неделя, 31 декември 2017 г.

E-книги на английски? + Довиждане 2017!

Здравейте жълъдчета! Как прекарахте Коледа? Какво получихте от Добрият старец? Надявам се много книжни изненади.
В днешният пост, който ще бъде и последният за годината, реших да ви посветя в една от най-големите ми тайни, а именно - от къде си тегля е-книги на английски. Надявам се да успея да помогна на много книжни дракончета да разширят своята електронна библиотека и да улесня пътя им към много и нови автори.

Но първо искам да ви благодаря. Да, знам, че в по-предният пост направих същото, но тъй като този е последния за тази година бих искала отново да изразя своята благодарност към вас и подкрепата, която ми оказвате.
2017 година не беше една от най-добрите ми ако се съди по блога и публикуваните публикации, но за сметка на това в личен план, успях да направя много нови неща! За пръв път излязох извън пределите на България, срещнах се с моя любима авторка, както и част от книжните блогъри (и съответно се държах като пълно дърво, защото не знаех какво става и как да реагирам от емоции), наблегнах на себе и промених хранителните си навици, станах малко по-самоуверена, открих нови приятели и създадох скъпи спомени.
2017 беше разнообразна година, изпълнена с много неща и се радвам, че вие бяхте една малка част от нея. Благодаря ви!

А сега, стига толкова признания, време е за разкриване на тайни!
"Моят сайт", както обичам да му казвам аз, всъщност е един съвсем обикновен сайт за споделяне на информация, мнения, филми, музика, книги и прочие. Можете да намерите неща за абсолютно всичко, стига да ви се занимава да търсите. Казва се vk.com .


Ако желаете, можете да си направите безплатна регистрация, но не е задължително, защото така или иначе пак ще можете да си свалите набелязаните файлове. Не съм разглеждала сайта по-обстойно, защото не ми трябва поредната социална мрежа, която да обхване ежедневието ми, така че не мога да ви кажа нищо друго, освен това. Ако решите да го разучите, моля споделете мнението си, за това какво се крие в дълбините му.

Как да си изтеглим е-книги от vk.com? - It's easy.

1. Влизате в google и пишете желаното от вас заглавие като след него допълнително пишете vk. В моя случай е "Eliza and her Monsters". (Между другото книгата си заслужава всяка отделена минута)

2. Ще ви излязат няколко предложения. Цъкнете, на което пожелаете. Аз избрах първото. (Разбира се, не винаги първият линк се оказва точния, така че се пригответе да търсите здраво)


3. Прехвърля ви в една от "стените" на сайта, където ще видите различни питанки за книгата и съответните им отговори.


4. Виждате жълтият файл, нали? Това е нашата плячка. Цъкате върху него и той започва автоматично да се тегли на компютъра/телефона ви.



6.Отваряте файла и се наслаждавате на четивото си!

В общи линии това е цялата философия.
Можете да потърсите желаните от вас книги/файлове и директно от сайта, но ще ви излязат прекалено много неконкретни предложения, включващи всяка дума, написана в търсачката. Така че, за да прескочите допълнителното хабене на нерви и време, можете да опитате по моя начин.
Дано да съм ви помогнала.
Ако се затруднявате с използването на сайта сте свободни да ми пишете във facebook, instagram, pinterest, тук под тази публикация или на e-mail : wreckingxball@abv.bg . Ще ви отговоря веднага щом мога :3

Време е да приключа тази публикация и да изпратя старата година, подготвяйки се за новата. Благодаря ви отново за отделеното време както днес, така и през цялата 2017 г.!
Пожелавам ви много здраве, щастие и късмет, както и приятно празнуване!

До скоро ~

събота, 23 декември 2017 г.

Най-въздействащите книги, които прочетох през 2017 година

Не можах да ги направя три поста подред, ей хД
Здравейте жълъдчета, как сте? Мислехте си, че спама е приключил? О не, той сега започва! *evil laugh in the background*
Днешният пост е малко по-различен от предходните два и определено, по-книжен. Надявам се да ви е интересен и да ви хареса. 
През 2017 година прочетох доста книги, почти сто мога да кажа! Повечето от тях бяха много интересни, забавни и приключенски, оставящи следа в сърцето или съзнанието ми.
Днешният пост обаче е посветен на тези, които са упели да стигнат по-дълбоко, за тези които са докоснали не какво да е, а душата ми и са ме накарали да се замисля над много неща.
Няма да подреждам книгите във възходящ/нисходящ ред, защото не искам да ги сравнявам. Всяка една си е уникална по рода си и е докоснала различна част от душата ми. Смисъл да ги меся една с друга няма.

Въпрос: А кои са книгите, които са докоснали вас през тази година?

Най-въздействащите книги, които прочетох през 2017 година са:

                                                   "Сол при солта" от Рута Сепатис
"Eliza and her Monsters" от Францеска Запиа
"Наръчник на оптимиста" от Матю Куик
"Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак
"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман


"Сол при солта" беше като че ли тази, която ме разтърси най-много измежду всички и ме накара да се замисля, какво всъщност причинява войната на живота ни и нас самите. Една определено умопомрачаваща книга за войната, която първо избухва в сърцата ни и после около нас, но и за борбата и желанието за живот, което надделява над всичко. Благодаря на издателство сиела, че я направиха достъпна и за читателите у нас, защото това определено е книга, която си заслужава прочита.

"Eliza and her Monsters" пък е книга, която прочетох съвсем спонтанно, защото имаше бунт когато излезе (в instagram) и просто един ден се уморих да я виждам 24/7 и реших да видя за какво иде реч. Оказа се едно доста забавно и леко четиво…поне първите няколко глави. Постепенно обаче започнаха да се зараждат и развиват различни проблемни тематики на днешната младеж, като всичко беше някак..реално описано. Сякаш авторката наистина разбира, какво е хората да се съмняват във виртуалните ти приятели и обсесията по нещата, с които сме се обвързали. Имаше доста сблъсаци на мнения - най вече моето и това на героите - но това изобщо не ми попречи да ѝ се насладя.

Що се отнася до "Аз, съм пратеникът" на М. Зюсак - безмълвна съм. Книгата ми беше подарена от приятели за рождения ми ден и веднага щом се прибрах я започнах и смлях. Едно покъртително красиво четиво за израстването ни като хора, за смисъла на живота, за любовта и вярата в доброто. Искате докосваща книга? Намерете тези на Зюсак.

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" пък беше такава, която исках да прочета отдавна, за която имах страшно много очаквания и която в крайна сметка ме разчувства страшно много. Животът е различен за всеки един от нас и труден в много аспекти. В АИДОТНВ се срещаме с трудностите, срещу които е изправено едно мексиканско семейство, желанието да намериш смисълът на живота си и какво всъщност означава да пораснеш. Една наистина красива книга, която препоръчвам горещо.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"  ми беше заета от Ви, която е почитателка на творчеството на Ф. Бакман и която ми каза, че въпреки тежките теми включени в книгите му, ще съм щастлива да прочета една от историите му.
Аз бях много силна разтроена от тази привидно малка книжка...но и наистина много щастлива. Тя е сърцераздирателна по един от най-тъжно приятните начини, които може да съществуват.
Вчера ми заеха друга негова книга - всъщност тази, която подарих на момчето преди два дни („Сделката на живота ти“), който я е прочел цели два пъти и и двата го разтърсили много - и въпреки че нямам търпение да се докосна до нея, ме е страх. Много. Съдейки по думите му, тя е още по-силна от ВСПКДСВПД, а не мисля че съм готова да си разбия сърцето отново... Кого лъжа, плача, не плача ще чета хД

Завършвам с "Наръчнкик на оптимиста", която започнах, заради корицата, но която заобичах заради сържанието. Не чета литература предназначена за възрастни, защото не съм проявявала интерес към нея, ала посегнах към тази книга поради гореспоменатага причина. След прочита ѝ обаще разбрах едно - възрастните не се различават по нищо от тийнейджърите. Те са същите нерешителни страхливци от време на време, каквито сме ние младежите и определено предпочитат за игнорират проблемите си вместо да се изправят пред тях. Харесвам "Наръчник на опитимста", защото в нея въпреки че героите са на по тридесет-четиридесет години се държат като деца в началото, бягайки или опитвайки се да замажат своите проблеми без реално да ги решават, след което бавно, но стабилно правят обратното. Харесва ми това, че има засегнати заболявания и много истински теми, с които малко или много читателя може да се обвърже и да си вземе поука от тях. Харесва ми развитието на героите и дори заигравката с няколко от имената им. Харесаха ми много неща. И определено не съжалявам, че прочетох тази книга.

Това беше от мен за днес. Надявам се поста да ви е харесал.
Чао от мен за сега ~~

четвъртък, 21 декември 2017 г.

4 дни до Коледа - Counting Stars, подаръци и Lego movies

Ахой, жълъди!
Днес ще си говорим за три основни неща:

1.Counting Stars a.k.a специални песни.
2. Подаръци.
3. И Lego филимите - класация.

Знам, не го очаквахте нали? Заглавието нищо не издаде, не.
И така, започвам с първата тема.

Последно време слушам много рядко музика, защото си счупих слушалките преди три-четири месеца и от тогава, слушам както дойде. Работата е там, че когато си взема скъпи слушалки след точно една година се прецакват, а ако си взема евтини - след два месеца. Не знам, явно аз съм машина за чупене на слушалки. Anyway, в училище приятелите ми ме спасяват и ми дават "глътка музика", когато ги помоля, така че спокойно, взимам си дневната доза! Не изоставам и с новите парчета благодарение на The Voice и City, с които всяка сутрин ставам и често, даже и си лягам.


Counting Stars на OneRepublic се превърна в една от любимите ми песни от тази година, защото чувствам текста някак тясно обвързан с мен. В комбинация с мелодията и гласа на вокалиста, всичко си пасва идеално и всеки път щом я чуя се изпълвам с желание отвътре да стана, да се поклащам на ритъма и да пея, колко ми стига глас. За щастие последното не го правя (често), защото щяхме да останем без съседи.

Коя е тази песен за вас? Тази, която ви изпълва с енергия и разтърсва цялото ви същество?

Аз имам още няколко.


Thunder е песен, която знам наизуст още от преди да я пуснат по телевизията, защото още с първото изслушване си казах: "Това е...песента.". Разбирам текста по един доста особен начин, който страшно много ми харесва и ме кара да си мисля, че има справедливост в живота и като цяло - съдба.


Hold me tight or don't е песента, която измести Thunder като мелодия звънене на телефона ми преди няколко седмици и определено се превърна в тази, която тихо си тананикам, когато се ядосам. Станели нещо криво, слагам слушалките на брат ми (които намествам по специален начин поне пет минути, защото прецаках И тях) или си я пускам на компютъра. След няколко минути съм по-спокойна. Тя е нещо като моята терапевтична песен.


Walk on water е песен, от която се плаша ако я слушам често. Гласът на Джаред винаги ми е въздействал по много емоционален начин и затова избягвам да го слушам всеки ден. Но имам ли нужда от подкрепа, от стимул да постигна нещо, то тогава  избирам песента и се унасям в мечти, които ще се стремя да изпълня след края ѝ. Класифицирам я в клас "надъхващи песни".


Що се отнаса до Mic Drop..влюбена съм в ритъма, в текста, в танца, в клипа, във всичко. Харесвам BTS още от една-две години, макар че не съм им голям фен. Определено харесвам музиката им и начина ѝ на представяне, но чак да се обвържа с членовете на групата по някакъв начин (както съм виждала да става) - не, мерси. Стига ми музиката.
Mic Drop е една уникална колаборация със Steve Aoki, която ми изпълва душата всеки път щом я чуя, а да не ви говоря, как ми идва да започна да се мятам като момчетата. За няколко дни, песента се сдоби с голямо значение за мен, защото пусна ли си я, забравям почти всичко и си мисля за текста, танца и ритъма. Промивам си мозъка с корейски поп, знам. Но ми харесва..


Обичам Коледа, защото винаги се събираме цялото семейство, ядем от уникалните гозби на мама, гледаме филми, ходим по пижами и да, разменяме си подаръци. Обичам Коледа, защото няколко дни след нея се виждам с второто си семейство и повтаряме процедурата. Обичам Коледа, защото тогава забравяме всичките ни обхванали тревоги поне за малко и се наслаждаваме на компанията на семейството и приятелите ни.
Само че както знаете, по традиция си подаряваме подаръци, стараейки се чрез тях да покажем своята обич или признателност към ближния. Затруднявате ли се когато избирате подаръци? Или предпочитате да ги правите ръчно? Аз обичам да избирам и правя, и затова всяка Коледа се старая близките ми да получат красиви и оригинални подаръци. До някаква степен. Тази година реших да наблегна малко повече на diy нещата и да измисля нещо по-абстрактно, наред с книгите и другите неща, които планирах да взема.
А сега, ще ви споделя, какво реших да подаря тази година.
вляво - за мама, вдясно - за парабатаят ми
За мама избрах чорапки от ChoraUP (Meow) групата във фейсбук, които са страшно мекички и определено ще топлят измръзналите ѝ крака след  работа.
За татко - все още мисля.


На брат ми тази година взех калиграфски писец, който залепих за перо и допълнително купих туш. Детето беше удивено, как Паисий Хилендарски пишел с перо и каза, че и той искал да опита. Е, речено - сторено. Стискам палци да му хареса.

Ако помните, в предният пост ви казах, че направих няколко медальона за "моите хора", но не ги ви показах. Това ще направя сега.

За моят парабатай, реших да направя медальона със Stranger Things, да нарисувам няколко тематични книгоразделителя, които все още са в процес "рисуване" и да включа още един чифт чорапки от ChoraUP. 

Разбира се, нямаше как да мина и без книги. За една приятелка, която постоянно се оплаква, че нямала какво да прави, взех "All the Things That Could Go Wrong", която мисля, че ще ѝ хареса, защото изглежда като доста интересно четиво, а и от първото изречение те грабва. So I hope she won't throw it away.

Между другото, случвало ли ви се е да ви сервират, че ще получите подарък от някого, но точно за този човек, не сте подготвили нещо? На мен да. Затова един съвет: взимайте им книги.
Малка и практична или голяма тухла, зависи от вас, но като цяло книгите са един от най-лесните подаръци, които можем да подарим. Стига да не е някоя конкретна или пък се стигне до момента, в който се чудите дали човека вече я е чел или не.
Книгата, която възнамерявах да подаря беше "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман, но за съжаление днес не можах да я открия в книжарницата на път за училище. Тъй като бързах нямаше как да отида в друга, затова помолих продавачката да ми предложи нещо и тогава тя ми подаде новата книга на автора - "Сделката на живота ти". Бях чувала за нея, но като цяло знанията ми за тази малка книжка бяха нулеви. Затова силно се надявам да е също толкова въздействаща, както останалите книги на Бакмам и да се хареса на момчето, за когото я взех.


Ииии сега, The Lego Movies.
Първо знам че темите нямат нищо общо, но както казах, ще пиша за какво ми скимне. Дано нямате против.
Btw it's kind of relaxing to be honest.
Лего филмите станаха част от живота ми благодарение на брат ми, който ги харесва доста.
От всички лего филми, които съм гледала, "The Lego Batman Movie" ми е любимият. Забелязах, че типичните черти за Батман, които знаем от комиксите и другите адаптации са запазени и дори са добавени леки нотки на нови и непознати такива. Препоръчвам ви го ако си търсите лек, забавен и разпускащ филм.

Идва време за класацията.
Подреждам ги от "най-много ми хареса", до "можеше и по-добре".

1. The Lego Batman Movie
2. The Lego Movie
3. Lego NinjaGo
4. Lego Batman: The Movie - DC Heroes Unite
5. Lego Justice League - Attack of the Legion of Doom
6. Lego Justice League vs Bizardo League

Със сигурност има още поне пет филма, които не съм гледала, но пък има предостатъчно време, някой ден като ми доскучее да поправя това. Така или иначе, филмите са страшно забавни, приключенски и по детски наивни, което ги прави страхотен вариант да разнообразите ежедневието си или да разведрите настроението си.

Поста свършва тук. Надявам се да ви е било интересно, въпреки random темите, които включих в него. Но пък колкото по-шарено, толкова по-добре, нали?

До скоро ~

сряда, 20 декември 2017 г.

5 дни до Коледа - Какво стана през ноември и декември?



Здравейте жълъдчета! Отдавна не сме се виждали.
Аз съм като вятъра - духам силно от време на време и после изчезвам безследно за няколко дни. В моя случай седмици. Не го правя нарочно, но просто кажа ли си, че ще правя нещо и хоп сумати и неща ми се изсипват на главата. Не пиша този пост, за да се оправдавам *за кой ли път поне*, а защото ми се пише. И като цяло искам да споделя какво се случи с мен през този и миналия месец. Надявам се да ви е интересно, защото последните няколко седмици ми се случиха къде добри, къде лоши работи, къде изненадващи, къде умопомрачаващи. С две думи имаше от всичко по-малко.





Ноември беше един доста негативен и странен месец за мен. Още от първи всичко тръгна с краката нагоре. На 31 октомври се събрахме няколко момичета в една приятелка и гледахме страшни филми, за да отпразнуваме Хелоуин, ала главната цел беше, просто да се срещнем за по-дълго време, защото с училището, всичките ни срещи и събирания намаляха драстично. Както и да е, изгледахме един филм заедно и после лека, по-лека всички започнаха да заспиват, докато не останах аз..в 03:15 вечерта "сама". А всички знаем, че това не е добро време да си буден. Anyway, I survived и на другата сутрин отново гледахме филми до 12:00, което се оказа лоша идея, поне за мен, защото после ми се караха.

Започнахме училище и аз както винаги бях оставила презентацията си по практика недовършена. Което се оказа проблем, защото в сряда ми сервираха, че трябва да направя друга презентация свързана с библиотечното дело, за която бях забравила, и че има конкурс за есе на тема "Чета и летя на крилете на мечтите", в което изявих желание да се включа, но и което е за другия понеделник. О, трябваше да пиша е есе за Ботевото творчество. Доста неща се натрупаха нали? Знам че сама съм си виновна и че не трябваше да забравям за презентациите си. Вярвайте ми съдих се повече от колкото вие ме съдите сега.
Преживях няколко депресии за тези кажи-речи пет дена, но успях да предам всичко с малко или много закъснения. Бях щастлива, че съм постигнала всичко това за толкова кратко време! Но се появи друг проблем.


Брат ми има проблеми в училище...и като цяло със самото учене. Не му се учи на човека и това е. Затова се старая да му помагам, както и когато мога, защото има потенциал, но този мързел, който го е налегнал, обърква всичко. Съответно, когато обръщам повече внимание на себе си, той остава на заден план и аз се чувствам виновна за това. Налягаме депресията и започвам да се обвинявам за въпроси и неща, с които буквално нямам нищо общо. Лоша черта от характера ми, която се опитвам да премахна.

Преживях няколко такива "кризи", говорех с майка си, помагах на брат си и малко, по-малко в крайна сметка, като че ли всичко се нормализира. Но за около седмица бях една голяма черна дупка за самосъжаление, която не спираше и не спираше да расте. Опитвах се и все още се опитвам това да го избия като вариант за всяко лошо нещо, което ми се случи, защото знам че няма с какво да ми помогне. Но всички знаем, че е много по-лесно да се самосъжаляваш, отколкото да се изправиш пред проблема.


Мина ми и започнаха да се случват хубави неща. Взимах участие в различни конкурси и един ден БАМ - бях спечелила единият. Благодарение на една от групите, които организират различни книжни конкурси успях да спечеля "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан! Обожавам първата книга и нямах търпение да се докосна до втората, колкото се може по-скоро. Затова страшно се радвам, че успях да я спечеля!
Друго нещо, което спечелих е една уникална рисунка дело на @pearls_workshop , за която ще ви говоря в отделен пост. За сега ви трябва да знаете, че тя е една страшно талантлива българка, която рисува уникално и заслужава да я подкрепим в начинанието ѝ. Веднага щом видях giveaway-а ѝ в инстраграм реших да се запиша, защото рисунките, които прави са омагьосващи и фантастични, и определено нещо, което бих искала да виждам често и да притежавам. Рисунката можете да видите отгоре.

От към книги страдах много и дори може би пак изпадах в депресии. Прочетох "Двор от мъгла и ярост", която ми разказа играта, преминах през "Софийски магьосници", която се оказа изненадващо добра, скочих в дълбините на английския и завърших "A Dreadful Tale of Prosper Redding", която заобичах адски много и погълнах "Од и ледените великани", която беше поредното доказателство, защо  Геймън ми от любимите автори. Прочетох също и "Предимствата да бъдеш аутсайдер", която не ми хареса много, ала все пак успя да ме докосне малко, защото определено не е лека книга, въпреки размера си. Месецът беше доста плодороден.

Откъм излизане - излизах, да..и после че чувствах виновно за това. Да, аз съм ужасна, знам.
Като изключим депресионната част обаче, излизах и се забавлявах - пиех кафе с приятелки, разкривахме тайните на живота с парабатаят си и ходих на кино с новото попълнение на в кръга "Книжни приятели на Елен-а". Гледахме "Тор: Рагнарок", който се оказа страшно забавен и ефектен, но лично на мен ми дойдоха малко повече шегичките между героите. Изключвайки това филма беше страхотен.

И така с това се характеризира месец ноември за мен - много неща, много депресии, много силни чувства, много нещо. Ако ноември бе като сеитбата, то представете си, че декември е като обирането на реколтата.
-----
Само че месецът започна със спиране на водата и пукната тръба. Йеп, предимствата да живееш в стар апартамент - всеки един възможен момент може да ти се спукат тръбите или да стане нещо по-гадно. Anyway,  пуснаха ни водата след три дни, но стояхме без "баня" поне седмица. Да ви кажа, тогава осъзнах колко обичам водата и колко НЕ завиждам на средновековните хора.
Направихме няколко ремонта, купихме малко техника, като цяло освежихме апартамента. С брат ми се карахме от време на време, но като цяло си помагахме и учехме.


Ходих отново на кино и гледах "Лигата на Справедливостта", която ми хареса страшно много и благорение на нея реших да си направя Marvel vs DC Movie Marathon.

Започнах да си водя Bullet Journal.

Излизах.

А в училище събирах плодовете на моята калпава работа. На ботевото есе имах пет, което силно ме озадачи и се оказа, че съм спечелила и конкурса за есето на тема "Чета и летя на крилете на мечтите". Бях много щастлива.
Но следваха класни, контролни и изпитвания и щастието ми не трая дълго. На няколко пъти отново изпадах в депресии, защото ми идваше много ученето, да не говорим за моментите, в които се сещах, че не знам какво да правя с живота и бъдещето си  и вината, която изпитвах към недовършената работа. Имам проблем с тази вина за нищо, знам, но хей, на 17 съм позволено ми е да се обвинявам за щяло и не щяло. Хубавото в цялата ситуация е, че имам рамо на което да се облегна и човек, който да ми каже да се стягам, и да не мисля много за бъдещето, а за настоящето. Майка ми е една невероятна жена. Всички майки са такива, предполагам.

Декември се свързва с Коледа и коледните чудеса, които се случват, когато най-малко очакваме, нали? И с коледната трапеза, сладки и подаръци! Тази година реших да направя малко diy нещица и за няколко от моите обични хора направих пет красиви и тематични медальона. Севро („Червен изгрев“), Лотор (Valtron), Сини китчета, Stranger Things и Рисанд („Двор от мъгла и ярост“) бяха моята муза, моето вдъхновение. Получиха се уникални медальони и се надявам да им харесат. Е, поне на останалите четири, защото едната вече получи своя коледен подарък.

Поръчах си още няколко неща - два чифта чорапки от новооткритата страничка във фейсбук ChoraUP, за която разбрах от коленият BOPS, който беше моя подарък от мен за мен хд Йеп аз нямам приятели, затова сама си правя подаръци ( Ви, твоят подарък не се брои). Те ще се включат към подаръците за мама и моят парабатай. Надявам се да успея да ви ги покажа преди да ги подаря, защото изглеждат страшно яко!

Като казах BOPS, поръчах си двойната кутия за месец декември и въпреки, че очаквах малко повече, много ми допаднаха нещата в нея. Да си призная след лимитираните кутии очаквах някоя коледна свещ или нещо такова, но уви такова нямаше. Но за сметка на това имаше много други и интересни нещица.

Какво друго интересно нещо се случи през месец декември до сега?
Хмм.... Опитах се да направя шоколадови cupcakes, но не ми се получи. Ядохме подобие на сбит кекс с нескуйк. Да, когато ти свърши какаото слагаш нескуйк.
Първият ми опит беше неуспешен, но се надявам през ваканцията да успея да се усъвършенствам и да направя нещо по...ядливо.

От към книги отново страдах. Прочетох "Six of Crows" от Лий Бардуго и останах изумена от тази книга. Света, героите, атмосферата, действието..всичко беше уникално. Написах ревю на книгата от над 2000 думи, но все пак имам чувството че нищо не съм написала. Книгата е невероятна и си заслужава да я прочетете щом имате възможност.

О, помните ли че казах, как трябваше да подготвя презентация свързана с библиотечното дело в училище? Подготвих я, но не можах да я представя. Понеже се славя с идването в последният момент, този път реших да отида по-рано. Но автобуса ми не дойде, а този който хвана закъсня. Да не говорим, че от притеснение бях забравила и в коя стая ще се провежда представянето! Аз съм ужасен карък, да знаете..
В същият ден обаче госпожата ми по български дойде и ми тикна една грамота и книга в ръцете и се омете. Оказало се, че съм спечелила....без да представям нищо. Същата госпожа спасила положението и представила презентацията вместо мен и познайте, проекта ми ще се осъществи! Все още не мога да го повярвам, честно да ви кажа..
Книгата, която получих е "Скритият дар: 101 притчи за истински ценното в живота", която беше моята компания докато пътувах в автобуса цели два дни поред. Една малка, но пък изпълнена с много мъдрости книжка. Имаше много интересни разкази, накои от които дълбоко докосващи, но всичките - поучителни. Определено не съжалявам, че я прочетох.

Е, ами това беше поста за днес. В следващите дни не съм планирала нищо, защото както видяхте, когато искам едно - става друго. Така че, каквото ми хрумне утре това ще правя/пиша. Можете да очаквате ревю или някакъв пост свързан с всичко или нищо, или просто едно голямо отсъствие. Последното е най-вероятно...или пък не?

Благодаря ви, че стигнахте до тук, благодаря ви че ме изслушахте, че продължавате да следвате блога ми и да го четете, въпреки честите отсъствия.
Благодара ви, наистина!