вторник, 17 април 2018 г.

Кажи ми три неща от Джули Бъксбаум

Здравейте! Днес споделям с вас едно позабравено ревю, което отново хващаше прах в папка "Чернови" прекалено дълго време...
Бъксбаум е една авторките, до които успях да се докосна миналата година, към чиято книга имах известни забележки, ала те не успяха да ми попречат да искам да прочета останалите ѝ книги. Миналият петък успях да намеря "Какво да кажа в отговор" (най-новата книга на Бъксбаум), която заглеждам още откакто излезе на пазара и признавам, щом прочета "Острието на асасина", то това ще е следващата ми мишена! Защо? Защото ми се чете нещо леко и приятно и съм абсолютно сигурна, че тази книга ще се окаже такава.

"Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум е от малкото дразнещи книги, които обичам да мразя и за която малко ме е яд, че не притежавам.
Преди да продължа искам да благодаря на една приятелка, която беше така добра да ми я даде и да не ме спойлва толкова много докато я четях. Благодаря ти и НАЛИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ТОЙ!

"Кажи ми три неща" е книга, която не обикнах още в началото, напротив даже я намразих, защото ми беше страшно депресираща, изпълнена с толкова негативизъм, че имаше моменти, в които едва се сдържах да не я оставя. С течение на времето обаче (и благодарение на ината ми) успях да премина депресиращото начало и да се потопя в другата част от книгата, по-светлата така да се каже, където героинята успя да преоткрие себе си, да се поучи от грешките си, да стане по-смела и от където читателя може да види истинската същност и важност на историята.

В книгата се срещаме с Джеси, нашата главна героиня, която е новото момиче в училището, напълно непозната както за съучениците си, така и за читателите. С развитието на историята тя ни запознава с живота си, предишния и настоящия, със смъртта на майка си, за новата жена на баща си и за доведения си брат. Разказва ни за трудностите в живота ѝ, за тормоза ѝ в училище, за хората там, за загубените приятели, за всичко, което ѝ липсва. Но ни разказва и за новото (трудно) начало, за щастието, което може да откриеш точно там където най-малко очакваш, за нестандартните приятели, за неочакваните събития. Разказва ни и за Някой Никойски, който се оказва лъчат (виртуална) светлина, който ѝ помага да изплува от бурята, в която се е превърнал живота ѝ, който движи цялото действие в самата книга и който я прави така интересна, забавна и чаровна.

източник
Сюжета не ми хареса или поне голяма част от него, защото според мен авторката беше представила по един прекалено негативен начин смъртта на майката на Джеси и нейното влияние върху момичето. Казвам си го още в началото. Просто не ми харесва идеята във всеки любовен роман да има човек, който да страда или да е страдал заради нечия смърт и то описано по толкова депресиращ начин още в началото. Разбирам, че ако тази част я няма, ако го няма това "обръщане на живота на 180°С" или нещо подобно, романа няма да е толкова интересен, няма да го има това израстване на героите, но на мен лично ми идва в повече. Прекалено депресиращо е, прекалено набиващо се е и ме отегчава (вече). Съжалявам ако съм обидила някого, но щеше да ми бъде по-приятно да чета за нечии семейни проблеми, за развод или нещо такова,  което изключва поне малко смъртта, защото тя не винаги е ключов фактор за създаване на страхотен роман. Но това е мое мнение.

Така след като си излях негативните чувства, преминаваме към положителните.

"Кажи ми три неща" сама по себе си е хубава книга, засягаща доста важни и наболели теми в обществото, съпоставяща доста гледни точки относно живота, която вплита в себе си тъжното минало на едно момиче с нейното, така да се каже, напълно различно, но и щастливо бъдеще. Нещото, заради което уважавам и харесвам книгата най-много е това, че в нея е засегната темата за промяната. Харесва ми, когато попадна на подобни четива, защото за мен промяната е едно от най-страшните и трудни неща, които могат да ти се случат, особено ако си от хората, които не обичат особено да променят ежедневието си. Беше ми приятно да наблюдавам, как Джеси израства пред очите ми, как първоначално отказваше да се промени и да приеме това, което се случва сега, връщайки се към миналото при всеки удобен момент, а после, малко по-навътре в книгата как успя да разбере, че макар миналото да е болезнено и настоящето трудно, то бъдещето е пред нея и тя сама трябва да реши дали ще го изживее в щастие или самосъжаление. Харесвам подобен тип истории, които напомнят на четящия, че дори и в най-трудните моменти има надежда, има смисъл да се борим за собственото си щастие. Те ни напомнят, че не сме сами, че има хора, които ни обичат и подкрепят въпреки всичко и ние сме тези, които понякога трябва да направят първата крачка.
Друго нещо, което не очаквах, че ще харесам бяха моментите между Джеси и нейния мистериозен приятел Някой Никойски, заради който измислих поне 365 вида варианта за това кой по дяволите е. Той беше една от главните причини, заради които приключих книгата за не повече от три дни, който както казах по-нагоре я движи напред и подтиква читателя да чете все повече и повече. Признавам, че в началото всичко ми се струваше леко нереално, защото и аз като Джеси имах съмнения, че някой си прави шега, но за разлика от нея аз държах на тази теория поне до половината на книгата, та даже и 50 страници след това. В крайна сметка обаче се оказа, че силно съм грешала и всичките теории, които бях измъдрила се оказаха напразни, освен една. Джули Бъксбаум пише по такъв начин, че да ти хване вниманието, да го завърти и насочи в толкова много посоки, че накрая да се окажеш със съмнения, кой кой е и да подозираш всеки нов герой, появил се на хоризонта, докато всъщност главният виновник за всичко да стои точно под носа ти.

Не се привързах към героите, защото намирах някои за доста нереални, други за прекалено пресилени, а трети сложени не на място, но това не ми попречи да симпатизирам на някои и да наслаждавам на присъствието им в книгата.

Като за край ще препоръчвам "Кажи ми три неща" защото е чудесно четиво, леко трагично, мистериозно, интересно и 100% любовно и смятам, че всеки (по)читател на любовните тийн романи би го харесал. Ала ако все пак се колебаете дали да дадете шанс на книгата, тогава не мога да ви помогна. Сами трябва да решите дали сте готови за нея сега или трябва да изчакате момента, в който ще я погледнете, а тя ще ви отговори с "Прочети ме!".
Образно казано естествено.

"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад - струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 328      Цена: 12.90 лв         Издателство: Егмонт      Жанр: Любовен/Тийн роман

сряда, 11 април 2018 г.

Цветовете на морето от Таня Щевнер

След като прочетох "Повикът на водата" бях страшно щастлива, защото книжката се оказа много лека и разтоварваща, а самата история - интересна и по детски простичка, без излишни драми или бавене на действието. Щом разбрах, че ИК Емас са решили да преведат останалите две книги от трилогията се развълнувах, защото Алеа и екипажът Алфа Кру бързо се превърнаха в мои любими герои, караха ме да се смея и искрено топлеха сърцето ми. В "Цветовете на морето" това не се промени. Отново имаше такива моменти, в които скришом се подсмихвах под мустак или такива, в които ми ставаше толкова драго на сърцето, заради обичта, която героите изпитваха един към друг.
Историята постепенно придобиваше един доста по-различен ход, успя да се разкрие информация за членовете от екипажа, както и за самият свят, в който Таня Щевнер е хвърлила своите герои. С няколко думи втората част беше също толкова интересна, колкото първата, с малката разлика, че тук любовта се усеща във въздуха.

Анотация: 
Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът..

В "Цветовете на морето" имаме малко повече наблягане на героите и техните чувства. Както казах по-горе Щевнер се е постарала да ни запознае с миналото на някои от тях, както и техните страхове. Тес Таурус е един от тези герои. Тук читателят я вижда като не толкова нахаканото момиче от Франция, колкото като човек борещ се с недостатъците си. Тъй като обожавам всеки един от героите, няма да отричам че това сваляне на гарда много ми допадна. Така екипажът успя да стане още по-сплотен, въпреки че скоро им с наложи да се разделят..

Друг герой, за когото читателят научава още нещо е новият член на Алфа Кру Ленокс Скорпио. Ленокс е мистериозен и много интересен герой, с още повече интересни сили и минало. Хареса ми как Щевнер се е постарала да отговори на всички въпроси, породени в читателя от първата книга спрямо него, както и романса който е оформила между него и Алеа в тази част. И тук сигурно се чудите как аз, тази която много рядко харесва романтиката в детските книги, каза подобно нещо. Много просто - сладки са. По един детски начин. Разберете ме правилно, преди да започна книгата бях преминала през три, ТРИ емоционално разтърсващи книги, всяка уникална по свой си начин и просто милеех за нещо не толкова драматично и обвързано с действие. Тази книга ми даде това, което исках. Любовта между героите беше едно от най-сладките и дразнещи (в добрия смисъл на думата) неща за които съм чела. Разбира се имаше и неща, които не ми хареса, като това, че тази любов беше изместена на малко по-преден план през повечето време, ала не може всичко да е перфектно.  Така или иначе, това не ми попречи да приключа книгата и да ѝ се насладя изцяло.

Тук можем да видим нашата любима Алеа Аквариус като по-несигурно момиче, ала все пак така смело, грижовно и целеустремено. Една много сладка, любопитна и донякъде опасна Алеа се впуска в поредното приключение, с цел най-накрая да разбере откъде всъщност идва. Приела своята същност, Алеа изпадаше и в моменти, в които се чувстваше несигурна и уплашена, ала благодарение на подкрепата на Алфа Кру, бързо успяваше да преодолее това и да продължи напред. Харесвам Алеа. И съм сигурна, че ако бях чела книгата малко по-рано щях да си се представям като нея. Качеството, което най-много харесвам в нея е това, че иска да вижда доброто в хората. Винаги, не зависимо от това, че някои хора просто го нямат. Това качеството ми направи голямо впечатление и определено силно подкрепям подобно идея да се включва в подобни книжки. Защото колкото и жесток да е света, ние сме тези които можем да го направим по-добър. Може да е малко, но пак е по-добре от това, да не правим нищо. И е хубаво децата да научат това.

Що се отнася до останалите герои, ако помните по-горе казах, че за съжаление на нашите герои ще им се наложи да се разделят и заради това, нямаме толкова време с тях както беше в първата книга. Но спокойно, моменти в които всички са заедно ще топлят сърцето ви и ще ви накарат да почувствате нужда от прегръдка. (Тук визирам Сами, защото това малко същестео е просто повече от очарователно и гушливо)

Преди да обобщя искам да спомена прекрасното оформление на книгата с всички капчици по страниците и различни по вид хедъри. Това страшно много ми допадна в първата книга и бях изключително щастлива щом го стещнах и тук, във втората. Корицата със сигурност ми е най-любимата до сега, но ще видим каква ще бъде третата.

С няколко думи "Цветовете на морето" е книга, която попадна в ръцете ми в точния момент. Разтоварваща, лека и приятна, с нея успях да си почина от тежките четива, през които бях преминала, да се насладя на една интересна и очарователна история  и да си припомня, защо обичам морето толкова много. Втората книга от поредицата за морското момиче беше също толкова добра, колкото и първата, подготвяща читателя за поредното приключение носещо пладноха Круцис към следващото - в Исландия! Силно се надявам третата книга да излезе час по-скоро у нас, защото определено нямам търпение да видя, какво ще се случи от сега нататък с Алеа, Ленокс, Сами, Бен и Тес!


Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата!


      Страници: 335        Цена: 14.90 лв.     Издателство: Емас       Жанр: Детско/Тийн фентъзи
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  

петък, 6 април 2018 г.

Леговище на сънища от Либа Брей

"Ясновидците" беше книга, която много ми хареса. Либа Брей успя да ме омагьоса  с атмосферата и героите си, въпреки че имах известни трудности докато свикна с начина ѝ на изразяване. Ала веднъж, щом успях да се нагодя, книгата ми потръгна много по-лесно и не случайно стана една от любимите ми за 2016 година!
С "Леговище на сънища" се случи почти същото. Въпреки че сме още едва април, тази книга се нареди сред най-любимите ми за годината.
Откъде да започна? Имам толкова много за споделяне, ала момента, в който седна, за да запиша мислите си всичко изчезва. Случиха се толкова много неща, изпитаха се толкова емоции, че от кой герой да тръгна първо? Най ми е омразно, когато прочета поредната хубава книга и не мога да създам достатъчно добро резюме. Не е честно...


Анотация:
 Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци? Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?


Признавам, имах нужда да опресня паметта си преди да започна това съкровище, защото част от нещата, които се случиха  в "Ясновидците" ми бяха в мъгла. Момента, в който успях да си припомня всичко, започнах да чета с голям интерес. Лошото при мен бе, че нямах достатъчно време да седна и да чета на спокойствие, вследствие на което ми бяха нужни повече от две седмици, за да я приключа. Но това не е чак толкова важно.

Харесвам начина на изразяване на Либа  Брей. Макар и да ми е леко дразнещ в началото с това описване на всеки и всичко, го намирам за уникален. Всъщност, благодарение на него успях не малко пъти да си изкарам ангелите, защото за разлика от "Ясновидците" в "Леговище на сънища" имаме поместени доста по-страшни моменти, които ако успеете да си представите подробно…са ужасяващи. Помня как бях приключила поредната част и просто оставих книгата, защото сериозно се стреснах.
Всичко е описано по един опияняваш начин, карайки те постепенно да потъваш в атмосферата на книгата, докато не станеш част нея. Всеки един детайл, малко потрепване или движение, всичко е описано по един прекрасен начин. На доста моменти си мислех как от тази поредица би излязъл един страхотен сериал, защото дори моментите, в които героите не са на сцената, действието продължава и остава все така наситено с емоция и интерес.

pinterest
Друго нещо, което дълбоко оценявам и което страшно много харесвам в книгата са всички споменати творци, песни, филми, географски обекти, исторически събития, изобретения и учени. Авторката се е постарала да набере изключително голямо количество автентична информация, която макар и на моменти леко преработена изпод перо ѝ допринася за атмосферата и цялостната история, обогатява я и определено я прави по-примамлива и образователна за читателя.
Аз самата съм привърженик на подобен тип писане, защото читателите несъзнателно обогатяват речника и културата си, но и подобно писане показва, колко сериозно и с любов се е отнесъл автора към творбата си. Защото според мен е много трудно да се напише подобна история, съобразявайки се с толкова много факти и събития.

Докато в "Ясновидците" имаме малко повече наблягане на действието и спирането на злодея, то тук Брей е наблегнала на героите и техните самостоятелни борби. Но на фона  проблемите на Ийви, Сам, Хенри, Лин, Тета, Мемфис и Джерико се откроява и нещо изключително тъжно - слепотата и апатията, която хората могат да проявят. От анотацията знаете, че сънната болест върлува из Ню Йорк, ала колкото и хората да се опитват да я спрат, някак си се сещат истински за нея чак когато ножа опре до тяхното гърло. Това е най-любимото ми нещо в цялата книга. Жив пример за това как всъщност са живели хората тогава - в една заблуда, мечта, блян, който се е превръщал в ужасната реалност само през нощта, само когато сключи мръсните си пръсти около нечий конкретен гръклян.
Аз съм от онзи тип хора, които се стремят да избягват новинарските емисии, защото след края им се чувствам изключително изцедена и пълна с негативизъм. Но след тази книга, признавам, вече предпочитам да ги гледам. Защото да живееш във фалшива заблуда е по-лошо, отколкото в реалността.

Нещо, което просто няма как да не спомена е темата за расизма, която не малко пъти се открояваше в книгата. В лицето на новата героиня, ние виждаме как хората са се отнасяли към китайците, на какви унижения и лишения са били подлагани. Нещо, което едновременно предизвиква възмущение, но и интерес у читателя, с цел да научи повече. Аз изпитах и двете и определено смятам да проуча нещата по-подробно.

Ако забелязахте по-горе споменах едно ново име измежду нашите познати герои. Лин Чан е новото попълнение на нашия екип, едно интелигентно и изпълнено с амбиции момиче, което въпреки трудностите, на които я е подложил живота е готова да стъпче стереотипите и да преследва мечтите си. Също като Хенри, тя може да броди из сънищата, затова не се изненадвайте, че в тази част двамата имат най-много отделено време.
Харесвам Лин, защото е различна, целеустремена, малко рационална, но все пак изпълнена дълбоко в сърцето си с обич и топлина. Ще излъжа ако кажа, че не се надявах тя и Хенри да станат двойка, но уви Брей няма шанс да сбъдне мечтата ми. Но пък надеждата умира последна!

Що се отнася до Хенри - в тази книга героят му претърпява голяма промяна, като заедно с него читателят също. Авторката ни разкрива цялата му история, показвани го през най-различни емоционални периоди, като чрез него предава най-важното послание в цялата книга. Хенри се превърна в любимият ми герой за тези 600+ страници и определено нямам търпение да го срещна отново.

Ийви от друга страна ме дразнеше доста на моменти с това лековерно и вятърничаво отношение. Хареса ми че въпреки деградацията в образа ѝ тя успя да научи доста важни уроци и съм изключително щастлива от това на какви "мъчения" я подложи Брей.

За почитателките на Сам, дами, той ще има доста посветено време, като през него ще успеете да научите доста за миналото и семейството му, както и каква е връзката между него и човекът с черното бомбе. Заформелият се романс между него и Ийви ще бъде развит, но дали ще се превърне в нещо официално ще оставя на вас да разберете.
Останалите герои са малко ощетени от към време, но не са съвсем забравени в ъгъла. Брей е подготвила нещо и за тях и няма шанс да ги остави намира.

Дойде и времето да възхваля тази корица. Но защо ли се изненадвам, че е толкова красива, след като първата е истинско съкровище? Не мога опиша колко ѝ се радвам, защото всяко малко нещо е напаснато спрямо всички други, всеки детайл има нещо общо с другия. Да не забравим и че  издава нещо от книгата! Но пък какво ли е… Ще разберете само ако я прочете.
Искрени благодарности на Златина Зарева за поредната уникална корица, която краси библиотеката ми!

С няколко думи "Леговище на сънища" е едно феноменално продължение, изпълнено с джаз, нощни веселби, романтика, драма и мечти, покриващи като воал тежката реалност и апатията обхванала хората.
Либа Брей умело оплита всички тези неща, обгръща ги в една смразяващо красива история и потапя читателя в една незабравима атмосфера, в която ясновидците са взели превес на света, ала не и над собствените си проблеми.

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета тази изключителна книга!

Ревюта на други книги от Либа Брей:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
             Страници: 656             Цена: 20 лв.         Издателство: Емас        Жанр: Фентъзи


понеделник, 2 април 2018 г.

Двор от мъгла и ярост от Сара Дж. Маас

Както обещах започвам с постовете, които твърде дълго стояха в чернови и хващаха прах. Днес ще си говорим за една книга, която се превърна в една от най-любимите ми за 2017 година. Приятно четене.
п.с. честит ден на детската книга!

Анотация:
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.
Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят
Като цяло не очаквах, че книгата ще ми хареса толкова много, нито пък това, че след прочита ѝ ще съм емоционално разтроена и ще искам да говоря ли, говоря за нея. А в началото дори не помнех повечето неща от първата книга и бях леко объркана от това, какво става, защото в тази няма прескачания във времето и всичко започва долу-горе оттам, откъдето свършва "Двор от рози и бодли". Както и да е, припомних си ACOTAR набързо с помощта на интернет и се потопих в елфическия свят излязал изпод перото на Маас, доразказвайки историята на Фейра, Рис и Тамлин в ACOMAF.

Харесвам "Двор от мъгла и ярост", защото четейки я успях да изпитам почти всяко едно познато чувство - гняв, радост, страх, срам, напрежение, желание да цапардосам няколко героя по главата с тиган. Тя успя да ме погълне, да ме накара да се влюбя в героите, да стана част от тях. Привързах се толкова много към тази атмосфера, към света, създанията и персонажите, че с всяка прочетена страница, усешах как края наближа и мисълта да се разделя с всичко ме ядосваше. А когато края наистина дойде, едновременно се смях и плаках. Станала съм доста емоционална напоследък, така че не ме съдете, че две сълзи паднаха върху страниците. (Шегувам се, избърсах ги преди да са опропастили книгата)

Действието бе бързо, не динамично, наситено с много напрегнати моменти, обрати и солидна доза хумор, присъщи за творчеството на Маас.

Сюжета бе по-задълбочен от колкото в първата книга, разкривайки ви допълнителни картини и информация за Притиан и отделните Дворове, изпълнен с нови чаровни герои, както и много и разнообразни емоционални моменти. Имаше обаче и няколко, които лично според мен можеха да бъдат спестени, както и такива които бяха излишни, ала въпреки тях, успях да се насладя на книга.

Появиха се нови герои, всеки носещ белезите на миналото на гърба си, доказвайки и развивайки се пред очите на читетеля, докато старите бавно, но осезаемо израстват както духовно, така и физически. Всичко се променя, всеки показва своята истинска същност, носещ отговорност за собствените си действия и постъпки, като с това допълнително заинтригува читателя, оставяш го с отворена уста, невярващ и предаден сам от себе си.

Фейра израства много в тази книга. Докато в първата получаваше солидно количество помощ, за да премине през поставените ѝ предизвикателства от Маас, то тук, тя става малко по-самостоятелна, по-борбена, по-готова да се бори със зъби и нокти. В началото ме дразнеше, заради лекомислието и слепотата си, ала без тях израстването ѝ не би могло да бъде толкова истинско. Определено в тази книга се издигна в очите ми и нямам търпение да разбера, как ще постъпи в третата част.

Рис е главната тема в "Двор от мъгла и ярост" и всеки, който я чел би я описал с него, защото тук той не само че очарова читателите със своя елфически чар, но ги спечелва със своето отношение, характер и позиция. Харесвам Рис още от първата част и се радвам адски много, че успях да се докосна повече до него, защото той е палитра от емоции и преживявания, които са го превърнали в това, което е. Носещ голям товар на плещите си, но и голяма надежда в сърцето, нищо чудно Рисанд да омае и вас, дори само с поглед. Моментите между него и Фейра ми бяха любими, защото бяха изпълнени с много саркастични и хапливи коментари, скрити страсти, похотливи подбуди и емоционални разкрития . Много хубава двойка са тези двамцата. И все пак към края се чувствах като натрапница, заради няколко интимни момента помежду им.

Тамлин е героят, от който съм страшно разочарована, ала въпреки постъпките му (да, дори накрая на книгата) не бих казала, че го мразя, защото мисля че разбирам мотивите му. Anyway, в тази книга за мен той показа, колко слабохарактерен е в някои отношения, което ми беше непонятно и постъпките му много ме разочароваха. Въпреки това обаче, незнайно защо една малка част от мен продължава да му симпатизира. Интересно ми е как ще се изяви в "Двор от крила и разруха" и как ще се издигне в очите ми, защото ми споделиха, че освен глупости, върши и нещо добро.
Както казах по-горе в книгата се появяват нови герои и двама от тях са Касиан и Азриел, които бързо и неусетно се наместват в историята, правейки я още разнообразна, оплетена и интересна.

Кас е типичен елф - красив, арогантен, мъжествен и смъртоносен, готов да убива на място само да получи разрешение, но като всеки друг той крие нежна душа, търсеща любов и нещастно, мрачно минало. Аз (Азриел) не е много по-различен от него, ала той е този който допълва и кара да изпъква екпресивността и първичността на Касиан, защото е по-тих, премислящ. Но не и по-малко смъртносен. Радвам се че успях да се докосна до тях, защото те разнообразяваха историята и я правеха по-хумористична, по-държаща вниманието и със сигурност, по-приятна. Лично аз предпочитам Касиан пред Азриел, но и двамата са ми еднакво интересни и нямам търпение да видя какво им е предвидила Маас в третата част.

Мориган и Амрен са другите две прекрасни елфи, които ще хванат вниманието ви в острите си нокти. Мор ми е страшно симпатична още с първото изречение, с което се появяви в книгата и до последната страница, успя единствено да натрупа точки. Подобно на Касиан, тя също има своя истроя за разказване, причини поради които е това сега. Тя е хитроумна и устата, но и опасна като кобра, готова да хапе ако я припариш. Същински ураган, готова да те помете ако я излъжеш, но вярна до живот, със сърце пълно с надежда и мечти.
Амрен от друга страна е чисто зло. Шегувам се, но на фона на Мор, Амрен е тази, от която ще ви побият тръпки и ще се чудите, къде да се скриете, за да не я видите никога повече. Смъртоносна, но красива, тя ще всява респект в душите ви, само докато не я опознаете и не разберете, че съвсем спокойно би ви убила наистина. Дап, би. Имам чувството, че тя е някакво тайно зло, което нарочно е в Двора на Рис, само за да може един ден да възстане срещу него. Изпитвах такова чувство 45 % от времето докато четях, а през другото ѝ се радвах адски много. Защото кой не обича нахакани и страшни омайващо красиви елфи?

Помните ли сестрите на Фейра? Илейн и Неста? Тук ще ги срещнете отново и както при Рис, ще ги видите под друга светлина. Харесвам начина по който авторката ги е включила в книгата и в развоя на събитията накрая на книгата, на които се смях с глас.
Мразех Неста в първата книга и си признавам, че все още една малка част от мен я мрази, но като цяло тя успя да се издигне в очите ми, чрез постъпките и действията си.
Илейн уви все още не я харесвам достатъчно, било то защото не е имала достатъчно време да се изяви или защото я имам за слабохарактерна, затова не мога да кажа нищо за нея. Страшно ми е интересно обаче как ще протече живота и отсега нататък след....ех, добре че се спрях, че щях да кажа най-интересното.

Може ли просто да вметна колко обожавам  корицата ? Толкова ми е естетическа! Благодаря на Издателство Егмонт, че са я запазили, защото в момента гордо краси библиотеката ми! (Нещо, което искам да вметна е, че аз притежавам хартиеното копие с меките корици, което лично според мен е много по-красиво от това с твърдите.)

"Двор от мъгла и ярост" е едно невероятно продължение, което нито за миг не ми показа обратното. Пропита както от емоции, така и изпъстрена с герои, тази книга ме заплени от първата страница и не ме  подведе до края. Ако се чудите дали да я започнете, не се колебайте. Тя си заслужава всяка минута отделено време.

Ревюта на други книги от Сара Дж. Маас:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 718         Цена: 19.90 лв.      Издателство: Егмонт       Жанр: Фентъзи роман

  

неделя, 1 април 2018 г.

Март в книги и филми

Здравейте жълъдчета и честит празник на всички цветенца, тревичка, храсти и дървета! Шегувам се, да са живи и здрави всички именици и с гордост да носят имената си!
Как прекарахте днешният дъждовно-слънчев ден? Аз излизах и споделих няколко часа с прекрасната Христина, която успя да сбие две от по-известните поредици на Ришел Мийд в 30 минути и да ми ги разкаже накратко, с което (въпреки че отричам) успя да разпали интереса ми към тях. След това се потопих в морето в компанията на Алеа Аквариус с "Цветовете на морето", която приключих преди буквално час-два и която естествено ми хареса, та даже и трогна накрая.(Очаквайте скоро по-подробно мнение.)
И така, стига съм отлагала, ясно е за какво ще си говорим в този пост така че нека започваме!

Книги

Март беше много интересен месец. Случиха се доста неочаквани неща, къде хубави, къде не, но от книжна гледна точка беше изключително добър, въпреки едва 3 гордо прочетени книги. Но какви! Започнах с "Мечокът и славеят" от Катрин Арден, след която се чувствах сякаш съм прочела не една, ами поне 4-5 книги. Една книга с богата история, пълнокръвни герои, завладяващ сюжет, създаваща топла и уютна атмосфера - едно много добро попадение.
След нея се насочих към книга, на която точих зъби много отдавна - "Леговище на сънища" от Либа Брей. Тя беше феноменална, надминаваща (според мен) "Ясновидците", също толкова динамична и изпълнена с емоция. Както и със зловещи моменти. И то доста. На няколко пъти спирах да чета, осмисляйки какво съм прочела, настръхнала от разиграната сцена. Определено този по-ясно изразен хорър елемент много ми хареса и допълнително ме караше да прелиствам страница след страница все по-бързо.
Редките моменти, в които времето решеше да е хубаво моя милост реши да се прибира пеш от училище. А тъй като имам един час път и не ми се слушаше музика реших да се отдам на аудиокнигите. Така започна връзката ми с "The Cruel Prince" новата книга на Холи Блек. Тази книга ме съсипа. Не съм си мислела, че ще се пристрастя към нещо толкова, колкото към нея, но уви така се случи. Смлях я. Щом напусках училище, слагах тапите в ушите и се оставях на магичния глас на разказвачката да ме завладее. Бях омагьосана. Стигнах до 19 глава и бях изключително объркана и потресена от случващото се в тази книга. Но спокойно, всичко става още по-зле по-нататък. След като при мен дойде хартиеното копие на книгата реших да я подхвана отначало, за да попълня пропуските си и да наваксам изпуснатото. За моя голяма изненада нямах такива (освен дребни детайли) и за отрицателно време (ден и нещо) стигнах до 15 глава и после прескачах. Ден по-късно си съсипах живота. Приключих я и бях….зеленчук. В смисъл, случиха се толкова, толкова много неща за тези 11 глави, че просто.…погълнеш ли ги на веднъж ти идват много. На мен ми дойдоха много. Със сигурност ще ѝ напиша ревю, защото имам да излизам толкова много чувства и просто няма начин да се отървете от мен.

Филми

Що се отнася до филми, месеца се характеризира с една дума - Батман. Всеки един филм, който изгледах през март беше свързан с този култов DC герой. Минах през игралните филми с Крисчън Бейл, който стана един от любимите ми актьори и след това се отдадох на анимираните версии. Оказа се че има доста (към 30-40) филми свързани с героите от DC и разбира се аз реших да нацеля точно тези от една конкретна поредица. Както си мислите ги изгледах по един доста нехронологичен ред, но пък в края на краищата успях да навържа кой на кого е син, баща, брат, гадже и т.н. Разбрах как всъщност се заражда Лигата на справедливостта (анимацията е доста по-различна от игралния филм), както и че Батман има син - Деймиън - който първоначално мразех, после взе че ми допадна. И все пак си остава едно доста арогантно същество. Успях да зарадвам детето в мен с Teen Titans, защото изгледах два филма с тяхно участие, както и да се запаля по Джон Константин, който се оказа един доста интересен магьосник.
С няколко думи, женския месец, за мен бе по-скоро месеца на Батман и DC герои.

Ами това беше от мен за днес. Тъй като вече сме във ваканция имам достатъчно време да седна и да започна да редактирам стари ревюта, хващащи прах и да напиша нови целенички. Надявам се идната седмица да успея да кача поне два поста, та може и още. Ще видим. Сега ви пожелавам лека вечер, а аз отивам да прочета поредната глава от "Aru Shah and the End of Time"! 

петък, 23 март 2018 г.

The Language of Thorns от Лий Бардуго

Здравейте жълъдчета и честит петък! Как мина денят ви? Моят мина леко заспало сутринта, ала щом се прибрах от училище и подхванах "Леговище на сънища" от Либа Брей всичко стана много по-интересно. Книгата се оказа повече от прекрасна и нямам търпение да ви споделя впечатленията си от нея! Но днес под прожектора попада друга книга, отново дело на любимата ми Лий Бардуго. Приятно четене :3

"The Language of Thorns" или на български "Езикът на тръните" е сборник с разкази от Лий Бардуго, авторка на трилогията "Гриша" и дуологията "Six of Crows", в който са поместени шест плашещо красиви разказа, всеки разказващ различна история, изтъкана от магия и щипка реализъм, оживяваща на всяка страница. 

"Wanting is why people get up in the morning. It gives them something to dream of a night. The more I wanted, the more I became like them, the more real I became."

Още щом видях, че тази книга ще излиза на книжния пазар си казах, че ще я имам. Няколко месеца по-късно я мернах в orange centre и все ѝ се заканвах, ала така и не я взимах. Накрая, въпреки ограничението, което си бях наложила относно книгите (по една на месец), си я взех и си начесах крастата. Съжалявам ли? Ни най-малко.

"You see, some people are born with a piece of night inside, and that hollow place can never be filled - not with all the good food or sunshine in the world."


В "The Language of Thorns" имаме шест разказа, които вплитат в себе си фентъзи и хорър нотки и се развиват във вселената на Гриша, като всеки разказ идва от различен край на света измислем от Бардуго.
Разказите са изключително красиво написани и на моменти, имах чувството, че чета приказки за лека нощ. Доста зловещи и страшни приказки за лека нощ, защото определено тук ще се срещнете с много страшни митични и фантастични същества като русалки, гори ядящи момичета, говорещи животни, вълци с рога (не, не Тамлин), демони, кукловоди и още много други.

"This goes to show you that sometimes the unseen is not to be feared and that those meant to love us most are not always the ones who do."


Всеки разказ има с какво да ви изненада, заинтригува и накрая - поучи. Написани са по такъв начин, че трудно да можеш да предвидиш края. Започнеш ли един веднъж, трябва да го приключиш, защото след всяка следваща дума/изречение/страница започваш да се пристрастяваш все повече и повече, чакайки с нетърпение развръзката на историята.
Допълнително  са придружени от невероятни илюстрации дело на Sara Kipin , които постепенно нарастват, докато накрая не ви разкрият пълна картина на даден момент от конкретна история.

"We were not made to please princes."


Лий Бардуго намира вдъхновение в лицето на руската култура и тук отново можете да видите това. Било то под формата на дух, митичем бог или традиционно украшение, руската нотка няма как да не се усети. Така че, ако харесвате книги свързани с една от най-големите страни в света - то хващайте тази.

"Bad fates do not always follow those who deserve them."

Всеки разказ има с какво да ви провокира, всеки засяга различни обществени и много реални теми, които ако четете между редовете ясно бихте видели. Въпреки цялата магия, в която са обвити, те не са напълно измислени, а до някаква степен са огледален образ на нашата душевност и общество. 

"Freedom is a burden, but you will learn to bear it."



"The trap is loneliness, and none of us escapes it."

Трябва ли да сте чели останалите книги на авторката, за да подхванете тази? Не, спокойно можете да я започне дори ако за пръв път чувате за Лий Бардуго. Няма да се спойлнете по никакъв начин за останалите ѝ поредици, но определено след като я приключите ще искате да научите още. 


"There was a time when the woods near Duva ate girls."

Единственият минус, който смятам че има книгата е разноцветния шрифт. Той не е типично черен, а син или червен, и докато в началото едва ми направи впечатление, то щом стигнах до по-дългите разкази определено изпитах лек дискомфорт. Очите ми бързо започнаха да се измарят, което удължи прочитането на книгата с около два-три дни. Не знам, може би  съм преуморила очите си или нещо подобно, но определено последните два разказа, колкото и да ми харесаха, леко ме измъчиха.


Като цяло всеки един разказ ми допадна, от всеки успях да се поуча и да получа нещо. Илюстрациите допълнително привличаха и засилваха вниманието ми към всеки от тях и се радвам, че успях за прочета и преживея подобна зловещо-красива книга.
Препоръчвам ви я горещо, защото си заслужава. Изключително красива, съдържаща нестандартни и екстравагантни разкази, интересна и разпускаща, мисля че тази книга би се харесала много на върлите (по)читатели на фентъзито и митовете. Оформлението е повече от прекрасно, илюстрациите са повече от невероятни и допълнително засилват атмосферата, в която книгата ще ви потопи. Ако имате възможност, то не се колебайте, а я прочетете.


"Now you know what monsters once lurked in the woods near Duva, and if you ever meet a bear with a golden collar, you will be able to greet him by name. So shut the window tight and make sure the latch is fastened. Dark things have a way of slipping in through narrow spaces. Shall we have something good to eat?
Well then, come help me stir the pot."

Ревюта на други книги от Лий Бардуго:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 281          Цена: 26.90 лв. лв.         Издателство: Orion     Жанр: Фентъзи


сряда, 21 март 2018 г.

Падение и подем от Лий Бардуго

Здравейте и честита първа пролет! Как сте в този студен ден? Аз съм с приповдигнато настроение и изпълнена с щастие и живец! Въпреки че денят започна доста зле и продължи така до обяд, след това се случиха куп събития които оправиха настроението ми и ме заредиха с положителен заряд. Та си казах, какво по-хубаво от това да седна и да  споделя в този странен ден и едно ревю с читателите на блога? Надявам се да ви хареса. Приятно четене. А аз отивам да подреждам /да, имам енергия за изразходване/

"Падение и подем" е последната книга от невероятната трилогия дело на прекрасната Лий Бардуго, която бих определила като образец за един перфектен завършек на една история.

Трудно започнах книгата, било то защото се дразнех на първите трийсетина страници, заради бавното действие и/или тази гад Аппарат, за която дори не искам да чувам, ала веднъж щом ги преминах, темпото на книгата се промени, всичко стана много по-динамично, интересно и определено пристрастяващо.

Първата книга от тази поредица беше част от "прохождането ми" като читател преди години и се радвам, че след доста време успях да си припомня както нея, така и да завърша другите две, отмятайки тази поредица като "прочетена" в читателската си кариера. Заема ли определено място в сърцето ми? Определено бих казала, да.

Атмосферата, която тази книга създава е доста напрегната в сравнение с останалите две, защото тук читателят вече изгубил напълно търпение трепетно очаква да получи отговори на своите въпроси, най-накрая да разбере развръзката на тази поредица. Ала каквото и да сте си представяли - Лий Бардуго ще ви надхитри. Аз съм от онези читатели, които постоянно се чудят и си представят, как биха се развили дадени събития ако се случи това или онова, и като цяло винаги успявам да налучкам нещо от истинската развръзка. Тук разбира се отново успях... но авторката ми показа колко много неща не съм успяла да отгатна.   

Ако до този момент не сте изпитвали симпатии към Мал, както моя милост, то тук направо ще се влюбите в него. Трябваха ми три книги, за да го заобичам. По-скоро харесам, като се замисля. Николай обичам. Но да не се отклоняваме от темата. Мал се издигна доста в очите ми и мисля че тук успях да го възприема като възлюбен на Алина. Защо? Ще трябва да прочетете книгата, за да разберете.

Тъмнейший, този така харизматичен злодей, бе неповторим както винаги, ала тук няма да го видите като непобедимият гриша, който сте свикнали да виждате. Бардуго се е постарала да ни запознае с него на много по-дълбоко ниво, показвайки мотивите и идеалите му още от малък.

Алина вече можем да видим като коренно различен персонаж, ако я сравняваме с първата книга. Истинска гриша, непоколебима, силна и жертвоготовна, желаеща да спаси света с цената на всичко. Виждаме и една много по-адаптивна и хитра Алина, усвояваща бързо и действаща светкавично.

Николай уви, ще има доста по-ограничено присъствие за разлика от втората книга, където беше на всяка втора страница, ала Бардуго не го е оставила на мира. За Николай има подготвени препятствия и избори, от които зависи всичко.

Женя, Тамар, Толя, Сергей, Давид, Надя, Зоя - нашите второстепенни герои също неотлъчно ще са до главните, помагайки  или предавайки ги, разкривайки както тайни за себе си, така и за другите.
Зоя е героят, който в първата книга мразех, а сега определено харесвам. Успях да се запозная с героя ѝ, да разбера повече за характера ѝ и идеите ѝ, и мисля че определено се вписва добре  в отбора, въпреки главоболията, които причинява на всички.

Като за край ще кажа, че ако не сте чели поредицата Гриша, то трябва час по-скоро да промените това. Първата книга, като почти всяка първа може и да не успее да ви впечатли. Втората ще ви заинтригува. А третата ще ви отвее. Героите нямат почивка, обстановката е динамична и напрегната, изобилстваща от сарказъм и хумор, но и от много теми за размисъл. С всяка следваща книга Бардуго надгражда и надгражда, било то сюжета или героите, предоставяйки ви възможност да ги наблюдавате през времето. Самите герои пък са колоритни, интересни, някои дразнещи, други симпатичен, всеки носещ своето време, своята история. Всеки борещ се за нещо.
Потопете се в историята на Алина Старков и Мал Оретцев и открийте какво е един ден живота ти да се промени коренно, но да успееш да запазиш себе си през времето, и без да знаеш, че съдбата е подготвила много повече от това, което очакваш, да се бориш за всеки миг, за всяка минута, носейки своите демони, но гледайки към едно по-добро бъдеще. Да обичаш, да живееш и да умреш.



Ревюта на други книги от Лий Бардуго:

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 368         Цена: 12.90 лв.         Издателство: Егмонт       Жанр: Фентъзи

   

петък, 16 март 2018 г.

Сребърната маска от Касандра Клеър и Холи Блек

Хей, хей честит март месец! Нищо, че той почти мина хД
Как сте? Какво четете?
Не бях много активна последните няколко седмици, знам, но  реших да се занимавам и с други неща освен с писане и четене, а и като цяло месеца започна много динамично, къде изпълнен с хубави емоции, къде не и до някаква степен изгубих желанието си да пиша за каквото и да е. НО важното в цялата работа е, че някак си успях да си върна вдъхновението и следващите няколко дни смятам да ви засипя с ревюта или друг тип постове. Защото, о да, пише ми се. Музата е тук.
Така че, бъдете готови :D

"Сребърната маска" бе едно интересно, доста по-мрачно, със сигурност твърде кратко и много по-любовно продължение на тази така изпълнена с магия и приключения поредица дело на любимите ми Клеър и Блек.

Признавам си, след умопомрачителният край на "Бронзовият ключ", нямах търпение да се добера до тази книга и даже не успях да удържа да си я купя! Видях я на рафта в училищната библиотека (шокирах се, защото това е училищната библиотека) и просто я грабнах, защото след този край в третата книга, трябваше да знам какво се случва по-нататък.

Доволна ли съм от това, което получих? Честно казано не. Имаше нещо, което ми липсваше през цялото време и съм сигурна, че това са тези стотина страници, които силно желаех. Прекалено кратка беше и лично според мен, това малко или много повлия на историята. Можеха спокойно да се вмъкнат още неща, две-три задачи/приключения, които да я разнообразят, да я направят още по-интересна и оплетена. Но не. Мисля се, че тъй като е четвъртата книга от поредицата, читателите са запознати с героите и знаят кой на какво е способен и затова авторките са решили да не се задълбават в нещата. И все пак, аз си държа на мнението и си искам стотината страници, защото можеше и още нещо да се случи.

В "Сребърната маска" Кал попада в затвора, заради събитията случили се предходната година. Останал сам, той размишлява на кого и защо да вярва, предаден от доскоро всичките си близки и приятели, очакващ най-лошото всеки момент да се случи. Докато една неочаквана среща с най-неочаквания човек, не изкара Кал от килията, само за да го тикне в друга. Ала неочакваната поява на Тамара, Алекс и Майстор Джоузеф озадачава още нашият млад макар. Дали всичко отново ще бъде както преди? Дали Магистериум и света на магьосниците ще продължат да го мразят?
Отговора на тези въпроси ще откриете в "Сребърната маска".

Обичам тази поредица. Въпреки че е предназначена за деца с всяка следваща книга, авторките надграждат и развиват все повече своите герои, показвайки тяхното както физическо така и вътрешно израстване. В комбинация с това, всяка книга е съпроводена от приключения, все повече надвиснали опасности, доза мрачност и разбира се - любов. Все още ми е малко трудно да възприема това, че нашите герои са в онази възраст в която малко или много романтиката запълва част от времето им и тук отново гледах леко накриво. Ала ще излъжа ако кажа, че моментите между новата заформена двойка не ми стопляха сърцето. Въпреки че лично аз предпочитах друга......

Какво да ви споделя още за "Сребърната маска"? 
Просто я грабвайте и се впуснете в продължението на тази история, защото няма как да я опиша. Тя определено има с какво да ви изненада и още какво да ви предложи. Въпреки размера си, тази книга е изпълнена с почти всичко - динамика, предателства, мрачност, ала също и с любов, приятелство, лъч надежда. Не бих казала, че е най-силната до тук, защото имаше какво още да се желае и може би затова не ѝ дадох 5 звезди в Goodreads, ала съм сигурна обаче че следващата, която за съжаление ще бъде и последната, ще компенсира това и ще ме отвее.

п.с. ако се чудите дали ще намерите още от прекрасните хедъри, които сте срещали  в предходните книги, не се притеснявайте - тук са и са също толкова красиви, колкото останалите!


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 232       Цена: 12.90 лв      Издателство: Егмонт     Жанр: Фентъзи роман

сряда, 28 февруари 2018 г.

Януари и февруари в книги и филми


Хей, хей, жълъдчета как сте?
Честита дървена ваканция на всички ученици във Варна!
Съжалявам за дългото отсъствие, но наскоро се разболях и нямах нито желание, нито сили да пиша или да правя каквото и да е. Хубавото е, че успях да надвия грипа и сега съм заредена с нови сили.

Откакто започна 2018 си казах, че ще направя малко промени в живота си. Като цяло съм от хората, които рядко гледат филми и от миналата година в това число се причислиха и сериалите. Ала благодарение на Теди, която успя да ме вдъхнови с месечните си постове на тема "Какво гледах през ...", се реших да започна да гледам повече.
Определих си на първо число по 4 филма / по филм на седмица/  на месец задължително и до сега се радвам на доста голям успех. Тъй като бях и болна този месец, изгледах почти двойно количество!

Януари
Филми

На Нова година имам традиция да не спя и да гледам филми цяла нощ. Започнах годината с новият филм на Уил Смит 'Bright', който след кратък размисъл осъзнах колко много ми харесва. Цялата концепция, заедно със посланията, които отправя към зрителя са прекрасни. На всичкото отгоре историята се развива в един фентъзи свят на елфи, орки и хора, което лично на мен много ми хареса.
След него си пуснах един доста по утопичен филм с участието на моя любим Джаред Лето, а именно 'Blade Runner:2049'. Филмът е направен по игра, чиито walkthrough определено обмислям да изгледам. Филмът е доста по-дълъг от предходния, почти 3 часа, ала е направен изключително добре. Поне по моите критерии. Имаше развитие на геоите, добро представяне на света, обрати накрая и краят.. Като цяло не бях удовлетворена от него, защото не ми хареса, ала беше логичен (като че ли) за самата история.
И понеже няма да съм аз ако не погледна какво е сътворил друг мой любим актьор - Том Хидилстън - реших да си пусна 'Kong: Skull Island'. Поради затруднения изгледах филма изцяло на английски, ала се смях и подскачах от напрежение накрая.
Помня обаче че много ми се спеше и на няколко пъти просто слушах какво си говорят героите и се изненадах, колко много разбирам. Anyway, филма беше страхотен, Том беше страхотен, краят на моят новогодишен маратон също беше страхотен.
Към края на 2017 реших да си водя bullet journal и като за начална страница избрах да сложа един мартон DC vs MARVEL, който искам да изпълня един ден. Разбрах обаче, че колкото и да искам няма да мога да изгледам толкова голямо количество филми за един ден, затова си казах филм по филм когато ми се гледа, а не на сила.
Доста пъти съм хващала 'Batman: Begins' по телевизията, ала така и не съм го гледала целия. Е, успях да го изгледам и мисля че ми хареса, ала не ми беше толкова интересен след толкова пъти разпокъсани гледания.

Книги

От книжна гледна точка успях да прочета доста повече от четири книги (също като при филмите, количество книги е съобразено със седмиците в месеца).
Започнах месеца с 'Империя на бури' от Сара Дж. Маас, която довърших и която ми изяде сърцето, и ме остави с мозък даващ на заето. Най-добрата книга до тук от тази поредица, която изключително много се радвам, че прочетох. Имаше от всичко по-много, имаше много чувства, много герои, много...многота. Просто ако сте фен на Сара, то задължително трябва да прочетете тази книга (заедно с предходните четири иначе няма да ви стане ясно за какво става дума хд).
Паралелно с 'Империя на бури' реших да прочета една книга, на която се каних от доста дълго време, а именно - 'The Sun and her Flowers' на Rupi Kaur. Втората ми книжка с поезия от тази авторка и със сигурност няма да е последната. Определено тази ми хареса повече от 'Milk and Honey',  беше някак по-докосваща,  по-красива. Нямам много познания по поезия, така че не мога да дам достатъчно компетентно мнение, но на мен ми стига, че ми хареса.
След нея се нахвърлих на 'Престол и щурм' от Лий  Бардуго, която много ми хареса и ако искате да разберете мнението ми за нея, цъкнете тук, за да прочетете ревюто ми.
'Отвъдземя' е четвъртото съкровище, което направи месец Януари много по-цветен, топъл и прекрасен. Мнението ми за нея можете да видите тук.
Отново, понеже съм алчна, реших да започна още една книга паралелно с предходната. Трябваше да чета нещо в училище не ме съдете!
'Batman: Nightwalker' е втората книга от поредицата DC Icons, която включва четири книги от различни автори, разказващи историята на четири от най-известните dc герои като тийнейджъри. Попаднах на 'Батман' съвсем случайно в vk.com , ала щом я видях трябваше да си я изтегля. Не ме впечатли особено с нещо, имаше много неща, които не бяха достатъчно обяснени, действието беше някак ту много бързо, ту супер бавно. По мое мнение книгата не беше нищо особено като замисъл, но пък бе разтоварваща и неангажираща. Перфектна за упражнение на езика и почивка от по-обемните четива. В моя случай перфектна за убиване на време в час.
Завърших месеца с една много красива и изпълнена с много тъга книга - 'Часът на чудовището' от Патрик Нес. Трудно ми е да говоря за това съкровище, защото според мен човек трябва да я усети, да я изживее. Ако имате възможност, то ви моля да я прочетете. Защото смятам, че всеки би трябвало да премине през нея.

Февруари
Филми

През този месец изгледах цели 8 филма! Страшно се радвам, защото попаднах на толкова уникални прожекции, че нямам думи.
Ударно започнах месеца като изгледах 'The Death Cure' на кино с една приятелка, който беше един прекрасен завършен на една уникална трилогия. Филма по почти нищо не приличаше на книгата, но пък историята беше добре развита въпреки това. Не знам защо обаче намирах нещо много българско в Дилън О'Браян. Питайте ме защо, не знам хд.
Няколко дни по-късно изгледах и 'Wonder Woman', който отново беше добро попадение.
На другият ден реших да си пусна най-сетне 'Kingsman: The Secret Service', заради една съученичка, която не спря да ми опява за него. Филма беше изключителен от всяка гледна точка и заслужено си получи 5 ⭐ от мен. Ако не сте го гледали, то трябва.
'Pixels' пък бе един случаен филм, който решихме да изгледаме с брат ми. Беше доста слаб филм ако го сравняваме с предходните, но пък беше разтоварващ.
'Central Intelligence' е филм, чиито трейлър просто крещи 'Гледай ме!'. Уви, филмът не беше толкова добър колкото очаквах, но пък бе хумористичен, пълен с екшън и със Скалата. А всеки филм със Скалата ми харесва. Малко или много.
След него не издържах и намерих втората част на 'Kingsman' - 'The Golden Circle', която се оказа с нов каст, нови шокиращи неща още от обложката и бе пълен с още повече екшън и динамика от първия. Хареса ли ми? Пуф, не. Аз направо се влюбих в него! Стискам палци скоро да ни зарадват с трета част, защото това са уникални филми!
Два дни по-късно отново с брат ми решихме да изгледаме 'The Jungle Book', който ме стресираше на моменти, защото някои от животните бяха направени много плашещо. Да, за маймуната говоря. Разочаровах се, че някои от песните ги нямаше, ала филмчето си беше хубаво. Нямаше много общо с оригинала, ако говорим за история, но пък бе също толкова забавно.
Преди седмица попаднах на един много красив филм с участието на Брат Пит по btv cinema 'The Strange Case of Benjamin Button', в който главният герой се ражда като стар човек и постепенно започва да се подмладява. Филма е изключителен не само заради историята, но и заради самото ѝ развитие. Много докосващ и въздействащ филм, който не очаквах, че ще ми хареса толкова. Краят беше много тъжен, защото знаеш какво ще се случи и не можеш да направиш нищо по въпроса, ала все пак бе също и много прочувствен.
Ако не сте гледали филма и търсите нещо смислено, то този мисля, че би ви харесал.

Книги

От към книги започнах месеца с 'Падение и подем', третата книга от поредицата Гриша, за която просто нямам думи. Наистина. Лий Бардуго не спря да ме изненадва, не спря да ме удивява и дори нещата, които бях сигурна, че ще се случат бяха  толкова интересни и емоционални, че не мога дори да опиша как се чувствах. Тази авторка е велика и ако не сте се докосвали до книгите ѝ много лошо за вас. Уникални са. Всяка една. Тази специално, въпреки че знаете (до някаква степен, поне аз знаех) какво ще се случи отново ще се изненадате. Един наистина прекрасен край на една прекрасна трилогия.
След нея бързах да скокна към нещо по-леко и се насочих към 'Рандеву в Кафе дьо Флор', която пък ме изненада. Оказа се нещо много по-интересно отколкото си мислех и неусетно се превърна в една от любимите ми книги. Повече за нея тук.
Незнайно как в училищната библиотека попаднах на 'Сребърната маска' от Холи Блек и Каси Клеър. Развълнувах се и я грабнах, защото след този край в третата книга... Нямаше как да удържа. Прочетох я за ден и останах малко разочарована, защото бе прекалено кратка и като че ли обрана. Имам ревю, което ще пусна в идните дни, ала е кратко, защото няма какво да се каже. Трябва самата книга да се прочете.
И като за завършек на месеца отметнах в 'прочетени книги'  'The Language of Thorns' отново от прекрасната Лий Бардуго. Тази книга е прекрасно-мрачна, изпълнена с много хубави послания, симпатични герои и уникални илюстрации. Напълно съм сигурна, че ще и напиша ревю, защото трябва повече читатели да знаят за нея. Силно се надявам някое от издателствата да се заеме с издаването ѝ у нас, защото напълно си струва всяка една стотинка.

Ако сте стигнали до тук , то получавате една прегръдка и шоколадче. Благодаря ви за отделено време! Обещавам повече толкова дълги постове няма да има, ще вляза в час и ще го давам по график. Сега ви пожелавам лека вечер и топла и спокойна нощ.