неделя, 26 март 2017 г.

Um...защо?


Хей хора как сте? Аз се чувствам страхотно, защото най-сетне съм си в къщи и мога да се отдам на любимото си занимание - да мързелувам. Днешният пост ще бъде всичко друго, но не и ревю, защото честно казано даже на мен ми писна от тях. Надявам се да не засегна никого със съдържанието му, но това е МОЕ мнение *набивам на МОЕ* и никой не е длъжен нито да го приема, нито да се съгласява с него ако не иска. Приятно четене (и не ме бийте накрая).

Последно време издателствата в България започнаха да ни радват с нови, интересни и световно известни книги, част от които излизат у нас едва месец-два (в най-добрия случай) по-късно след официалното им издаване, а други - се превеждат след 4-5 години, но поне се превеждат. Обаче наред с това се появи нещо, което наскоро забелязах и не мога да проумея. Цената. Конкретната книга, която ме накара да се замисля над това, колко пари отделяме за четене е  "Смъртни белези" от Вероника Рот издадена от Егмонт. Разбирам, че книгата е написана от една от най-известните и обичани писателки в света и че е спечелила сърцата на много хора, но не проумявам защо е толкова скъпа у нас? Сега си казвате: "Тази е голяма скръндза, затова говори така!", но не съм, бих дала и 100 лв. за една книга, стига да знам че си струва. Уви за тази пукната стотинка няма да дам. И говоря за преведеното издание, защото не си заслужава абсолютно нищо.

Първо цялата тази какафония колко добра, невероятна и т.н. е книгата е излишна, защото това че хубава отвън, не означава че е такава отвътре и че не на всеки ще се хареса. Корицата е страхотна, шапка свалям на хората, които са я обработили и запазили такава в българското издание на романа, но хора, една книга не е само корицата. И въпреки че 80% от хората, които вече са я прочели и им харесва, то това не означава, че при останалите 20% ще е така. И мисля че това издателствата не го осъзнават като цяло. Превеждат книги и надуват, надуват, надуват цените им, без да им пука, че повечето хора нямат толкова пари и че точно тези цени ги демотивират да четат, защото знаят че ако си позволят тази или онази книга ще се лишат от нещо друго.
А конкретно за "Смъртни белези" - тя от 464 страници, няма дори 500, но все пак цената и същата като тази на "Орденът на Феникса" с малката разлика, че втората книга е от 864 страници. Според вас кое е по-изгодно? Ще кажете въпрос на вкус, така е, но да приемем че нямате нищо против да прочетете и двете. Коя ще си вземете?

Не всички имат толкова много средства и не смятам, че ще отделят 25 лв. за толкова кратко четиво, макар и красиво, което може и да не им хареса, защото всеки има различни предпочитания и вкус. Глупаво е за мен. Плюс това е поредната young adult новела, чиито сюжет ще бъде замислен като всяка една такава книга, но ще бъде пренесен в различен свят, време, с различни герои, с различни имена, което би трябвало да създаде усещането за нещо ново. Да ама не. Концепцията на всяка една книга от 2015 насам е почти една и съща, и единственото нещо което ги различава една от друга са имената и световете, където се развива действието. Качествата на героите, чувствата им, последователността на случките - едно и също. Нищо ново или магично. Все същото интригуващо фентъзи за пораснали младежи ала нищо съществено. И точно заради това не смятам че поредната такава книга трябва да се поставя на пиедестал сред другите.
Естествено не всички  са такива, има наистина хубави, нови, които няма как да срещнеш втори път, с неповторима история, която те оставя в шок и потрес или гняв и злоба, но като цяло ние толкова сме свикнали да четем един и същ тип жанрово еднакви книги, че рядко обръщаме внимание на "черните овце" в книжното семейство. Както преди време, когато тепърва започвах читателската си кариера беше нашумяла трилогията "Игрите на глада" и подобните на нея жанрово книги, така е и сега - само че не книги в стил "Игрите на глада" са на мода.

Защо, сигурно се питате, се ядосвам толкова много на тази книга, а не на всички останали малки книги с надути цени? Защото тази преля чашата и ме е яд, как може Егмонт да се подиграват така с хората. Обичам книгите им, признавам си, те преобладават в библиотеката ми, но тази няма да я бъде. Скъпа, малка и непълна. Ще си я поръчам на английски и да, ще се охарча повече, но  поне

1) ще я имам в оригинал
2) ще бъде с твърда корица, но
3) ще бъде ПЪЛНА с проклетата карта, която ПО ПРИНЦИП трябва да е В САМАТА КНИГА, а не извън нея както Егмонт са направили
4) ще има повече страници
5) ще бъда по-щастлива

Яд ме е, защото знам че има хора, които наистина оценяват творчеството на Рот и са готови да пазят джобните си за месец или да се лишат от това или онова, но справедливо ли е да го направят и в край на сметка да получат единствено красива, но непълна книга, с правописни грешки (защото съм сигурна, че в българското издание ще има повече отколкото в американското), с по-малко от 500 страници. Според мен не е.
Бих препоръчала на всички, които наистина искат да прочетат книгата да го направят в оригинал и да, ще дадат повече пари, но поне ще получат оригиналното издание, където всичко си е на мястото си, но знам че няма как да стане, защото не всеки владее толкова добре английски, за да се впусне в романа и да се потопи напълно в него.

Съжалявам за това и се надявам Егмонт и всички издателски къщи в България да се чукнат по главата и да погледнат от очите и на купувача - не сме кой знае колко бедна държава, но не сме и кой знае колко богата. Трябва да се съобразяват малко с хората, защото в край на сметка цената е едно от ключовите неща, на които хората обръщат внимание когато купуват книга. И докато читателите с опит са свикнали с по-високите цени, то тези които тепърва започват да четат  - не са -  и следователно, когато погледна книга от 200 страници и видят, че струва 20 лв. ще се откажат и просто ще излязат от книжарницата.

понеделник, 20 март 2017 г.

Never, never: Част втора/трета от Колийн Хувър и Тарин Фишър

 След доста умуване реших да обединя двете ревюта в  една публикация, защото мястото не си струваше. Признавам си  че "Never, never" започна добре, успя да ме заинтригува, но със следващите книги просто ме остави напълно неудовлетворена. Очаквах повече, наистина и ме е яд на това. НО все пак това е моето мнение за тази мини трилогия. Ако вие имате интерес да я погледнете, то тогава направете го и стискам палци да ви хареса повече отколкото на мен.

 --------------------------------------------------------------------------------

Втората част на мини поредицата "Never, never" ми допадна повече от предходната, въпреки че не очаквах всичко да започне отначало. След края на първата останах с доста въпроси, част от чиито отговори успях да намеря в продължението ала накрая пак ми се искаше да застана на буквата "Ф" и да се скарам на авторките.

Започвам с това, че за разлика от първата във втората част се откроява лека нотка на хорър, която бих казала че страшно ми хареса, но и леко ме изплаши. Не го очаквах и за краткото време, през което четях книгата успях да  измисля около 50-тина варианта за това какво става с Чарли и Сайлъс и какво им се е случило, за да получават тази повтаряща се деменция. Минах от престъпления до поява на извънземни, но в край на сметка предположенията ми се оказаха погрешни.

Информацията, която авторките разкриват за героите си в тази част отново бе интересна, но поднесена по един различен начин - под формата на писма - които ми показаха колко дълбока и съкровена връзка имат те. Мнението ми за Чарли се  промени, защото макар и като типичен клиширан герой ала тип "лошо момиче с трагично минало" ми дожаля за нея. Сайлъс отново бе онова симпатично, мило, спокойно и добро момче, търсещо начин да разбере какво става и как може да оправи нещата. Различното тук бе, че с Чарли бяха разделени ала въпреки това, връзката помежду им се усещаше

В общи линии книжката бе по-интересна, но не по-динамична от първата, но пък със сигурност по-заплетена и дразнеща. Ако сте прочели първата и се чудите дали да прочетете тази, прочетете я. Няма да изгубите нищо, а и както казах - ще се оплетете още повече в общия мини роман на Хувър и Фишър.

Между другото ако имате интерес към мини поредицата, но не ви се занимава да я четете на английски можете да си я свалите от този сайт, където можете да я намерите преведена благодарение на екипа от Book Junkie.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 158                  Цена: -          Издателство: -           Жанр: Young Adult

https://www.goodreads.com/book/show/24422492-never-never?from_search=truehttp://www.ibookpile.com/2016/01/never-never-series-colleen-hoover-tarryn-fisher.html

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Третата част от мини поредицата на Хувър и Фишър беше най-разочароваща ЗА МЕН от трите. Не очаквах обяснението за всички отминали събития да бъде толкова елементарно и леко глупаво. Извинявам се ако на някой не му харесва моето мнение, но очаквах повече. Подкрепям идеята за истинската любов и за това, че някъде там по света нашата сродна душа ни чака, но не мога да приема това, което се случи като се има на предвид предходните случки. Ако ги нямаше добре, склонна съм да приема, но иначе не.

Много се разочаровах и доста се дразнех като се има на предвид, че авторките наблягаха повече на Сайлъс и Чарли вместо на по-важните неща, като например тези, които се разкриха в книгата. Но не. Всичко беше свързано с тях и тяхната любов, която ме дразнеше. Но ще излъжа ако кажа, че поне една малка частичка от мен не се зарадва да ги види вече наистина заедно. Радвах се, но повече ме беше яд.

"Never, never" Част: три ме разочарова най-много от всички части до сега и затова получи оценка 2/5 звезди. Хареса ли ми? Не. Имам ли намерение за в бъдеще да чета нещо любовно? О, да, но не и написано от една от авторките, защото ако и в самостоятелните си романи имат толкова елементарни обяснения за развръзката, която би трябвало да ме потресе - ще си спестя ядосването.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 92                  Издателство:     -                Цена:     -          Жанр:Young Adult

https://www.goodreads.com/book/show/25454883-never-neverhttp://www.ibookpile.com/2016/01/never-never-series-colleen-hoover-tarryn-fisher.html

събота, 18 март 2017 г.

Carry on от Рейнбоу Роуъл


"Carry on" беше една от книгите, които нямах търпение да прочета още щом разбрах, че Роуъл има намерение да започне подобен проект. Обожавах (и все още обожавам) "Фенка" и благодарение на нея заобичах, и образите на Баз и Саймън, за които нямах търпение да разбера нещо повече.
Естествено представете си как реагирах, когато видях книгата в bookpoint един ден - да точно така, леко се развълнувах. Грабнах я (след като я платих разбира се) и след това тя доста дълго стоя на рафта ми, чакайки реда си или както се казва "да ми дойде музата за нея". Уви обаче очакванията, които имах относно книгата се оказаха прекалено големи, твърде завишени за автор, който пише предимно любовни романи. Така че, бях леко разочарована докато я четях ала въпреки това в "Carry on" имаше магия, която ме караше да прелиствам страниците ѝ и да се наслаждавам (до колкото мога, без да се ядосвам) на съдържанието ѝ.


"I'm not asking anybody what I should wear when I leave. I'm 18. I'll dress myself.
Or Penny will help." - Simon Snow

Ако сте чели "Фенка" ще знаете, че Кат пише фенфикшънr по романите на Джема Т. Лесли (измислена авторка), в които се проследява историята на Саймън Сноу, който на 11 години разбира, че е магьосник и отива да учи в училище за магии наречено"Watford". Сами виждате приликите с Хари Потър. Само че "Carry on" не е нито един от многото фенфикшъни на Кат, нито една от книгите на Джема Т. Лесли. "Carry on" е самостоятелна история, написана от гледната точка на Рейнбоу Роуъл за самите герои, как според нея биха се развили нещата между тях, без да се взимат много под внимание фенфикшъните на Кат и книгите на Лесли. Нещо което разбрах в последствие, защото Елена винаги чете между редовете. Както и да е.

"Sharing a room with the person you want the most is like sharing a room with an open fire." - Basilton Pitch.

Книгата разкрива живота на Саймън Сноу през последната му година, когато прекрачва границите на "Watford" за последен път, преди да стане пълноправен магьосник. Само че нещата не протичат по мед и масло, както се надява и едничката му надежда, че ще прекара една година без най-големия му враг, който по случайност изглежда точно като него само че на 11, да се опита да го убие за пореден път пропада. И всичко започва с едно нападение, последвано от изчезнал съквартирант (който най-вероятно замисля как да го убие), сърдито гадже, загрижена най-добра приятелка, странни случайности и естествено, обърканите разум и чувства на самия Саймън.
Опитвайки се да направи живота си по-нормален (до колкото е възможно), той се забърква в поредното приключение на живот и смърт, разкривайки дълбоко пазени тайни и опасни планове, заплашващи цялото магическо общество. И за капак, трябва да се съюзи с най-омразното си същество, за да спаси света.

Рейнбоу Роуъл е от малкото автори, чиито стил на писане обожавам, защото винаги когато отворя нейна книга изпитвам едно такова чувство, сякаш съм у дома. Тя пише толкова леко и приятно, че зачетеш ли се постепенно се унасяш и скоро не знаеш кога си стигнал/а половината на книгата. Тук нещата бяха почти същите. Почти. Роуъл пише невероятни любовни романи, но фантастичните...там не и е силата. Признавам че цялата идея на сюжета ми хареса, за доста от нещата нямаше да се досетя изобщо (ако не ме бяха спойлнали!!!), но има едно нещо, което и куцаше и СПОРЕД МЕН това беше факта, че просто фантастиката не ѝ се отдава толкова много. Романтичните части бяха феноменални и всеки път когато стигах някоя имаше голяма усмивка на лицето ми, но през другото време усещах, че нещо липсва на книгата. Не знам, може просто така да ми се струва, защото съм свикнала да чета романите на Роуъл, където не присъства фантастика и за това да усещам всичко така. Но може и защото силата на авторката да не е просто в тази сфера.

"Magic words are tricky. Sometimes to reveal something hidden, you have to use the language of the time it was stashed away. And sometimes an old phrase stops working when the rest of the world is sick of saying it."

Що се отнася до сюжета, както казах - страхотен. Малко ме беше яд в началото, защото много ми напомняше на този от романите на Дж. К. Роулинг, но в последствие спрях да обръщам внимание на това и започнах да забелязвам нещата, които ги различават. Само че едно не можах да разбера - защо всичко между Бас и Саймън се случи толкова бързо? И да, говоря за тяхната първа целувка. Просто не можах да схвана, как в единия момент Саймън е готов да се закълне, че мрази Баз, а в следващия - ТОЙ го целува. Няма логика. Разбирам, че момчето беше объркано и прочие, но не може, ей така, защото ти е скимнало да целуваш човека, който ти е вгорчавал живота в продължение на седем години. Това ме издразни най-много в книгата и все още ме дразни, защото ги обожавам като двойка, но просто тази първа целувка.. Както и да е.



"If Penelope were here, I'd tell her she's wrong about me. She thinks I solve everything with my sword. But apparently, I can also solve things with my mouth - because, so far, every time I lean into Baz, he shuts up and closes his eyes."

Саймън Сноу е един от най-дразнещите главни герои, които съм срещала. Но е и единствения, който харесвам измежду тях. Първоначално харесвах Саймън, защото беше от онези, мили и добри главни герои, които се стараят да пазят близките си, дори с цената на собственото си нещастие, въпреки непохватността си и неумението си да прави заклинания, макар че би трябвало да е най-силния магьосник в света. Но с течение на книгата започваше да ме дразни все повече и повече. Не харесвах тази негова подчиненост към Магът, не харесвах и моментите, в които се държеше като петгодишно изгубило близалката си. Но от друга страна харесах колко голям инат и първичен бе. Допадна ми тази негова загриженост към Баз и Пени и как се опитваше да ги защити по всякакъв начин. Хареса ми и как се опитваше да стане по-добър магьосник, въпреки притеснението си, че би убил някой, всеки път щом се опита да направи заклинание. Като цяло мнението ми за него е 70/30 в негова полза.

"If Simon Snow is the Humdrum... that makes him a villain. A supervillain.
Can I be in love with a supervillain?"

Баз от друга страна ми допадна повече въпреки, че в героя му нямаше нищо невиждано. Типично лошо момче, което се отнасяше зле с човека, когото обича и се крие зад маската на арогантен задник. Tyrannus Basilton Grimm- Pitch дами и господа. Но като всеки красавец с невероятно име, той притежаваше тъмно минало зад гърба си и мрачно бъдеще, докато...хех, докато Саймън не му показа обратното. Не знам защо харесвам толкова двамата като двойка като очевидно не ги харесвам достатъчно по отделно. Но убийте ме, не мога да отрека, че не обожавам моменти, които споделят.

"Penny quotes her mum as much as I quote Penny."

Пенелопи Бънс, най-добрата приятелка на Саймън, ме спечели със своята упоритост, нахалност и най-вече готовност да помогне на приятелите си когато и с каквото може. Харесвам връзката, която бе изградила със Саймън, защото много ми напомняше отношенията като на типични брат и сестра. Една със сигурност симпатична героиня, за която се радвам, че имах възможност да чета.

Агата Wellbelove (като го пиша на български не ми звучи добре...дори не ми изглежда добре) ме дразнеше. Честно казано, чак ми идеше да я блъсна в стената. Но беше добре изградена героиня. Имам предвид, тя се явяваше като онзи магьосник, който не иска да е такъв и който се старае да избяга както може от истинската си същност, независимо дали от тези нейни решения биха зависели приятелите ѝ или не. Много мразя подобен тип герои особено ако са добре изградени, защото въпреки, че принасят доста за развитието на самата история и героите, те дразнят читателя. Или поне мен.

Бих искала да спомена още герои, но ако продължа е твърде вероятно да се досетите, какво ще се случи в книгата и да ви убия желанието да я прочетете. Така че ще спра до тук.

"Sometimes it feels like I've spent my whole life looking for the map or key that would make Watford - the whole world of Mages - make sense."

Преди да обобщя ще кажа, че обожавам корицата, независимо колко семпла и обикновена изглежда. Харесвам тази пастелни цветове, които са използвани, да не говорим за шрифта и силуетите на Саймън и Баз. Много ме радва.
(Между другото в книгата има карта на Watford, но понеже моето копие на книгата е с меки корици, картата е отрязана през средата и за съжаление не се вижда цялата. Но въпреки това, се вижда колко красива е. Или поне аз я намирам за такава.)

"I'm in love with him.
And he likes this better than fighting." - Basilton Pitch.

Като за край ще кажа, че въпреки нещата, които изброих "Carry on" си заслужава да се прочете, защото е лека, приятна, чете се бързо като всяка друга книга написана от Роуъл и е интересна. Има приключения, фантастика и любов, която ще ви топли сърцето или поне до някаква степен ще ви накара да се усмихнете. Има хумор, има тъга, има от всичко по-малко....и още нещо.

Ако желаете можете да си свалите книгата от тук.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 525      Цена: 22 лв. (аз я намерих за толкова)      Издателство: Macmillan Children's Books             Жанр: Фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/28356624-carry-onhttp://bookoholic.net/product/4600/carry-on.html

вторник, 14 март 2017 г.

Краля демон от Синда Уилямс Чайма


"Краля демон" е от малкото книги, които са ме карали да изпитвам толкова много и разнообразни емоции. Много пъти ѝ се дразнех, ядосвах се за това колко бавно се случва всичко, защото в началото те удря голям набор от информация, чиято нишка ако изпуснеш всичко отива по дяволите. Дразнех се на героите, които колкото повече опознавах толкова повече ме нервираха, когато взимаха погрешни решения. Имах период, в който се дразнех и на себе си, защото не можех да свикна със стила на писане на Чайма и ме беше яд, че не мога да видя потенциала на книгата. Затова просто спрях, оставих я и реших да изчакам докато съм готова за нея.
И когато почувствах, че мога отново да я взема в ръце - е, оказа се че всъщност притежавам едно невероятно фентъзи, което просто ми скри шапката.

 

"Но най-вече - справедливо ли е някои хора да разполагат с умението да подчиняват околните на волята си, да разпалват стихийни пожари или да превръщат котки в ястреби, както се говори?"

Още от корицата можете да се запознаете с историята, защото  ръката е на един от главните герои -  Хан Алистър, момче живеещо в мизерия и нищета в един свят, където царуват крале и кралици, тъмни легенди и черна магия. Само че, това не му пречи да бъде един от (бившите) главатари на една от най-известните банди върлуващи из кралство, както и един от най-желаните престъпници. Закален от мрачното си минало, той се бори със зъби и нокти в името на малкото му останало семейство, бродещ из земите на Ханалеа, търсещ начин да осигури прехрана и пари. Докато един ден не се сблъсква с един от малкото останали магьосници и не намира медальон изобразяващ змия, който бавно-бавно променя живота му.
Но С.У. Чайма не спира до тук и докато ви разказва за живота на едно бързо възмъжало момче, ви отвежда и във висотите, във кралството, където коприната, постът и имуществото имат стойност вместо честта, доверието и добродетелта. Там ще се срещнете с вторият главен герой - принцеса Раиса ана’ Мариана, наследницата, от която скоро се очаква да се възкачи на трона. Ала тя не иска това. Взела характера на баща си, тя иска да пътува, да се бие и да опознава света вместо да стои затворена в кралството, да танцува с разни недорасли принцове и да облича копринени рокли. Но всичко се променя, когато разбира, че всъщност в дома ѝ има врагове, които са готови да престъпят отдавна създадените закони, на които се основава кралството, за да го получат. Раиса е готова да поеме нещата в свои ръце и да уличи лицемерите криещи се зад приятелски усмивки в името на своя народ ала тази задача не е лека. И докато бавно, но стремглаво се опитва да помогне, се среща с неща - слухове - на които трудно може да повярва за нейното така справедливо кралство.

"Краля демон" е от малкото книги, които показват един от многото аспекти на живота - за това как едни живеят високо в небесата обгърнати от фалшиво щастие и пари и тези на дъното, които живеят ден за ден, страхуващи се какво ще бъде утре. И при това авторката не е описала това разделение в два реда. Докато четете ясно ще го видите изразено в дрехи, къщи или дори в поведението на хората, което лично според мен доказва колко добър и напълно изграден свят е създала. Митовете и легендите, които ще срещнете също допринасят за атмосферата, която книгата излъчва - за един нов и не толкова различен от нашия свят, от който само магията и технологията ни делят.
 
".. - Защо ни е да знаем какво се е случило още преди да се родим?
- За да си извлечем поука и да не допускаме същите грешки отново.."

Често докато четях сравнявах книгата с "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин, заради описанията, стила на писане и като цяло самото кралство. Не ме разбирайте погрешно, книгата няма нищо общо с епосите на Дж. Р. Р. Мартин, сюжетите са напълно различни, както и самите герои, но самото чувство, което предизвика у мен тази книга беше много подобно на това, което изпитах когато отворих първата част от поредицата "За огън и лед". Почувствах, как ме блъсва влак с 360 км в час, изпълнен с много и напълно непонятни за мен имена на хора и места, на легенди и неща, за които в един момент мислех да си водя бележки. Само че както при Дж. Р. Р. Мартин, Синда Уилямс Чайма също постепенно разказва историята и отговаря на въпросите на читателя, така че ако в началото се чудите: "Какво е това?" или пък "Коя в тая?", спокойно, за всичко си има време и скоро ще разберете.


Признавам си че имаше моменти, в които се притеснявах как ще прочета книгата, защото както казах, дразнех се от факта колко бавно я четях и се страхувах дали изобщо ще я приключа. Информацията, която ме посрещна ми изигра лоша шега и вместо да ме заинтригува, ме ядоса и скоро се наложи да оставя романа. Ала нещо ме човъркаше, нещо искаше да разбере какво свърза Хан и Раиса толкова много и защо този медальон е толкова специален. И воала - в край на сметка, щом се събрах и концентрирах цялото си внимание, осъзнах че съм попаднала на наистина добра книга. Така че ако сте от моя тип читатели - които жадно и бързо поглъщат всяка страница - то тук ще ви се наложи да забавите темпото, за да се потопите в книгата, да я почувствате и да ѝ се насладите максимално.



"До навършване на шестнайсетгодишна възраст момчетата и момичетата от клановете имаха задължението да усвоят всички видове умения и занаяти - от ловуване, следотърсачество, пасене на стада и боравене с оръжия до тъкане, ковачество, лечителство и пеене" 

Авторката преплита умело животите  на главните си герои като в един момент ни предоставя поглед над живота на Хан и в следващия - върху този на Раиса, съпоставяйки чертите от характерите им, преживяванията и мечтите им. И дори да си мислите, че един престъпник и една принцеса няма как да имат нещо общо - грешите. Надеждата за промяна, борбения дух, упоритостта и безкористната обич към семейството са част от нещата, които ги свързват и които най-ярко изпъкват чрез постъпките им.
Второстепенните герои се открояват един от друг със своето мислене, действия и светоглед, помагайки на главните да израснат като личности, укорявайки ги или направлявайки ги в даден момент. Един от най-симпатичните второстепенни герои е Амон - приятелят от детство на Раиса - който остана в съзнанието ми със своята искреност, обич, сарказъм, свенливост, но и боен дух, и силно се надявам да присъства повече в следващите книги от поредицата.

Преди да завърши това ревю искам да кажа колко красива и детайлна е корицата, което я нарежда сред най-хубавите в библиотеката ми. Изключително съм благодарна на ИК Емас за това, че са решили да сменят оригиналната и да сложат една по-добра дело на Стоян Атанасов. Благодаря ви! Несъмнено българската отива повече на самата книга и определяно я прави по атрактивна.

С няколко думи "Краля демон" е роман, на който успях да се насладя напълно, въпреки първоначалните ми опасения, че няма да мога да го завърша. Беше интересен, с невероятно добре разказана история и герои, от които можеш да се поучиш и накрая - да наречеш свои приятели. Синда Уилямс Чайма пише за свят където въпреки разделението между хората можеш да намериш съюзници и имаш право на надежда, че независимо в какво положение си можеш да промениш много неща. 

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 430              Цена: 17.90 лв           Издателство: Емас           Жанр: Фентъзи

https://www.goodreads.com/book/show/32938770?ac=1&from_search=truehttp://www.emasbooks.com/

неделя, 12 март 2017 г.

Книги, които (не) искам да прочета

аз когато не знам какво да чета

Честита Баба Марта хора!
Малко позакъснях, но както са казали: "По-добре късно, отколкото никога" хд
Как сте? Аз съм страхотно, защото най-накрая приключих с ревютата! Днес написах последното от списъка и вече мога да се отдам с чиста съвест на четене и писане на есета.
Но както и да е.

Този пост се роди буквално преди няколко минути, заради една книга - "Утринна звезда" - която ми напомни колко много искам, но и не искам да я прочета. Искам защото нямам търпение да разбера, какво е станало с Дароу и Севро и как най-накрая ще свърши войната водеща се в техния свят, но и не искам защото...защото всичко ще свърши и ще трябва да се разделя с кастовото разделено по цветове общество, което обожавам, с цветущите герои, част от които ще ми липсват прекалено много, с техните животи и семейства, което не искам защото обичам да знам какво става с бебчетата ми. А предпочитам да си спестя страданието.
Така че, в този пост ще изброя книги, които едновременно искам да прочета адски много - но и не искам, защото ще ми причинят прекалено голяма душевна мъка накрая. Приятно четене.



На първо място е естествено "Утринна звезда", която излезе доста скоро и която както казах (не) искам да прочета. Знам че краят ще бъде брутален и ще плача, но сигурно любопитството ми ще надделее и вероятно още този месец ще я започна. R.I.P. soul.
I hate myself so much.







 Видях те ли корицата на "Кралска клетка"? Повече от невероятна е. Въпреки че авторката има намерение да напише и четвърта книга по поредицата (поне според Goodreads), не мисля че съм готова за този финал (ако приемем, че тази книга е последната, защото нямам голяма вяра на Goodreads xD). Но все пак ако Айвярд има намерение да напише още една  -  е, тогава Елена лети към сиелата за тази!




Когато след малко повече от две години "Colibri" решат да издадат една от книгите, които чакам с най-голямо нетърпение..
Wtf, бе хора..
Започнах "Полу изгубен" още миналата година на английски, защото просто нямах търпение да разбера какво ще се случи с Нейтън и Гейбриел и дали най-накрая няма да се случи нещо помежду им. Случи се. Няма да описвам колко щастлива бях. 
Ала реших да спра да чета книгата и да изчакам, докато събера пари и си я купя в хартиен вариант, за да мога да завърша трилогията в библиотеката си както подобава. И точно тогава "Colibri" решиха да преведат книгата и аз трябваше да избирам между изданието на бг или ае. Все още съм на кръстопът ала пак не искам отново да я започна и тя да приключи. Защото Сали Грийн не е толкова милостива и едва ли ще напише четвърта.... И пак ще страдам.



Плача вътрешно. В момента чета това прекрасно бебче и въпреки, че срещам леки трудности (защото съм забравила, какво е усещането да четеш нещо на Сюзън Ий) книгата ми харесва адски много. Знам че е последната, знам че няма да има продължение и сърцето ми се къса. Не знам как ще живея след края ѝ.
Всъщност знам.
На храна и сълзи.



Тази може би няма да я прочета в следващите, има-няма, 10 години и дори и тогава ще се наложи да ме затворите в стая  и да ме заплашите, че няма да ми давате да ям докато не я прочета.
Не мога. Просто тази солидна тухличка ще ме съсипе. Не мога да свикна с мисълта че след нея няма да има нищо. Смисъл да има "Лейди Полунощ" има и "Истории за ловците на сенки" има и Магнус, но това не е тази поредица разбирате ли? Не е същото. Няма да я има дразнещата Клеъри, нито пък сексапилният Джейс или сладкия Алек и лудата Изи. Ох, емоциите ми...



И така, това бях пет от книгите, които вероятно още тази година ще съсипят психическото ми здраве, защото съм сигурна, че поне 4 от тях ще прочета. И ще страдам. Но какво да се прави, всяко хубаво нещо си има край, нали така? А вие кои книги (не) искате да прочете най-много?