вторник, 30 януари 2018 г.

Престол и щурм от Лий Бардуго

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре. 
Въпреки че днес имам рожден ден (йей, ставам на 18 *хич не се вълнувам бтв хД*) и се очаква бурен купон с приятели, реших преди него да седна и да споделя още едно ревю на поредната прекрасна книга дело на Бардуго. Надявам се да ви хареса.
С нея разбрах много неща, както за себе си, така и за героите, отрих заложбите си на детектив, срещнах новия си fictional crush и като цяло ѝ се насладих на макс.

Анотация:
Мракът е навсякъде. Тъмнейший оцелява след Долината на смъртната сянка, придобивайки страховити нови сили и ужасяващ план, който ще предизвика границите на познатия свят.
Алина се завръща в страната, от която е избягала, решена да се бори с тъмните сили, надвиснали над Равка. Нови приятели, стари врагове, спиращо дъха приключение и опияняваща романтика, откриват свят, в който магията властва над всичко.

"- Чудя се и не мога да реша - луд ли си, или просто глупав.
- Притежавам толкова забележителни качества, че наистина ще ти е трудно да избереш".

Според мен "Престол и щурм" бе едно достойно продължение, което успя да доразкаже и доразвие историята на нашата смела, но и прокълната да носи на плещите си тежка съдба, героиня. С тази книга Алина успява да израсне пред очите на читателя, да се промени дори до неузнаваемост, разкъсвана между това, което желае тя и това, което ѝ казват, че е правилно. В много аспекти тази промяна у Алина ми напомняше на тази на Мер от "Алена кралица", как след всички тези случили се събития, духът ѝ в един момент успя да се пречупи леко, карайки я да изгуби себе си за кратко, мислейки не със своята душа, а с подбудите на някой друг. Въпреки това обаче, както стана с Мер, така и Алина успя да открие себе си отново и накрая дори изненадва с постъпките си както читателите, така и своите приятели и врагове.

"- Ти изобщо приемаш ли нещо на сериозно?
- Не и ако не мога да го променя. Иначе животът е такава досада."

Лий Бардуго за пореден път не ме предаде и както винаги ме омагьоса със своя стил на писане. Не знам как става това и на български, и на английски някак си все едно тази жена стои пред мен и ми разказва увлекателна приказка. 

Действието в книгата отново бе динамично, всичко се развиваше бързо, като ако авторката наблегнеше на даден момент, то имаше защо.. Нещо обаче, което силно ме изненада бе предвидимостта на няколко от събитията. Не знам аз ли съм развила прекалено големи дедуктивни умения или просто Бардуго не е успяла да заплете всичко както трябва, но на няколко момента успях да позная, какво ще се случи или кой е виновника. При всички положения обаче, краят не можах да го предвидя. 

"Страхът е силен съюзник - каза. - И верен при това."

Не мога да  възприема Мал като нещо повече от приятел на Алина и да, намирах го за слабохарактерен в първата книга. Не знам защо не можех да го възприема, просто явно съм свикнала да има повече наблягане на любовта между двама души, в следствие на всичките ya книги, които съм прочела през изминалите две-три години. Като изключим това, остава проблема със слабохарактерността. В първата част, признавам си, не го харесвах. Във втората мнението ми за него се промени и като че ли успях да го захаресам. Тук имаме малко повече наблягане на Мал, което като цяло успя да вдигне летвата и да ми го покаже от друга страна. Все още обаче не го харесвам достатъчно, за да го спася ако ми кажат, че ще го убият.

Ако се чудите дали любимият ни злодей ще се появи и тук, да ще срещнете Тъмнейший, но присъствието му ще е  ограничено. Но спокойно, на няколко пъти ще се появи и ще направи така че да не го забравите до последната страница.

Николай Ланцов е един от новите герои, за които ви казах още в началото (the new crush), който би ви спечелил още с появата си. Поне мен успя да спечели още тогава. Изключително изкусен манипулатор, но с добро сърце и смислена кауза зад гърба си, Николай се превърна може би в най-любимият ми герой от цялата трилогия, да не говорим колко бързо открадна сърцето ми. Харесвам характера му и идеите, които си е поставил да изпълни, погледа му към света и желанието му за промяна. Страшно ми е интересно как Бардуго смята да доразвие героя му в последната книга и какво е подготвила както за него, така и за другите герои в последния сблъсък на сили.

Що се отнася до Алина - колкото повече чета за нея, толкова повече се убеждавам, че с нея си приличаме изключително много. Всяко нейно решение, действие, дори мисленето ѝ през повечето време се  доближаваше толкова много до моето, че чак се плашех. Както споменах по-горе Алина преминава през труден период, успява да се опияни от властта, ала все пак накрая открива късчето надежда и се опитва да стъпи на земята. Определено успях да я харесам още повече в тази част.

Има още няколко персонажа, за които бих искала да кажа по няколко думи, но ще оставя сами да ги откриете и да направите свои заключения за тях.
(Бележка: въпреки всичко, още от началото харесвам Толя и Тамар)

Корицата е отново е прекрасна, но като че ли аз предпочитам може би първата. Има рогца, не ме съдете, а аз съм им голям фен, така че..

В заключение ще кажа, че "Престол и щурм" е едно достойно продължение на една омайваща трилогия, което ще оправдае очакванията ви още в началото и до края няма да ви даде мира, докато не попиете всичко. Ще се срещнете с нови герои, ще дерзайте със стари, ще станете свидетели на политически интриги, но и на големи саможертви, ще бъдете щастливи, ще бъдете и тъжни, но със сигурност книгата ще ви бъде интересна до последната страница.

Ревюта  на други книги от Лий Бардуго:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
         Страници: 400           Цена: 12.90 лв.          Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи

четвъртък, 25 януари 2018 г.

Сянка и кост от Лий Бардуго


Здравейте жълъдчета! Два поста в един ден? Да, знам, чудо!
Както и да е, днес ще си говорим за една позабравена, но хубава книга - "Сянка и кост" от Лий Бардуго. В края на миналата година започнах поредица отначало и препрочетох това съкровище, което макар и да не ми беше толкова интересно, колкото при първият му прочит, определено ми хареса.

Анотация:
Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата й лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.
Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът й е атакуван на ръба на Долината и най-добрият й приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота й, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.
Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите й сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша... и пред тайните на сърцето си.

За пръв път се срещнах с творчеството на Бардуго преди почти четири години, когато попаднах на тази книга в библиотеката. Прочетох я и доколкото помня, останах много очарована от нея. Ала така и не успях да стигна до втората част, вследствие, на което постепенно забравих за "Сянка и кост", докато не се стигна до момента, в който казвах, че съм я чела, но реално погледнато имах доста бегли спомени от началото и края ѝ.
Забравих я изцяло. Докато не прочетох "Six of Crows", която  разпали желанието ми да науча още и още неща за света на Гриша.

Обичам начина, по който пише Лий Бардуго, думите, които използва, езика, който е измислила, начина ѝ на описание, кратките и хапливи диалози между героите..
Докато четях имах чувството, че съм обгърната в магия на Гриша, че съм с тях къде в двореца, къде в Безморието. Самият начин, по който авторката предава обстановката от книгата, в нашият свят е толнова реално на моменти, че ми спираше дъха. Тъй като съм упорито магаре и я влачех къде ли не, четях при всевъзможни ситуации и дори на шум, пак успях да се пренеса там, където се намираше Алина. Възхищавам се на подобни автори, защото според мен е адски трудно да пренесеш някого, било то само с думи, от едно място на друго.

Тъй като съм чела книгата веднъж  и имах бегла представа какво ще се случи, не успях да изпитам шока от обратите предвидени за накрая, нито пък успях да ѝ се насладя изцяло. Нещата, които поглъщах  бяха описанията на света, защото от всичко, бях изтрила от съзнанието си точно тези неща. Затова сюжета ми беше предвидим, леко скучен бих казала дори. Но съм сигурна, че хората, които за пръв път се впускат в приключението на Алина ще останат очаровани, както от сюжета, така и от света.

Като казах света, споменах ли,  че го обожавам? Гриша звучи толкова магично и могъщо (стига да не го свързваме само с Григор Димитров). Малко пояснение: Гриша се наричат тези хора, които имат свръхестествени  способности и умеят да манипулират различни части от материята. Делят се на три ордена - Корпоралки, Материалки и Етералки, като първият е най-могъщ.
Всеки орден се дели на няколко подвида.
Корпоралки (ордена на Живите и Мъртвите) на  Сърцеразбивачи и Лечители.
Етералки (ордена на Призоваващите) на Вихротворци, Огненотворци и Вълнотворци.
Материалки (ордена на Фабрикаторите) на Дурасти и Алкемици.
Спокойно, не сте длъжни да си водите бележни, защото тази информация можете да намерите още в началото на книгата. Лий Бардуго се е погрижила за всичко.
Anyway, в книгата се срещаме с почти всички представители на Гриша, като основно се набляга на Корпоралките, което мен леко ме подразни, защото намирам Етералките за по-интересни, но това е мое мнение. Надявам се обаче в следващите части,  Бардуго да ни запознае по-обстойно с останалите Гриша.

Между другото в книгата ще срещнете доста руски имена и думи, защото вдъхновение за "Гриша" Бардуго открива измежду разказите и легендите на руската култура. Когато прочетох "Сянка и кост" за първи път не обърнах особено внимание на това, ала наистина по време на втория успях да го забележа. Така че ако сте фенове на ледената страна, то тази книга би ви се харесала. А дори и да не сте, спокойно можете да научите и някоя друга нова дума.

След доста дълги размишления стигнах до извода, че харесвам Алина, въпреки че през повечето време ме нервираше с наивността си. Като типична героиня за подобен тип книги (където нищо неподозиращото момиче, става изведнъж последната надежда на страната/разбира че е нещо уникално и неповторимо) тя израства от началото до края, но не и без ничия помощ. Харесвам я, защото в много от случаите бе нахакана, смела и изключително любопитна, но през други ме дразнеше, защото бе страхливка, която чака някой да я спаси, не виждаше по-далеч от носа си и се колебаеше между много много неща. Интересно ми е обаче, какво е предвидила Бардуго за нея в останалите части.

Четейки книгата ще се срещнете с много второстепенни герои, но най-ярко от тях ще се открои Тъмнейший, злодеят в нашата история. Дори още при първият ми прочит не успях да го намразя, и сега това не се промени. Изпитвам силни симпатии към него, защото го намирам за изключително интересен и имам странното чувство, че фанатизмите излезли от устата му крият някаква надежда, въпреки че авторка се опитва да ни убеди в обратното. Чакам с нетърпение да се разкрие повече информация за миналото му в следващите две книги от трилогията.


Няма как да не спомена нещо за Мал и Женя, към които не мога да определя, какво изпитвам.
Мал ми беше безразличен на моменти, в други ме изненадваше с постъпките си, в трети ме дразнеше..Имам наистина противоречиви чувства към този герой, което силно ме притеснява, защото не знам дали се дължи на това, че не го харесвам (несъзнателно) или защото не успях да се привържа към него по никакъв начин. Надявам се в следващите части това да се промени обаче.
Що се отнася до Женя, нея определено я харесваХ. Саркастична, красива, хитруша, как да не ти стане драга на сърцето. Докато накрая не се оказа нещо съвсем друго, което ме издразни с действията си.

Не знам за вас, но аз харесвам корицата. Тъмна, в любимите ми сиви цветове, излъчваща понякакъв начин мощ и магия, придърпваща те да я открехнеш. Какво повече да искаш? Между другото в книгата ще откриете и карта на света, която е изключително красива и дори бих казала, по-хубава от тази в Дворовете или Трона.

Като за край ще кажа, че "Сянка и кост" е едно добро начало на една магична, поостаряла поредица, която си заслужава прочита. Лека, приковаваща вниманието и изпълнена с действие, книгата ще ви потопи в света на Гриша, техните закони и правила и ще ви разходи из равните на Равка, докато разказва историята на едно момиче, способно да промени света.

Ревюта на други книги от Лий Бардуго:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
            Страници: 312        Цена: 12.90 лв        Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи

  

Top 5 Wednesday (4)

Този пост ме изнерви, честно. Няколко пъти сядах да го редактирам, няколко пъти го качвах и все имаше нещо грешно, което да ми бърка в душата. Повече постове сутрин няма да пиша хд Явно музата ми идва вечер.
Та, здравейте! Как сте? Дано добре.
След доста дълги редакции и нерви, най-накрая този пост е готов за публикуване. Малко закъснях, но не е толкова фатално, все пак е само ден.
Темата бе  5 books you disliked but love to discuss, което ще рече 5 книги, които не харесвате, но за които сте готови да говорите с удоволствие.
За съжаление, след доста мислене успях да се сетя само за четири книги, но се надявам това да не е проблем и да не ми отнемете точки. Преди обаче да ги посоча, искам да споделя нещо за мен. Когато дадена книга не ми харесва особено, не я дочитам. Стигнала съм до 100-тната страница, не ме е грабнала, оставям я и я забравям. Долуспоменатите книги не са от този тип. Те са ми харесали, но са имали неща, които са ме дразнели в тях - дали ще е действието, героите или стила на писане на автора, това вече  се изменя в зависимост за коя книга говорим. Единствено първата не успях да допрочета, но да това си има причина, която ще разберете когато стигнете до нея.

И така, да започваме!

4. Среднощна корона от Сара Дж. Маас
Под номер пет попада "Среднощна корона" от Сара Дж. Маас. Като цяло харесах книгата, но помня колко ама много се ядосах на влаченето на действието в първата част, лигавенето между Селена и Каол,  описването, на лично според мен, излишни неща, при наличието на други по-важни. За мен втората книга беше най-слаба измежду другите в поредицата. Но уви колкото и да не харесвах много части от нея, определено не бих казала, че ако я нямаше, поредицата би била по-добре. В последствие разбрах, че всички неща, които реално ми изкарваха душата бяха важни за развитието на героите и сюжета по-нататък, но не мога да си затворя очите и да кажа, че ми е харесала изцяло. Затова ѝ дадох 4/5 звезди в Goodreads (какво наказание хД)

3. Анна я рокля от кръв (дуологията) от Кендар Блейк
Имах много големи очаквания, както за първата така и за втората книга. И двете не ги оправдаха. Очаквах нещо свръхестествено, зловещо, страшно, но и някак романтично, с леки примеси на комедия. Е, не ги получих. Първата книга беше и така, и иначе, имаше потенциал, но като че ли авторката беше направила всичко през пръсти, колкото да мине номера. Поне аз така го усетих. Не ми хареса стила ѝ на писане, нито пък това че наблягаше на маловажни неща повече, вместо (примерно) на зловещите сцени. Пак имаше забавяне на действието, което отново не ми се понрави. С няколко думи, хич не ми харесаха книгите, но все пак се радвам, че ги прочетох. Поучих се доста от тях и разбрах какво да търся в останалите, които мисля да прочета.

2. Вселената на раменете ми от Дженифър Нивън
Тук героинята ми беше проблема. Не харесах начина ѝ на представяне, как в един момент е супер силна после супер слаба. Това за мен е една от най-големите лъжи съществуващи някога, поне що се отнасящи до хора с наднормено тегло. До някъде си мисля, че авторката я е описала по-подобен начин, за да покаже нежната и слаба страна, която притежава, но реално (поне в моите очи) я направи едва ли не ревла, със самочувствие само пред хората. Всеки има право да плаче, когато му е тежко на душата, но никой не го прави 24/7 след всяка обида или критика. Много от хората, да, плачат, но И продължават живота си, забавляват се, живеят като всички останали. Не харесвам този начин на представяне на по някакъв начин различните герои, защото (поне аз го виждам така) изглежда как те не правят нищо друго освен да чакат, човека, който ще ги спаси от сегашното им положение и/или ще плачат.
Също, много от действията ѝ ми направиха лошо впечатление, дразнеха ме, караха ме да се чудя аз ли не съм наред нещо или просто тя върши простотии. Не харесах и зараждането на връзката между нея и Джак, защото първо ми беше някак си много фалшиво и някак обидна. Смисъл, ясно ми е момчето е със заболяване и не може да помни хората, но как така изведнъж щом среща Либи успяла да я запомни? Разбирам, че е заради характера, отношението и останалите глупости, ама само на мен ли ми изглежда малко обидно? Либи е дебела и Джак изведнъж се влюбва в нея и я запомня. Сигурно звуча супер повърхностно, но помня един момент от книгата, как Джак се обясняваше в любов на Либи и ѝ казваше, че е успял да я запомни заради лицето ѝ. Наистина много хубав и пропит с емоции момент. Но на мен ми беше обидно тъпото начало на връзката им и съответно този момент се превърна в нещо много фалшиво за мен. Прекалено бързо стана всичко, прекалено изкуствено ми изглеждаше.
1. Всички наши места от Дженифър Нивън
И на първо място попада другият роман на Дженифър Нивън - Всички наши места. Не успях да прочета книгата до края, защото действието отново ми беше бавно, но и някак безинтересно също. Книгата е от две гледни точки - тези на Вайълет и Теодор - и след като прочетох някъде до 100-тната страница прескачах главите на Вайълет, четейки само тези на Теодор. После след като предвидих края прочетох отзад напред последните пет-шест глави, за да навържа нещата. Защо я прочетох по този начин? Както казах, бавното действие и нулевият интерес, който преобладаваше в началото са едната причина. Другата е Теодор. Харесвах го като герой, защото е от онези типове герои, наранени от живота, но с добри сърца, които накрая се оказват толкова добри, та чак човек се чудиш откъде са се пръкнали в този свят. Та, Тео беше такъв, беше различен, беше обаче и смазан от живота, в следствие на което се беше и предал. Което ме уби. Замисляйки се в момента, авторката го беше описала добре (донякъде), но мисълта, че много от хората по света биха постъпили като него в един момент от живота си, ме кара да се чувствам депресирана. Никога не съм намирала подобен тип решение на даден проблем за правилен, още по-малко обичам да говоря за него. Смятам, че човек трябва да остане силен дори живота да го сдъвче и изплюе, защото каквито и да сме, не вярвам абсолютно никой да не ни обича или оценява. Така че, да, не успях да се спогодя с книгата, защото ми беше прекалено истинска, депресираща и с много бавно действие. 
Ако ме попитате обаче, коя книга бих избрала - тази или Вселената - определено ще кажа тази. Не случайно тя все още е част от библиотеката ми, макар и скътана някъде, докато другата отдавна я е напуснала.

Тук идва краят на поста. Надявам се, че не съм обидила никого с мнението си, определено това не е била целта ми. Има книги, които силно ни харесват, има и такива, които просто не можем да харесаме. Важното е винаги да се изслушваме и да зачитаме мнението на човека отсреща. Въпреки че тези книги не успяха да се харесат на мен, нищо не ви пречи да опитате вие да ги прочетете, защото както едно нещо за един е хубаво, то за друг е коренно различно.
Именно затова колкото и да не харесвам "Всички наши места" я препоръчвам на много от моите приятели и засега един човек иска да ме убие. Засега.

Лека вечер от мен ~ 

сряда, 17 януари 2018 г.

Top 5 Wednesday (3)


Здравейте жълъдчета! Как сте, как мина денят ви? Моят мина неусетно и приятно.
Днес е сряда и идва ред на поредният пост от рубриката Top 5 Wednesday!

Днешната тема е Forgettable books / Книги, които сме забравили.

Преди да посоча моите пет избраници искам да споделя, че всъщност аз съм от хората, които помнят какво са чели и то в повечето случаи, доста добре. Мога спокойно да ви препоръчам  дадена книга, дори мога да ви спойлна без да искам и то без да се напъвам и да се чудя, това така ли беше, бъркам ли книгите и т.н. Звучи много егоистично и арогантно, но вярвайте ми и аз не знам как го правя, нито пък как не смесвам отделните части от поредиците.

5. "Белязана" от Кристин Каст и П.С. Каст
Помня, че ставаше дума за вампири (без да чета заглавието на поредицата), както и някои неща от третата книга (до която бях стигнала) и помня и че имаше един Деймиън? мисля, но до там. Нито главната героиня, нито действието, нито сюжета - всички тези неща са ми в мъгла. И то непрогледна. Нямам идея дали някой ден ще се завърна към тази поредица, но в момента честно да ви кажа дори и не искам.

4. "Съветът на злото" от Анди Бригс
Тук се сещам единствено, че ставаше дума за някаква игра или нещо такова. Едно момче получаваше странен есемес, след чието отваряне придобиваше супер сили и се изправяше срещу добрите. Но както при "Белязана" не помня нито сюжет, герои и прочие.

3. "Възраждането на Атлантида" от Алиса Дей
Чуя ли Атлантида в мислите ми изскачат сцени от тази книга, но не такива, за каквито си мислите. Всъщност се сещам за силата на главната героиня, която мисля че беше силно изразена емпатия? и до колкото се сещам имаше няколко момента, които ми бяха силно интересни, защото до този момент не знаех нито какво е емпатия, нито като цяло бях чела подобна книга за Атлантида. Друго нещо, за което се сещам са мускулестите мъже от Атлантида, както и един червенокос, чието име отново е изплувало от  главата ми. И до там.

2. "Паднали ангели" от Лорън Кейт
Помните ли как казах, че не смесвам книги от поредици? Е, тук всичко ми е една мешена скара. Знам какво се случва в първата - отгоре, отгоре, но го знам - но в останалите три, всичко ми се преплита и оплита, докато не се стигне до края, който също помня! Изненадващо (дори за мен) в съзнанието ми изникват имената на почти всички герои, както и идеята за самата поредица. На кратко, представете си че поредицата на Кейт е един петкилометров път и има трикилометрова дупка в средата. Това са спомените ми за поредицата. Имам големи пропуски, но все пак помня нещо.

1. "Множество Катрини" от Джон Грийн
Защо не помня абсолютно нищо то тази книга? Нямам идея. В Goodreads съм я оценила с 5 звезди, което би трябвало да означава, че ми е направила впечатление с нещо, но защо нямам най-бегъл спомен за нея е тъмна Индия за мен. Съдейки по това, че не помня безинтересните неща, би следвало, че не ми е харесала и затова съм я изтрила от съзнанието си. Но Goodreads твърди друго. Може би трябва да я препрочета, за да видим трябва ли да си купя гинко билоба или да преоценя книгата.

Е, това беше от мен за днес. Надявам се поста да ви е харесал. А сега ви пожелавам лека нощ и ви оставям в компанията на новата ми любима песен.


неделя, 14 януари 2018 г.

Six of Crows от Лий Бардуго

Здравейте жълъдчета! Днес ще си говорим за най-любимата ми книга за 2017 г. - "Six of Crows"/"Шестте врани" от Лий Бардуго. Написах това ревю преди доста време, след като прочетох книгата мисля, така че изобилства от емоции и доста повторения. Не ме съдете, но наистина книгата страшно много ми хареса и силно се надявам един ден да се появи и на българския книжен пазар.
Приятно четене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Знаете ли, страшно трудно е да започнеш ревю на книга, която ти е харесала изключително много, която те е запленила и те е накарала да се чувстваш по различни начини за доста дълго време. В момента стоя и движа пръстите на ръцете си, пишейки тези думи, чудейки се от къде да започна, коя нишка в главата си да хвана първо.
Наистина не знам от къде да  започна.
Снощи (15.12.17 г.) реших най-после да седна и да си довърша книгата. Станах свидетел на толкова епични и неочаквани неща, че накрая просто бях като бонбон без пълнеж. Да знам, че има втора книга и да знам, че мога и онлайн да я намеря, но не се ли сещате за онова чувство, което изпитвате след като завършите някой уникален роман/разказ? И просто не знаете нито къде сте, нито какво става за пет секунди? Това изпитвах снощи може би няколко минути.
Извинявам се предварително ако се получи едно "разхвърляно" ревю. Ще се опитам да подредя мислите си и да ги изкажа по един средно емоционален начин, избягвайки изречения като "Омг, беше епично!" и "НЕ МОЖАХ ДА ПОВЯРВАМ КОГАТО..", и "THE SHIT, AND I WAS..!". Но не гарантирам.

Анотация:
Criminal prodigy Kaz Brekker has been offered wealth beyond his wildest dreams. But to claim it, he'll have to pull off a seemingly impossible heist:

Break into the notorious Ice Court
(a military stronghold that has never been breached)

Retrieve a hostage
(who could unleash magical havoc on the world)

Survive long enough to collect his reward
(and spend it)

Kaz needs a crew desperate enough to take on this suicide mission and dangerous enough to get the job done - and he knows exactly who: six of the deadliest outcasts the city has to offer. Together, they just might be unstoppable - if they don't kill each other first.


От дясно наляво: Нина, Уайлън, Джаспър, Каз, Инеж, Матиас

Започвам от авторката.
Първата ми среща с творчеството на Лий Бардуго беше преди две-три години, когато попаднах на първата ѝ книга от поредицата "Гриша" - "Сянка и кост" - и помня колко запленена бях от света, от способностите на героите, от всички онези зловещи същества, обитаващи тъмните кътчета на горите. И естествено от Тъмнейший.
В тази книга отново сме в света на Гриша, но след Войната, която се случва в трилогия на Бардуго. Единствената връзка на двете мини-поредици (както им казвам) са света, Войната, която се спомена няколко пъти и Николай, който до колкото разбрах е крал или нещо подобно. Така и не успях да довърша трилогията, за да се срещна с него и да разбера кой е, но благодарение на Христина, която беше така добра да ми заеме книгите, тези няколко дни ще поправя това. (update:14.01.2018 - вече знам кой е Николай наистина!)
Както казах по-горе бях запленена от света, излязъл изпод перото на Бардуго. Започвайки тази книга, осъзнах че това не се е променило и всеки път щом авторката даваше повече информация за структурата на самият свят, разделението на хората, отделните държави и острови (чиито имена гледах половин час, мислейки как да ги произнеса) стоях с леко отворена уста, поглъщайки всяка дума, после отгръщах на картата и прокарвах мислени линии през едно или друго място. Невероятен свят, невероятни описания.

Лий Бардуго пише уникално. Изключително се радвам, че успях да се докосна до нейно произведение в оригинал и да го изживея по този начин. Описанията на обстановките или на героите ѝ винаги бяха структурирани и изразени по един въздействащ начин, който те кара да си ги представяш автоматично. Не можах да срещна един път, в който да ми омръзне да чета тези неща или в който да кажа "Ох, пак описания..". А аз често го правя.

Ако сте човек, който обича повече диалози в книгите, то тук ще се срещнете с много саркастични, хапливи, дори понякога такива, от които ще настръхвате. Колкото колоритни са героите, толкова са колоритни и разговорите помежду им. Не малко пъти ще се смеете на закачките на Джаспър или ще се двоумите дали Каз е сериозен и ще направи това, което е казал.

Като споменах Джаспър и Каз се сетих за нещо важно. Сюжета е развит през няколко гледни точки (пет, за да сме по точни + изненада), което знам че за някои хора би било голям проблем или дори причина да не се докоснат до книгата. Съветвам ви да не взимате прибързани решения. Поначало аз харесвам подобно представяне на книгите, защото ти помага да анализираш и да се докоснеш до отделните герои по обстойно, което за мен е много хубаво и ме кара да се наслаждавам повече на четивото си. Когато започнах книгата нямах представа, че е написана по този начин, но честно да ви кажа това изобщо не се усеща. Чела съм че при подобни романи, хората губят нижката и цялата магия и действие отива в канала. Тук такава опасност няма. Лий Бардуго оплита всичко по такъв начин, че независимо дали четете глава от г.т. на Матиас ими Джаспър ще ви в еднакво интересно и ще се чудите защо е само няколко странички.

Което отново ме подсеща за нещо, което оценявам високо - продължителността на главите. Повечето бяха сравнително кратки, от около 6-7 странички, но се срещаха и такива, които бяха по-малко. За мен това е изключително хубаво, защото ако ежедневието ти е натоварено и все пак искаш да се откъснеш от света за няколко минути, спокойно можеш да започнеш поредната глава и да я приключиш за не повече от десет минути, а не спирайки по средата, чудейки се кой ред да си отбележиш.

Между другото, харесвате ли книги, в които авторът се е постарал да измисли свои наименования на различни предмети/същества/държави/хора и т.н.? Аз обожавам подобни неща, защото показват колко голяма и неограничена фантазия имат самите писатели, как ограниченията на нашите езици не им понасят и как чрез това, създават едно леко усещане, че някъде там, в необятното, това за което четем може би е истинско. В "Six of Crows" ще срещнете доста такива думи, но спокойно - всичко е обяснено. Дори нещо в началото да не ви е ясно с течение на книгата, ще ви се изясни.

Стигнахме до героите.
Започвам с Джаспър. Джаспър е един от най-енергичните, забавни и любопитни герои, които съм срещала. Още с началото на книгата успя да ме спечели с чувството си за хумор и обсесията си по оръжията и стрелбата, която на доста пъти ми даваше основание да се запитам, не е ли и малко луд.. Негов вреден навик е да залага и това не малко пъти го е вкарвало в беля. С течение на книгата обаче се разкриват доста неща за героя му, неговото минало и способности, които не по-малко ще ви заинтригуват от необикновента му личност.

Матиас / или Матаяс / е другият мъжки персонаж, за който обичам да говоря и анализирам. Той се присъединява към шайката на Каз малко по-късно, ала това не му попречи да се намъкне в главата ми и да ме ядосва. Борейки се с миналото си и традициите с които е възпитан, Матиас е символ на това, как трябва да израснеш и да жертваш нещо съкровено за теб самия в името на доброто и общото благо. Разбира се това не се случва за 1-2 страници, напротив, през малко повече от половината книга, Матиас се разкъсваше между миналото и бъдещето, традициите и реалността,  опитвайки се да реши, коя е правилната постъпка и какво би му коствала тя. Смятам че той е много земен герой, защото показва доста истински през какво минават хората, когато в живота им настъпи голяма промяна.

Докато Джаспър е експресивен, а Матиас стоманен, то Нина е съблазнителка, която с едно щракване на пръстите може да те убие. Тя е Гриша, по-специално Сърцеразбивач, намираща се на чужда територия, изпълнявайки своите цели по един или друг начин. Нина е страшно симпатичен персонаж. От една страна е мила, добра, жертвоготовна и винаги нащрек, за да помогне на приятелите си, дори да знае че това няма да е достатъчно, а от друга - бясна, силна, готова да убие всеки. Миналото ѝ е мрачно и също като Матиас, тя доста пъти се колебае в решенията си. Връзката между тях двамата е много противоречива, оплетена и представена по един доста добър начин. Вместо да стовари цялата тежест на съвместната им история, Бардуго я описва малко, по-малко давайки свобода на читателя сам да запълва празнините със свои предположения и варианти.

Wylan / Уайлън е единственият герой от шайката на Каз, от когото нямаме глави и за който имаме най-малко информация. Въпреки това, без него отборът никога не би бил същият, защото макар невзрачният си вид, той всъщност крие много таланти. Мисля че при него има едно малко израстване, защото докато в началото бе плах и уплашен какво се случва около него, в края се превръща в една от главните причини читателят да стои и да се взира в книгата с недоумение. Както казах той е надарен с много умения, ала въпреки това, като всички останали той носи сам своя кръст, търсейки причините за лошите неща, случили му се в миналото. Бях силно изненадана от разкритията за семейството му и много огорчена от това. Никой не заслужава подобен тип родители, но най-вече Wylan.
Подозирам че във втората книга той и Джаспър ще станат двойка, защото на доста пъти откровено си флиртуваха един с друг, с което едно че разведряваха напрегнатата обстановка, но и ми топлеха сърцето. Видях доста fanarts в пинтерест на тях двамата, но дали всичко е истина ще разбера по-късно.

Inej / Инеж е героинята, на която най-силно симпатизирам. Потайна, борбена, кланяща се само на себе си, вярвайки в това което е избрала, Inej бе истинско вдъхновение за мен. Една наистина силна героиня, която ми показа, че човек дори потънал до брадичката в кал и тиня, може да се изправи, почисти и да търси справедливост. Харесвам я, защото благодарение на нея отбора на Каз остана силен, някак по-сплотен, защото тя се явяваше спойката между всеки един от членовете. Прякорът ѝ The Wraith (Призракът) е едно от нещата, които привлякоха вниманието ми към нея още в началото, защото той не малко издава същността ѝ. Въпреки борбеният ѝ характер, тя притежаваше и слаби черти, които отново я правиха някак по истинската.

И сега дойде време да си поговорим за Каз.
Каз е смеска между Джейс Херондейл, Уил Херондейл, Локи и Шерлок. Изключително арогантен, интелигентен, хитър, изтънчен, респективен, остроумен, винаги една крачка пред враговете си, винаги готов да си изцапа ръцете. Въпреки че е само на седемнайсет, той е преживял ужасни травматизиращи неща, които рефлектират върху същността, външният му вид и начина му на живот. Признавам си, имаше моменти в които ме побиваха тръпки от този човек, имаше части, където се удивлявах от хладнокръвието и жестокостта му, но имаше и такива, където виждах нараненото в него и разбирах, защото поддържаше този образ на непреклонния жътвар. Главите от негова гледна точка ми бяха любими и всеки път трепнех в очакване да стигна до тях, чакайки да се потопя в неговият свят, неговите мисли и минало. Връзката му с Инеж е една от причините да обичам книгата толкова.
В "Six of Crows" няма романтика, няма целувки, нито лигави думи. Има привличания и силни чувства, които биват заглушени заради гордост и признания. Именно това много ѝ харесвам. Каз и Инеж бяха толкова инатливи, ясно осъзнавайки че се нуждаят един от друг, ала заради силните си характери, единият разкриеше ли нещо на другия, той се затваряше в себе си.
Нина и Матиас страняха един от друг, разкъсвани между законите и любовта, между фалшивата истина и жестоката реалност. Ах, отплеснах се..

Така или иначе ревюто ми стана прекалено дълго, нищо не ми пречи да си поговорим малко и за корицата. С две думи - обожавам я! Това може би е най-любимата ми корица за 2017 година, защото всеки един детайл, всяка една бяла звездичка по нея ми харесва. Плюс че е в един от любимите ми цветове - сиво, което допълнително ѝ дава точки.

"Six of Crows" е една динамична книга, развиваща се в свят на свръхестествени сили, лъжи, убийства и предателства, с шестима колоритни герои, борещи се за тяхното по-спокойно бъдеще. От експресивният Джаспър, през съблазнителната Нина и предателят Матиас, с помощта на изобретателният и отхвърлен Wylan и призракът в мрака Inej ще преминете през безброй предизвикателства, напрегнати ситуации, докато не стигнете края и не направите своята жертва в името на каузата. А Каз? Каз през цялото време ще бди над вас, ще следи всяко едно ваше действие, винаги с две крачки напред, винаги готов да ви измами….или спаси.
Това е "Шестте врани", една книга за отмъщението, алчността и мрака в душите ни, който ни преследва, за грешките в миналото, които сме допуснали. Но и за светлината в края на тунела, за надеждата, за любовта и за спасението, за пътя към доброто, който не винаги трябва да извървим сами.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 495       Цена: 16.90 лв.       Издателство: Indigo          Жанр: Фентъзи


https://www.book.store.bg/p215525/six-of-crows-leigh-bardugo.html 

сряда, 10 януари 2018 г.

Top 5 Wednesday (2)


Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Днес е сряда и идва време за поредният t5w пост, за който чисто и просто се вълнувам. Все пак втори пост ми е, не ме съдете.

Днешната тема е 5 Books You Didn't Get to in 2017 или на български 5 Книги, до които не успя да стигнеш през 2017.

5. На пето място попада "Утринна звезда" от Пиърс Браун. Ако сте се ровичкали из блога ми ще знаете, че аз обожавам книгите на Браун и съм силно вклюбена в света, който е създал, въпреки разделението, кръвопролитията и всички гадории, на които подлага героите си. Имам книгата, но защо не съм стигнала до нея, не знам. Понякога си мисля, че подсъзнателно просто не искам да се разделя с поредицата, но пък друг път си мисля, че може би размера е виновен. Въпреки че обичам тухлички, се плаша от размера на тази. Goodreads

4. "Рандеву в кафе дьо Флор" от Каролине Бернард попада на четвърто място. Благодарение на ИК Емас успях да се сдобия с тази прекрасна на вид книга и въпреки, че съм сигурна че ще се влюбя в нея, не я започнах. Ядосвам се сама на себе си, но с ядове не става. Стискайте палци да я започна скоро! Goodreads

3. "Вестители" от Цветелина Владимирова опитах да прочета преди време, ала не се разбрах с нея и я изоставих. От няколко месеца системният спам в инстаграм и коментарите по адрес на тази книга, не разпалиха, а направо подпалиха интересе ми към това синьо томче и се надявам, тази година да сме на една и съща вълна, и да я прочета (най-накрая!), а не да я отлагам както правих досега. Goodreads  

2. Под номер две пада "Court of Wings and Fury" от любимата ми Сара Дж. Маас, която  исках още след като прочетох втората част. От както се сдобих с книгата, тя ме изкушава на рафто-шкафа ми, но защо не съм я награбила никой не знае. Бтв написах заглавието на английски, защото моето копие е англоезично. (If you wonder) Goodreads

1. И златото отива при "Мечокът и славеят" от Катрин Арден , която ме гледа обвинително от рафто-шкафа ми и ме дразни вече доста време. Не успях да стигна до книгата през 2017, но силно се надявам да я отчета в "прочетени" през 2018. Goodreads

Е, това беше за днес. Дано поста да ви е харесал.
А кои са книгите, до които вие не успяхте да стигнете през 2017 година?
Лек ден/нощ/каквото е там при вас.

До скоро~

сряда, 3 януари 2018 г.

Top 5 Wednesday (1)

Здравейте жълъдчета! Как мина денят ви? Надявам се добре.
Днес изпитвам много странно желание да пиша цял ден, което е нещо ново за мен и....странно, както казах.
Чудех се за какво да пиша и тогава видях постовете на Кая и Руми за top 5 wednesday. Винаги са ми били интересни и забавни, затова реших да се пробвам с подобен тип публикации тази година. До колкото успях да видя, темите се дават в GoodReads всеки месец и който желае е свободен да се включи в изпълнението на въпросите/задачите. Надявам се подобен тип постове да са ви интересни толкова, колкото и на мен :)
Стискайте ми палци между другото да изкарам повече от месец! Хд

Темата за първата сряда от тази година е 2018 Reading Resolution или на български Книжни новогодишни обещания (цели) за 2018

А ето ги и моите:
5. Да намаля купчинката непрочетени книги във вкъщи.
Както казах още в предният пост, тя е доста голяма и заплашва да ме убие, така че в най-скоро време трябва да предприема някакви мерки, за да предотвратя това. Ако изчезна безследно, да знаете, от това е.

4. Да прочета повече комикси.
Обичам комиксите и винаги се разтоварвам, когато подхвана нещо забавно и изпълнено с екшън график романче. Искам тази година да се потопя по-надълбоко във вселената на този необятен свят на супер герои, странни създания, драматични сюжети, много динамични ситуации и още куп изненади.

3. Да прочета всички книги от Лий Бардуго и Рик Риърдън.
Предполагам всички знаете за обсесията ми по книгите на чичо Рик, така че няма смисъл да обяснявам. Що се отнася до Бардуго, тя стана официално една от любимите ми авторки наскоро. Въпреки, че "Сянка и кост" далеч не беше перфектна определено успя да ме омая за втори път (защото я препрочетох преди няколко дни) и нямам търпение да прочета останалите две книги от трилогията. Да не говорим пък за "Crooked Kingdom",  "The Language of Thorns" или "Wonder Woman: Warbringer".

2.  Да наблегна на останалите жанрове освен фентъзито.
Любимият ми жанр е фентъзи и въпреки че често се докосвам и до романтиката, някак си криминалните романи, класиките и трилърите остават на заден план. Реших тази година да променя това и да прочета поне една книга от гореспоменатите жанрове.

1. Да се забавлявам.
Забелязала съм, че често през годините забравям защо всъщност, чета и го правя по задължение. Което е тъжно, знам. Затова тази година реших, щом не ми се чете, да не чета. Когато реша че съм готова да хвана книгата, тогава ще я хвана. Иначе защо да го правя изобщо, щом няма да чета за мое удоволствие? Така или иначе книгите няма да изчезнат, а и е хубаво да си вземам почивка от толкова много думи, сюжети, драми, светове и т.н.
Поне моя мозък има, не знам за вашия :D

Ами, това беше поста за днес. Надявам се да ви е харесал.
А сега ви пожелавам лека нощ и успешен ден утре!

До скоро ~~

вторник, 2 януари 2018 г.

Од и ледените великани от Нийл Геймън

Здравейте жълъдчета! Започвам 2018 година с едно кратичко ревю на една малка, но много интересна книжка от Нийл Геймън. Надявам се да ви хареса.

"Имаше едно време едно момче, което носеше
необичайното име Од…"

"Од и ледените великани" е една кратка приключенска история, изпълнена с  наивност, свобода и радост. С 120 страници Нийл Геймън успява да предаде толкова много послания, оплети в скандинавдката митология и разказани чрез приключението на Од, че единственото, което ни остава е да ги открием и попием. За пореден път се изумявам колко интересна и нестандартна фантазия има този човек и силно се радвам, че успях да се докосна до поредна негова книга.



"Думите не струват нищо - отвърна Од. - Но умният човек внимава за какво ще ги похарчи."

Анотация:
Сред смразяващия студ на зимата, която изглежда сякаш никога няма да свърши, Од не се чувства късметлия. Баща му е загинал по време на викингска експедиция и единственото, което му е оставил за спомен, е една брадва. С която Од отсича огромно дърво, което смазва крака му и го оставя сакат.
Майка му се омъжва повторно, но вторият му баща не харесва Од. А през зимата, когато студът е сковал земята и храната е малко, го харесва още по-малко. Затова една мрачна утрин Од облича най-топлите си дрехи, взема брадвата на баща си и поема през снега, за да потърси късмета си....

Митологиите са ми страст, затова съм много щастлива всеки път щом попадна на книга, в която историята има вземане-даване с нея. Тук, Геймън си е поиграл с един от по-известните скандинавски митове, пречупвайки го до някаква степен през своята призма, ала запазвайки много от основните и особени качества и притежания на  скандинавските боговете. В книгата ще се срещнете както с обичаните Тор и Локи, така и с още други герои, които несъмнено ще ви запленят и ще направят приключението, към което сте се запътили, още по-забавно. Ще научите и доста интересни факти за тях, както и ще се посмеете на тяхната глупост и себичност в дадени ситуации.

"- Не знам - призна си Од. - Баща ми казваше, че издялканата фигура вече е вътре в дървото. Човек трябвало само да разбере какво нещо иска да стана самото дърво, а после да хване ножа и да махне всичко излишно."

Тази малка книжка нямаше да бъде същата без тези прекрасни илюстрации дело на Крис Ридъл, илюстраторът и на друга графична новела дело на Геймън - "Спящата и вретеното". Не съм голям фен на изкуството и рядко мога да кажа че нещо ми харесва, защото харесвам рисунки и картини с точни пропорции и симетрия, ала тук въпреки че нямаше нито едното, нито другото, някак успях да се привържа към тях. Всяка една рисунка е уникална и страшно симпатична по свой особен си начин, къде показвайки някой великан, друг път някой Бог, трети нещо, което не сте очаквали. Определено допълват цялостно историята на книгата и я правят привлекателна, както за читатели, така и за не такива.

"- Умният човек знае кога да си замълчи. Само глупакът казва всичко, което знае."

"Од и ледените великани" е една чаровна малка книжка, която препоръчвам на всични, без значение дали са малки или големи. Тя е забавна, интересна и разтоварваща, но най-вече и поучителна, показваща ни по един абстрактен начин, какво означава да пораснеш.

До скоро ~

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
         Страници: 124            Цена: 16 лв.           Издателство: Сиела           Жанр: Фентъзи

понеделник, 1 януари 2018 г.

Книжна равносметка и планове за 2018 година

За много години жълъдчета! Надявам се да сте посрещнали Новата година с много положителни емоции, в компанията на любими хора и с усмивки на лицето. Пожелавам ви една успешна 2018 г. изпълнена със здраве, щастие, късмет и много книги!

2017 бързо мина и замина, и сега настана време за книжна равносметка. Изненадващо годината бе много продуктивна за мен, защото успях да прочета цели 95 книги, като се докоснах до повече жанрове, открих нови любими автори, завършвах и започнах епични поредици и като цяло - четях наистина много.




https://www.goodreads.com/user_challenges/6959340
  • Прочетох наистина разнообразни по жанр и тематика книги. За пръв път взех решение да прочета нещо поетично посягайки към "Milk and Honey", която въпреки че не ми хареса толкова колкото очаквах, всъщност успя да ме докосне с няколко от стихотворенията си и да разпали пламъчето за поезия в сърцето.
  • Прочетох доста голямо количество комикси, главно на марвел, Сара Андерсън и Ноел Стивънсън, но успях да намеря и погълна и "Легендата за първия кукер", която беше просто повече от прекрасна (и образователна!).
  • Бях решена да подобря английския си и затова се впуснах в пламенно четене на езика, като без да осъзная съм оставила зад гърба си цели 17 книги! (без комиксите и поезията) Изключително съм горда от този факт, защото се докоснах до няколко прекрасни книги, които определено оставиха трайна следа в съзнанието ми и наистина увеличих речника и знанията си.
  • Докоснах се и до българската проза с романа на Мартин Колев "Софийски магьосници", който ми хареса страшно много (въпреки че накрая сякаш автора просто бе ступал нещата, но за това си затворих очите, защото всичко останало бе страхотно) и тайно се надявам в продължението му да има нещо поместено за моя град - Варна. 
  • Завърших няколко от най-близките до сърцето ми поредици  - "Героите на Олимп", "Полуживот", "Реликвите на смъртните", "Пенрин и краят на дните" - и плаках, много плаках.
  • В същото време обаче започнах и много нови като "Хари Потър", "Заветите на Аполон", "Shades of Magic", "Серафина", "Живият хаос" и още, които се оказаха повече от прекрасни, интересни и много приключенски.
  • Успях да довършва  няколко от започнатите от мен поредици като "Двор от рози и бодли" и "Стъкленият трон", които ми разказаха играта, защото Сара Дж. Маас пише уникално и обича да си играе с чувствата на читателите си.
  • Към края на 2017 ми се отвори възможност на препрочета отдавна започнати поредици, а именно "Гриша" и "Създадена от дим и кост", която аз приех и вече бавно започнах да осъществявам!
  • Отклоних се от моя любим жанр - фентъзито - и наблегнах на другите жанрове, докосвайки се до автори като Фредрик Бакман, Рута Сепатис, Бенджамин Алире Саенц и др., които едновременно топлеха сърцето ми, но и ме караха да плача в ъгъла.

2017 беше една невероятна книжна година и стискам палци 2018 да се окаже още по-добра!

  • Като цяло няма да се изхвърлям и отново ще си поставя за цел да прочета 50 книги. Ако успея - успея, ако не успея - здраве да е. Все пак четем за удоволствие и забавление, а подобни предизвикателства като това в goodreads би трябвало просто да ни мотивират. So what will happen, it will happen.
  • Ще се постарая да чета разнообразна литература и да не се затварям само във фентъзи жанра. Силно желая да успея да се докосна до някоя класика или трилър, но ще видим дали ще намеря нещо подходящо.
  • Ще се постарая да намаля купчинката непрочетени книги във вкъщи, защото скоро ще паднат върху мен (а и е наистина голяма).
  • Реших тази година да не си купувам безразборно книги, когато ми скимне, затова разработих план, според който всеки месец ще си взимам по една, съобразявайки се с конкретен списък. Общо за годината ще си купя 12 книги.
  • Ще чета повече на английски.
  • Ще прочета поне 5 книги от български автори.
  • Ще завърша започнатите поредици. Или поне няколко от тях.
И поста свършва тук. Надявам да ви е харесал. Сега ви пожелавам лека нощ/ден/каквото е там при вас, а аз се отправям към леглото с "Империя на бури" в ръка, за да видим какви ще ги забърка отново нашата любима Селена.

До скоро~