неоспоримо симпатичен главен герой и забързаното, но поднесено по един ненатрапчив начин развитие на действието, през безчувствените и напълно лишени от морал близнаци и тъмната черна магия, до края, който беше колко задоволителен, толкова и обратното. Нямам какво да добавя повече. Хареса ми, насладих му се, искам още.

"- Ти си контрабандист.
- ... каза джебчийката."

Кел е нашият симпатичен, тотално различен и нестандартен главен герой, който обикнах още в началото. Визията му е толкова различна от "стандартната" за едно действащо лице в повечето романи, че още щом го "видях" си казах " Този ми харесва.". От рижавата му коса през разноцветните му очи до чудатото му палто, което има повече лица отколкото си мислите, Кел е от героите, които трудно можете да предвидите, защото въпреки набиващата му се външност той е обгърнат в мистерия, която с течение на книгата постепенно се вдига, разкривайки малко по малко същността му. За разлика от типичните качества у главните герои като сила, целеустременост, жертвоготовност и пълна всеотдайност към близките си, Кел притежава също и остър ум, доста точно шесто чувство и безспорен запас от хапливи и саркастични отговори, които не малко са го вкарвали и после изкарвали от неудобни ситуации. Признавам, че той не се различава чак толкова много от останалите главни герои, ала какво от това? Той безспорно е един от любимците ми и не смятам, че трябва да има още нещо по-специално, за да попадне в тази категория.
Както казах по-горе в книгата имаме лека романтична нотка, която едва доловимо се усеща в лицето на (Де)Лайла, която се появява малко по-късно в книгата. Като жител на Сивият Лондон тя е израснала с разбирането, че магия не съществува и че няма нещо като други Лондони. Само че вместо да расте в спокойна и приятна обстановка, тя живее от ден за ден, крадейки за да преживее поредната нощ, оставаща само с мечтите си за промяна и едно нестихващо желание за приключение. Докато не среща Кел по един особено не традиционен и комичен начин. След като двамата решават, че макар другия да изглежда като престъпник могат да си имат поне малко доверие, Лайла изнудва младият антари да я  вземе със себе си, за да се измъкне от тягостното ежедневие на своя град. Определено харесвам Лайла, защото е много нахакана, смела, доста устата и въпреки, че отрича колко е безчувствена, е точно обратното. Хареса ми как вместо образа ѝ да се промени изцяло, всъщност част от него се запази с течение на времето като единственото нещо, което може би се промени в нея, бе че стана още по-готова да приключенства и може би чувствата, които придоби към Кел. Нещото, което обожавам в тези двамата е, че ние читателите знаем как накрая те ще се окажат двойка, ала всъщност имаме толкова малко основа за това наше предположение, защото в цялата книга има толкова любовни моменти, колкото има 50 % намаление на книги на Сиела през годината. Да, точно така, 3-4 като даже и те са много. Но ние все пак знаем, че ще се съберат. Надявам се..
Преди да обобщя обаче искам да спомена нещо и за така наречените злодеи в книгата - близнаците Атос и Астрид. Страхотни са. И сега всички сигурно се питате, как ще са страхотни като са злодеи? Честно да ви кажа не знам. Колкото и зли, безчувствени, неморални и напълно откачени да са ми допаднаха точно толкова, колкото и останалите герои. Меко казано са чудовища заради нещата, които са извършили, но ще излъжа ако кажа, че не им симпатизирам. Странна съм знам, но близнаците са повече.

Не се получи едно от най-добрите ми ревюта, но какво да ви кажа, все още съм развълнувана от това което прочетох. "Четирите цвята на магията" е книга, която обикнах още преди да се докосна до нея, защото усетих, че ще ми хареса. Имах огромни очаквания за нея и благодаря на Шуаб, че успя да оправдае всичките, като дори накрая ме остави отворена уста, невярваща на това, което бях прочела. "Четирите цвята на магията" ще ви предостави едно магическо приключение през паралелни вселени, чудати герои с още по-чудати палта, безскрупулни и напълно лишени от морал злодеи, които ще ви се пъхнат под кожата като камъче в обувката и ще ви дразнят, но накрая дори може да ви липсват. Ще пътувате, ще се смеете, ще се ядосвате и определено ще удивите от цялото действие криещо се измежду страниците . "Четирите цвята на магията" е една от най-добрите книги, които прочетох тази година и ако имах малко повече време, определено бих я прочела отново.


Благодаря на BOPS, които ме зарадваха адски много с тази книга плюс още куп артикули в тяхната абонаментна книжна кутия и на издателство Емас, които ме изненадаха адски много щом разбрах, че са ми изпратили книгата за ревю, въпреки че вече я бях прочела. Благодаря ви!
 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 390              Цена: 18 лв.            Издателство: Емас              Жанр: Фантастика 

https://www.goodreads.com/book/show/35003281http://www.emasbooks.com/

неделя, 4 юни 2017 г.

Повикът на водата от Таня Щевнер

Хей, хора как сте? Последно време се изгубих, знам, но поне контролните приключиха и останаха само изпитванията, което означава, че ще имам повече време за блога. Или по скоро за редактиране на постове за блога. Надявам се да не сте ме забравили.

Днес ще ви говоря за една книга, за която не знаех абсолютно нищо - от заглавието, през автора и съдържанието докато стигнем до корицата, която май всъщност бях виждала само няколко пъти в социалните мрежи. Единственото нещо, което знаех за нея бе, че е издадена от ИК Емас и съдържа нещо морско в себе си. Нищо друго. Не знаех какво да очаквам, нямах идея дали ще ми допадне,  ала въпреки това я започнах веднага щом пристигна в къщи. Защо? Наречете го привличане. От пръв допир.

Анотация:
Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Това са били последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната ѝ майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с кораба си "Круцис". Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата ѝ разкрива неподозирани способности и чувства. И от тогава нищо вече  не е същото...

Започвам от автора.
Стилът на писане на Таня Щевнер не се отличаваше с нещо забележително от много други. Имаше по-малко цветущи описания, по-малко задълбаване на нещата, но това беше нормално като се има на предвид, че книгата е предназначена за по-малката аудитория читатели (поне според мен).
От друга страна сюжета бе нещо интересно. Както разбрахте от анотацията той проследява живота на Алеа, от моментите в които е живяла в страх заради болестта си, през приключението ѝ с тримата симпатични пирати - Бен, Сами и Тес - на борда на кораба Круцис, до момента, в който тя разбира, че е нещо повече от обикновено момиче и притежава нещо, което никой друг няма. За сега. Интересното тук освен самата идея, бе че всичко се случва доста бързо, ала авторката знае кога да забави темпото, да наблегне малко повече на един или друг момент, като в същото време не отегчава и/или дразни читателя. За мен това е прекрасно, защото като фен на литературата за деца и като читател докоснал се не малко до нея, знам че има моменти, в които всичко изглежда не на място, обръща се прекалено внимание на нещо, което няма никакъв смисъл или всичко изглежда супер нереално. Тук такива моменти се срещаха рядко, но ще излъжа ако кажа, че не ги е имало изобщо. Пък и една книга не е книга ако няма поне един минус.
Харесвам идеята на сюжета. Не знам за вас, но аз обожавам книги, в които присъства темата за водата, морския свят или русалки. Тук имаше от всичко по-малко, представено по един необичаен, но интересен и приятен начин, който съм сигурна, че ще допадне на повечето почитатели на морските приключения.
Но нещото, което най-много харесвам в цялата книга е идеята на авторката да направи водата жива. Да, водата е жива и отразява нашите чувства, оцветявайки се в съответния цвят, ала малцина са способни да я разчетат. И Алеа е една от тях. Моменти, когато тя бе под водата или в близост до нея, когато я "разчиташе" така да се каже са едни от най-любимите ми, защото макар самата идея да е супер нереална, на мен страшно ми харесва, защото кой не би искал да разчита чувствата на хората по водата? Аз искам. И определено завиждам на Алеа.

Изпитвам необичайна нужда да говоря за героите. Какво става с мен?! Последно време е обратното...
Започвам с Алеа. Първоначално бях безразлична към нея, не ми направи особено впечатление, защото не се различаваше по нещо от другите главни герои в книжното пространство. В началото бе плаха, после започна бавно, бавно да проявява смелост и упоритост в търсене на майка си, докато накрая се промени и се превърна в нещо различно - физически и душевно. Типично израстване на главната героиня. Не бих казала, че и в момента я харесвам особено, но със сигурност бих искала да видя как ще се развие приключението ѝ за напред. Стискам палци тогава да ми направи по-силно впечатление.
От друга страна екипажа на Круцис, този симпатичен кораб кръстосващ морета и океани, са нещо за което имам друго мнение. Тримата страшно си приличат по любовта и приключенският дух, които носят в сърцата си и са толкова  симпатични, чаровни и допълващи се един друг, че трудно можеш да им устоиш. 
Тес с нейният невероятен талант да пее и свири на (забележете) акордеон, Сами с неговата хиперактивност, наивност, странности и любвеобилност и Бен, "таткото" на групата, който макар и понякога да им се кара, ги обича от все сърце, но и също е толкова луд и забавен като тях. Едно необичайно, но истинско семейство събрано на едно малко корабче. Не знам защо толкова ми допаднаха героите, като се има на предвид, че не са нещо особено. Явно Щевнер е имала резервен план. Ако не се влюбите в Алеа, то екипажа на Круцис ще спечели сърцата ви. Хитра жена.
Преди да обобщя искам да кажа нещо и за Ленокс, героят, който за мен си остана загадка. От интересно му име до самата му личност, Ленокс е герой, който няма как да не привлече вниманието ви. Нито ние читателите, нито самите герои, знаят какво да очакват от него, защото той е непредвидим във всяка една ситуация. Не знам каква е била първоначалната мисъл на Щевнер за това малко момче, но определено той е един от главните виновници, книгата да е толкова оплетена и интересна. Нямам търпение за останалите продължения на трилогията, защото искам да разбера каква всъщност е истинската роля и цел на Ленокс. Защото малко ми се вярва да е тази, за която се споменава в тази част. Усещам, че има нещо по-дълбоко.

Между другото ако разлистите книгата ще забележите, че заглавието на всяка една глава е изписано по такъв прекрасен  начин, че дори само заради това ще ви се прииска да я прочетете. Издателство Емас са се постарали всяко едно заглавие да е оригинално и различно, като няма да срещнете две еднакви! А да не говорим симпатичните капки вода, които шарят страниците, вдъхвайки  чувство, че се намирате в близост до морето. Аз поне така се чувствах всеки път щом ги зърнех и смятам, че те са част от виновниците да харесам книгата.

"Повикът на водата" е една страхотна книга, на която успях да се насладя максимално. Написана увлекателно, съдържаща лекотата и приключенския дух на детското фентъзи, с нея се потопих в едно морско пътешествие изпълнено с музика, странности и забавни моменти, след които се чувствах по-щастлива и определено копнееща за лятото. Идеална компания за горещите летни дни, прекарани близо до морето...или където и да е. Препоръчвам ли я? Определено!

"- Е, може би така е по-добре. Предпочитам ужасен край пред ужасен безкрай."

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!
 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 320         Цена:14.90 лв.     Издателство: Емас        Жанр: Детско/Тийн Фентъзи

https://www.goodreads.com/book/show/35262020http://www.emasbooks.com/

неделя, 14 май 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Как е хора? Аз приключих с ученето..за днес. Не мога да повярвам, че сме май...времето минава толкова бързо, когато си затрупан с учене, body goals и купчинка от непрочетени книги, която продължава да расте. Преди няколко минути се сетих, че не съм качвала нищо в последно време (въпреки, че имам подготвени постове) и реших да пусна нещо набързо. Въпреки че никой не ме е тагвал в тага реших да го направя, защото изглеждаше интересен. Тагвам Габи, Валя, Силвия и Криси, защото ще ми интересно да видя техните отговори.

И така, да започваме!

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.
"Домът на Хадес" от Рик Риърдън е може би една от любимите ми негови книги, както и външно така и вътрешно. Корицата е невероятна с тези преливащи се червено, черно, лилаво, жълто, оранжево и т.н.

2. Най-хубава типография/шрифт на корица.
"A Song for Ella Gray" от David Almond притежава невероятна красота в себе си. Външно може да не ви изглежда много привлекателна, но веднъж щом я прочетете - ще останете с различно мнение. Поне при мен беше така. А що се отнася до шрифта...невероятен е, нали? Дори е релефен....

3. Най-хубавата семпла корица.
"Ние останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес и "Everything, Everything" от Никола Юн си казват всичко. Кориците са страхотни.

4. Най-хубавите последни страници.
За съжаление тук нямам какво да посоча, защото такава книга все още нямам.
Но има време да се сдобия!

5. Най-хубавата карта.
Картата от трилогията на Лий Бардуго - "Гриша" - ми е любима и до сега не съм открила друга, която да я измести.

6. Най-хубавите открити твърди корици.
Не съм чела Хари Потър, но..тази корица. Просто невероятна е! А какви красиви снимки се получават! Разгледайте tumblr и instagram и ще видите. Има наистина невероятни неща.

7. Най-хубавата задна корица.
Тук посочвам трилогията за "Братя Улф" от Маркъс Зюсак.

8. Най-добрите хедъри на глави.
Съвместната поредицата на К.Клеър и Х.Блек - Магистериум - определено има най-страхотните хедъри-рисунки, които притежавам. Вие какво мислите за тях? Допадат ли ви?

9. Най-добрите илюстрации.
"Светът на огън и лед" е илюстрованото издание към "Игра на тронове", което разказва и показва всичко, което автора не е успял да опише и предаде на читателите по-подробно в оригиналната поредица. Илюстрациите са на съвсем друго ниво и са просто повече от прекрасни. Ако сте фенове на поредицата, но не ви се харчат много пари, то 24 иде, а тогава Сиела ще имат 50% намаление! Пригответе се.

10. Най-хубавото гръбче.
Има толкова красиви гръбчета у нас, но тези са ми любимите.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.
   Както се вижда повечето книги от предната снимка се повтарят, но какво да ви кажа - щом гръбчето ми харесва няма как да не обичам и корицата.
Освен ако не говорим за Магнус Чейс. Наистина не харесвам особено българските корици, но оценявам старанието и времето вложено в тях.

Е това беше от мен за днес. Нямам никаква представа кога и какво ще публикувам, защото идващата седмица ще ме побърка от контролни, а аз допълнително ще се побъркам от приключването на поредици. Почти съм приключила "Град на небесен огън" и умирам вътрешно, а съм запланувала след нея да започна "Утринна звезда". Ако юни месец съм активна значи съм жива. Ако ли пък не -  да знаете, плача в нечий тъмен ъгъл.

Приятен ден/нощ/каквото е там при вас.

понеделник, 8 май 2017 г.

Звезден полет от Мелиса Ландърс

"Звезден полет" е една от най-чаровните книги, които съм чела. Въпреки че не беше нищо особено и историята беше предвидима, успя да ме разчувства (в хубавия смисъл на думата).

Сюжетната линия проследява двама герои - Солара и Доран - които съдбата решава да събере на един кораб, пълен с непознати, преследван от всичко що живее в галактиката.
Солара е момиче механик израснало на Земята ала живота ѝ не е бил цветя и рози, и доста пъти ѝ се налагало да върши какви ли не неща в името на оцеляването. Попадала е на грешното място, с грешните хора в погрешното време и за това свидетелстват татуираните ѝ ръце, които ѝ напомнят за допуснатите грешки. Само че те я уличават като престъпник, а всички знаем, че когато си посочен за такъв живота ти става ужасен. Затова тя решава да замине за най-отдалечените планети в системата, убедена, че там ще намери своето място сред обществото. Ала докато се стреми да изпълни целта си, случайността я среща с нейния бивш съученик. И то не особено обичан.
Доран е нейна пълна противоположност - богат, красив и арогантен - който тя ненавижда по обясними причини. Както и той нея. Но въпреки това той решава да ѝ помогне като ѝ предлага превоз, без да споменава на какво унижение ще я подлага. Ала когато чашата прелява и на Солара и писва от това да се прави на добрата прислужница, всичко поема по нов път.
Сменят се роли, кораби, позиции и какво ли още не, докато цялата ситуация не се промени коренно. И не започне истинското галактическо приключение...

източник: twirlingpages
"Звезден полет" беше една изненада за мен. Бях чела доста мнения за нея, които в край на сметка бяха 50 на 50 и аз не знаех какво да очаквам. Започнах я един ден в автобуса от чисто любопитство и докато се усетя, трябваше да слизам, а вече бях на 40 страница. Започна сравнително интересно, но не чак толкова че да чета като невидяла, (стигнах до 40 страница, защото пътувах почти един час) ала въпреки това любопитството ми се бе отключило и два дни по-късно книгата беше отметната като "прочетена".

Сюжета бе интересен, но както казах беше сравнително предвидим и неоригинален. Рядко ми се чете за типичните тропи "бедно момиче-богато момче", защото съм им се наситила, а и честно да ви кажа скучни са ми. Но тук нещо като скука нямаше. Винаги се намираше нещо, което да се случи, нови герои, които да се появят  на хоризонта и да разклатят краткотрайното спокойствие настъпило в книгата. Имаше пирати, скъпи рокли, бунтари, катерички, полу роботи, кораби, изненади, зли учени - все неща, които можете да срещнете в необятния космос. Хареса ми идеята, че действието се развива точно там, извън Земята, защото обожавам подобни книги, които ти позволяват да пътуваш из него и да опознаеш една част от представата на автора, за това как и какво може да съществува извън нашата планета. Кажи-речи обожавам абсолютно всичко в тази книга, с изключение на тази тропа, която просто не успя да ми се понрави. Но както и да е.

Харесвам стила на писане на Мариса Ландърс, защото се свиква бързо с него, изключително лек и приятен е, да не говорим хумористичен. Обожавам книги, където героите притежават чувство за хумор и го показват, И чрез действията си, освен словесно. Тук Ландърс ме спечели, защото това нещо присъстваше в книгата. Хареса ми как авторката бе представила и развила герои си като характер и постъпки, и ѝ се възхищавам по колко лек и плавен начин го бе направила, а не на едната страница корава главна героиня, а на следващата изведнъж е станала леко слабохарактерна. Адмирации.


източник: jaimearkin
Първоначално очаквах, че героите ще бъдат само двама и ще следя само тяхната история. Но бях изиграна. Веднага щом Солара и Доран започват своето приключение се появяват още четирима нови герои (и една катеричка), които правят книгата още по-забавна и интересна. Няма да издавам, кои са те и каква е тяхната роля, защото се надявам, че ако сами ги откриете ще ви бъде по-интересно затова ще кажа само едно нещо: Допаднаха ми адски много и това не беше, само защото имаха домашен любимец катеричка. Всеки един от тях  имаше своя харизма, своя история и тайна, която те кара да им симпатизираш. Не знаеш какво може да очакваш - някой може да се окаже престъпник, друг - крал или кралица - и точно заради това пасажерите от кораба "Банши" са толкова чаровни. Всеки крие нещо и постепенно с развитието на историята тайните се разкриват, но вместо да ги мразите - може би ще ги заобичате.

А сега нека да преминем към главните.
Солара. Солара бе типичната bad-ass героиня, която макар че не сритваше задници в прекия смисъл на думата, успя да ме спечели с тази независимост, упоритост, инат и талант, които притежава. За пръв път ми се случва да попадна на книга, в която главната героиня е механик и ми беше малко странно когато авторката започваше да описва вида на машините, с които борави Солара, инструментите, механизмите и т.н. Ала това не ми попречи да я харесам. Хареса ми този хъс, с който поправяше машините и това желание с което работеше. Допадна ми и това, че макар авторката да я представяше на пръв поглед като доста силна, после започна да се поддава на ситуациите, в които попадаше и бавно започна да сваля гарда. Но не го свали напълно. Разкри нежната и плаха страна от себе си, но пък в замяна на това ми показа, че може и да бъде още по-смела отколкото е била преди. Хареса ми как на моменти си противоречеше, как в една ситуация беше смела и първична, а в следваща несигурна и изплашена. Това е едно от качествата, които ценя у героите, защото ги прави някак по-истински. Чувството за хумор няма да го коментирам - затапките и хапливите забележки присъстваха почти на всяка страница и ме забавляваха адски много, за което ѝ благодаря.

Що се отнася до Доран - не ми направи особено впечатление. Както казах той бе типичен богаташ, а всички знаем че зад арогантното поведение и формалности се крие мрачна история, която в повечето случаи е и трагична. Тук ситуацията беше същата, макар че ми хареса как авторката беше извъртяла нещата, така че към края интригата да се разплете и чак тогава читателят да добие представа за цялостното минало на героя.
Характера му - не ми допадна. Поне не в началото. В последствие обаче, след като разбра доста неща за семейството си, за себе си и Солара се промени доста и успя да ме спечели със всяко едно решение, което вземаше. Обичам когато чета за герои, които изживяват такава промяна и в край на сметка разбират, кои са важните неща в живота.

А сега - корицата.
Аз съм изключително благодарна и възхитена от издателство Сиела и художника на тази корица. Това е единствената книга у нас с толкова красива, някак истинска и напълно оригинална българска корица, която дори е и по-някакъв начин мека, сякаш е покрита с малки мекички влакна. Невероятна е. Буквите, светлосенките, самите цветове, кораба, планетата и пръстените ѝ - всичко е изпипано до най-малкия детайл, който може да идентифицира окото ми и съм страшно удивена от това. Притежавам книги с красиви корици, но тази...тази няма сравнение.

Като за край ще препоръчвам "Звезден полет" на всички, които търсят забавни, интересни, с разнообразни герои книги, с които искат да си починат от тягостния ден. Ако искате нещо по-обемно, но което се чете бързо, нещо по-романтично, но не и лигаво - то мисля, че тази книга е за вас. Има хумор, приключения, любов, приятелство, катерички - почти всичко, от което една хубава книга се нуждае. 
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 396    Цена: 14.90 лв.   Издателство: Ciela    Жанр: Young Adult, Научна фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/29638341http://ciela.bg/books/book/zvezden-polet/2393

събота, 6 май 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Здравейте книжни червейчета и честит Ден на храбростта и Българската армия! Пожелавам на всички именници, които празнуват днес да носят с гордост имената си, да бъдат живи и здрави и много щастливи, защото живота е прекалено кратък, за да обръщаме внимание и на лошите неща. :)

Както се вижда от заглавието днес ще направя един таг благодарение на Илияна, която ме покани да го направя преди доста, доста време...
Но по-добре късно отколкото никога.
Между другото искам да се извиня на всички останали, които през тази година са ме тагвали в други тагове. През последните месеци не ми се четяха особено такъв тип постове и затова ги избягвах, но от седмица-две мисля да се върна назад и да видя какви интересни тагове са се появили.

И така, нека започваме!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Тук ще посоча "Игра на Тронове" от Джордж Р. Р. Мартин. Мисля че проблема с нея беше в големината и нарастващата купчина непрочетени книги в къщи. Обичам големите книги, но когато знам че на рафта ми ме чакат към още двадесетина, към които всеки месец се присъединява поне още една....ми става ми гузно. Надявам се обаче някой ден да я допрочета, защото въпреки че съм изгледала сериала до 3 сезон, книгата бе по-интересна (поне до там докъдето стигнах).


2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Не мисля че има такава книга или поне не се сещам в момента.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
"Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Прочетох първата книга, която ми хареса ала все пак имаше неща, които не ми допаднаха и повлияха на оценката ми за книгата. Мисля че това е една от причините, поради които не искам да започна втората част - не искам да срещна лошите черти от първата книга и в продължението.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Не успях да се сетя за такава книга, затова минавам на следващата категория.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА...
"Град на небесен огън" от К. Клеър и "Завещанието" от Кристен Ашли. Ситуацията е същата като при "Игра на тронове". Просто книгите са доста големи, отнемат повече време, за да се прочетат, а през това време tbr купчинката расте или ме гледа с обвинителен поглед...

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
За тази категория отново няма да посочвам книга, защото няма такава. Явно умея да избирам внимателно четивата си :D 

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Плашеща? Смисъл като обем? Или жанр? Или спада към типа не-съм-емоционално-готова-за-това?
Ако говорим за първия вид може би няма, защото както казах аз обичам по-големите книги, но проблема е в това, че  ги чета повече време, а the tbr pile в къщи расте. Но ако я нямаше тогава нямаше да има такъв проблем. (п.с. работя по въпроса)
Ако говорим за втория вид, такава книга отново няма. Но за третия има.
Започвам с "Утринна звезда" от П. Браун, която въпреки че имам, се страхувам да прочета, защото....не искам да свършва хора. Не мога да приема че в един момент дадена поредица ще свърши. Особено ако ми я любима. Не искам да се  разделям с нея. Болезнено е.
Други книги, които заплашват емоционалното ми състояние са "Полу Изгубен" от С. Грийн , "Кралска клетка" от В. Айвярд, та дори и "Tiger's voyage" от Колийн Хоук. Последната ме притеснява най-много от трите, защото като знам колко чувства изпитах докато четях "Търсенето на тигъра" и "Проклятието на тигъра" просто ми се реве. Но някой ден ще ги прочета....след години :D

Е, това беше от мен за днес. Надявам се поста ми да ви е харесал и да е бил поне малко интересен. Очаквайте скоро още тагове, защото както казах, ще се разровя и ще видя какви нови са се появили в книжното пространство. Ако се сещате за някой интересен, можете да споделите  :D Отворена съм за предложения ^^

А сега ще тагна теб, човека който стигна до тук и има интерес към този таг. Бъди свободен да го направиш, когато искаш, но не забравяй: сподели го с нас, за да видим и твоите отговори ;3

Хубав ден/нощ/каквото е там при вас.