понеделник, 12 юни 2017 г.

Принцеса с часовников механизъм - цитати


В момента би трябвало да спя, за да може да съм свежа като краставичка за утрешния изпит. Ала не спя. Очевидно. Реших най-накрая да споделя този пост с вас, защото...той ме кара да си спомня за една от най-любимите ми книги - "Принцеса с часовников механизъм" и винаги щом го прочета се сещам за толкова много неща свързани с трилогията, толкова много чувства ме връхлитат отново, че...че бих искала и с вас да се случи същото. По-специално с тези (по)читатели на "Адски устройства". Искам чрез тези цитати да си я припомните и да се върнете в онези прекрасни мигове, в които сте държали тази малка, но изпълнена с много емоции книга. Защото е прекрасна. Поне според мен. Така че приятно четене. :)




" - Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в булчинска рокля - поправи я Джем. - Честно казано, не мисля, че и Уил би могъл да се бие в нея.
- Навярно не бих могъл - подхвърли Уил, който имаше остър слух като на прилеп - Но от мен би излязла една наистина сияйна булка. "


" - В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах - обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата на древногръцки храм. - Вече никой ли не уважа класиците? "


 " - Не мога да забравя какво ми каза веднъж.
Той я погледна изненадано.
- Така ли? Какво?
- Че понякога, когато не можеш да решиш как да постъпиш, си представяш, че си герой от книга, защото е по-лесно да предположиш как би постъпил той. " 


" Ако откажеш да го направиш, ще си го купувам сам. Открай време съм готов да го сторя. А що се отнася до това.. - той свали пръстена на семейство Карстерс от ръката си и го подаде на Уил, - вземи го.
[..]
- Сега пък за мен ли искаш да се ожениш? "


" Джем го погледна с учудване.
- Тъкмо когато си помисля, че те познавам напълно, ти отново ме изненадваш. Добре, ще те освободя от даденото обещание. Търси. Постъпи така, както смяташ, че трябва. Не мога да спъвам добрите ти намерения - това би било жестоко, а и аз бих сторил същото за теб, ако ролите ни бяха разменени. Знаеш го, нали? "


" - Истинската любов никога не умира - преведа Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. - Не мога да го нося, Магнус. Твърде красиво е за мъж.
- Същото важи и за теб. .."


" - Шарлот? - Хенри звучеше озадачен. - Какво става?
- Да, и аз това питам. - Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. - Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя? "


" - Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше...
- Безсмислици? - подхвърли Джем.
- Порнография? - обади се Уил едновременно с него. - Или пък и двете - допълни той. - Никога ли не си чувала за порнографски безсмислици? "


" - А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно колко създания ще са му необходими. В противен случай всички щяхте да сте мъртви.
- Братята Лайтууд - друг път - измърмори Уил. - Според мен е подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка. "


" - Atque in perpetuum, frater, ave atque vale - прошепна той и думите на стихотворението никога не му се бяха стрували по-подходящи. „Здравей и сбогом навеки, братко мой.” "


" - Обичам да си говоря с конете нощем. Добра компания са. А ти не бива да се разхождаш по нощница. Наоколо се навъртат лайтуудовци. "


" В четвъртък ви венчаха,
а в петък те умряха.
Положиха ги в гроб един до друг,
о, обич моя,
положиха ги в гроб един до друг.
Откъсвайки се неохотно от Гидеон, девойката се изправи и изтупа роклята си.
- Моля да ме извините, господин Лайтууд..искам да кажа, Гидеон.. но трябва да отида да убия готвачката. Ей сега се връщам. "


" Да избереш любов или война - и двете са храбри решения, всяко - по свой собствен начин. "

" - Пет? - повтори Гейбриъл недоумяващо.
- Оценката ми - обясни Сесили и му се усмихна. - Може би трябва да поработиш над умението и техниката си, но несъмнено притежаваш естествена  дарба. Нуждаеш се от практика.
- И ти си готова да ме обучиш?
- Бих се засегнала дълбоко, ако избереш някой друг учител - заяви тя и като се повдигна на пръсти, отново го целуна. "


" Всички си имаме тайни, които пазим, защото не искаме да нараним онези, които ни обичат. "


" Някои тайни, помисли си тя, е по-добре да бъдат споделени, но има такива, които трябва да останат да тежат на плещите единствено на онзи, който ги знае, за да не причинят болка другиму. "


" „Ave atque vale“, помисли си Уил. „Здравей и сбогом.“ Преди не се бе замислял особено върху думите, върху това защо бяха не просто сбогуване, но и поздрав. Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така, докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.
Той никога нямаше да забрави радостта. "


" - Понякога се боя, че си твърде мъдра, Теса.
- Е - отвърна тя, - все един от нас трябва да бъде. "


" Теса го погледна изненадано. - Нещо не е наред ли?
- Не - отвърнал бе Уил прекалено бързо. - Просто.. не те доведох тук, за да те награбя в  „Галерията на шепота“.
Младата жена избухна.
- Не те моля да ме награбиш в „Галерията на шепота“! В името на Ангела, Уил, ще престанеш ли да бъдеш толкова любезен! "


" - Не съм забравил какво ми каза веднъж - продължи той. Че думите имат силата да ни променят. Твоите думи ме промениха, Тес. Направиха ме по-добър човек, отколкото бих бил иначе. Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра... "

1 коментар:

  1. Защо, защо ми причиняваш това? Докато четях тези цитати така ми залипсва тази поредица, така ми домъчня за нея.

    ОтговорИзтриване