неделя, 31 декември 2017 г.

E-книги на английски? + Довиждане 2017!

Здравейте жълъдчета! Как прекарахте Коледа? Какво получихте от Добрият старец? Надявам се много книжни изненади.
В днешният пост, който ще бъде и последният за годината, реших да ви посветя в една от най-големите ми тайни, а именно - от къде си тегля е-книги на английски. Надявам се да успея да помогна на много книжни дракончета да разширят своята електронна библиотека и да улесня пътя им към много и нови автори.

Но първо искам да ви благодаря. Да, знам, че в по-предният пост направих същото, но тъй като този е последния за тази година бих искала отново да изразя своята благодарност към вас и подкрепата, която ми оказвате.
2017 година не беше една от най-добрите ми ако се съди по блога и публикуваните публикации, но за сметка на това в личен план, успях да направя много нови неща! За пръв път излязох извън пределите на България, срещнах се с моя любима авторка, както и част от книжните блогъри (и съответно се държах като пълно дърво, защото не знаех какво става и как да реагирам от емоции), наблегнах на себе и промених хранителните си навици, станах малко по-самоуверена, открих нови приятели и създадох скъпи спомени.
2017 беше разнообразна година, изпълнена с много неща и се радвам, че вие бяхте една малка част от нея. Благодаря ви!

А сега, стига толкова признания, време е за разкриване на тайни!
"Моят сайт", както обичам да му казвам аз, всъщност е един съвсем обикновен сайт за споделяне на информация, мнения, филми, музика, книги и прочие. Можете да намерите неща за абсолютно всичко, стига да ви се занимава да търсите. Казва се vk.com .


Ако желаете, можете да си направите безплатна регистрация, но не е задължително, защото така или иначе пак ще можете да си свалите набелязаните файлове. Не съм разглеждала сайта по-обстойно, защото не ми трябва поредната социална мрежа, която да обхване ежедневието ми, така че не мога да ви кажа нищо друго, освен това. Ако решите да го разучите, моля споделете мнението си, за това какво се крие в дълбините му.

Как да си изтеглим е-книги от vk.com? - It's easy.

1. Влизате в google и пишете желаното от вас заглавие като след него допълнително пишете vk. В моя случай е "Eliza and her Monsters". (Между другото книгата си заслужава всяка отделена минута)

2. Ще ви излязат няколко предложения. Цъкнете, на което пожелаете. Аз избрах първото. (Разбира се, не винаги първият линк се оказва точния, така че се пригответе да търсите здраво)


3. Прехвърля ви в една от "стените" на сайта, където ще видите различни питанки за книгата и съответните им отговори.


4. Виждате жълтият файл, нали? Това е нашата плячка. Цъкате върху него и той започва автоматично да се тегли на компютъра/телефона ви.



6.Отваряте файла и се наслаждавате на четивото си!

В общи линии това е цялата философия.
Можете да потърсите желаните от вас книги/файлове и директно от сайта, но ще ви излязат прекалено много неконкретни предложения, включващи всяка дума, написана в търсачката. Така че, за да прескочите допълнителното хабене на нерви и време, можете да опитате по моя начин.
Дано да съм ви помогнала.
Ако се затруднявате с използването на сайта сте свободни да ми пишете във facebook, instagram, pinterest, тук под тази публикация или на e-mail : wreckingxball@abv.bg . Ще ви отговоря веднага щом мога :3

Време е да приключа тази публикация и да изпратя старата година, подготвяйки се за новата. Благодаря ви отново за отделеното време както днес, така и през цялата 2017 г.!
Пожелавам ви много здраве, щастие и късмет, както и приятно празнуване!

До скоро ~

събота, 23 декември 2017 г.

Най-въздействащите книги, които прочетох през 2017 година

Не можах да ги направя три поста подред, ей хД
Здравейте жълъдчета, как сте? Мислехте си, че спама е приключил? О не, той сега започва! *evil laugh in the background*
Днешният пост е малко по-различен от предходните два и определено, по-книжен. Надявам се да ви е интересен и да ви хареса. 
През 2017 година прочетох доста книги, почти сто мога да кажа! Повечето от тях бяха много интересни, забавни и приключенски, оставящи следа в сърцето или съзнанието ми.
Днешният пост обаче е посветен на тези, които са упели да стигнат по-дълбоко, за тези които са докоснали не какво да е, а душата ми и са ме накарали да се замисля над много неща.
Няма да подреждам книгите във възходящ/нисходящ ред, защото не искам да ги сравнявам. Всяка една си е уникална по рода си и е докоснала различна част от душата ми. Смисъл да ги меся една с друга няма.

Въпрос: А кои са книгите, които са докоснали вас през тази година?

Най-въздействащите книги, които прочетох през 2017 година са:

                                                   "Сол при солта" от Рута Сепатис
"Eliza and her Monsters" от Францеска Запиа
"Наръчник на оптимиста" от Матю Куик
"Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак
"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман


"Сол при солта" беше като че ли тази, която ме разтърси най-много измежду всички и ме накара да се замисля, какво всъщност причинява войната на живота ни и нас самите. Една определено умопомрачаваща книга за войната, която първо избухва в сърцата ни и после около нас, но и за борбата и желанието за живот, което надделява над всичко. Благодаря на издателство сиела, че я направиха достъпна и за читателите у нас, защото това определено е книга, която си заслужава прочита.

"Eliza and her Monsters" пък е книга, която прочетох съвсем спонтанно, защото имаше бунт когато излезе (в instagram) и просто един ден се уморих да я виждам 24/7 и реших да видя за какво иде реч. Оказа се едно доста забавно и леко четиво…поне първите няколко глави. Постепенно обаче започнаха да се зараждат и развиват различни проблемни тематики на днешната младеж, като всичко беше някак..реално описано. Сякаш авторката наистина разбира, какво е хората да се съмняват във виртуалните ти приятели и обсесията по нещата, с които сме се обвързали. Имаше доста сблъсаци на мнения - най вече моето и това на героите - но това изобщо не ми попречи да ѝ се насладя.

Що се отнася до "Аз, съм пратеникът" на М. Зюсак - безмълвна съм. Книгата ми беше подарена от приятели за рождения ми ден и веднага щом се прибрах я започнах и смлях. Едно покъртително красиво четиво за израстването ни като хора, за смисъла на живота, за любовта и вярата в доброто. Искате докосваща книга? Намерете тези на Зюсак.

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" пък беше такава, която исках да прочета отдавна, за която имах страшно много очаквания и която в крайна сметка ме разчувства страшно много. Животът е различен за всеки един от нас и труден в много аспекти. В АИДОТНВ се срещаме с трудностите, срещу които е изправено едно мексиканско семейство, желанието да намериш смисълът на живота си и какво всъщност означава да пораснеш. Една наистина красива книга, която препоръчвам горещо.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"  ми беше заета от Ви, която е почитателка на творчеството на Ф. Бакман и която ми каза, че въпреки тежките теми включени в книгите му, ще съм щастлива да прочета една от историите му.
Аз бях много силна разтроена от тази привидно малка книжка...но и наистина много щастлива. Тя е сърцераздирателна по един от най-тъжно приятните начини, които може да съществуват.
Вчера ми заеха друга негова книга - всъщност тази, която подарих на момчето преди два дни („Сделката на живота ти“), който я е прочел цели два пъти и и двата го разтърсили много - и въпреки че нямам търпение да се докосна до нея, ме е страх. Много. Съдейки по думите му, тя е още по-силна от ВСПКДСВПД, а не мисля че съм готова да си разбия сърцето отново... Кого лъжа, плача, не плача ще чета хД

Завършвам с "Наръчнкик на оптимиста", която започнах, заради корицата, но която заобичах заради сържанието. Не чета литература предназначена за възрастни, защото не съм проявявала интерес към нея, ала посегнах към тази книга поради гореспоменатага причина. След прочита ѝ обаще разбрах едно - възрастните не се различават по нищо от тийнейджърите. Те са същите нерешителни страхливци от време на време, каквито сме ние младежите и определено предпочитат за игнорират проблемите си вместо да се изправят пред тях. Харесвам "Наръчник на опитимста", защото в нея въпреки че героите са на по тридесет-четиридесет години се държат като деца в началото, бягайки или опитвайки се да замажат своите проблеми без реално да ги решават, след което бавно, но стабилно правят обратното. Харесва ми това, че има засегнати заболявания и много истински теми, с които малко или много читателя може да се обвърже и да си вземе поука от тях. Харесва ми развитието на героите и дори заигравката с няколко от имената им. Харесаха ми много неща. И определено не съжалявам, че прочетох тази книга.

Това беше от мен за днес. Надявам се поста да ви е харесал.
Чао от мен за сега ~~

четвъртък, 21 декември 2017 г.

4 дни до Коледа - Counting Stars, подаръци и Lego movies

Ахой, жълъди!
Днес ще си говорим за три основни неща:

1.Counting Stars a.k.a специални песни.
2. Подаръци.
3. И Lego филимите - класация.

Знам, не го очаквахте нали? Заглавието нищо не издаде, не.
И така, започвам с първата тема.

Последно време слушам много рядко музика, защото си счупих слушалките преди три-четири месеца и от тогава, слушам както дойде. Работата е там, че когато си взема скъпи слушалки след точно една година се прецакват, а ако си взема евтини - след два месеца. Не знам, явно аз съм машина за чупене на слушалки. Anyway, в училище приятелите ми ме спасяват и ми дават "глътка музика", когато ги помоля, така че спокойно, взимам си дневната доза! Не изоставам и с новите парчета благодарение на The Voice и City, с които всяка сутрин ставам и често, даже и си лягам.


Counting Stars на OneRepublic се превърна в една от любимите ми песни от тази година, защото чувствам текста някак тясно обвързан с мен. В комбинация с мелодията и гласа на вокалиста, всичко си пасва идеално и всеки път щом я чуя се изпълвам с желание отвътре да стана, да се поклащам на ритъма и да пея, колко ми стига глас. За щастие последното не го правя (често), защото щяхме да останем без съседи.

Коя е тази песен за вас? Тази, която ви изпълва с енергия и разтърсва цялото ви същество?

Аз имам още няколко.


Thunder е песен, която знам наизуст още от преди да я пуснат по телевизията, защото още с първото изслушване си казах: "Това е...песента.". Разбирам текста по един доста особен начин, който страшно много ми харесва и ме кара да си мисля, че има справедливост в живота и като цяло - съдба.


Hold me tight or don't е песента, която измести Thunder като мелодия звънене на телефона ми преди няколко седмици и определено се превърна в тази, която тихо си тананикам, когато се ядосам. Станели нещо криво, слагам слушалките на брат ми (които намествам по специален начин поне пет минути, защото прецаках И тях) или си я пускам на компютъра. След няколко минути съм по-спокойна. Тя е нещо като моята терапевтична песен.


Walk on water е песен, от която се плаша ако я слушам често. Гласът на Джаред винаги ми е въздействал по много емоционален начин и затова избягвам да го слушам всеки ден. Но имам ли нужда от подкрепа, от стимул да постигна нещо, то тогава  избирам песента и се унасям в мечти, които ще се стремя да изпълня след края ѝ. Класифицирам я в клас "надъхващи песни".


Що се отнаса до Mic Drop..влюбена съм в ритъма, в текста, в танца, в клипа, във всичко. Харесвам BTS още от една-две години, макар че не съм им голям фен. Определено харесвам музиката им и начина ѝ на представяне, но чак да се обвържа с членовете на групата по някакъв начин (както съм виждала да става) - не, мерси. Стига ми музиката.
Mic Drop е една уникална колаборация със Steve Aoki, която ми изпълва душата всеки път щом я чуя, а да не ви говоря, как ми идва да започна да се мятам като момчетата. За няколко дни, песента се сдоби с голямо значение за мен, защото пусна ли си я, забравям почти всичко и си мисля за текста, танца и ритъма. Промивам си мозъка с корейски поп, знам. Но ми харесва..


Обичам Коледа, защото винаги се събираме цялото семейство, ядем от уникалните гозби на мама, гледаме филми, ходим по пижами и да, разменяме си подаръци. Обичам Коледа, защото няколко дни след нея се виждам с второто си семейство и повтаряме процедурата. Обичам Коледа, защото тогава забравяме всичките ни обхванали тревоги поне за малко и се наслаждаваме на компанията на семейството и приятелите ни.
Само че както знаете, по традиция си подаряваме подаръци, стараейки се чрез тях да покажем своята обич или признателност към ближния. Затруднявате ли се когато избирате подаръци? Или предпочитате да ги правите ръчно? Аз обичам да избирам и правя, и затова всяка Коледа се старая близките ми да получат красиви и оригинални подаръци. До някаква степен. Тази година реших да наблегна малко повече на diy нещата и да измисля нещо по-абстрактно, наред с книгите и другите неща, които планирах да взема.
А сега, ще ви споделя, какво реших да подаря тази година.
вляво - за мама, вдясно - за парабатаят ми
За мама избрах чорапки от ChoraUP (Meow) групата във фейсбук, които са страшно мекички и определено ще топлят измръзналите ѝ крака след  работа.
За татко - все още мисля.


На брат ми тази година взех калиграфски писец, който залепих за перо и допълнително купих туш. Детето беше удивено, как Паисий Хилендарски пишел с перо и каза, че и той искал да опита. Е, речено - сторено. Стискам палци да му хареса.

Ако помните, в предният пост ви казах, че направих няколко медальона за "моите хора", но не ги ви показах. Това ще направя сега.

За моят парабатай, реших да направя медальона със Stranger Things, да нарисувам няколко тематични книгоразделителя, които все още са в процес "рисуване" и да включа още един чифт чорапки от ChoraUP. 

Разбира се, нямаше как да мина и без книги. За една приятелка, която постоянно се оплаква, че нямала какво да прави, взех "All the Things That Could Go Wrong", която мисля, че ще ѝ хареса, защото изглежда като доста интересно четиво, а и от първото изречение те грабва. So I hope she won't throw it away.

Между другото, случвало ли ви се е да ви сервират, че ще получите подарък от някого, но точно за този човек, не сте подготвили нещо? На мен да. Затова един съвет: взимайте им книги.
Малка и практична или голяма тухла, зависи от вас, но като цяло книгите са един от най-лесните подаръци, които можем да подарим. Стига да не е някоя конкретна или пък се стигне до момента, в който се чудите дали човека вече я е чел или не.
Книгата, която възнамерявах да подаря беше "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман, но за съжаление днес не можах да я открия в книжарницата на път за училище. Тъй като бързах нямаше как да отида в друга, затова помолих продавачката да ми предложи нещо и тогава тя ми подаде новата книга на автора - "Сделката на живота ти". Бях чувала за нея, но като цяло знанията ми за тази малка книжка бяха нулеви. Затова силно се надявам да е също толкова въздействаща, както останалите книги на Бакмам и да се хареса на момчето, за когото я взех.


Ииии сега, The Lego Movies.
Първо знам че темите нямат нищо общо, но както казах, ще пиша за какво ми скимне. Дано нямате против.
Btw it's kind of relaxing to be honest.
Лего филмите станаха част от живота ми благодарение на брат ми, който ги харесва доста.
От всички лего филми, които съм гледала, "The Lego Batman Movie" ми е любимият. Забелязах, че типичните черти за Батман, които знаем от комиксите и другите адаптации са запазени и дори са добавени леки нотки на нови и непознати такива. Препоръчвам ви го ако си търсите лек, забавен и разпускащ филм.

Идва време за класацията.
Подреждам ги от "най-много ми хареса", до "можеше и по-добре".

1. The Lego Batman Movie
2. The Lego Movie
3. Lego NinjaGo
4. Lego Batman: The Movie - DC Heroes Unite
5. Lego Justice League - Attack of the Legion of Doom
6. Lego Justice League vs Bizardo League

Със сигурност има още поне пет филма, които не съм гледала, но пък има предостатъчно време, някой ден като ми доскучее да поправя това. Така или иначе, филмите са страшно забавни, приключенски и по детски наивни, което ги прави страхотен вариант да разнообразите ежедневието си или да разведрите настроението си.

Поста свършва тук. Надявам се да ви е било интересно, въпреки random темите, които включих в него. Но пък колкото по-шарено, толкова по-добре, нали?

До скоро ~

сряда, 20 декември 2017 г.

5 дни до Коледа - Какво стана през ноември и декември?



Здравейте жълъдчета! Отдавна не сме се виждали.
Аз съм като вятъра - духам силно от време на време и после изчезвам безследно за няколко дни. В моя случай седмици. Не го правя нарочно, но просто кажа ли си, че ще правя нещо и хоп сумати и неща ми се изсипват на главата. Не пиша този пост, за да се оправдавам *за кой ли път поне*, а защото ми се пише. И като цяло искам да споделя какво се случи с мен през този и миналия месец. Надявам се да ви е интересно, защото последните няколко седмици ми се случиха къде добри, къде лоши работи, къде изненадващи, къде умопомрачаващи. С две думи имаше от всичко по-малко.





Ноември беше един доста негативен и странен месец за мен. Още от първи всичко тръгна с краката нагоре. На 31 октомври се събрахме няколко момичета в една приятелка и гледахме страшни филми, за да отпразнуваме Хелоуин, ала главната цел беше, просто да се срещнем за по-дълго време, защото с училището, всичките ни срещи и събирания намаляха драстично. Както и да е, изгледахме един филм заедно и после лека, по-лека всички започнаха да заспиват, докато не останах аз..в 03:15 вечерта "сама". А всички знаем, че това не е добро време да си буден. Anyway, I survived и на другата сутрин отново гледахме филми до 12:00, което се оказа лоша идея, поне за мен, защото после ми се караха.

Започнахме училище и аз както винаги бях оставила презентацията си по практика недовършена. Което се оказа проблем, защото в сряда ми сервираха, че трябва да направя друга презентация свързана с библиотечното дело, за която бях забравила, и че има конкурс за есе на тема "Чета и летя на крилете на мечтите", в което изявих желание да се включа, но и което е за другия понеделник. О, трябваше да пиша е есе за Ботевото творчество. Доста неща се натрупаха нали? Знам че сама съм си виновна и че не трябваше да забравям за презентациите си. Вярвайте ми съдих се повече от колкото вие ме съдите сега.
Преживях няколко депресии за тези кажи-речи пет дена, но успях да предам всичко с малко или много закъснения. Бях щастлива, че съм постигнала всичко това за толкова кратко време! Но се появи друг проблем.


Брат ми има проблеми в училище...и като цяло със самото учене. Не му се учи на човека и това е. Затова се старая да му помагам, както и когато мога, защото има потенциал, но този мързел, който го е налегнал, обърква всичко. Съответно, когато обръщам повече внимание на себе си, той остава на заден план и аз се чувствам виновна за това. Налягаме депресията и започвам да се обвинявам за въпроси и неща, с които буквално нямам нищо общо. Лоша черта от характера ми, която се опитвам да премахна.

Преживях няколко такива "кризи", говорех с майка си, помагах на брат си и малко, по-малко в крайна сметка, като че ли всичко се нормализира. Но за около седмица бях една голяма черна дупка за самосъжаление, която не спираше и не спираше да расте. Опитвах се и все още се опитвам това да го избия като вариант за всяко лошо нещо, което ми се случи, защото знам че няма с какво да ми помогне. Но всички знаем, че е много по-лесно да се самосъжаляваш, отколкото да се изправиш пред проблема.


Мина ми и започнаха да се случват хубави неща. Взимах участие в различни конкурси и един ден БАМ - бях спечелила единият. Благодарение на една от групите, които организират различни книжни конкурси успях да спечеля "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан! Обожавам първата книга и нямах търпение да се докосна до втората, колкото се може по-скоро. Затова страшно се радвам, че успях да я спечеля!
Друго нещо, което спечелих е една уникална рисунка дело на @pearls_workshop , за която ще ви говоря в отделен пост. За сега ви трябва да знаете, че тя е една страшно талантлива българка, която рисува уникално и заслужава да я подкрепим в начинанието ѝ. Веднага щом видях giveaway-а ѝ в инстраграм реших да се запиша, защото рисунките, които прави са омагьосващи и фантастични, и определено нещо, което бих искала да виждам често и да притежавам. Рисунката можете да видите отгоре.

От към книги страдах много и дори може би пак изпадах в депресии. Прочетох "Двор от мъгла и ярост", която ми разказа играта, преминах през "Софийски магьосници", която се оказа изненадващо добра, скочих в дълбините на английския и завърших "A Dreadful Tale of Prosper Redding", която заобичах адски много и погълнах "Од и ледените великани", която беше поредното доказателство, защо  Геймън ми от любимите автори. Прочетох също и "Предимствата да бъдеш аутсайдер", която не ми хареса много, ала все пак успя да ме докосне малко, защото определено не е лека книга, въпреки размера си. Месецът беше доста плодороден.

Откъм излизане - излизах, да..и после че чувствах виновно за това. Да, аз съм ужасна, знам.
Като изключим депресионната част обаче, излизах и се забавлявах - пиех кафе с приятелки, разкривахме тайните на живота с парабатаят си и ходих на кино с новото попълнение на в кръга "Книжни приятели на Елен-а". Гледахме "Тор: Рагнарок", който се оказа страшно забавен и ефектен, но лично на мен ми дойдоха малко повече шегичките между героите. Изключвайки това филма беше страхотен.

И така с това се характеризира месец ноември за мен - много неща, много депресии, много силни чувства, много нещо. Ако ноември бе като сеитбата, то представете си, че декември е като обирането на реколтата.
-----
Само че месецът започна със спиране на водата и пукната тръба. Йеп, предимствата да живееш в стар апартамент - всеки един възможен момент може да ти се спукат тръбите или да стане нещо по-гадно. Anyway,  пуснаха ни водата след три дни, но стояхме без "баня" поне седмица. Да ви кажа, тогава осъзнах колко обичам водата и колко НЕ завиждам на средновековните хора.
Направихме няколко ремонта, купихме малко техника, като цяло освежихме апартамента. С брат ми се карахме от време на време, но като цяло си помагахме и учехме.


Ходих отново на кино и гледах "Лигата на Справедливостта", която ми хареса страшно много и благорение на нея реших да си направя Marvel vs DC Movie Marathon.

Започнах да си водя Bullet Journal.

Излизах.

А в училище събирах плодовете на моята калпава работа. На ботевото есе имах пет, което силно ме озадачи и се оказа, че съм спечелила и конкурса за есето на тема "Чета и летя на крилете на мечтите". Бях много щастлива.
Но следваха класни, контролни и изпитвания и щастието ми не трая дълго. На няколко пъти отново изпадах в депресии, защото ми идваше много ученето, да не говорим за моментите, в които се сещах, че не знам какво да правя с живота и бъдещето си  и вината, която изпитвах към недовършената работа. Имам проблем с тази вина за нищо, знам, но хей, на 17 съм позволено ми е да се обвинявам за щяло и не щяло. Хубавото в цялата ситуация е, че имам рамо на което да се облегна и човек, който да ми каже да се стягам, и да не мисля много за бъдещето, а за настоящето. Майка ми е една невероятна жена. Всички майки са такива, предполагам.

Декември се свързва с Коледа и коледните чудеса, които се случват, когато най-малко очакваме, нали? И с коледната трапеза, сладки и подаръци! Тази година реших да направя малко diy нещица и за няколко от моите обични хора направих пет красиви и тематични медальона. Севро („Червен изгрев“), Лотор (Valtron), Сини китчета, Stranger Things и Рисанд („Двор от мъгла и ярост“) бяха моята муза, моето вдъхновение. Получиха се уникални медальони и се надявам да им харесат. Е, поне на останалите четири, защото едната вече получи своя коледен подарък.

Поръчах си още няколко неща - два чифта чорапки от новооткритата страничка във фейсбук ChoraUP, за която разбрах от коленият BOPS, който беше моя подарък от мен за мен хд Йеп аз нямам приятели, затова сама си правя подаръци ( Ви, твоят подарък не се брои). Те ще се включат към подаръците за мама и моят парабатай. Надявам се да успея да ви ги покажа преди да ги подаря, защото изглеждат страшно яко!

Като казах BOPS, поръчах си двойната кутия за месец декември и въпреки, че очаквах малко повече, много ми допаднаха нещата в нея. Да си призная след лимитираните кутии очаквах някоя коледна свещ или нещо такова, но уви такова нямаше. Но за сметка на това имаше много други и интересни нещица.

Какво друго интересно нещо се случи през месец декември до сега?
Хмм.... Опитах се да направя шоколадови cupcakes, но не ми се получи. Ядохме подобие на сбит кекс с нескуйк. Да, когато ти свърши какаото слагаш нескуйк.
Първият ми опит беше неуспешен, но се надявам през ваканцията да успея да се усъвършенствам и да направя нещо по...ядливо.

От към книги отново страдах. Прочетох "Six of Crows" от Лий Бардуго и останах изумена от тази книга. Света, героите, атмосферата, действието..всичко беше уникално. Написах ревю на книгата от над 2000 думи, но все пак имам чувството че нищо не съм написала. Книгата е невероятна и си заслужава да я прочетете щом имате възможност.

О, помните ли че казах, как трябваше да подготвя презентация свързана с библиотечното дело в училище? Подготвих я, но не можах да я представя. Понеже се славя с идването в последният момент, този път реших да отида по-рано. Но автобуса ми не дойде, а този който хвана закъсня. Да не говорим, че от притеснение бях забравила и в коя стая ще се провежда представянето! Аз съм ужасен карък, да знаете..
В същият ден обаче госпожата ми по български дойде и ми тикна една грамота и книга в ръцете и се омете. Оказало се, че съм спечелила....без да представям нищо. Същата госпожа спасила положението и представила презентацията вместо мен и познайте, проекта ми ще се осъществи! Все още не мога да го повярвам, честно да ви кажа..
Книгата, която получих е "Скритият дар: 101 притчи за истински ценното в живота", която беше моята компания докато пътувах в автобуса цели два дни поред. Една малка, но пък изпълнена с много мъдрости книжка. Имаше много интересни разкази, накои от които дълбоко докосващи, но всичките - поучителни. Определено не съжалявам, че я прочетох.

Е, ами това беше поста за днес. В следващите дни не съм планирала нищо, защото както видяхте, когато искам едно - става друго. Така че, каквото ми хрумне утре това ще правя/пиша. Можете да очаквате ревю или някакъв пост свързан с всичко или нищо, или просто едно голямо отсъствие. Последното е най-вероятно...или пък не?

Благодаря ви, че стигнахте до тук, благодаря ви че ме изслушахте, че продължавате да следвате блога ми и да го четете, въпреки честите отсъствия.
Благодара ви, наистина!


сряда, 25 октомври 2017 г.

7 причини "Серафина и черният плащ" да бъде част от библиотеката ви


Жълъдчета, пак съм аз.
Днескашният пост е посветен на "Серафина и черният плащ"от Робърт Бийти или ако трябва да съм по-точна Седем причини, които да ви убедят тя да бъде вашето следващото четиво. *бележка: знаете ли, че числото седем е свещено?*
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Преди време книгата ми беше предоставена от издателство Софтпрес в замяна на честно ревю, но поради няколко причини не можах да напиша каквото и да било за нея. Не защото беше толкова лоша, че реших да се откажа от четенето, а защото имах известни проблеми. Но това не е важно. Между другото книгата е всичко друго, но не и нещо, което да ви откаже от това да четете. Тя е точно обратното, защото  е от онези книги, които биха разпалили любовта към четенето във всеки един независимо дали е на осем или осемдесет и осем. Така че се надявам да ви е интересно да научите повече за нея, защото доколко следя нещата във facebook, книгата не е особено споменавана, а си заслужава да ѝ се обърне внимание.
И така, приятно четене!

Накратко:
Серафина е малко момиче живеещо с баща си незаконно в мазето на едно от най-прекрасните имения в Ашвил, Северна Каролина - Билтмор. Всеки ден е принудена да се крие, заради желанието на баща си да я скрие от чужди очи, защото тя не е обикновена. По-малка от връстниците си, доста по-кльощава и гъвкава, Серафина прекарва дните си в сенките, в ловуване на плъхове и помагане на баща си с работата в мазето. Докато един ден от имението не започват да изчезват деца. Подтиквана от любопитство и смелост, Серафина се натъква на потенциалния похитител, само за да открие, че той не е човек, а нещо по-различно, по-мрачно и нереално. И не започне своето магично приключение, изпълнено със странни същества, нови приятелства и разкриване на тайни, имащи влиянието да променят всичко...
 
-> Сюжета
Едно от нещата, които ме накараха да обикна книгата е сюжета. Въпреки, че на практика не беше нещо специално, той бе интересен, изпълнен с доста магия и макар че нямаше големи обрати, следях всяко едно действие с голям интерес, защото Бийти пише по такъв начин, че просто трудно можеш да устоиш и да си кажеш "Само още една страница и спирам!".

-> Подходяща за всички възрасти
Според мен жанра на книгата е детско фентъзи, но до колкото видях, се класифицира и като тийн фентъзи, но независимо дали е едното или другото, тя е подходяща за всички. Както казах още в началото на този пост книгата би се харесала както на малки, така и на големи, на утвърдени читатели или не, защото е чаровна по своя си магичен начин и би запалила всеки към книгите, ако ѝ се даде шанс.

-> Размера
Много от приятелите ми се удивляват колко дебели книги чета, но сега ще ви призная една тайна - колкото и да обичам тухлички, то по-кратките романи са ми слабост. "Серафина и черният плащ" е сравнително малка книжка, едва 230 страници, но пък изпълнена с голяма доза приключения, смях и магия. Така че ако търсите нещо леко (буквално и преносно), то тази книга е за вас.

-> Оформлението и корицата
Излишно е да споменавам, колко много харесвам корицата, защото мисля че вече сте се досетили. Обожавам тъмните цветове, особено ако са съчетани толкова добре, обожавам и шрифта използван за изписването на заглавието, обожавам гръбчето и задната корица… Обожавам всичко. Хората са казали да не съдим книгата по корицата, но да си признаем, на всички ни се иска най-любимите ни книги да са с красиви корици. А тук дори и романа да не се превърне в един от любимите ви, то ще имате една красива придобивка в библиотеката си.

-> Трилогия vs самостоятелна книга
Има хора, които обичат да следят поредици, има и такива, които предпочитат самостоятелни книги, ала тук обаче и двете крайности ще бъдат задоволени. По принцип книгата е първата от трилогията на Бийти, но според мен нищо не ви пречи да я прочетете независимо дали ще продължите поредицата или не, защото тя не завършва с нещо епично и разтърсващо, което да ви остави на нокти или да се чудите как да заспите вечерта без втората част. За сметка на това обаче, след като я приключите ще се чувствате щастливи, че сте прочели нещо толкова разпускащо и приятно, с което сте си дали малко почивка от изморителния ден и по никакъв начин няма да изпитвате задължение към останалите томчета. Аз поне така се почувствах след последната страница.. (но все пак съм сложила втората книга в списъка "Трябва да се купи!", защото обичам поредици).

-> Серафина
Последно време започнах да говоря /пиша/ по рядко за героите от книгите, защото често те си приличат и започвам да се повтарям. Ала тук имам какво да напиша. Но преди това искам да споделя нещо. Почитателка съм на детските книги, защото те ми напомнят колко забавно (и малко опасно) може да бъде детството,  колко приключения можеш да преживееш и колко приятели можеш да срещнеш по пътя си, по един или друг начин. Серафина ми припомни моето детство. И смятам че на много хора ще им припомни тяхното, ще им припомни онези щури неща, които са правили тогава. Ще припознаят себе си в смелостта ѝ и борбения ѝ дух да защитава приятелите си в опасни ситуации. Макар че едва ли сме се били с тъмни сили и сме спасявали хора от гибел, съм сигурна че всеки един от нас има спомени, в които е преживял нещо равносилно на това. Като например, да излъже родителите за това че не е счупил семейната вазата на баба си от преди 20 години.

-> Имението Билтмор
Ако харесвате книги, в които се споменават реални обекти и места, то тази би ви допаднала. Имението Билтмор е нещо за което си нямах и ни най-малка представа, че съществува докато не прочетох книгата и не разбрах за него. Изключително красиво и величествено, благодарение на "Серафина и черният плащ" си казах, че някой ден ще го посетя и мисля, че и вие бихте искали. *просто го вижте* Повече информация за имението можете да намерите тук и тук.

Е, това бяха моите седем причини да дадете шанс на "Серафина и черният плащ". Дано да съм постигнала целта си и да съм отключила интереса ви към книгата.
Между другото вече можете да намерите и продължението на поредица - "Серафина и магическият жезъл" ви очаква в книжарниците! 
(Не знам за вас, но аз определено виждам какъв ще бъде коледният ми подарък хД)
Откъси от книгите можете да намерите в сайта на Софтпрес - тук и тук.
Чао от мен за сега⭐

https://www.soft-press.com/https://www.goodreads.com/book/show/35238959
 

неделя, 22 октомври 2017 г.

Къщата на езерното дъно от Джош Малерман

Здравейте жълъдчета, как сте тази вечер? Надявам се добре.
Преди да преминете към четенето на ревюто искам да благодаря на всички включили се в моята анкета*въпросник* за това за коя книга по напред да пиша. Наистина не очаквах толкова хора да се включат и все още не мога да повярвам на бройката. Благодаря ви искрено! Очаквайте скоро нови книжни публикации.
А сега, да преминем към "Къщата на езерното дъно"..
*бележка: написах това ревю преди време, още когато прочетох книгата, защото ми остави силно впечатление. Мнението ми от тогава до сега не се е променило.*
 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Къщата на езерното дъно" е книга, която не очаквах, че ще ми хареса толкова много. Изключително просто (в добрия смисъл на думата) написана, толкова леко и плавно, като късометражен филм, в който липсата на многото описания и герои не ти прави впечатление, защото има нещо по-важно от тях. Тръпката. Мистерията.
Шепотът между редовете, който оставя съзнанието ти само да запълни празнините, да създадеш света по свое усмотрение само с най-малките късчета, които автора ти дава присъстваше на всяка една страница, засилваше чувството на мистерия, на опасност и по някакъв странен начин на реалност.
Докато стигна до мен, книгата премина през няколко чифта ръце, а притежателите им казваха едно и също - че е невероятна. Щом затворих последната страница, разбрах, защо са смятали така. И определено съм на същото мнение.

Анотация:
Те са на 17. Уплашени, но любопитни.
Първата им среща започва обещаващо - с кану върху езерото, сандвичи и бира в хладилната чанта.
Джеймс и Амелия обаче откриват нещо под водата, което ще промени живота им завинаги.
То е на два етажа. Има си градина. Външната врата зее отворена..
Двамата са открили къщата на езерното дъно.
Има само едно правило: никакви въпроси
И все пак: възможно ли е нещо толкова удивително да няма цена?

Още от началото автора въвежда читателя в приключението на двамата младежи без да разказва тяхната собствена история. Дава направо, кратко, точно и ясно, заобикаляйки осезаемо повечето описания на обстановката, външния вид и качествата на героите. Постепенно те се разкриват чрез техните действия, държание и изречени и неизречени думи, защото макар книгата да е написана от трето лице, автора се е постарал да ни представи нещата от гледна точка на Амелия и Джеймс.
Действието се развива бързо, в повечето случаи плавно, ала има и някои, в които взима рязък завой и се случва нещо неочаквано.

Както казах още в началото, всичко в книгата изглежда някак просто, леко, спокойно. Няма я тази натовареност, няма го това цялото действие тук и там, няма толкова много второстепенни или епизодични герои с нестандартни имена, които да помним, няма я тази тегавост, че всеки момент някой ще умре, няма я тази сложност на света, в който героите живеят. Всичко е...просто. Лежерно. Като ден насред гората, където сте само вие, гората и всички животинки щъкащи из нея.  Авторът дава свобода на читателя, дава му шанса сам да пресъздаде в съзнанието си героите и езерото, и може би до някаква степен тази чудата къща. Не го задължава, не го ограничава, а напротив - оставя го на въображението му, давайки му само основите, подпорите и гредите на историята.
Признавам, че в началото не харесах особено този негов стил на писане, на тази липса на толкова много описания, за които съществото в мен крещеше "КЪДЕ СА?!" (не ме съдете,  преди това бях приключила "Град на небесен огън" и "Четирите цвята на магията", а разликата между книгите е огромна) и ми беше малко трудно да привикна към това. Ала веднъж щом успях да се нагодя към стила на Малерман и темпото на книгата се наслаждавах на всяка една страница, жадна за още малко мистерия. Приключих книгата за отрицателно време, не защото чета бързо (добре де и това оказа малко влияние), а защото главите не са по-дълги от страница-две, в най-добрия случай до четири-пет. Сравнително кратки са, което според мен е плюс, защото аз се наслаждавам повече на книги с по-кратки глави (нямам против по-дългите, но ме изтощават повече).

Как бих описала "Къщата на езерното дъно"? Лека, мистериозна, увлекателна и определено моята глътка свеж въздух. Последно време чета толкова книги, изпълнени с много действие, герои и сюжетни линии, че в един момент имам чувството, че ще ги намразя. Защото омръзва или поне на мен ми омръзва да помня това и онова, този и онзи, независимо колко е хубава книгата. Изморително е поне за моя мозък. С тази книга успях да си почина, да си отдъхна за малко, да се насладя на една история, с която не изградих никаква връзка, но смятам, че това е най-хубавото. Защото макар да не се замислих над важни житейски уроци си отдъхнах, починах си и се потопих в езерото, заедно с Джеймс и Амелия, изследвайки тази мистериозна къща на езерното дъно.
Препоръчвам "Къщата на езерното дъно" на всеки, който търси книга с необвързваща история, с двама авантюристични главни герои и мистериозна къща, която ще ви плаши и привлича едновременно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 150       Цена: 11.90 лв.   Издателство: DejaBook    Жанр: Мистерия, Хорър

https://www.facebook.com/DejaBookPublishing/https://www.goodreads.com/book/show/33849714?ac=1&from_search=true

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Завръщане

Хей хора, как сте?
Отдавна не съм посещавала блога…що за паяжини са това?!
Да, има пост в тази пуста "земя" на думи и книги. И аз не мога да повярвам хД

Направих си доста внезапна и дълга почивка и да, знам че трябваше да предупредя като един нормален и самоуважаващ се блогър, но уви, аз не съм *очевидно*. Съжалявам за това.

Ако се чудите как реших да се завърна, е, и аз не знам. Последното време изпитвам нуждата да пиша ли, пиша и то главно ревюта или поне нещо подобно, което си е чисто чудо, защото точно това беше една от главните причини да "напусна" за кратко. Но за това по-надолу.

Спрях да пиша и публикувам заради няколко неща - училище, плажуване, излизане, четене (голямо и то), но най-вече заради сроковете и ограниченията, които си поставях относно блога. Нямам идея вие как решавате да напишете дадено ревю или стихотворение, но аз си го поставям като цел. И моменти в които не изпълня целта си малко по-малко ми съсипват настроението и убиват желанието ми за писане, четене или каквото и да е. През по-голямата част от пролетта се чувствах зле заради поредното не написано ревю или краткия срок, който си бях поставила за пускането на поредната публикация. В един момент ми омръзна и просто си казах: "Не мога, искам да чета, не да се съобразям с този блог!" и го оставих.
Писането и четенето се бяха превърнали в две напълно противоположни за мен хобита, които ме дразнеха щом ги комбинирах. Затова реших да се откажа от едното в името на другото.
 Прочетох доста книги в този мой "период", някои хубави, някои не чак толкова и съм доволна от това, защото успях да се насладя на всяка една от тях. Не бързах и не си повтарях, че трябва да изчакам малко, за да напиша ревю на тази книга, за да започна друга. Което беше страхотно. Четох като невидяла, книга след книга, и ако ви звучи все едно съм гонила бройка, не беше така. Представете си все едно сте открили нов сериал, който ви е завладял до такава степен, че не можете да си намерите място докато не го погълнете целия. Е това бях аз, но вместо сериал с 40-60 минутни епизоди, имах книги с по 300-400 страници. И то само какви!
Имаше такива, които ме караха да стоя и да мисля какво по дяволите правя с живота си, други оставяха грееща топлина в сърцето ми, трети просто исках да метна по някого, но на всички успях да отделя достатъчно време, за да ме докоснат по някакъв начин. И проблема е, че от скоро изпитвам силната нужда да пиша за тях, ала не мога да реша за която точно бих искала да пиша първо.
Книгите се блъскат в главата ми, а аз в стремежа си да хвана една и да кажа : "Аха, за теб ще пиша днес!" успявам да изгубя музата си за писане и да се върна към обичайното си състояние - седене и мислене за какво или за коя книга да "говоря".

Затова започнах да търся решение на проблема и май го открих.
Реших да се допитам до вас, читателите на блога ми /ако са останали такива освен онзи човек в ъгъла/, за да разбера за коя книга бихте желали да споделя мнението си *след дългото си отсъствие*. По надолу в поста ще посоча възможните отговори, като от вас се иска само да маркирате тази книга, за която искате да пиша. Това е един доста "баровски" начин да определя чие ще бъде следващото ревю, но наистина, в главата ми е пълна каша що се отнася точно за това избиране. Въпреки това обаче, ще има и моменти, в които няма да се допитвам до вас, защото има книги за които определено бих писала, така че не се шашкайте хД
Наистина обаче ще ви бъда страшно благодарна ако ми помогнет поне малко съживя блога си отново и намеря онзи ритъм, който ме държеше в началото още преди години, когато го започнах. Поне първите няколко поста. Разбира се не ви задължавам.

Едва ли ще поствам всеки ден, може би ще бъде два-три пъти в седмица или по-малко, но ще се постарая да не допускам поредното "умиране" на този сайт. Имам няколко ревюта (или по скоро публикации от рода на "n причини да прочетете това"), които ще пусна в близката седмица, защото са на книги изпратени ми от издателства и се чувствам гузно когато са вече прочетени, но без пост. Очаквайте ме скоро хД

Ами, това беше днескашният пост. Надявам се обаче да не се окаже последния за шест месеца насам.

Благодаря ви за всичко до сега, за всеки един коментар и/или обратна връзка! Ако не съм го написала досега, да го има! хД
Чао за сега ♠

Линк към списъка с книгите: клик

понеделник, 12 юни 2017 г.

Принцеса с часовников механизъм - цитати


В момента би трябвало да спя, за да може да съм свежа като краставичка за утрешния изпит. Ала не спя. Очевидно. Реших най-накрая да споделя този пост с вас, защото...той ме кара да си спомня за една от най-любимите ми книги - "Принцеса с часовников механизъм" и винаги щом го прочета се сещам за толкова много неща свързани с трилогията, толкова много чувства ме връхлитат отново, че...че бих искала и с вас да се случи същото. По-специално с тези (по)читатели на "Адски устройства". Искам чрез тези цитати да си я припомните и да се върнете в онези прекрасни мигове, в които сте държали тази малка, но изпълнена с много емоции книга. Защото е прекрасна. Поне според мен. Така че приятно четене. :)




" - Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в булчинска рокля - поправи я Джем. - Честно казано, не мисля, че и Уил би могъл да се бие в нея.
- Навярно не бих могъл - подхвърли Уил, който имаше остър слух като на прилеп - Но от мен би излязла една наистина сияйна булка. "


" - В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах - обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата на древногръцки храм. - Вече никой ли не уважа класиците? "


 " - Не мога да забравя какво ми каза веднъж.
Той я погледна изненадано.
- Така ли? Какво?
- Че понякога, когато не можеш да решиш как да постъпиш, си представяш, че си герой от книга, защото е по-лесно да предположиш как би постъпил той. " 


" Ако откажеш да го направиш, ще си го купувам сам. Открай време съм готов да го сторя. А що се отнася до това.. - той свали пръстена на семейство Карстерс от ръката си и го подаде на Уил, - вземи го.
[..]
- Сега пък за мен ли искаш да се ожениш? "


" Джем го погледна с учудване.
- Тъкмо когато си помисля, че те познавам напълно, ти отново ме изненадваш. Добре, ще те освободя от даденото обещание. Търси. Постъпи така, както смяташ, че трябва. Не мога да спъвам добрите ти намерения - това би било жестоко, а и аз бих сторил същото за теб, ако ролите ни бяха разменени. Знаеш го, нали? "


" - Истинската любов никога не умира - преведа Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. - Не мога да го нося, Магнус. Твърде красиво е за мъж.
- Същото важи и за теб. .."


" - Шарлот? - Хенри звучеше озадачен. - Какво става?
- Да, и аз това питам. - Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. - Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя? "


" - Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше...
- Безсмислици? - подхвърли Джем.
- Порнография? - обади се Уил едновременно с него. - Или пък и двете - допълни той. - Никога ли не си чувала за порнографски безсмислици? "


" - А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно колко създания ще са му необходими. В противен случай всички щяхте да сте мъртви.
- Братята Лайтууд - друг път - измърмори Уил. - Според мен е подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка. "


" - Atque in perpetuum, frater, ave atque vale - прошепна той и думите на стихотворението никога не му се бяха стрували по-подходящи. „Здравей и сбогом навеки, братко мой.” "


" - Обичам да си говоря с конете нощем. Добра компания са. А ти не бива да се разхождаш по нощница. Наоколо се навъртат лайтуудовци. "


" В четвъртък ви венчаха,
а в петък те умряха.
Положиха ги в гроб един до друг,
о, обич моя,
положиха ги в гроб един до друг.
Откъсвайки се неохотно от Гидеон, девойката се изправи и изтупа роклята си.
- Моля да ме извините, господин Лайтууд..искам да кажа, Гидеон.. но трябва да отида да убия готвачката. Ей сега се връщам. "


" Да избереш любов или война - и двете са храбри решения, всяко - по свой собствен начин. "

" - Пет? - повтори Гейбриъл недоумяващо.
- Оценката ми - обясни Сесили и му се усмихна. - Може би трябва да поработиш над умението и техниката си, но несъмнено притежаваш естествена  дарба. Нуждаеш се от практика.
- И ти си готова да ме обучиш?
- Бих се засегнала дълбоко, ако избереш някой друг учител - заяви тя и като се повдигна на пръсти, отново го целуна. "


" Всички си имаме тайни, които пазим, защото не искаме да нараним онези, които ни обичат. "


" Някои тайни, помисли си тя, е по-добре да бъдат споделени, но има такива, които трябва да останат да тежат на плещите единствено на онзи, който ги знае, за да не причинят болка другиму. "


" „Ave atque vale“, помисли си Уил. „Здравей и сбогом.“ Преди не се бе замислял особено върху думите, върху това защо бяха не просто сбогуване, но и поздрав. Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така, докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.
Той никога нямаше да забрави радостта. "


" - Понякога се боя, че си твърде мъдра, Теса.
- Е - отвърна тя, - все един от нас трябва да бъде. "


" Теса го погледна изненадано. - Нещо не е наред ли?
- Не - отвърнал бе Уил прекалено бързо. - Просто.. не те доведох тук, за да те награбя в  „Галерията на шепота“.
Младата жена избухна.
- Не те моля да ме награбиш в „Галерията на шепота“! В името на Ангела, Уил, ще престанеш ли да бъдеш толкова любезен! "


" - Не съм забравил какво ми каза веднъж - продължи той. Че думите имат силата да ни променят. Твоите думи ме промениха, Тес. Направиха ме по-добър човек, отколкото бих бил иначе. Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра... "

петък, 9 юни 2017 г.

TMI vs TID Book Tag

Хей, хора как сте? Надявам се добре.
Днес съм ви подготвила един таг, който исках да направя още преди година-две, но все се възпирах, защото не бях прочела изцяло нито "Адски устройства", нито "Реликвите на смъртните". След като обаче вече официално завърших и двете поредици (едната миналата година, другата миналия месец) реших най-после да направя тага, защото кой фен на Касандра Клеър би го пропуснал? Определено не и аз. Пък и да има малко разнообразие след поредните ревюта :D Приятно четене.

1. Любима главна героиня: Теса или Клеъри?
Харесвам Клеъри, въпреки че много ме дразнеше на моменти, но ще кажа Теса. Без лоши чувства.

2. Любим Херондейл: Уил или Джейс?
Не може ли да кажа Джеймс, сина на Уил? Той е такова сладурче! 
Гледате ме лошо, значи не може, затова ще кажа баща му -  Уил. Нищо лично към Джейс, страхотен сексапил е, но не е мой тип.

3. Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?
Уил/Теса/Джем. Най-добрия любовен триъгълник, за който съм чела, заради който ревах и заради който ми се реве, когато срещна нещо за някой от тримата.

4. По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?
Себастиян. Министърът не ми беше достатъчно злодейски.

5. По-добра армия: Демони или Автоматони?
Автоматони. По-красиви са от демоните, по-приятни за гледане и като цяло по-симпатични са. Демони, не се обиждайте. Може да сте страшни, но роботите са по-интересни.


6. По-добра първа книга: „Град от кости“ или „Ангел с часовников механизъм“?
И двете. Знам, че повечето казват, че по-добрата е "Ангел с часовников механизъм", но лично за мен и двете са добри, защото и двете разпалиха желанието ми да прочета поредиците.

7. По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?
Изи. Защото нея познавам от повече време, за разлика от Сесили.

8. Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?
Лондонският институт. Не знам защо го харесвам повече от Нюйорския, но просто е така.

9. По-добра последна книга: „Град на небесен огън“ или „Принцеса с часовников механизъм“?
И двете. И двете ме мачкаха емоционално, и двете стъпкваха чувствата ми, така че ако ще сочим, кой е по-голям злодей - и двете!

10. По-добър епилог: „Град на небесен огън“ или „Принцеса с часовников механизъм“?
След като бях сдъвкана и изплюта от останалата част от книгите, епилозите бяха като кърпички, с които бършех сълзите си. Бих казала и двете, но епилога на "Принцеса с часовников механизъм" ми хареса повече. 

Получи се 4 за "Реликвите на смъртните" срещу 8 за "Адски устройства". 
Обожавам и двете поредици, исках изобщо да не приключват, защото са невероятни, интересни, забавни и определено емоционални. Благодаря за всеки миг, който съм прекарала с тях, защото Реликвите бе от първите поредици, които ме накараха да обичам четенето, а Адските бяха тези, които ми показаха, защо обичам да чета.

Приятен ден/нощ/каквото е там при вас.
         

вторник, 6 юни 2017 г.

Четирите цвята на магията от В. Е. Шуаб

От две седмици се опитвам да си събера мислите, за да напиша едно свястно ревю, но колкото и опити да правя - не мога. Тази книга е страхотна. Съдържа в себе си всички компоненти на едно интересно и приключенско фентъзи четиво, което щом започнете няма да оставите докато не стигнете до края, който макар ѝ щастлив (до някаква степен) ще искате да разкъсате и да започнете втората част моментално. Няма друга такава книга. И да, може ви се струва пресилено и надценено, но за мен друга подобна няма. Защото колкото и книги да съм прочела такава не бях срещала до преди няколко седмици, когато първият ми BOPS пристигна и това съвършенство не се оказа вътре. И два дни по-късно не затворих последната страница, чудейки се какво става, как може да приключи по този начин и що за дявол е В. Е. Шуаб щом остави толкова много въпроси без отговори в съзнанието ми. Мразя я и я обичам едновременно. И нея, и творението ѝ.


Последно време книгата не е спирала да запълва книжното пространство и има защо. Още щом я погледнете ви се иска да я имате нали? Екипа на Kontur Creative са свършили една невероятна работа предоставяйки ни тази...как да я опиша? Една от най-прелестните, детайлни и напълно радващи цялото ми същество корици, до които съм имала честа да се докосна. Как да не се влюбиш в нея още от пръв поглед? А виждали ли сте гръбчето? Тази книга притежава най-красивото гръбче на света. Обаче аз какво ли се изненадвам като се има на предвид, че книгата е издадена от ИК Емас, на които за пореден път им свалям шапка, за това колко страхотни (вътрешно и външно) книги  издават.

Анотация
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...  



Стила на писане на В. Е. Шуаб е магичен. Още с първото изречение ти хваща вниманието, после си играе с него и  го насочва ту в една, ту в друга посока, изкривявайки го и  обърквайки го, докато накрая не се окажеш с куп въпроси, част на които намираш отговори в романа. Обожавам стила ѝ на писане. Харесвам автори, които умеят да си играят с интереса ти към дадена книга, без да прекаляват, карайки те да четеш и да задаваш въпросите "Защо?" и "Как?" на почти всяка страница, докато накрая не останеш с отворена уста, удивен от развилите се събития и все пак малко объркан, защото си осъзнал, че си бил заблуден и че всъщност, нещото което си очаквал да се случи или да се разкрие, е останало забулено в мъгла, очаквай ги да го откриеш може би в продълженията. Докато четях книгата имах няколко теории за това какъв е камъка, кой и защо го е дал на Кел, коя всъщност е Лайла и още много, ала докато търпеливо чаках Шуаб да отговори на всички мои въпроси, тя направи точно обратното, остави ги без отговор (или поне част от тях) като насочи вниманието ми към други неща, заблуждавайки ме, че те са по-важни от моите догадки. Мразя я и я обичам едновременно, но и ѝ се възхищавам за това колко лесно, плавно и неусетно може да манипулира вниманието на читателя просто с няколко думи.

Що се отнася до сюжета - безмълвна съм. Един от най-интересните, напрегнати, приключенски, леко мрачни и с леки нотки на любов сюжети, до които съм се докосвала. От идеята за четирите различни Лондона, през нестандартния и неоспоримо симпатичен главен герой и забързаното, но поднесено по един ненатрапчив начин развитие на действието, през безчувствените и напълно лишени от морал близнаци и тъмната черна магия, до края, който беше колко задоволителен, толкова и обратното. Нямам какво да добавя повече. Хареса ми, насладих му се, искам още.

"- Ти си контрабандист.
- ... каза джебчийката."

Кел е нашият симпатичен, тотално различен и нестандартен главен герой, който обикнах още в началото. Визията му е толкова различна от "стандартната" за едно действащо лице в повечето романи, че още щом го "видях" си казах " Този ми харесва.". От рижавата му коса през разноцветните му очи до чудатото му палто, което има повече лица отколкото си мислите, Кел е от героите, които трудно можете да предвидите, защото въпреки набиващата му се външност той е обгърнат в мистерия, която с течение на книгата постепенно се вдига, разкривайки малко по малко същността му. За разлика от типичните качества у главните герои като сила, целеустременост, жертвоготовност и пълна всеотдайност към близките си, Кел притежава също и остър ум, доста точно шесто чувство и безспорен запас от хапливи и саркастични отговори, които не малко са го вкарвали и после изкарвали от неудобни ситуации. Признавам, че той не се различава чак толкова много от останалите главни герои, ала какво от това? Той безспорно е един от любимците ми и не смятам, че трябва да има още нещо по-специално, за да попадне в тази категория.
Както казах по-горе в книгата имаме лека романтична нотка, която едва доловимо се усеща в лицето на (Де)Лайла, която се появява малко по-късно в книгата. Като жител на Сивият Лондон тя е израснала с разбирането, че магия не съществува и че няма нещо като други Лондони. Само че вместо да расте в спокойна и приятна обстановка, тя живее от ден за ден, крадейки за да преживее поредната нощ, оставаща само с мечтите си за промяна и едно нестихващо желание за приключение. Докато не среща Кел по един особено не традиционен и комичен начин. След като двамата решават, че макар другия да изглежда като престъпник могат да си имат поне малко доверие, Лайла изнудва младият антари да я  вземе със себе си, за да се измъкне от тягостното ежедневие на своя град. Определено харесвам Лайла, защото е много нахакана, смела, доста устата и въпреки, че отрича колко е безчувствена, е точно обратното. Хареса ми как вместо образа ѝ да се промени изцяло, всъщност част от него се запази с течение на времето като единственото нещо, което може би се промени в нея, бе че стана още по-готова да приключенства и може би чувствата, които придоби към Кел. Нещото, което обожавам в тези двамата е, че ние читателите знаем как накрая те ще се окажат двойка, ала всъщност имаме толкова малко основа за това наше предположение, защото в цялата книга има толкова любовни моменти, колкото има 50 % намаление на книги на Сиела през годината. Да, точно така, 3-4 като даже и те са много. Но ние все пак знаем, че ще се съберат. Надявам се..
Преди да обобщя обаче искам да спомена нещо и за така наречените злодеи в книгата - близнаците Атос и Астрид. Страхотни са. И сега всички сигурно се питате, как ще са страхотни като са злодеи? Честно да ви кажа не знам. Колкото и зли, безчувствени, неморални и напълно откачени да са ми допаднаха точно толкова, колкото и останалите герои. Меко казано са чудовища заради нещата, които са извършили, но ще излъжа ако кажа, че не им симпатизирам. Странна съм знам, но близнаците са повече.

Не се получи едно от най-добрите ми ревюта, но какво да ви кажа, все още съм развълнувана от това което прочетох. "Четирите цвята на магията" е книга, която обикнах още преди да се докосна до нея, защото усетих, че ще ми хареса. Имах огромни очаквания за нея и благодаря на Шуаб, че успя да оправдае всичките, като дори накрая ме остави отворена уста, невярваща на това, което бях прочела. "Четирите цвята на магията" ще ви предостави едно магическо приключение през паралелни вселени, чудати герои с още по-чудати палта, безскрупулни и напълно лишени от морал злодеи, които ще ви се пъхнат под кожата като камъче в обувката и ще ви дразнят, но накрая дори може да ви липсват. Ще пътувате, ще се смеете, ще се ядосвате и определено ще удивите от цялото действие криещо се измежду страниците . "Четирите цвята на магията" е една от най-добрите книги, които прочетох тази година и ако имах малко повече време, определено бих я прочела отново.


Благодаря на BOPS, които ме зарадваха адски много с тази книга плюс още куп артикули в тяхната абонаментна книжна кутия и на издателство Емас, които ме изненадаха адски много щом разбрах, че са ми изпратили книгата за ревю, въпреки че вече я бях прочела. Благодаря ви!
 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 390              Цена: 18 лв.            Издателство: Емас              Жанр: Фантастика 

https://www.goodreads.com/book/show/35003281http://www.emasbooks.com/