вторник, 17 април 2018 г.

Кажи ми три неща от Джули Бъксбаум

Здравейте! Днес споделям с вас едно позабравено ревю, което отново хващаше прах в папка "Чернови" прекалено дълго време...
Бъксбаум е една авторките, до които успях да се докосна миналата година, към чиято книга имах известни забележки, ала те не успяха да ми попречат да искам да прочета останалите ѝ книги. Миналият петък успях да намеря "Какво да кажа в отговор" (най-новата книга на Бъксбаум), която заглеждам още откакто излезе на пазара и признавам, щом прочета "Острието на асасина", то това ще е следващата ми мишена! Защо? Защото ми се чете нещо леко и приятно и съм абсолютно сигурна, че тази книга ще се окаже такава.

"Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум е от малкото дразнещи книги, които обичам да мразя и за която малко ме е яд, че не притежавам.
Преди да продължа искам да благодаря на една приятелка, която беше така добра да ми я даде и да не ме спойлва толкова много докато я четях. Благодаря ти и НАЛИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ТОЙ!

"Кажи ми три неща" е книга, която не обикнах още в началото, напротив даже я намразих, защото ми беше страшно депресираща, изпълнена с толкова негативизъм, че имаше моменти, в които едва се сдържах да не я оставя. С течение на времето обаче (и благодарение на ината ми) успях да премина депресиращото начало и да се потопя в другата част от книгата, по-светлата така да се каже, където героинята успя да преоткрие себе си, да се поучи от грешките си, да стане по-смела и от където читателя може да види истинската същност и важност на историята.

В книгата се срещаме с Джеси, нашата главна героиня, която е новото момиче в училището, напълно непозната както за съучениците си, така и за читателите. С развитието на историята тя ни запознава с живота си, предишния и настоящия, със смъртта на майка си, за новата жена на баща си и за доведения си брат. Разказва ни за трудностите в живота ѝ, за тормоза ѝ в училище, за хората там, за загубените приятели, за всичко, което ѝ липсва. Но ни разказва и за новото (трудно) начало, за щастието, което може да откриеш точно там където най-малко очакваш, за нестандартните приятели, за неочакваните събития. Разказва ни и за Някой Никойски, който се оказва лъчат (виртуална) светлина, който ѝ помага да изплува от бурята, в която се е превърнал живота ѝ, който движи цялото действие в самата книга и който я прави така интересна, забавна и чаровна.

източник
Сюжета не ми хареса или поне голяма част от него, защото според мен авторката беше представила по един прекалено негативен начин смъртта на майката на Джеси и нейното влияние върху момичето. Казвам си го още в началото. Просто не ми харесва идеята във всеки любовен роман да има човек, който да страда или да е страдал заради нечия смърт и то описано по толкова депресиращ начин още в началото. Разбирам, че ако тази част я няма, ако го няма това "обръщане на живота на 180°С" или нещо подобно, романа няма да е толкова интересен, няма да го има това израстване на героите, но на мен лично ми идва в повече. Прекалено депресиращо е, прекалено набиващо се е и ме отегчава (вече). Съжалявам ако съм обидила някого, но щеше да ми бъде по-приятно да чета за нечии семейни проблеми, за развод или нещо такова,  което изключва поне малко смъртта, защото тя не винаги е ключов фактор за създаване на страхотен роман. Но това е мое мнение.

Така след като си излях негативните чувства, преминаваме към положителните.

"Кажи ми три неща" сама по себе си е хубава книга, засягаща доста важни и наболели теми в обществото, съпоставяща доста гледни точки относно живота, която вплита в себе си тъжното минало на едно момиче с нейното, така да се каже, напълно различно, но и щастливо бъдеще. Нещото, заради което уважавам и харесвам книгата най-много е това, че в нея е засегната темата за промяната. Харесва ми, когато попадна на подобни четива, защото за мен промяната е едно от най-страшните и трудни неща, които могат да ти се случат, особено ако си от хората, които не обичат особено да променят ежедневието си. Беше ми приятно да наблюдавам, как Джеси израства пред очите ми, как първоначално отказваше да се промени и да приеме това, което се случва сега, връщайки се към миналото при всеки удобен момент, а после, малко по-навътре в книгата как успя да разбере, че макар миналото да е болезнено и настоящето трудно, то бъдещето е пред нея и тя сама трябва да реши дали ще го изживее в щастие или самосъжаление. Харесвам подобен тип истории, които напомнят на четящия, че дори и в най-трудните моменти има надежда, има смисъл да се борим за собственото си щастие. Те ни напомнят, че не сме сами, че има хора, които ни обичат и подкрепят въпреки всичко и ние сме тези, които понякога трябва да направят първата крачка.
Друго нещо, което не очаквах, че ще харесам бяха моментите между Джеси и нейния мистериозен приятел Някой Никойски, заради който измислих поне 365 вида варианта за това кой по дяволите е. Той беше една от главните причини, заради които приключих книгата за не повече от три дни, който както казах по-нагоре я движи напред и подтиква читателя да чете все повече и повече. Признавам, че в началото всичко ми се струваше леко нереално, защото и аз като Джеси имах съмнения, че някой си прави шега, но за разлика от нея аз държах на тази теория поне до половината на книгата, та даже и 50 страници след това. В крайна сметка обаче се оказа, че силно съм грешала и всичките теории, които бях измъдрила се оказаха напразни, освен една. Джули Бъксбаум пише по такъв начин, че да ти хване вниманието, да го завърти и насочи в толкова много посоки, че накрая да се окажеш със съмнения, кой кой е и да подозираш всеки нов герой, появил се на хоризонта, докато всъщност главният виновник за всичко да стои точно под носа ти.

Не се привързах към героите, защото намирах някои за доста нереални, други за прекалено пресилени, а трети сложени не на място, но това не ми попречи да симпатизирам на някои и да наслаждавам на присъствието им в книгата.

Като за край ще препоръчвам "Кажи ми три неща" защото е чудесно четиво, леко трагично, мистериозно, интересно и 100% любовно и смятам, че всеки (по)читател на любовните тийн романи би го харесал. Ала ако все пак се колебаете дали да дадете шанс на книгата, тогава не мога да ви помогна. Сами трябва да решите дали сте готови за нея сега или трябва да изчакате момента, в който ще я погледнете, а тя ще ви отговори с "Прочети ме!".
Образно казано естествено.

"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад - струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 328      Цена: 12.90 лв         Издателство: Егмонт      Жанр: Любовен/Тийн роман

сряда, 11 април 2018 г.

Цветовете на морето от Таня Щевнер

След като прочетох "Повикът на водата" бях страшно щастлива, защото книжката се оказа много лека и разтоварваща, а самата история - интересна и по детски простичка, без излишни драми или бавене на действието. Щом разбрах, че ИК Емас са решили да преведат останалите две книги от трилогията се развълнувах, защото Алеа и екипажът Алфа Кру бързо се превърнаха в мои любими герои, караха ме да се смея и искрено топлеха сърцето ми. В "Цветовете на морето" това не се промени. Отново имаше такива моменти, в които скришом се подсмихвах под мустак или такива, в които ми ставаше толкова драго на сърцето, заради обичта, която героите изпитваха един към друг.
Историята постепенно придобиваше един доста по-различен ход, успя да се разкрие информация за членовете от екипажа, както и за самият свят, в който Таня Щевнер е хвърлила своите герои. С няколко думи втората част беше също толкова интересна, колкото първата, с малката разлика, че тук любовта се усеща във въздуха.

Анотация: 
Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът..

В "Цветовете на морето" имаме малко повече наблягане на героите и техните чувства. Както казах по-горе Щевнер се е постарала да ни запознае с миналото на някои от тях, както и техните страхове. Тес Таурус е един от тези герои. Тук читателят я вижда като не толкова нахаканото момиче от Франция, колкото като човек борещ се с недостатъците си. Тъй като обожавам всеки един от героите, няма да отричам че това сваляне на гарда много ми допадна. Така екипажът успя да стане още по-сплотен, въпреки че скоро им с наложи да се разделят..

Друг герой, за когото читателят научава още нещо е новият член на Алфа Кру Ленокс Скорпио. Ленокс е мистериозен и много интересен герой, с още повече интересни сили и минало. Хареса ми как Щевнер се е постарала да отговори на всички въпроси, породени в читателя от първата книга спрямо него, както и романса който е оформила между него и Алеа в тази част. И тук сигурно се чудите как аз, тази която много рядко харесва романтиката в детските книги, каза подобно нещо. Много просто - сладки са. По един детски начин. Разберете ме правилно, преди да започна книгата бях преминала през три, ТРИ емоционално разтърсващи книги, всяка уникална по свой си начин и просто милеех за нещо не толкова драматично и обвързано с действие. Тази книга ми даде това, което исках. Любовта между героите беше едно от най-сладките и дразнещи (в добрия смисъл на думата) неща за които съм чела. Разбира се имаше и неща, които не ми хареса, като това, че тази любов беше изместена на малко по-преден план през повечето време, ала не може всичко да е перфектно.  Така или иначе, това не ми попречи да приключа книгата и да ѝ се насладя изцяло.

Тук можем да видим нашата любима Алеа Аквариус като по-несигурно момиче, ала все пак така смело, грижовно и целеустремено. Една много сладка, любопитна и донякъде опасна Алеа се впуска в поредното приключение, с цел най-накрая да разбере откъде всъщност идва. Приела своята същност, Алеа изпадаше и в моменти, в които се чувстваше несигурна и уплашена, ала благодарение на подкрепата на Алфа Кру, бързо успяваше да преодолее това и да продължи напред. Харесвам Алеа. И съм сигурна, че ако бях чела книгата малко по-рано щях да си се представям като нея. Качеството, което най-много харесвам в нея е това, че иска да вижда доброто в хората. Винаги, не зависимо от това, че някои хора просто го нямат. Това качеството ми направи голямо впечатление и определено силно подкрепям подобно идея да се включва в подобни книжки. Защото колкото и жесток да е света, ние сме тези които можем да го направим по-добър. Може да е малко, но пак е по-добре от това, да не правим нищо. И е хубаво децата да научат това.

Що се отнася до останалите герои, ако помните по-горе казах, че за съжаление на нашите герои ще им се наложи да се разделят и заради това, нямаме толкова време с тях както беше в първата книга. Но спокойно, моменти в които всички са заедно ще топлят сърцето ви и ще ви накарат да почувствате нужда от прегръдка. (Тук визирам Сами, защото това малко същестео е просто повече от очарователно и гушливо)

Преди да обобщя искам да спомена прекрасното оформление на книгата с всички капчици по страниците и различни по вид хедъри. Това страшно много ми допадна в първата книга и бях изключително щастлива щом го стещнах и тук, във втората. Корицата със сигурност ми е най-любимата до сега, но ще видим каква ще бъде третата.

С няколко думи "Цветовете на морето" е книга, която попадна в ръцете ми в точния момент. Разтоварваща, лека и приятна, с нея успях да си почина от тежките четива, през които бях преминала, да се насладя на една интересна и очарователна история  и да си припомня, защо обичам морето толкова много. Втората книга от поредицата за морското момиче беше също толкова добра, колкото и първата, подготвяща читателя за поредното приключение носещо пладноха Круцис към следващото - в Исландия! Силно се надявам третата книга да излезе час по-скоро у нас, защото определено нямам търпение да видя, какво ще се случи от сега нататък с Алеа, Ленокс, Сами, Бен и Тес!


Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата!


      Страници: 335        Цена: 14.90 лв.     Издателство: Емас       Жанр: Детско/Тийн фентъзи
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  

петък, 6 април 2018 г.

Леговище на сънища от Либа Брей

"Ясновидците" беше книга, която много ми хареса. Либа Брей успя да ме омагьоса  с атмосферата и героите си, въпреки че имах известни трудности докато свикна с начина ѝ на изразяване. Ала веднъж, щом успях да се нагодя, книгата ми потръгна много по-лесно и не случайно стана една от любимите ми за 2016 година!
С "Леговище на сънища" се случи почти същото. Въпреки че сме още едва април, тази книга се нареди сред най-любимите ми за годината.
Откъде да започна? Имам толкова много за споделяне, ала момента, в който седна, за да запиша мислите си всичко изчезва. Случиха се толкова много неща, изпитаха се толкова емоции, че от кой герой да тръгна първо? Най ми е омразно, когато прочета поредната хубава книга и не мога да създам достатъчно добро резюме. Не е честно...


Анотация:
 Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци? Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?


Признавам, имах нужда да опресня паметта си преди да започна това съкровище, защото част от нещата, които се случиха  в "Ясновидците" ми бяха в мъгла. Момента, в който успях да си припомня всичко, започнах да чета с голям интерес. Лошото при мен бе, че нямах достатъчно време да седна и да чета на спокойствие, вследствие на което ми бяха нужни повече от две седмици, за да я приключа. Но това не е чак толкова важно.

Харесвам начина на изразяване на Либа  Брей. Макар и да ми е леко дразнещ в началото с това описване на всеки и всичко, го намирам за уникален. Всъщност, благодарение на него успях не малко пъти да си изкарам ангелите, защото за разлика от "Ясновидците" в "Леговище на сънища" имаме поместени доста по-страшни моменти, които ако успеете да си представите подробно…са ужасяващи. Помня как бях приключила поредната част и просто оставих книгата, защото сериозно се стреснах.
Всичко е описано по един опияняваш начин, карайки те постепенно да потъваш в атмосферата на книгата, докато не станеш част нея. Всеки един детайл, малко потрепване или движение, всичко е описано по един прекрасен начин. На доста моменти си мислех как от тази поредица би излязъл един страхотен сериал, защото дори моментите, в които героите не са на сцената, действието продължава и остава все така наситено с емоция и интерес.

pinterest
Друго нещо, което дълбоко оценявам и което страшно много харесвам в книгата са всички споменати творци, песни, филми, географски обекти, исторически събития, изобретения и учени. Авторката се е постарала да набере изключително голямо количество автентична информация, която макар и на моменти леко преработена изпод перо ѝ допринася за атмосферата и цялостната история, обогатява я и определено я прави по-примамлива и образователна за читателя.
Аз самата съм привърженик на подобен тип писане, защото читателите несъзнателно обогатяват речника и културата си, но и подобно писане показва, колко сериозно и с любов се е отнесъл автора към творбата си. Защото според мен е много трудно да се напише подобна история, съобразявайки се с толкова много факти и събития.

Докато в "Ясновидците" имаме малко повече наблягане на действието и спирането на злодея, то тук Брей е наблегнала на героите и техните самостоятелни борби. Но на фона  проблемите на Ийви, Сам, Хенри, Лин, Тета, Мемфис и Джерико се откроява и нещо изключително тъжно - слепотата и апатията, която хората могат да проявят. От анотацията знаете, че сънната болест върлува из Ню Йорк, ала колкото и хората да се опитват да я спрат, някак си се сещат истински за нея чак когато ножа опре до тяхното гърло. Това е най-любимото ми нещо в цялата книга. Жив пример за това как всъщност са живели хората тогава - в една заблуда, мечта, блян, който се е превръщал в ужасната реалност само през нощта, само когато сключи мръсните си пръсти около нечий конкретен гръклян.
Аз съм от онзи тип хора, които се стремят да избягват новинарските емисии, защото след края им се чувствам изключително изцедена и пълна с негативизъм. Но след тази книга, признавам, вече предпочитам да ги гледам. Защото да живееш във фалшива заблуда е по-лошо, отколкото в реалността.

Нещо, което просто няма как да не спомена е темата за расизма, която не малко пъти се открояваше в книгата. В лицето на новата героиня, ние виждаме как хората са се отнасяли към китайците, на какви унижения и лишения са били подлагани. Нещо, което едновременно предизвиква възмущение, но и интерес у читателя, с цел да научи повече. Аз изпитах и двете и определено смятам да проуча нещата по-подробно.

Ако забелязахте по-горе споменах едно ново име измежду нашите познати герои. Лин Чан е новото попълнение на нашия екип, едно интелигентно и изпълнено с амбиции момиче, което въпреки трудностите, на които я е подложил живота е готова да стъпче стереотипите и да преследва мечтите си. Също като Хенри, тя може да броди из сънищата, затова не се изненадвайте, че в тази част двамата имат най-много отделено време.
Харесвам Лин, защото е различна, целеустремена, малко рационална, но все пак изпълнена дълбоко в сърцето си с обич и топлина. Ще излъжа ако кажа, че не се надявах тя и Хенри да станат двойка, но уви Брей няма шанс да сбъдне мечтата ми. Но пък надеждата умира последна!

Що се отнася до Хенри - в тази книга героят му претърпява голяма промяна, като заедно с него читателят също. Авторката ни разкрива цялата му история, показвани го през най-различни емоционални периоди, като чрез него предава най-важното послание в цялата книга. Хенри се превърна в любимият ми герой за тези 600+ страници и определено нямам търпение да го срещна отново.

Ийви от друга страна ме дразнеше доста на моменти с това лековерно и вятърничаво отношение. Хареса ми че въпреки деградацията в образа ѝ тя успя да научи доста важни уроци и съм изключително щастлива от това на какви "мъчения" я подложи Брей.

За почитателките на Сам, дами, той ще има доста посветено време, като през него ще успеете да научите доста за миналото и семейството му, както и каква е връзката между него и човекът с черното бомбе. Заформелият се романс между него и Ийви ще бъде развит, но дали ще се превърне в нещо официално ще оставя на вас да разберете.
Останалите герои са малко ощетени от към време, но не са съвсем забравени в ъгъла. Брей е подготвила нещо и за тях и няма шанс да ги остави намира.

Дойде и времето да възхваля тази корица. Но защо ли се изненадвам, че е толкова красива, след като първата е истинско съкровище? Не мога опиша колко ѝ се радвам, защото всяко малко нещо е напаснато спрямо всички други, всеки детайл има нещо общо с другия. Да не забравим и че  издава нещо от книгата! Но пък какво ли е… Ще разберете само ако я прочете.
Искрени благодарности на Златина Зарева за поредната уникална корица, която краси библиотеката ми!

С няколко думи "Леговище на сънища" е едно феноменално продължение, изпълнено с джаз, нощни веселби, романтика, драма и мечти, покриващи като воал тежката реалност и апатията обхванала хората.
Либа Брей умело оплита всички тези неща, обгръща ги в една смразяващо красива история и потапя читателя в една незабравима атмосфера, в която ясновидците са взели превес на света, ала не и над собствените си проблеми.

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета тази изключителна книга!

Ревюта на други книги от Либа Брей:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
             Страници: 656             Цена: 20 лв.         Издателство: Емас        Жанр: Фентъзи


понеделник, 2 април 2018 г.

Двор от мъгла и ярост от Сара Дж. Маас

Както обещах започвам с постовете, които твърде дълго стояха в чернови и хващаха прах. Днес ще си говорим за една книга, която се превърна в една от най-любимите ми за 2017 година. Приятно четене.
п.с. честит ден на детската книга!

Анотация:
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.
Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят
Като цяло не очаквах, че книгата ще ми хареса толкова много, нито пък това, че след прочита ѝ ще съм емоционално разтроена и ще искам да говоря ли, говоря за нея. А в началото дори не помнех повечето неща от първата книга и бях леко объркана от това, какво става, защото в тази няма прескачания във времето и всичко започва долу-горе оттам, откъдето свършва "Двор от рози и бодли". Както и да е, припомних си ACOTAR набързо с помощта на интернет и се потопих в елфическия свят излязал изпод перото на Маас, доразказвайки историята на Фейра, Рис и Тамлин в ACOMAF.

Харесвам "Двор от мъгла и ярост", защото четейки я успях да изпитам почти всяко едно познато чувство - гняв, радост, страх, срам, напрежение, желание да цапардосам няколко героя по главата с тиган. Тя успя да ме погълне, да ме накара да се влюбя в героите, да стана част от тях. Привързах се толкова много към тази атмосфера, към света, създанията и персонажите, че с всяка прочетена страница, усешах как края наближа и мисълта да се разделя с всичко ме ядосваше. А когато края наистина дойде, едновременно се смях и плаках. Станала съм доста емоционална напоследък, така че не ме съдете, че две сълзи паднаха върху страниците. (Шегувам се, избърсах ги преди да са опропастили книгата)

Действието бе бързо, не динамично, наситено с много напрегнати моменти, обрати и солидна доза хумор, присъщи за творчеството на Маас.

Сюжета бе по-задълбочен от колкото в първата книга, разкривайки ви допълнителни картини и информация за Притиан и отделните Дворове, изпълнен с нови чаровни герои, както и много и разнообразни емоционални моменти. Имаше обаче и няколко, които лично според мен можеха да бъдат спестени, както и такива които бяха излишни, ала въпреки тях, успях да се насладя на книга.

Появиха се нови герои, всеки носещ белезите на миналото на гърба си, доказвайки и развивайки се пред очите на читетеля, докато старите бавно, но осезаемо израстват както духовно, така и физически. Всичко се променя, всеки показва своята истинска същност, носещ отговорност за собствените си действия и постъпки, като с това допълнително заинтригува читателя, оставяш го с отворена уста, невярващ и предаден сам от себе си.

Фейра израства много в тази книга. Докато в първата получаваше солидно количество помощ, за да премине през поставените ѝ предизвикателства от Маас, то тук, тя става малко по-самостоятелна, по-борбена, по-готова да се бори със зъби и нокти. В началото ме дразнеше, заради лекомислието и слепотата си, ала без тях израстването ѝ не би могло да бъде толкова истинско. Определено в тази книга се издигна в очите ми и нямам търпение да разбера, как ще постъпи в третата част.

Рис е главната тема в "Двор от мъгла и ярост" и всеки, който я чел би я описал с него, защото тук той не само че очарова читателите със своя елфически чар, но ги спечелва със своето отношение, характер и позиция. Харесвам Рис още от първата част и се радвам адски много, че успях да се докосна повече до него, защото той е палитра от емоции и преживявания, които са го превърнали в това, което е. Носещ голям товар на плещите си, но и голяма надежда в сърцето, нищо чудно Рисанд да омае и вас, дори само с поглед. Моментите между него и Фейра ми бяха любими, защото бяха изпълнени с много саркастични и хапливи коментари, скрити страсти, похотливи подбуди и емоционални разкрития . Много хубава двойка са тези двамцата. И все пак към края се чувствах като натрапница, заради няколко интимни момента помежду им.

Тамлин е героят, от който съм страшно разочарована, ала въпреки постъпките му (да, дори накрая на книгата) не бих казала, че го мразя, защото мисля че разбирам мотивите му. Anyway, в тази книга за мен той показа, колко слабохарактерен е в някои отношения, което ми беше непонятно и постъпките му много ме разочароваха. Въпреки това обаче, незнайно защо една малка част от мен продължава да му симпатизира. Интересно ми е как ще се изяви в "Двор от крила и разруха" и как ще се издигне в очите ми, защото ми споделиха, че освен глупости, върши и нещо добро.
Както казах по-горе в книгата се появяват нови герои и двама от тях са Касиан и Азриел, които бързо и неусетно се наместват в историята, правейки я още разнообразна, оплетена и интересна.

Кас е типичен елф - красив, арогантен, мъжествен и смъртоносен, готов да убива на място само да получи разрешение, но като всеки друг той крие нежна душа, търсеща любов и нещастно, мрачно минало. Аз (Азриел) не е много по-различен от него, ала той е този който допълва и кара да изпъква екпресивността и първичността на Касиан, защото е по-тих, премислящ. Но не и по-малко смъртносен. Радвам се че успях да се докосна до тях, защото те разнообразяваха историята и я правеха по-хумористична, по-държаща вниманието и със сигурност, по-приятна. Лично аз предпочитам Касиан пред Азриел, но и двамата са ми еднакво интересни и нямам търпение да видя какво им е предвидила Маас в третата част.

Мориган и Амрен са другите две прекрасни елфи, които ще хванат вниманието ви в острите си нокти. Мор ми е страшно симпатична още с първото изречение, с което се появяви в книгата и до последната страница, успя единствено да натрупа точки. Подобно на Касиан, тя също има своя истроя за разказване, причини поради които е това сега. Тя е хитроумна и устата, но и опасна като кобра, готова да хапе ако я припариш. Същински ураган, готова да те помете ако я излъжеш, но вярна до живот, със сърце пълно с надежда и мечти.
Амрен от друга страна е чисто зло. Шегувам се, но на фона на Мор, Амрен е тази, от която ще ви побият тръпки и ще се чудите, къде да се скриете, за да не я видите никога повече. Смъртоносна, но красива, тя ще всява респект в душите ви, само докато не я опознаете и не разберете, че съвсем спокойно би ви убила наистина. Дап, би. Имам чувството, че тя е някакво тайно зло, което нарочно е в Двора на Рис, само за да може един ден да възстане срещу него. Изпитвах такова чувство 45 % от времето докато четях, а през другото ѝ се радвах адски много. Защото кой не обича нахакани и страшни омайващо красиви елфи?

Помните ли сестрите на Фейра? Илейн и Неста? Тук ще ги срещнете отново и както при Рис, ще ги видите под друга светлина. Харесвам начина по който авторката ги е включила в книгата и в развоя на събитията накрая на книгата, на които се смях с глас.
Мразех Неста в първата книга и си признавам, че все още една малка част от мен я мрази, но като цяло тя успя да се издигне в очите ми, чрез постъпките и действията си.
Илейн уви все още не я харесвам достатъчно, било то защото не е имала достатъчно време да се изяви или защото я имам за слабохарактерна, затова не мога да кажа нищо за нея. Страшно ми е интересно обаче как ще протече живота и отсега нататък след....ех, добре че се спрях, че щях да кажа най-интересното.

Може ли просто да вметна колко обожавам  корицата ? Толкова ми е естетическа! Благодаря на Издателство Егмонт, че са я запазили, защото в момента гордо краси библиотеката ми! (Нещо, което искам да вметна е, че аз притежавам хартиеното копие с меките корици, което лично според мен е много по-красиво от това с твърдите.)

"Двор от мъгла и ярост" е едно невероятно продължение, което нито за миг не ми показа обратното. Пропита както от емоции, така и изпъстрена с герои, тази книга ме заплени от първата страница и не ме  подведе до края. Ако се чудите дали да я започнете, не се колебайте. Тя си заслужава всяка минута отделено време.

Ревюта на други книги от Сара Дж. Маас:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 718         Цена: 19.90 лв.      Издателство: Егмонт       Жанр: Фентъзи роман

  

неделя, 1 април 2018 г.

Март в книги и филми

Здравейте жълъдчета и честит празник на всички цветенца, тревичка, храсти и дървета! Шегувам се, да са живи и здрави всички именици и с гордост да носят имената си!
Как прекарахте днешният дъждовно-слънчев ден? Аз излизах и споделих няколко часа с прекрасната Христина, която успя да сбие две от по-известните поредици на Ришел Мийд в 30 минути и да ми ги разкаже накратко, с което (въпреки че отричам) успя да разпали интереса ми към тях. След това се потопих в морето в компанията на Алеа Аквариус с "Цветовете на морето", която приключих преди буквално час-два и която естествено ми хареса, та даже и трогна накрая.(Очаквайте скоро по-подробно мнение.)
И така, стига съм отлагала, ясно е за какво ще си говорим в този пост така че нека започваме!

Книги

Март беше много интересен месец. Случиха се доста неочаквани неща, къде хубави, къде не, но от книжна гледна точка беше изключително добър, въпреки едва 3 гордо прочетени книги. Но какви! Започнах с "Мечокът и славеят" от Катрин Арден, след която се чувствах сякаш съм прочела не една, ами поне 4-5 книги. Една книга с богата история, пълнокръвни герои, завладяващ сюжет, създаваща топла и уютна атмосфера - едно много добро попадение.
След нея се насочих към книга, на която точих зъби много отдавна - "Леговище на сънища" от Либа Брей. Тя беше феноменална, надминаваща (според мен) "Ясновидците", също толкова динамична и изпълнена с емоция. Както и със зловещи моменти. И то доста. На няколко пъти спирах да чета, осмисляйки какво съм прочела, настръхнала от разиграната сцена. Определено този по-ясно изразен хорър елемент много ми хареса и допълнително ме караше да прелиствам страница след страница все по-бързо.
Редките моменти, в които времето решеше да е хубаво моя милост реши да се прибира пеш от училище. А тъй като имам един час път и не ми се слушаше музика реших да се отдам на аудиокнигите. Така започна връзката ми с "The Cruel Prince" новата книга на Холи Блек. Тази книга ме съсипа. Не съм си мислела, че ще се пристрастя към нещо толкова, колкото към нея, но уви така се случи. Смлях я. Щом напусках училище, слагах тапите в ушите и се оставях на магичния глас на разказвачката да ме завладее. Бях омагьосана. Стигнах до 19 глава и бях изключително объркана и потресена от случващото се в тази книга. Но спокойно, всичко става още по-зле по-нататък. След като при мен дойде хартиеното копие на книгата реших да я подхвана отначало, за да попълня пропуските си и да наваксам изпуснатото. За моя голяма изненада нямах такива (освен дребни детайли) и за отрицателно време (ден и нещо) стигнах до 15 глава и после прескачах. Ден по-късно си съсипах живота. Приключих я и бях….зеленчук. В смисъл, случиха се толкова, толкова много неща за тези 11 глави, че просто.…погълнеш ли ги на веднъж ти идват много. На мен ми дойдоха много. Със сигурност ще ѝ напиша ревю, защото имам да излизам толкова много чувства и просто няма начин да се отървете от мен.

Филми

Що се отнася до филми, месеца се характеризира с една дума - Батман. Всеки един филм, който изгледах през март беше свързан с този култов DC герой. Минах през игралните филми с Крисчън Бейл, който стана един от любимите ми актьори и след това се отдадох на анимираните версии. Оказа се че има доста (към 30-40) филми свързани с героите от DC и разбира се аз реших да нацеля точно тези от една конкретна поредица. Както си мислите ги изгледах по един доста нехронологичен ред, но пък в края на краищата успях да навържа кой на кого е син, баща, брат, гадже и т.н. Разбрах как всъщност се заражда Лигата на справедливостта (анимацията е доста по-различна от игралния филм), както и че Батман има син - Деймиън - който първоначално мразех, после взе че ми допадна. И все пак си остава едно доста арогантно същество. Успях да зарадвам детето в мен с Teen Titans, защото изгледах два филма с тяхно участие, както и да се запаля по Джон Константин, който се оказа един доста интересен магьосник.
С няколко думи, женския месец, за мен бе по-скоро месеца на Батман и DC герои.

Ами това беше от мен за днес. Тъй като вече сме във ваканция имам достатъчно време да седна и да започна да редактирам стари ревюта, хващащи прах и да напиша нови целенички. Надявам се идната седмица да успея да кача поне два поста, та може и още. Ще видим. Сега ви пожелавам лека вечер, а аз отивам да прочета поредната глава от "Aru Shah and the End of Time"!