сряда, 28 февруари 2018 г.

Януари и февруари в книги и филми


Хей, хей, жълъдчета как сте?
Честита дървена ваканция на всички ученици във Варна!
Съжалявам за дългото отсъствие, но наскоро се разболях и нямах нито желание, нито сили да пиша или да правя каквото и да е. Хубавото е, че успях да надвия грипа и сега съм заредена с нови сили.

Откакто започна 2018 си казах, че ще направя малко промени в живота си. Като цяло съм от хората, които рядко гледат филми и от миналата година в това число се причислиха и сериалите. Ала благодарение на Теди, която успя да ме вдъхнови с месечните си постове на тема "Какво гледах през ...", се реших да започна да гледам повече.
Определих си на първо число по 4 филма / по филм на седмица/  на месец задължително и до сега се радвам на доста голям успех. Тъй като бях и болна този месец, изгледах почти двойно количество!

Януари
Филми

На Нова година имам традиция да не спя и да гледам филми цяла нощ. Започнах годината с новият филм на Уил Смит 'Bright', който след кратък размисъл осъзнах колко много ми харесва. Цялата концепция, заедно със посланията, които отправя към зрителя са прекрасни. На всичкото отгоре историята се развива в един фентъзи свят на елфи, орки и хора, което лично на мен много ми хареса.
След него си пуснах един доста по утопичен филм с участието на моя любим Джаред Лето, а именно 'Blade Runner:2049'. Филмът е направен по игра, чиито walkthrough определено обмислям да изгледам. Филмът е доста по-дълъг от предходния, почти 3 часа, ала е направен изключително добре. Поне по моите критерии. Имаше развитие на геоите, добро представяне на света, обрати накрая и краят.. Като цяло не бях удовлетворена от него, защото не ми хареса, ала беше логичен (като че ли) за самата история.
И понеже няма да съм аз ако не погледна какво е сътворил друг мой любим актьор - Том Хидилстън - реших да си пусна 'Kong: Skull Island'. Поради затруднения изгледах филма изцяло на английски, ала се смях и подскачах от напрежение накрая.
Помня обаче че много ми се спеше и на няколко пъти просто слушах какво си говорят героите и се изненадах, колко много разбирам. Anyway, филма беше страхотен, Том беше страхотен, краят на моят новогодишен маратон също беше страхотен.
Към края на 2017 реших да си водя bullet journal и като за начална страница избрах да сложа един мартон DC vs MARVEL, който искам да изпълня един ден. Разбрах обаче, че колкото и да искам няма да мога да изгледам толкова голямо количество филми за един ден, затова си казах филм по филм когато ми се гледа, а не на сила.
Доста пъти съм хващала 'Batman: Begins' по телевизията, ала така и не съм го гледала целия. Е, успях да го изгледам и мисля че ми хареса, ала не ми беше толкова интересен след толкова пъти разпокъсани гледания.

Книги

От книжна гледна точка успях да прочета доста повече от четири книги (също като при филмите, количество книги е съобразено със седмиците в месеца).
Започнах месеца с 'Империя на бури' от Сара Дж. Маас, която довърших и която ми изяде сърцето, и ме остави с мозък даващ на заето. Най-добрата книга до тук от тази поредица, която изключително много се радвам, че прочетох. Имаше от всичко по-много, имаше много чувства, много герои, много...многота. Просто ако сте фен на Сара, то задължително трябва да прочетете тази книга (заедно с предходните четири иначе няма да ви стане ясно за какво става дума хд).
Паралелно с 'Империя на бури' реших да прочета една книга, на която се каних от доста дълго време, а именно - 'The Sun and her Flowers' на Rupi Kaur. Втората ми книжка с поезия от тази авторка и със сигурност няма да е последната. Определено тази ми хареса повече от 'Milk and Honey',  беше някак по-докосваща,  по-красива. Нямам много познания по поезия, така че не мога да дам достатъчно компетентно мнение, но на мен ми стига, че ми хареса.
След нея се нахвърлих на 'Престол и щурм' от Лий  Бардуго, която много ми хареса и ако искате да разберете мнението ми за нея, цъкнете тук, за да прочетете ревюто ми.
'Отвъдземя' е четвъртото съкровище, което направи месец Януари много по-цветен, топъл и прекрасен. Мнението ми за нея можете да видите тук.
Отново, понеже съм алчна, реших да започна още една книга паралелно с предходната. Трябваше да чета нещо в училище не ме съдете!
'Batman: Nightwalker' е втората книга от поредицата DC Icons, която включва четири книги от различни автори, разказващи историята на четири от най-известните dc герои като тийнейджъри. Попаднах на 'Батман' съвсем случайно в vk.com , ала щом я видях трябваше да си я изтегля. Не ме впечатли особено с нещо, имаше много неща, които не бяха достатъчно обяснени, действието беше някак ту много бързо, ту супер бавно. По мое мнение книгата не беше нищо особено като замисъл, но пък бе разтоварваща и неангажираща. Перфектна за упражнение на езика и почивка от по-обемните четива. В моя случай перфектна за убиване на време в час.
Завърших месеца с една много красива и изпълнена с много тъга книга - 'Часът на чудовището' от Патрик Нес. Трудно ми е да говоря за това съкровище, защото според мен човек трябва да я усети, да я изживее. Ако имате възможност, то ви моля да я прочетете. Защото смятам, че всеки би трябвало да премине през нея.

Февруари
Филми

През този месец изгледах цели 8 филма! Страшно се радвам, защото попаднах на толкова уникални прожекции, че нямам думи.
Ударно започнах месеца като изгледах 'The Death Cure' на кино с една приятелка, който беше един прекрасен завършен на една уникална трилогия. Филма по почти нищо не приличаше на книгата, но пък историята беше добре развита въпреки това. Не знам защо обаче намирах нещо много българско в Дилън О'Браян. Питайте ме защо, не знам хд.
Няколко дни по-късно изгледах и 'Wonder Woman', който отново беше добро попадение.
На другият ден реших да си пусна най-сетне 'Kingsman: The Secret Service', заради една съученичка, която не спря да ми опява за него. Филма беше изключителен от всяка гледна точка и заслужено си получи 5 ⭐ от мен. Ако не сте го гледали, то трябва.
'Pixels' пък бе един случаен филм, който решихме да изгледаме с брат ми. Беше доста слаб филм ако го сравняваме с предходните, но пък беше разтоварващ.
'Central Intelligence' е филм, чиито трейлър просто крещи 'Гледай ме!'. Уви, филмът не беше толкова добър колкото очаквах, но пък бе хумористичен, пълен с екшън и със Скалата. А всеки филм със Скалата ми харесва. Малко или много.
След него не издържах и намерих втората част на 'Kingsman' - 'The Golden Circle', която се оказа с нов каст, нови шокиращи неща още от обложката и бе пълен с още повече екшън и динамика от първия. Хареса ли ми? Пуф, не. Аз направо се влюбих в него! Стискам палци скоро да ни зарадват с трета част, защото това са уникални филми!
Два дни по-късно отново с брат ми решихме да изгледаме 'The Jungle Book', който ме стресираше на моменти, защото някои от животните бяха направени много плашещо. Да, за маймуната говоря. Разочаровах се, че някои от песните ги нямаше, ала филмчето си беше хубаво. Нямаше много общо с оригинала, ако говорим за история, но пък бе също толкова забавно.
Преди седмица попаднах на един много красив филм с участието на Брат Пит по btv cinema 'The Strange Case of Benjamin Button', в който главният герой се ражда като стар човек и постепенно започва да се подмладява. Филма е изключителен не само заради историята, но и заради самото ѝ развитие. Много докосващ и въздействащ филм, който не очаквах, че ще ми хареса толкова. Краят беше много тъжен, защото знаеш какво ще се случи и не можеш да направиш нищо по въпроса, ала все пак бе също и много прочувствен.
Ако не сте гледали филма и търсите нещо смислено, то този мисля, че би ви харесал.

Книги

От към книги започнах месеца с 'Падение и подем', третата книга от поредицата Гриша, за която просто нямам думи. Наистина. Лий Бардуго не спря да ме изненадва, не спря да ме удивява и дори нещата, които бях сигурна, че ще се случат бяха  толкова интересни и емоционални, че не мога дори да опиша как се чувствах. Тази авторка е велика и ако не сте се докосвали до книгите ѝ много лошо за вас. Уникални са. Всяка една. Тази специално, въпреки че знаете (до някаква степен, поне аз знаех) какво ще се случи отново ще се изненадате. Един наистина прекрасен край на една прекрасна трилогия.
След нея бързах да скокна към нещо по-леко и се насочих към 'Рандеву в Кафе дьо Флор', която пък ме изненада. Оказа се нещо много по-интересно отколкото си мислех и неусетно се превърна в една от любимите ми книги. Повече за нея тук.
Незнайно как в училищната библиотека попаднах на 'Сребърната маска' от Холи Блек и Каси Клеър. Развълнувах се и я грабнах, защото след този край в третата книга... Нямаше как да удържа. Прочетох я за ден и останах малко разочарована, защото бе прекалено кратка и като че ли обрана. Имам ревю, което ще пусна в идните дни, ала е кратко, защото няма какво да се каже. Трябва самата книга да се прочете.
И като за завършек на месеца отметнах в 'прочетени книги'  'The Language of Thorns' отново от прекрасната Лий Бардуго. Тази книга е прекрасно-мрачна, изпълнена с много хубави послания, симпатични герои и уникални илюстрации. Напълно съм сигурна, че ще и напиша ревю, защото трябва повече читатели да знаят за нея. Силно се надявам някое от издателствата да се заеме с издаването ѝ у нас, защото напълно си струва всяка една стотинка.

Ако сте стигнали до тук , то получавате една прегръдка и шоколадче. Благодаря ви за отделено време! Обещавам повече толкова дълги постове няма да има, ще вляза в час и ще го давам по график. Сега ви пожелавам лека вечер и топла и спокойна нощ.

неделя, 11 февруари 2018 г.

Отвъдземя от Тахере Мафи


"Отвъдземя" бе първата книга от  Тахере Мафи, която прочетох, но със сигурност няма да бъде последната. Едно от най-очарователните, интересни и оригинални, изпълнени с голямо количество магия, цветущи описания и герои  четива, до които съм се докосвала. Така бих описала тази малка синя тухличка.
Откакто книгата излезе на българският пазар си казах, че ще я имам, само че преди да успея да изпълня заканата си, една приятелка ме изпревари и ми я подари за Коледа. Благодарих ѝ поне към сто пъти, но ще го направя пак. Благодаря ти, Поли, за този прекрасен подарък!

Анотация:

Какво бихме могли да сторим, ако баща ни изчезне? Да го открием, естествено! Но през какво ли ще минем по пътя?
За Алис Алексис Куинсмедоу някои факти са изключително прости и очевидни:
- На майка ѝ няма да ѝ е много мъчно, ако Алис изчезне.
- Магията и пъстротата не я обичат много.
- Баща ѝ изчезна преди три години и Алис трябва да го намери.
Родена в свят, който е изтъкан от цветове и багри, Алис трябва да се примири с факта, че е странното момиченце с кожа и коса в млечен цвят. Колко скучно. Във Ферникова гора всеки притежава парченце собствена магия, а Алис не може да се похвали и с това. Но най-важното за нея е да открие баща си, а за тази цел трябва да предприеме пътешествие през мистичните и опасни територии на Отвъдземя. В
Отвъдземя всичко е необикновено – долу понякога е горе, ляво може да е дясно, a хартията оживява. Единственият спътник на Алис е Оливър, магическата сила на когото се крие в лъжата и заблудата.

За да открие баща си обаче, Алис трябва да открие първо истинските цветове на душата си и да се научи да открива любов и добрина дори в лицето на загубата.

Както казах, това бе първата ми книга от авторката, но няма да бъде последната. Стилът на писане на Тахере Мафи определено ми допадна - лек, интересен, увлекателен, все притежаващ нещата, които оценявам най-много . Хареса ми заигравката с  читателя още от началото, създаването на усещане, че няма автор, а любим човек, който просто разказва любимата си приказка на читателя. Употребените думи, начина на изразяване, на описание, както на героите, така и на света бяха уникални и изключително ярки, което също много ми хареса и изненада. Какво имам в предвид под ярки, ами, тъй като четях книгата предимно вечер, на светлината от фенерчето на телефона ми (because school), някак си в един момент тъмната стая сякаш се оцветяваше в цветове, вече нямаше таван, а едно безкрайно небе, покрай мен растяха цветя, и можех да видя Алис и Оливър, бродещи из Отвъдземя. Беше невероятно. Много лесно можеш да си представиш самата атмосфера на романа, въпреки че на моменти има неща, които може да ви се сторят нелогични, но само първоначално.
Друго, което също ми хареса е това, че Мафи не стоварва цялата информация в началото, а постепенно разказва и допълва своята история, като с това разпалваше желанието ми да чета ли, чета за приключенията на нашата главна героиня.

Замисъла на сюжета ми допадна, както и чудатият начин на представянето и развитието му. Алис е от онзи тип герои, с които и читателя израства, учи се и разбира, какво е важното в живота. Краят е предвидимо щастлив, но това ни най-малко не пречи на книгата да бъде интересна. Разбира се аз до последно се надявах, че ще има някакво отлагане и в следващата част всичко ще се разкрие,  и да, останах леко разочарована от това, че нямаше подобно нещо, но каквото такова. Смисъл да се нервя няма. И все пак лекото, като че ли сбиване на нещата, не ми допадна.
Действието от друга страна бе доста бавничко поне за моят вкус и на няколко момента се улавях да се дразня от това. За щастие съм инатлив човек и не му се поддадох, така че скоро свикнах с това и се наслаждавах на всяка една страница. До колкото мога. Защото си падам по по-динамичните действия.

Алис е една малка, очарователна и сладка героиня, с която си припомних колко е важно да се харесваш такъв какъвто си. Обожавам начина на израстване на героя ѝ, как в началото бе поредното плахо и ядосано на себе си дете, което бива отритнато за едно или друго нещо, смятано за странно. После как постепенно разбра, че колкото и несправедлив да е света, винаги можеш да откриеш някого на който да разчиташ. Как се сблъска с много препятствия и изкушения, но накрая разбра, какво всъщност е важно, коя е истинската Алис. Една от многото герои, от които ние хората трябва се поучим, според мен. Това е тя. Между другото много харесвам физическото ѝ представяне. Външният ѝ вид е уникален и много чудат, а да не говорим за възможностите ѝ. Възхищавам се на Мафи за това, че е успяла да създаде подобен тип герой и да я включи в такава увлекателна история, като "Отвъдземя".

Що се отнася до другарчето на Алис - Оливър, с него свързвам онези хората, които не знаят  какво искат, които чакат всичко наготово, онези страхливци, заради които ние хабим нервите си и се съмняваме в себе си. Не го харесвах през половината книга, защото държанието му бе доста обидно и на моменти ми идеше да го удуша. Но както в живота често се случва и тук той имаше някаква причина, за да постъпва по този начин, след чието разяснение читателя е по-благосклонен да му прости.
Anyway, хареса ми как героят му израства от началото до края на книгата, което разбира се не беше нещо уникално и непредвидимо, но пък беше напомняне, затова че понякога вторият шанс не е излишен.

И сега, нека споменем нещо за прекрасната корица дело на Матея Аркова. Повече от страхотна работа. Използваните цветове, малките детайли като линийката, крушката, розовото цветенце, черният плик, всички тънкости, всички неща, които трудно могат да се забележат с просто око ако не се вгледаш - уникални са. Обожавам я и съм изключително радостта, че има толкова надарени креативни хора в България.

С няколко думи "Отвъдземя" е книга за порастването, приятелството, поемането на необмислени решения и завръщане към детските безгрижни години, представена по един магичен, нелогично-логичен и чудат начин, с която ще си припомните най-важните максими в живота. Ще се потопите в цветущия и колоритен свят създаден от Тахере Мафи, за да приключенствате заедно с едно малко чудато момиче на име Алис, притежаващо голямо сърце и нейния приятел Оливър, с твърде много тайни. Но преди да започнете книгата, вземете си една линийка, защото в Отвъдземя, времето се измерва с нея. И внимавайте как ще го използвате, защото всяка пропиляна минута си има цена.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
       Страници: 405    Цена: 14.90 лв.    Издателство: Orange books     Жанр: Детско фентъзи


петък, 9 февруари 2018 г.

Рандеву в "Кафе дьо Флор" от Каролине Бернард

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Днешното ревю е посветено на една книга, към която за пореден път подходих с много скептицизъм, но която в крайна сметка ме остави дълбоко удовлетворена и с желание да посетя Париж.

Анотация:
Младата Виан напуска през 1928 г. родни си дом във френската провинция и пристига в Париж, за да започне нов живот. Голямата ѝ мечта е да стане ботаничка. Идва и голямата любов - английският художник Дейвид. Станала негова любима, муза и модел, Виан опознава зашеметяващия живот на френските авангардисти. И когато най-сетне идва назначението в прочутата Ботаническа градина, щастието ѝ изглежда пълно. Но тогава Германия окупира Франция и младата жена е изправена пред тежък избор...
Париж, 2015. При посещението си в музей "Д'Oрсе" 39-годишната Марлен попада на портрета на жена, която изглежда като нейно копие. Коя е красивата непозната и защо ѝ внушава усещането, че нейната история може да промени живота ѝ?


"Рандеву в кафе дьо Флор" е една от най-големите изненади, които ме споходиха този месец и съм изключително щастлива да призная, че бе приятна. Красива, нежна, романтична, но също и интересна, силна и въздействаща на сетивата книга, която неочаквано ми хареса страшно много. Изненадана съм от това, защото както знаете аз съм върл фен на фентъзито и много рядко посягам към други жанрове, още по-малко към този. И все пак, въпреки голямата доза скептицизъм от моя страна, книгата успя да надмине очакванията ми, да направи няколко нощи от живота ми по-щастливи, да ги изпълни с голяма доза от френската история и култура и да ми разкаже историята на две жени, всяка по свое му бореща се със себе си и света.

"Сред най-прекрасните основания да обичаш Париж е, че винаги откриваш нови любими местенца. Понякога дори стигаш до съвсем неочаквани прозрения и тайни."

Стила на писане на Каролине Бернард ми допадна. Лек, приятен, доста лесен за четене, може би заради него успях да подхвана книгата толкова бързо и няколко дни по-късно да я приключа. Не се отличаваше с нищо конкретно, но определено авторката ме спечели с нещо друго.
Както разбрахте, действието на книгата се развива във Франция, тази страна с много богата култура и история. Никога не съм я намирала за привлекателна между другото, защото всички я провъзгласят, хвалят и като цяло я издигат на пиедестал. Това дълго време ме отблъскваше, защото не обичам подобно идеализиране на каквото и да е, но откакто направих едно доста солидно проучване за Франция, по специално за Париж и Френската Ривиера за училище, някак си успях да надмогна първоначалното си мнение за страната. С тази книга успях да се влюбя в нея. Каролине Бердард успява да пренесе част от парижанска обстановка в тази книга, описвайки много известни (и не чак толкова)  сгради и улици, споменавайки доста ястия, от които устата ми се пълнеше със слюнка, художници за времето си и картини. Толкова много изкуство събрано в тази малка книга, поднесено по един приятен, лек и ненатрапчив начин. Това страшно много ми хареса и разпали желанието ми да науча повече за историята и архитектурата на този така емблематичен френски град.

Книгата е разделена на две гледни точки - тази на Марлен, живееща през 2015, разказана от първо лице и тази на Виан, живееща през XX век от трето лице единствено число. Благодарение на това разделение читателя може да наблюдава изменението на абсолютно всичко - от дрехи, през храна, сгради и т.н. - само за да достигне до извода, че въпреки преживените войни, Париж запазва своя чар.
Разделението обаче на мен лично не ми хареса. В началото доста се бърках коя глава от кого е, защото няма заглавия, нито пък хедъри, което за човек, като мен който иска всичко да е изписано от до, малко не му се понрави. Въпреки това успях да разгадая системата, по която Бернард е структурирала своя роман - глава 2-3 глави от името на Марлен, следвани от толкова за Виан и така някъде до края. След като се нагодих към това, книгата ми потръгна още по-бързо и прелиствах страниците с нестихващ интерес.

Главите от името Марлен ми бяха по-безинтересни и някак скучни в сравнение с тези от гледна точка на Виан. Романтична, креативна, объркана, странстваща, така бих описала Марлен. Не ми беше много интересна като образ, защото знаеш, че постепенно тя ще се променя, докато не достигне до истинското си "аз",  но уви всеки път ми де свиваше сърчицето когато споделяше момент с Етиен. Те бяха една от най-сладките двойки, които съм виждала и от малкото, които показаха, че независимо от възрастта и обстоятелствата, граници за истинската любов няма.

"Ние се нуждаем един от друг, невъзможно е да живеем един без друг, нищо че понякога си вгорчаваме живота"

Виан от друга страна обожавам. Смела, борбена, здраво стъпила на земята, готова на всичко, за да постигне целите си, тя може би е истински пример, как независимо отношението към жените по нейно време, те не са се примирявали с това и са се борили със зъби и нокти за желаното от тях. Хареса ми още в началото, с това любопитство, което изпитваше към ботаниката, което постепенно промени живота ѝ. Беше едно наистина голямо вдъхновение за мен. Любовта, която споделяше с възлюбеният си - Джеймс - беше също нещо, което много харесах, защото нито тя, нито той бяха перфектни и въпреки трудностите, които връзката им претърпяваше те останаха верни един на друг, което веднага спечели симпатиите ми.

Що се отнася до корицата, в момента, в който я видях, разбрах че съм влюбена. Много, много, много обичам бежовото като цвят, да не споменавам лилавото и тази комбинация между двете ми пълни душата. Може би единствено тази дама в синята рокля (която може би е Марлен?) леко ме дразни, но едва ли без нея корицата би била така красива.

"Рандеву в Кафе дьо Флор" е една малка и лека книжка, изпълнена с голямо количество френска култура, любов и щипка реализъм, с която ще се потопите в историите на две силни, смели и борбени жени, всяка изправяйки се срещу  демони си, докато кръстосват улиците на Париж през миналото и бъдещето. Това е книга, с която спокойно можете да разпуснете, на която да се насладите, ала все пак тя не е поредният съвършен любовен роман, завършващ с щастлив край. Напротив, тя е истинската, сладко-трагична, чиито край зависи от това, какви вие бихте го разтълкували.

Искрени благодарности на издателство Емас за предоставената възможност!!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
              Страници: 384          Цена: 16.90 лв       Издателство: ИК Емас       Жанр: Роман



четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Top 5 Wednesday (5)


Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Отново закъснявам с поста от тази рубрика, ала след като снощи затворих последната страница на "Часът на чудовището" просто нямах сили да седна и да публикувам. Книгата е невероятна и ако не сте я чели, то трябва задължително.
Темата за тази седмица е hidden gems in your favorite genre, което ще рече книги, от любимият ви жанр, които често остават на заден план.
Моите любими жанрове са фентъзито и фантастиката, но съм си позволила и да включа една книга от young adult жанра. Дано не ми отнемат точки хд

5. Под номер пет слагам "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат" от Ишбел Бий, за която съм чела много малко и противоречиви мнения, но която лично аз страшно много харесвам. Едно красиво, шантаво, забавно и интересно фентъзи, което препоръчвам на по-широко скроените читатели, които обичат да четат между редовете и харесват нестандартните книги. 

4. "Душата на императора" от Брандън Сандерсън е едно много ощетено четиво, към което българските читатели изненадващо за мен не посягат. Една наистина интересна книга, която освен с хубава и смислена история, върви в комплект с изключителна корица. Много рядко виждам да се споменава нещо за нея където и да е и намирам това за много странно, защото:
1. Книгата е привлекателна
2. Има интересна идея
3. Дело е на Б. Сандерсън
4. Издадена е от Артлайн
Защо тогава е така избутана в ъгъла?

3. Ай, "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир е книгата, която едвам траях..в началото. След известно време обаче я заобичах с цялото си сърце в момента тя се нарежда сред една от любимите ми книги. Ясно ми  е че не е толкова популярна из българското книжно общество заради корицата, но тя да ви е проблема. Книжката си заслужава всяка стотинка въпреки всичко.
Между другото аз намирам корицата за много красива. 

2. "Eliza and her Monsters" от Франческа Запиа не е преведена на български, но все пак смятам че това не е голяма пречка повече читатели да се докоснат до нея. Малка, интересна, увлекателна и много лесна за четене, тази книга бързо влезе под кожата ми, докосвайки ме много дълбоко. Книгата не е особено популярна в България, даже бих казала изобщо, но със сигурност си заслужава да ѝ се обърне внимание.

1. На първо място слагам книгата, която приключих снощи - "Часът на чудовището" от Патрик Нес. Емоционална и красива, тази прекрасна илюстрована книга ме остави разплакана и щастлива едновременно. Патрик Нес е уникален автор и за пореден път се убедих, колко съкровени, интересни и  докосващи са творенията му.
Отново както при "Душата на императора" не знам защо обаче много хора я подминават и не ѝ дават шанс. Вярно не е нещо нечувано и е предвидима, но начина на представяне и развитие на историята в нея е невероятен и заслужава да се прочете.

Това беше поста за днес....но дали? По принцип имах идеята на края на всеки месец да публикувам, какво съм чела и гледала, но малко плановете се промениха. Така че, за да наваксам и да вляза в графика, очаквайте още един пост днес. Или утре. По-скоро утре.